Skip to main content

Лична декларация на данъкоплатеца Василев

От както се помня плащам своите данъци, включително тези върху доходите, дивидентите и върху печалбите. Това е мой дълг и отговорност като гражданин. Питам защо аз имам това съзнание, а корпоративният гражданин Лукойл-Нефтохим не ?
Моята лепта в общото е несравнима с тази на корпорацията, но отговорността изглежда също. Средствата в бюджета все недостигат - било да се построят или поддържат пътища, било да се платят сметките по социално подпомагане на различни групи.
Въпросът, който поставям, не е само мой, а на всички които си плащат данъците съвестно. Аз си върша своята част от сделката с моята държава, но това, което важи за мен, не важи за Големия Лукойл. Говорим за солидарност, за равно третиране, за равни прави и споделена отговорност.
За всеки лев, който изкарваме с труда си, трябва да рискуваме, да се борим за клиенти, с конкуренцията от всякакъв вид. Лукойл-Нефтохим има гарантиран от монополния си статут пазарен дял, след който следват "правото" на монополни ренти, осигурени му в спокойствие от правителство, КЗК, депутати и институции. Отвсякъде държавата му е осигурила памперси, а нормалните хора се борят за да оцелеят.
Спокойствието на Големия Данъкоплатец е допълнително гарантирано от тоталния контрол над акцизните складове, които са задължителни. Без тях не можете да внесете горива. Изглежда, обаче, и това не му е достатъчно, защото е хвърлил поглед и върху останалите 30 процента дял в пазара, който се държи от средни и малки бензиностанции. За новия лобистки закон в Народното събрание говоря.
Всичко е гарнирано със загриженост за бюджета, за сивата икономика, за борбата с контрабандата!? Същите Лукойл, които при над 65 милиарда лева приходи за последните десет години нямат стотинка данък печалба.
Има две понятия, които се разглеждат като потенциално приложими в подобни случаи, едното е укриване на данъци и избягване на данъци. Разликата е съществена, укриването е престъпление, но крайния ефект не е. В случая, по-скоро става дума за избягване на данъци чрез оптимизацията им. Напълно законна операция. Не за законността иде реч, а за разликата в моралната и социална отговорност, защото и корпорациите носят подобна социална отговорност, каквато носим ние с вас.
Лукойл-Нефтохим инвестира над два и половина милиарда лева в инсталация и технологии за преработка на суров нефт с по-високо съдържание на сяра - каквато е сместта Уралс, която излиза на Новоросийск, вместо да внася от други страни по-лек и качествен, а често и по-евтин суров нефт. Ето ви решение, което е направено без никаква оценка за влияние върху бюджета на страната, а само за да осигури гарантиран внос на руски суров нефт и да обезпечи приходите на звената в добива на нефт в рамките на групата компании Лукойл. Това е именно свързаността, която позволява на рафинерията да "оптимизира" самостоятелно финансовите си резултати, като вместо да инвестира милиарди за да осигури покупка на конкретен сорт суров нефт от конкретна дестинация и дълбочинна преработка, можеше да купува по-лек, често по-евтин и качествен нефт от другаде.
От управленска гледна точка инвестицията може и да е оправдана, тъй като гарантира приходите на други звена в базирани в Русия - компаниите нагоре по веригата в Лукойл, които добиват. В руския федерален и републикански бюджети, там където нефта се добива, постъпват данъци. Интересът на руската държава е защитен, на българската не. От гледна точка на българския бюджет, обаче, си е тотална щета. Всичко е заради крайния потребител у нас, който плаща сметката надолу по веригата и обратно в Русия. и схемата се гарантира от държавата ни.
Може със сигурност да предполагате, че ако рекат и НАП спят, още дълги години компанията може да не отчита печалби.
Гледам, че сега се готвят за поредната "инвестиция" в капацитет за производство на полипропилен. Ако никой не осъществи контрол върху инвестицията и не одитира за трансферно ценообразуване, няма никаква гаранция, че ситуацията няма да се повтори и новия дълг да се амортизира в следващите десет години..
Добавете към "оптимизацията" на финансовите резултати на рафинерията и други техники, като се започне от осчетоводяването на дисконтите между Брент и Уралс, през свитите рафинерни такси и остъпките при продажбите на едро - изобщо по цялата верига и ще получите купища допълнителни вратички.
Не, не винете само НАП - имам източници, които до този момент не са ме подвеждали, които твърдят, че агенцията отдавна е "в час", правили са ревизии, доклади, предложения. Но "от горе" са дърпали ръчната спирачка. В същото време същите, които ентусиазирано искат да облагат цигарите без дим, защото ощетявали бюджета с 15-20 милиона лева, проспиват милиарди несъбрани данъци, и на всичко отгоре обвиняват други в "популизъм". Това на всички езици се нарича демагогия.
Не се чудете защо това е възможно, отговорът не е сложен - именно върху схемата на вторично преразпределение на ползите във веригата, която реализира Лукойл у нас, се крепи и зависи значителна част от "елита".
В България "сделката с дявола" върви без проблем, но в Румъния закъса и румънците си взеха своето и предоговориха условията. Сега Лукойл-Румъния започна да отчита печалби и увеличи постъпленията в бюджета.
У нас от кумова срама на последните срещи на премиера с президента на Лукойл Вагит Алекперов се заговори, че компанията вече щяла да плаща данък печалба. Дори представителят на Борисов - Румен Овчаров - потвърди, че миналата година щяло да има печалба. Да, ама не, както казваше класика Бочаров.
Не само, че няма да платят на държавата, но искат още повече, искат всичко - чрез чрез лобистския проект закон прокарван пред Емил Димитров. В същност това е идеята - да осигурят допълнителни приходи за сметка на малките, за да могат да отчетат някаква печалба и успокоят духовете.
Напомням, за да стане ясно - това, което Лукойл отчитат като принос към бюджета, постъпленията от ДДС, не тяхно - те събират този данък от името на държавата и го плащат не те, а потребителя. От счетоводна и инвестиционна гледна точка Лукойл след десет годишни загуби би трябвало да е сериозно декапитализирана, което да постави въпроса за качеството на управление на ключов за значението на България актив. Една оценка би трябвало да покаже съотношението между активи и дълг, причините за загуби, което пък отваря въпрос за претенции на държавата към акционерите, които търпят подобно управление, което ги лишава от дивиденти, а бюджета от данъци. Всичко това може да се оформи като пропуснати ползи и щети, като задължение, да се наложат обезпечителни мерки, за да си вземе кесаря кесаревото. Защото липсата на приходи от данък печалба за държавата е сериозен аргумент да предприеме действия срещу Лукойл, включително форензик разследвания и независими одити за трансферно ценообразуване. Това не е въпрос на умосъзерцание, а на дълг и отговорност на НАП и правителството. Това, че не го правят го отнасяме към зависимости на лицата, които стоят на върха на държавата и които подлежат на криминално преследване.
Няма как България да бъде сигурна и просперираща, докато ние малките съвестни данъкоплатци събираме като пчелички меда в държавния бюджет, а големите "мечки" бутат кошера, като изнасят меда за Русия.
Аз, обикновеният гражданин срещу корпоративния гражданин Лукойл. Патриотично ми е.

