Bulgaria Analytica: Въпреки съпротивата междусистемната връзка Гърция-България напредва

След последните събития около газопроводите АйДжиБи, ТАНАП и ТАП, човек може да почувства нарастващо чувство за оптимизъм, тъй като повече природен газ постъпва на пазара в Югоизточна Европа, което води до повече конкуренция и по-ниски цени в краткосрочен план. Въпреки това, Газпром е готов да се противопостави, използвайки всеки лост, с който разполага, за да предотврати евентуална загуба на пазарни дялове и по-важното - загуба на приходи.

Унгария, Румъния, Сърбия, Хърватия и България внасят около 16 млрд. куб.м. годишно, което представлява приходи от 4 милиарда долара. Регионалната монополна премия на Газекспорт, т.е. разликата между обявената средна цена в ЕС от $ 169 / хкм и средната за региона $ 232 / хкм възлиза на 1 милиард долара през 2018 г.

Тези цифри дават представа за ресурсния фонд и „мотивацията“, които Кремъл може и използва за да защити пазарни дялове и предотврати достъпа до регионалния пазар на конкуренти.

Докато конкуренцията от традиционните газови компании в ЕС като риск се управлява от Газпром в по-широката рамка от "даване и вземане" с тях, предлагайки им изгодни сделки, включително размяна на активи в Русия и извън нея, то навлизането на пазара на неуправляеми „нови момчета“, като търговците на американски ВПГ, е предизвикателство.

Стратегията, която прилага руския газов монопол в този случай, се фокусира върху уязвимите „слаби места“ за ВПГ - достъп до терминали, преносни мощности, изгодни тарифи и съхранение.

Единствената входна точка за втечнен природен газ в ЕС в района е гръцкият терминал за втечнен природен газ в Ревитуса. Операторът на терминала неочаквано ограничи достъпа до слотовете за регазификация през 2020 г. на негръцките търговци, като по този начин увеличи разходите и препятствията, добавяйки съмнение за задкулисна игра в полза на Газпром.

Алтернативният терминал за втечнен природен газ в Мармара Ереглиси теоретично е вариант, но отново турската компания Боташ е категорична, че не могат да пуснат свободен поток на втечнен природен газ към България и извън нея. На следващо място като възможен вариант, са новите плаващи резервоари за съхранение /FSRUs/ в Турция – в залива Сарос и в Гърция – край Александропулос, които се бавят и на практика не представляват непосредствено налична алтернатива.

Друг начин за ограничаване на конкурентите при внос на втечнен природен газ в Газпром е „влаченете на крака“ при реализацията на проекта за разширяването на капацитета за подземните газови хранилища в региона. Проектът за разширяване на капацитета на ПГХ "Чирен" (550 милиона кубически метра в момента) в Северозападна България се отлага в продължение на десет години, въпреки явните признаци за нарастващо търсене, надхвърлящо 1,5 милиарда кубически метра, и неизменната нужда за място за междинно съхранение при внос на втечнен природен газ.

Другото потенциално достъпно ПГХ в региона в Банатски двор (500 милиона кубически метра) също е извън достъпа на независимите търговци на втечнен природен газ. Планираното свързване между българската и сръбската газова мрежа през „Турски поток“ също не е решение, тъй като 90 процента от капацитета на изхода от България и 100 процента от входа в Сърбия са блокирани от „Газекспорт“, което прави невъзможно внасянето и съхраняването на газ в Сърбия.

Там, където е постигнат напредък в отварянето на пазара на газ за конкуренция, прогресът се постига с цената на големи разходи и чести закъснения. Най-забележителният случай е Интерконектора Гърция-България (IGB), който отдавна е цел на фокусирана злонамерена кампания, целяща да дискредитира проекта, да доведе до по-високи разходи и забава. Крайната цел е да се гарантира, че руският газ ще наложи доминацията си в региона през Турски поток, преди конкурентите да успеят да предложат масово ВПГ през интерконектора АйДжиБи.

Правителството на България си затваря очите за препускането през процедурите, неадекватното управление на проекта и отсъствието на контрол върху разходите на конкурента на АйДжиБи – в сегмента на Турски поток в България. Номиналният основен изпълнител - саудитската компания Аркад, на практика се отказа от първоначалните си планове за използване на своите канали за изпълнение на обществени поръчки и вътрешно управление на проекта, с които спечели търга. Вместо това реалният контрол премина към назначени от Газпром подизпълнители и доставчици, включително тези, които участват в строителни работи и доставят тръби в сръбския сегмент. Подобни действия опровергават претенцията на Булгартрансгаз, че е проведен законен и конкурентен търг за ИДС. Оказва се, че българският Турски поток е инжинерингов проект под прякото ръководство на правителството и БТГ.

„Агентите на влияние“ на Газпром бяха мобилизирани за да дискредитират процедурите по търга на конкурентния АйДжиБи и блокират работата, точно както това се случи при неуспелия проект Набуко в миналото. Странното в случая е, че дамата, която ръководеше екипа на Набуко тогава, сега е един от изпълнителните директори на ICGB и предишният и опит и е от полза.

Избраната тактика за атаката е да се упражнява натиск, който да провокира прибързани решения и риск от грешки, генерирайки нереалистични очаквания за дата на приключване на проекта, като същевременно се обвинява ръководството на ICGB за забавянето. Всички действия са съпроводени с уверения за добри намерения и грижа за навременното изпълнение на проекта.

Последната кампания за натиск на Кремъл се реализира през публични изяви на бившия вътрешен министър Румен Петков, който буквално изпълнява рецептите за поведения от наръчника на Кремъл. Той представя критиките си като загриженост за спазването на сроковете и да не се „подведат нашите американски приятели“.

Историята на опитите да се сложи „прът в колелото“ на АйДжиБи включва богат списък от прийоми - от процедурни трикове до всеобхватни препращания към решения на равнище Комисия за защита на конкуренция и Върховен административен съд. До този момент тази тактика успява да забави проекти с година и половина. Компаниите, стоящи зад различните жалби и процедурни хватки, нямат никакво отношение към строителството на междусистемни връзки, към нито една дейност в обхвата на изграждането на АйДжиБи. Медийни разследвания обвързаха съответните фирми с ноторно известен български медиен магнат, с близък до Русия петролен олигарх и един от лидерите на националистическите партии – всички с доказани връзки с Газпром.

В обръщение бе пуснат и нов псевдопатриотичен рефрен за дискриминация на български фирми, защото те не участват в изграждането на проекта. Планът е да се блокира работата на избрания изпълнител, което да доведе до неговата замяна. Това неизбежно ще провокира допълнителна забава, тъй като подобно решение ще бъде оспорвано в сложна съдебна процедура, включително на ниво европейски институции. В допълнение ще приравни проекта към средните равнища на корупция, което ще го оскъпи. Струва си да си припомним – в процедурата участваха три големи български компании, в различни международни консорциуми, но представените от тях оферти, бяха силно завишени и поради това неконкурентноспособни, вероятно поради калкулирането в тях на корупционни интереси.

И правителството, и Държавната агенция за национална сигурност и Главна прокуратура бяха уведомени за злонамерените опити за блокиране на АйДжиБи от „чужди“ агенти.

И до този момент няма никаква реакция, включително от министър-председателя или други висши държавни нива, което е още едно доказателство, че проектът АйДжиБи е странна птица в съзвездието от нови български инфраструктурни проекти. Той се управлява професионално, с подходящ контрол на разходите - което ще го превърне в еталон за рентабилна инфраструктура, изградена през последните години.

Това обаче не е сигурна перспектива, а само една от възможните.