(Дез)информация/Анализи Riafan.ru: На границата на Тунис и Либия е обявена бойна готовност

Riafan.ru: На границата на Тунис и Либия е обявена бойна готовност
 

Тобрук, 30 декември. Бойна готовност е обявена на либийската граница с Тунис, където Турция е разположила сирийски бойци за подкрепа на терористи от правителството на Националното съгласие (ПНС) на Либия.По-рано официалният представител на Либийската национална армия (ЛНА), генерал Ахмед ал-Мисмари, заяви, че Турция прехвърля бойци от организациите на Ислямска държава и Джебхат ал-Нусра, забранени в Руската федерация, в Либия през тунизийското летище. Оттам бойците пристигат в градовете Митиге, Мисурат и Зувара, превзети от либийската
ПНС. Федералната агенция за новини съобщи, че на 27 декември най-малко два самолета са пристигнали на територията, завзета от либийската ПНС от Истанбул през територията на Тунис. Сирийски терористи от групировките на  Дивизия „Султан Мурад“, „Сукур аш Шам“ и „Фейлак аш Шам“ бяха изпратени в Триполи.
 В същото време Турция не само изпраща сирийски бойци в Либия, но и предоставя военна помощ на либийската ПНС. FAN проведе собствено разследване и установи подробности за турската военна намеса в Либия. Според FAN, Анкара доставя на либийските терористи от ПНС военна техника и боеприпаси, въпреки въоръженото ембарго, наложено от ООН, а също така помага за изграждането на силата на "въоръжените сили", като прехвърля турски инструктори и бойци от Идлиб.

  Коментар на АА

 От използваните епитети в този материал – включително внушенията че Турция ще изпрати и изпраща „терористи“  в Либия в отговор на молбата на правителството на Файез Сараж – са изцяло повторение на основанията за нападение срещу Триполи на силите на Генерал Халиф Хафтар. Той е подкрепен от руски военни, които формално не са от руската армия, от контролирани от ГРУ частни армии.Без да помогне на Сараж да запази властта си в Триполи пропада целия замисъл на турския президент чрез двустранен договор и „покана“ - основание за намеса на Турция в Либия и „икономическата“ зона, която тя смята за „своя“ в Средиземно море.Трябва много внимателно да се следи ситуацията, защото целите на Анкара и Москва не непременно са противоположни. Ако Турция действително прибегне до изпращането на сирийски ислямски групировки от провинция Идлиб, които се изтеглят от там за да освободят Ердоган от присъствието си, а зоната в Сирия за правителството на Асад, то тогава Ердоган просто ще „подари“ извинение за Путин да превърне Либия във втора Сирия.Може да става реч именно за предварително договорен съвместен сценарий за превръщането на Либия в пускова площадка за имигрантско оръжие срещу Европа, при което Русия печели контрола върху нефта, а Турция формалното право за намеса в добива и преноса на енергийни суровини в Източното Средиземноморие.Каквито и да са заканите на Ердоган, той със сигурност няма ресурсите да се намеси в Либия по начин, сравним с намесата на Путин в Сирия.