Comments

Popular posts from this blog

Отворено "кърваво" писмо до башбаканинът Борисов относно вампира Белене

Ваше превъзходителство,

Превъзходителство, защото превъзхождате всички българи по възможността да влияете върху съдбоносни за мен и за моите съграждани въпроси, сред които се откроява вампира Белене. Никой от нас не е упълномощил когото и да било от вас на избори, да преговоря от наше име и да рестартира трупът на проекта Белене. В този смисъл нямате изрично пълномощия от народа.
Ваше, защото не сте мой, макар че частица от мен винаги се е надявала, че в критични моменти здравия разум на момчето от Банкя ще надделее. Очевидно съм се лъгал и коренните инстинкти са отстъпили място на "съображения" и на "занаята на властимащия", научен на жълтите павета или в луксозните коли.
Както мнозина членове и симпатизанти на ГЕРБ, някои от нас са вярвали, че в тази игра на надиграване с петата колона на Русия - олигарсите - политически и бизнес, ще съумеете да сложите най-отпред националните интереси и да опазите Отечеството, като възрожденците в онези времена.
Време е да мисли…

Декларация на гръцкото Министерство на външните работи, която не забелязаха у нас

"... Към момента Русия изглежда неспособна да разбере принципите на гръцката външна политика. Откакто стана съюзник на Турция, снабдявяйки я със значителни придобивки в сектора за сигурност, Русия забележимо се раздалечи от предишните си позиции, които характеризираха Гръцко-Руските отношения през последните 190 години.  Изглежда Русия не разбира, че Гърция има свои собствени интереси и критерии в международната политика. В този контекст би трябвало да се разглежда руското решение да се изгонят служители на Гръцкото посолство в Москва. Решението на руското външно министерство, за разлика от това на Гърция, което беше базирано на специфични доказателства за нелегална и необичайна активноста на руски официални лица и граждани в Гърция, не беше базирано на каквито и да е доказателства.  Дори обратното, решението на руската страна е произволно и отмъстително. Ние искаме да напомним на нашите руски приятели, че нито една страна в света няма да търпи:  а) подкупването на държавни служители  …

Клуб Z: България без собствен добив – само с руски газ Ако сте против – сте русофоб

Линк към оригинала в Клуб Z
Тази снимка Ви казва всичко. За гротескното невежество, за лъжепатриотизма или руските патриоти, обгърнали се с българско знаме, за това кой поръчва музиката, кой свири? Български аналози на руските рокери „нощни вълци“, полувоенни формирования, „патриотични“ партии на власт, които подстрекават, за наетите под наем „еко“ партизани. Не хибридна война и пета колона, а терористи в пълния смисъл на думата. За сега не взривяват бомби, но задраскват цяла една индустрия, което като ефект е много по-голям от един взрив. Да, формално няма убити и жертви, но вместо през демократичен процес и балансиран диалог да се управлява обществото и неговия избор, чрез диктат и ултиматуми Ви заповядват – точно като тоталитаристи –какво може да правите и какво не можете, кому и колко да дадете, чий газ да купувате.  Накрая жертви са цялото общество и потребителите, които плащат по-високи цени, остават по-дълго бедни и без Вашето съгласие, без решение на правителство и Парламент, из…