Skip to main content

Виктор Орбан заминава за Америка след като сдаде властта в Унгария

Със сигурност Орбан ще присъства на Световното по футбол, но ако обстановката се нажежи, според бившия посланик във Вашингтон Андраш Симони Орбан може да остане в Америката на Тръмп дори за по-дълго време. 

Саболч Пани

Според източници, запознати с плановете на оттеглящия се министър-председател, Виктор Орбан със сигурност ще присъства на Световното първенство по американски футбол, което ще се проведе между 11 юни и 19 юли, като по-голямата част от мачовете ще се играят в САЩ, а няколко – в Мексико и Канада. Колко точно мача ще успее да посети Орбан, засега не е ясно, но той със сигурност ще присъства на финала на 19 юли в стадион „МетЛайф“ в Ню Джърси, близо до Ню Йорк.

Пътуването му обаче не е свързано само с футбола.

Още преди изборите на 12 април няколко източника, близки до правителството, ми споделиха, че премиерът, видимо изтощен от кампанията, ще прекара времето си в САЩ, в Ню Йорк, заедно със семейството си – Рахел Орбан, Иштван Тиборц и внуците си – по време на Световното първенство по футбол. Семейство Тиборц, а именно, преди изборите през 2022 г. беше в Испания, но миналата година се премести в Съединените щати.

Официално това беше обяснено с факта, че Рахел Орбан е била приета в местен университет – само че още през предходните месеци в политическите кръгове се разнесе слухът, че дъщерята и зетят на премиера ще заминат за Америка, за да си изградят там нещо като тил, и, разбира се, за да не бъдат прекалено на преден план по време на кампанията.

Но освен футбола и посещението при семейството, в плановете на оттеглящия се министър-председател фигурира и нещо друго.

Според твърденията на няколко източника, следящи унгарско-американските отношения, част от предстоящото пътуване на Виктор Орбан в САЩ ще бъде и координиране с кръговете на Тръмп, както и с американската десница и крайната десница, бизнес средите и мисловните центрове. Големият въпрос е какъв вид подкрепа администрацията на Тръмп и нейните съюзници (CPAC, Heritage Foundation и други мозъчни тръстове) са склонни да окажат на изтласкания в опозиция Орбан и неговите хора.

През изминалото десетилетие правителството на Орбан косвено изразходва огромни суми от публични средства за обвързване и финансиране на американската крайнодясна сцена, а част от обкръжението на Фидес, което сега е изтласкано в опозиция, си представя следващите години по-скоро в Америка на Тръмп, отколкото в Унгария на правителството на Тиса.

В моя бюлетин на английски език, написан за VSquare миналото лято, съобщих, че част от работещите в пропагандните институти и мозъчни тръстове на правителството на Орбан вече тогава разглеждаха Съединените щати като план Б, където търсеха възможности за стипендии и работа, или вече бяха заминали.

Според унгарски източници, които познават тези институции отблизо, след изборната загуба това желание за напускане стана още по-силно. Особено като се има предвид, че правителството на Тиса, разполагащо с две трети мнозинство, ще бъде в състояние да възстанови за унгарската държава публичните средства, източени в Mathias Corvinus Collegium (MCC) или в Danube Institute, да не говорим за по-малките пропагандни институции. Затова идеологическата база на режима на Орбан логично може да се чувства по-сигурна в Америка на Тръмп.

Международната преса обаче се интересува много повече от това какво ще стане със самия Виктор Орбан. Особено ако отчитането, за което толкова много се говореше по време на кампанията на Тиса, евентуално засегне и него. Това обаче вече не е поле за новини и информация, а за анализ на заключения и възможни сценарии.

След изборите полският новинарски сайт Onet.pl, принадлежащ на Axel Springer, направи интервю с мен, в което ме попитаха например и за бъдещата съдба на Виктор Орбан. Конкретно въпросът беше – и това, между другото, разкрива много за това как гледат на Виктор Орбан в Полша – дали оттеглящият се министър-председател би избягал в Москва, за да избегне евентуално разплащане. В отговора си, разбира се, казах, че не виждам почти никаква вероятност за това.

Въпреки това казах също, че ако все пак възникне такава хипотетична ситуация, то Виктор Орбан с голяма вероятност би последвал примера на зетя си и дъщеря си, които се преместиха в Америка…

Comments

Popular posts from this blog

Краят на тихите експулсирания, в Будапеща може да последва мощна контраразузнавателна акция

През шестнадесетте години на управлението на Виктор Орбан така нареченото „тихо експулсиране“ се превърна в запазена марка на контраразузнавателните операции в Унгария. Ако изобщо са били изпращани руски шпиони в родината им – което и без друго се случваше рядко –, това винаги се пазеше в тайна, за да не се разгневи още повече Кремъл . Тази практика вероятно ще се промени с формирането на правителството на Петер Магяр, което вече привика руския посланик във връзка с руската атака с дронове над Карпатия. Според унгарски източници в областта на сигурността и контраразузнаването обаче унгарското правителство скоро може да разполага с по-широки възможности за ответни мерки: дълъг списък с повече от дузина идентифицирани руски шпиони, действащи под дипломатическо прикритие. Веднага след нападението над Украйна, през февруари 2022 г., унгарските служби за контраразузнаване предадоха на правителството на Орбан точно такъв списък с дипломати, които трябва да бъдат експулсирани. Според източник...

Вярата не се преподава, тя се живее

И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...