(Дез)информация/Анализи Inosmi.ru: Pobjeda (Черна гора): В Сърбия никой не смее да възрази срещу Путин

Inosmi.ru: Pobjeda (Черна гора): В Сърбия никой не смее да възрази срещу Путин

Руските агенти си правят каквото искат в Белград и този факт е опасен за всички страни в региона, включително за Черна гора. Сърбия сключи „сделка с дявола“ (с други думи, с Кремъл) и се превърна в първата държава, която се изложи на риск. Въпреки че Москва няма братски, религиозни и етнически афинитет към Сърбия, тя я използва като оправдание да повлияе негативно на сръбската политика, сигурност, икономика и интелигенция, както и да дестабилизира съседните страни, ориентирани към САЩ и НАТО. Според американския анализатор Януш Бугайски точно поради тази причина не е имало арести след шпионския скандал: Белград просто не е в състояние да реагира ефективно на Москва.Припомня ме, че по-рано подполковник на сръбската армия бе хванат да получава пари от руския агент Георгий Клебан, но Генералната прокуратура в Белград не реагира на скандала.... Президентът Александър Вучич обеща, че „ще последва отговор, който няма да избяга от общественото внимание". Но така или иначе нищо не се случи.След срещата с руския президент Владимир Путин, която се проведе няколко дни след избухването на скандала, Вучич заяви, че темата за шпионската афера е приключена. Всички руски служители в своите изявления омаловажиха значението на тази история (руският посланик в Белград, представителят на руското министерство на външните работи, прессекретарят на руския президент и самият Владимир Путин). Думите на Вучич означаваха, че това дело няма да достигне до правосъдната система.Според Бугайски Черна гора трябва да бъде особено внимателна, защото остава уязвима, а руските агенти ще продължат да се опитват да дестабилизират страната. Те ще използват всички ресурси, с които разполагат, включително сръбските националисти, Сръбската православна църква, медиите и дезинформацията, както и корупционни схеми и междуетнически конфликти.Съпредседателят на инициативното движение „Игманская инициатива" и директор на сръбския Център за регионализъм Александър Попов е съгласен с него. „Оставам с впечатление, че режимът на Вучич е под натиск, че Сърбия може да седне на два стола едновременно, а Вучич може да олицетвори Тито по времето на Сталин“, заяви Попов, коментирайки скандала пред изданието.Попов обяснява, че Сърбия стои между Русия и САЩ, опитвайки се да балансира, обаче в медиите и в изявленията на сръбските лидери предпочитанието клони към първата.„Това се забелязва и в атмосферата, създадена в обществото и по отношение на руснаците, по изявленията на длъжностни лица относно закупуването на оръжия и декларативните молби за присъединяване към ЕС. Много неуверени думи вече бяха казани на Запад,а а нито една на Русия“, коментира Попов.Експертът набляга на момента, в който Сърбия е прекрачила всички граници. Той визира военни учения с Русия, на които бха задействани зенитно-ракетните системи С-400. „Това вече преля чашата на търпението и САЩ започнаха да оказват натиск върху Сърбия. Във военен и политически смисъл Сърбия е по-склонна да се обърне към Русия и да се отдалечи от Европа и САЩ. Нямаме нито върховенството на закона, нито свободата на медиите“, убеден е Попов.Защо този скандал бързо беше забравен, какво е значението му и защо възникна точно преди пътуването на Вучич до Москва?„Изглежда, че те оказват натиск върху Сърбия по този начин, но като цяло цялата тази история е като водевил, поставен от слаб режисьор. Акцията беше оставена извън полезрението на гражданите и обществеността и е трудно да се каже защо всичко бе толкова странно. Всъщност това е история, която отклони вниманието от други скандали, които разтърсиха Сърбия в този момент“, казва Попов.Интересното е, че този скандал се разрастна в пика на поредния скандал около продажбата на оръжие, в който участва и Бранко Стефанович, бащата на министъра на вътрешните работи на Сърбия. т.е., бе необходимо по всякакъв начин да се заглуши тази история.„Наивните не се занимават с експорта на оръжия, въпреки че нашите политици мислят по друг начин. Това е сериозен международен бизнес, с който се ангажират правомощия. Америка ни даде да се разбере, като предприе някои стъпки, по-специално наложи санкции срещу нашия продавач на оръжие (Слободан Тешич)", подчерта Попов, отбелязвайки също, че „Америка е непоколебим играч, за разлика от Европа“, и че санкциите срещу Тешич са наложени заради бизнеса му. „Скандалът с руските шпиони може да бъде свързан с това“, уверен е събеседникът на изданието.След всичко, което се е случило, възниква въпросът: страхува ли се Сърбия от Русия?„Съдейки по написаното в нашите медии, Русия е основният ни застъпник, най-големият търговски партньор; тя защитава Косово... И съдейки по изявленията на нашите лидери, руснаците са най-близкият до нас народ във всички отношения, който защитава страната ни. Все пак всичко това са илюзии. Нашите проблеми и Косово не ги притесняват. Те просто уреждат сметките си със Запада чрез нас“, заключава Попов.„Този скандал развали отношенията с Русия. Това беше потвърдено след срещата между Вучич и Путин в Сочи, която изобщо не беше в топла атмосфера. В навечерието на пътуването си до Русия Вучич заяви, че Сърбия вече няма да се въоръжава, а ще укрепи въоръжените си сили по други начини. Въпреки че преди той каза, че е необходимо да се въоръжим... Изглежда, че политическото ни ръководство се разклаща и не знае накъде да тръгне“, коментира Попов.„Русия е готова с наша помощ да подложи крак на Балканите по този начин да промени ориентацията им към европейския път. Вместо да се възползваме от добри отношения и със Запада, и с Русия, ние опропастихме отношенията си и с двете. Не се разбираме добре с Европа: договорили сме се само една точка. Какво ни казва това, какво е посланието от Европа? Шамар в лицето”, убеден е Попов. 

Коментар

 Терзанията на сръбските политици и анализатори, които много добре са описани в статията в черногорското издание, са типични за провала на опитите на Вучич да бъде Тито в новите времена като балансира между Запада и Русия.Политиката на неприсъединяване на Тито, която Вучич иска да възпроизведе като не влиза в НАТО, но иска да влезе в ЕС, почива на наличието на два блока, които си съперничат и толерират междинни зони. Нито НАТО, нито Русия в новите условия ще толерират „среден“ път на Сърбия. И Русия недоволна, и САЩ недоволни.Нито Сърбия е Югославия, нито Вучич Тито.