Skip to main content

Отчаянието на „Възраждане“ и урокът от Шенген

Отчаянието, породено от публичното унижение на „Възраждане“, пролича ясно във вчерашното изказване на техния лидер Костадин Костадинов пред Народното събрание. Реплики като „мрън-мрън-мрън“, „влизането в Шенген не е постижение“ и „Шенген, както и ЕС, се разпадат“ издават логиката на вечния „гроздето е кисело“ – израз на неспособността да се приеме реалността. Това говори за липсата на перспектива на всяка негативна политика у нас.

Народният прагматизъм и изолацията на лидерите

Каквото и да се говори, българският народ е прагматичен в своите инстинкти. Докато Костадинов се опитва да убеди своите привърженици, че Шенген „не е нищо“, тези същите привърженици ще се възползват от свободата да пътуват без граници и да използват новите си възможности. Междувременно, техният лидер ще звучи все по-самотно и изолирано.

Същото ще се случи и с влизането ни в еврозоната – „мрън-мрън, еврозоната се разпада, ЕС също“. Но и тук хората ще усетят практическите ползи за себе си много по-осезаемо от всякакви партийни манипулации.

Българската русофилия: Урок по липса на перспектива

Българската русофилия не се радва на успехите, които проруските кръгове постигат в други държави като Румъния, Унгария или Германия. У нас тя крета, напразно търсейки своя „Архимедов лост“, който да я издигне на върха на политическата пирамида.

„Възраждане“ неизбежно ще се превърне в изчерпан и обречен проект. Те ще отстъпят място на друга формация, която е по-умерена в антиевропейската и антиатлантическата си реторика. Причината? Хората виждат и разбират ползите от проевропейските политики на практика.

Шенген като тласък за европейския курс на България

Приемането ни в Шенген е огромен успех за проевропейската и проатлантическата кауза. Този тласък ще ограничи за години напред възможностите на Кремъл да постига политически успехи у нас. Родните проруски кръгове все още не разбират един прост урок: с „анти-Европа“ в България не се печели.

Примерът на Джорджа Мелони

Добрият пример е налице – най-силният политик в Европа в момента, Джорджа Мелони, демонстрира какви успехи носи една добре премислена трансформация. Тя премина през политическа зрялост, осъзна важността на проевропейските политики и заслужено жъне успехи.

За разлика от нея, нашите местни проруски кръгове сякаш са останали в първи клас на съкратените курсове по политическа зрялост, базирани на остарели кремълски учебници.

Урок за политическа зрялост

Както се казва: не е глупаво да бъдеш кремълски фен в младежките си години; глупаво е да останеш такъв, когато пораснеш. България има шанс да продължи европейския си път, въпреки съпротивата на тези, които настояват да гледат назад вместо напред.

Comments

Popular posts from this blog

Денят след, като размисъл за деня преди изборите.

Вече няма съмнение, че ГЕРБ и ДПС са две лица на една и съща монета. Зависимостите са асиметрични, тоест Пеевски държи силните карти, но Борисов ще бяга от правителство на ГЕРБ и ДПС като дявол от тамян. Защото не може да управлява по друг начин, освен този, който доведе до 2020 година. До тук тривия. Стратегията им включва обезличаване на ППДБ и повече интриги за да ги разделят на принципа – добрите от ДаБГ и лошите от ППДБ. Още от сега започнаха. Няма да успеят, защото в момента в който някой от лидерите понечи да направи опит да възстанови комуникацията за власт с ББ е приключил окончателно като политик. Вече не може да мине номера, аз ще говоря само с Борисов, защото не можеш да говориш с него без да виждаш сянката на Пеевски. Да го кажа в прав текст – да, за тези избори са единствената алтернатива, но не за следващите, ако още си мислят, че са незаменими и незаобиколими, и че имат крепостен електорат, много силно грешат. Изобщо на тези избори ще катастрофира цялата политическа л...

След Борисов и Пеевски - и потоп. За достигнатите немислими нива на цинизъм в българската политика

  В архива на Алексей Петров има още много "записи", с които заптиетата на Пеевски са успяли да се сдобият - респективно Пеевски. Ще има и нова вълна от "компромати". Каква е целта? Не я крият, ППДБ да бъде маргинализирана до степен да не може да окаже съпротива в Парламента и ГЕРБ/ДПС да могат да предложат "по милост" власт на желаещите в ППДБ. Това е замисълът. За това казах и повтарям - за мен няма вариант ППДБ да правят каквато и да е сглобка или нещо друго освен на бъдат опозиция и да мислят, как да си върнат влиянието и подкрепата през опозиционни действия. Но не изключвам в средите на ППДБ да има нови Петър Московци - човешката природа крие всякакви тайни, особено в контекста на конкуренцията за Борисов - Пеевски громи ПП, че искали да прецакат Борисов, Асен Василев громи Пеевски, че е пленил Борисов. Все още не съм чул ясно да заяват, че при никакви обстоятелства няма да правят никакви сглобки, макар че би трябвало да се подразбира. Няколко пъти го...

Извинението на Путин: Признание под натиск

  Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...