Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика.
"Панцир" и политическата цена на грешките
Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система.
Неубедителните оправдания и пропуските в отговорността
Опитите да се оправдае свалянето на самолета с атаки на украински дронове са несъстоятелни и неубедителни. Отговорността на руските власти да затварят въздушното пространство при подобни рискове е очевидна – това редовно се прави над Москва. Примерът на Украйна също показва колко решително може да се действа: украинците затвориха цялото си въздушно пространство, признавайки, че не могат да гарантират безопасността на полетите.
В случая с азербайджанския самолет, руските власти са имали достатъчно време да предупредят за опасността, но не са го направили. Маршрутът и времето на полета на самолета на АЗАЛ са били добре известни, което прави всякакво объркване с дрон абсурдно.
Координирано прикриване
Руските власти носят пълната отговорност и за пренасочването на самолета извън Русия. Фактът, че летища в Магас, Владикавказ, Махачкала и други региони са отказали да приемат самолета, подсказва за координация от страна на военните. Целта – фаталният полет да премине над Каспийско море с надеждата да катастрофира и следите да бъдат заличени – е очевидна. Тази схема обаче се проваля, особено след като Израел, Казахстан и Азербайджан прекратяват полетите си и става ясно, че има оцелели с документирани доказателства за инцидента.
Прецедент в поведението на Путин
Следя Путин от 1999 година и това извинение е безпрецедентно за него. То ясно показва, че той е притиснат до стената. Обикновено руската пропагандна машина се опитва да прехвърли вината върху Украйна, но този път ситуацията е толкова явна, че опитите за манипулация са разкрити пред целия свят.
Реакцията у нас – липса на ангажираност
Случаят остава до голяма степен игнориран както от българските власти, така и от медиите. Не си спомням някое политическо лице у нас да е изразило официални съболезнования към азербайджанските власти или семействата на загиналите – както би трябвало да стане по дипломатическа практика със специална нота. Пост в социална мрежа като X не е достатъчен. Това говори за липса на подготовка и сериозност, въпреки наличието на съветници, които би трябвало да знаят как да реагират.
Заключение
Извинението на Путин към Алиев е рядък случай на признание от страна на руския президент, което разкрива степента на натиск и доказателства, поставили го в безизходица. Инцидентът и последвалата реакция показват не само слабостите на руската власт, но и неспособността на международната общност, включително България, да реагира адекватно на подобни кризи. Това е важен урок за бъдещето – както в управлението на дипломатическите отношения, така и в медийната отговорност.
Comments
Post a Comment