Skip to main content

Bulgaria Analytica: Победата на Борис Джонсън e рационална, слага край на неизвестността

Няма да коментирам нашироко резултатите от изборите във Великобритания. Има логика във всичко, което се случва и на първо място в резултата.
Първо, Великобритания, както и всяка друга страна от ЕС има право на "ужасен край" като предпочитан изход на "ужас без край". Има право на своите грешки и прошки, които не е сигурно че са грешки, които да имат нужда от прошки.
В историята нищо не е окончателно освен смъртта.
Великобритания е далеч от летално състояние, и ако има нещо по-страшно от неясното излизане от ЕС, това е безкрайното състояние на несигурност и неяснота. Важно е за нея и за нас да има край, и Брекзитът, особено ако произведе пример за успешно развитие извън ЕС, ще бъде от полза за реформите вътре в ЕС. Колективното самодоволство, което стои в основата на отрицанието за рационалността на избора на британците, е грешна рецепта по грешно време.
Второ, за съжаление, ЕС и ЕК не намериха своята роля в този Брекзит, собствения принос, което може да има следващ екзит. Ако приемем, че Путин стои зад Брекзит, той вече каза, че до 2030 година страна от Източна Европа ще излезе от ЕС. И Унгария не е единствената заподозряна.
Трето, Брекзит не е едноактна пиеса. От ЕС зависи дали ще има продължение или Шотландия ще се отдели или Ирландия ще се обедини. Но това отделяне или обединение не е по подразбиране и изобщо не е сигурно.
Откровено глупав е аргументът, че Борис Джонсън е популисти, който умишлено води Великобритания към пропастта. Ей, хора огледайте се колко от лидерите в Европа са популисти, при това крайни. Да не ми Борисов да е по-малко популист? Или Макрон. Или по-малко петимни за сделки с господин Путин?
Изобщо напоследък има прекалено много запалянковщина в анализиторската работа. Така и досега мнозина не могат да приемат че Тръмп е достоверен избор на американците, че Борис Джонсън не е маргинал, а мейнстрийм политик в Обединеното кралство, който улавя преобладаващи или поне достатъчно добре организирани настроения.
Може и да не ви харесва, но това е демокрацията в действие. При това не като българската прокурорска демокрация, в която изборите не произвеждат управленци, на които да им пука за избирателите.
За това у нас няма смисъл да чакате изборите. Те няма да произведат нищо.
Завършвам - най-доброто което Великобритания можеше да получи е Борис Джонсън,който я вади от ЕС.
Това разбира се ще я раздели и то за дълго. Тръмп и неговата търговска сделка не могат да заместят ЕС. Но не бързайте, ЕС също има интерес да не къса с Обединеното Кралство и да намери добрия тон.
В последна сметка и на мен не ми е все едно как на ниво Европейски съюз, от никого не избрани политици се опитват да вкарат политиката на т.н. Зелен дийл, който ще нанесе по-значителни последстия върху икономиките и обществата, отколкото някой малък военен конфликт.
Още няколко подобни нонсенс "сделки" и нонсенс и от "обединена" Европа ще остане само Деветата Симфония на Бетовен.

Comments

Popular posts from this blog

Извинението на Путин: Признание под натиск

  Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...

Peevsky - Bulgaria's Ivanishvili - the suppression of Bulgarian democracy?

The most crucial task in the upcoming elections is to stop Peevski (DP) on his path to state control. All talk of economic growth, reforms, incomes, joining Schengen and the eurozone must be put on hold because if we allow this man to take power, none of these goals will make sense. The signals are clear. After reopening the procedure for the election of the Prosecutor General, Peevski has reopened the procedure for the election of the head of the SAC. The same institution put him on the electoral track with the bounty - the DPS logo. And this is a pre-emptive move because the personal political capital of his lieutenant - the current head of the SAC, Cholakov - has been spent. Moreover, Cholakov's mandate has expired - so he will inevitably become a liability if Parliament succeeds in replacing its quota in the SJC before it makes new appointments. Is this not enough to convince you that Peevski is a strategic handicap for the future of this country?  The omnipotent DP is in sole ...

Вярата не се преподава, тя се живее

И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...