Skip to main content

Отчаянието на „Възраждане“ и урокът от Шенген

Отчаянието, породено от публичното унижение на „Възраждане“, пролича ясно във вчерашното изказване на техния лидер Костадин Костадинов пред Народното събрание. Реплики като „мрън-мрън-мрън“, „влизането в Шенген не е постижение“ и „Шенген, както и ЕС, се разпадат“ издават логиката на вечния „гроздето е кисело“ – израз на неспособността да се приеме реалността. Това говори за липсата на перспектива на всяка негативна политика у нас.

Народният прагматизъм и изолацията на лидерите

Каквото и да се говори, българският народ е прагматичен в своите инстинкти. Докато Костадинов се опитва да убеди своите привърженици, че Шенген „не е нищо“, тези същите привърженици ще се възползват от свободата да пътуват без граници и да използват новите си възможности. Междувременно, техният лидер ще звучи все по-самотно и изолирано.

Същото ще се случи и с влизането ни в еврозоната – „мрън-мрън, еврозоната се разпада, ЕС също“. Но и тук хората ще усетят практическите ползи за себе си много по-осезаемо от всякакви партийни манипулации.

Българската русофилия: Урок по липса на перспектива

Българската русофилия не се радва на успехите, които проруските кръгове постигат в други държави като Румъния, Унгария или Германия. У нас тя крета, напразно търсейки своя „Архимедов лост“, който да я издигне на върха на политическата пирамида.

„Възраждане“ неизбежно ще се превърне в изчерпан и обречен проект. Те ще отстъпят място на друга формация, която е по-умерена в антиевропейската и антиатлантическата си реторика. Причината? Хората виждат и разбират ползите от проевропейските политики на практика.

Шенген като тласък за европейския курс на България

Приемането ни в Шенген е огромен успех за проевропейската и проатлантическата кауза. Този тласък ще ограничи за години напред възможностите на Кремъл да постига политически успехи у нас. Родните проруски кръгове все още не разбират един прост урок: с „анти-Европа“ в България не се печели.

Примерът на Джорджа Мелони

Добрият пример е налице – най-силният политик в Европа в момента, Джорджа Мелони, демонстрира какви успехи носи една добре премислена трансформация. Тя премина през политическа зрялост, осъзна важността на проевропейските политики и заслужено жъне успехи.

За разлика от нея, нашите местни проруски кръгове сякаш са останали в първи клас на съкратените курсове по политическа зрялост, базирани на остарели кремълски учебници.

Урок за политическа зрялост

Както се казва: не е глупаво да бъдеш кремълски фен в младежките си години; глупаво е да останеш такъв, когато пораснеш. България има шанс да продължи европейския си път, въпреки съпротивата на тези, които настояват да гледат назад вместо напред.

Comments

Popular posts from this blog

Извинението на Путин: Признание под натиск

  Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...

Peevsky - Bulgaria's Ivanishvili - the suppression of Bulgarian democracy?

The most crucial task in the upcoming elections is to stop Peevski (DP) on his path to state control. All talk of economic growth, reforms, incomes, joining Schengen and the eurozone must be put on hold because if we allow this man to take power, none of these goals will make sense. The signals are clear. After reopening the procedure for the election of the Prosecutor General, Peevski has reopened the procedure for the election of the head of the SAC. The same institution put him on the electoral track with the bounty - the DPS logo. And this is a pre-emptive move because the personal political capital of his lieutenant - the current head of the SAC, Cholakov - has been spent. Moreover, Cholakov's mandate has expired - so he will inevitably become a liability if Parliament succeeds in replacing its quota in the SJC before it makes new appointments. Is this not enough to convince you that Peevski is a strategic handicap for the future of this country?  The omnipotent DP is in sole ...

Вярата не се преподава, тя се живее

И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...