Skip to main content

(Дез)информация/Анализи Kommersant.ru: Как Владимир Путин и Александър Лукашенко са си деляли бъдещите печалби и загуби на Съюзната държава


Kommersant.ru: Как Владимир Путин и Александър Лукашенко са си деляли бъдещите печалби и загуби на Съюзната държава
 На 7 декември руският президент Владимир Путин се срещна със своя беларуски колега Александър Лукашенко в резиденцията му в Бочаров Ручей в Сочи, разговаря с него повече от пет часа и се съгласи да разговаря отново след две седмици. При това специалният кореспондент на „Комерсант” Андрей Колесников е сигурен, че тези хора отдавна нямат за какво да си говорят. Всичко става твърде ясно.Преговорите между Владимир Путин и Александър Лукашенко от самото начало не предвещаваха нещо добро. Примерно, вечерта в Сочи двамата премиери са се срещнали, Дмитрий Медведев и Сергей Румас, и по информация на Комерсант, са си разговаряли цяла вечер. В интерес на истината темата на разговора са били 11 пункта, които не са могли да бъдат съгласувани от експертите, подготвящи актуализацията на споразуменията съгласно Съюзния договор на Русия и Беларус. Това са споразумения не само за доставките на нефт и газ, но и за селското стопанство, промишлеността и т.н.
И какво? Нищо не са се уговорили. И дори имаше предположения, че все още е напълно неясно как ще се държи Александър Лукашенко на следващия ден: може би на среща с Владимир Путин той ще заяви некомпетентността на своя премиер (добре е, че такова отношение от страна на Владимир Путин към Димитрий Медведев не може да се очакава ...) и да ги изложи: не само от името на кабинета, ами и като цяло.И ще се окаже, че от подобен вид разговори в Бочаров Ручей няма абсолютно никакъв смисъл. Докато не се появи нов премиер, докато неуспее да вникне, докато не предложи отново да се проведе разговор ...Цялата тази история с предположения беше, разбира се, повече за непредсказуемостта на Александър Лукашенко, отколкото за оставката на неговия премиер. Ставаше дума за това, че преговорите в Бочаров Ручей могат да приключат по всякакъв начин. 

Коментар на БА

 Следим развитието на преговорите между Лукашенко и Путин по темата Съюзна държава и все повече се налага впечатлението, че такава „съюзна“ държава няма да има, поне не във вида, в който се представят в Кремъл - с пълна интеграция.Лукашенко просто използва този формат за получаване на отстъпки от Русия, но с времето тези отстъпки започват да стават все по-малко значими. На първо място поради предстоящото вдигане на цените на природния газ в Русия, поради невъзможността на Газпром да поддържа изкуствено ниски цени вътре в Русия на фона на срива в цените на природния газ на международните пазари.Путин е изправен пред избора да форсира смяна на властта или да се договори лично с Лукашенко като му гарантира власт и пост в новата Съюзна държава. Но е малко вероятно белоруския президент да се съгласи.При всички случаи с приближаване на 2024 година, която бе поставена като краен срок за интеграция, перспективата все повече се отдалечава.

Comments

Popular posts from this blog

Денят след, като размисъл за деня преди изборите.

Вече няма съмнение, че ГЕРБ и ДПС са две лица на една и съща монета. Зависимостите са асиметрични, тоест Пеевски държи силните карти, но Борисов ще бяга от правителство на ГЕРБ и ДПС като дявол от тамян. Защото не може да управлява по друг начин, освен този, който доведе до 2020 година. До тук тривия. Стратегията им включва обезличаване на ППДБ и повече интриги за да ги разделят на принципа – добрите от ДаБГ и лошите от ППДБ. Още от сега започнаха. Няма да успеят, защото в момента в който някой от лидерите понечи да направи опит да възстанови комуникацията за власт с ББ е приключил окончателно като политик. Вече не може да мине номера, аз ще говоря само с Борисов, защото не можеш да говориш с него без да виждаш сянката на Пеевски. Да го кажа в прав текст – да, за тези избори са единствената алтернатива, но не за следващите, ако още си мислят, че са незаменими и незаобиколими, и че имат крепостен електорат, много силно грешат. Изобщо на тези избори ще катастрофира цялата политическа л...

След Борисов и Пеевски - и потоп. За достигнатите немислими нива на цинизъм в българската политика

  В архива на Алексей Петров има още много "записи", с които заптиетата на Пеевски са успяли да се сдобият - респективно Пеевски. Ще има и нова вълна от "компромати". Каква е целта? Не я крият, ППДБ да бъде маргинализирана до степен да не може да окаже съпротива в Парламента и ГЕРБ/ДПС да могат да предложат "по милост" власт на желаещите в ППДБ. Това е замисълът. За това казах и повтарям - за мен няма вариант ППДБ да правят каквато и да е сглобка или нещо друго освен на бъдат опозиция и да мислят, как да си върнат влиянието и подкрепата през опозиционни действия. Но не изключвам в средите на ППДБ да има нови Петър Московци - човешката природа крие всякакви тайни, особено в контекста на конкуренцията за Борисов - Пеевски громи ПП, че искали да прецакат Борисов, Асен Василев громи Пеевски, че е пленил Борисов. Все още не съм чул ясно да заяват, че при никакви обстоятелства няма да правят никакви сглобки, макар че би трябвало да се подразбира. Няколко пъти го...

Извинението на Путин: Признание под натиск

  Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...