Skip to main content

Posts

Showing posts from October, 2018

Булгаргаз vs Европейската комисия - за цената на природния газ и за доверието

Уупс, Николай Павлов сгази лука. Този път яко. Опроверга данните на Европейската комисия за цената на природния газ по договорите с Газпром за второто тримесечие на тази година, които бяха за 19,92 евро на мегаватчас /според Комисията/. Според шефа на Булгаргаз q истинската цена била 17,81 евро/МВТч, а според запознати е дори по-ниска - 17,41 евро/МВТч. И забележете, всички цени в тримесечния доклад на ЕК - в случая за второто тримесечие на тази година, се дават на границата на съответната държава. Става още по-интересно, защото договорът на Булгаргаз с Газекспорт е цена на Исакча, на украино-румънска граница т.е. сравнението трябва да включва цената на границата на България - т.е. Кардам, плюс разходите по ангажимент на капацитет, такса пренос, таксите за съхранение и нормативно определената печалба на Булгаргаз, като обществен доставчик. Ако това, което казва Булгаргаз е вярно, излиза че от посочените от шефа на Булгаргаз цена за да получим цената на договора на Газпром, на пр

Bulgaria Analytica: Къде отива България? - размисли около представяне на книгата ми

Първа част - за посоката, отговорността, надеждата и движещите сили Книгата ми „Qvo Vadis България 2018. Втората Вълна на прехода“ не е някакъв завършен продукт с окончателни философски и житейски изводи. Тя е моментна снимка на времето, в което живеем. В този смисъл е постоянно отворена и незавършена книга, която трябва всеки читател да допълва. Преди 82 години – брошура със същото име „Кво Вадис България“ пише един голям българин – Иван (Ванче) Михайлов, лидер на ВМРО.  Едно твърде тежко и тъжно четиво, в което той споделя разочарованието си от българския политически елит, от неговата неспособност да се издигне над егоистичните си интереси в името на България. Напуска страната и никога повече не се връща. Емиграцията като терапия на отчаянието не е от днес. Отговорът на въпроса „Къде отива, България“ не е заключен само в диагностиката на случващото се и откриване на закономерности и тенденции, а в умението да намерим контекст, координати на оценката, в които да поставим възпр

Елегия за българската демокрация

Вчера мълчах, защото изпращахме Виктория. Макар и от дистанция. Замълчах и за всичко грозно, което се случи този ден - в последния миг от земния път на това красиво момиче. Но ми писна да се съобразявам с лишени от елементарна човечност властимащи и примыкнувшите към тях - което за моя изненада се оказаха доста хора.  Разликата между властимащите и хора като мен е морала, възпитанието и човешките ценности. Не е защото съм някакъв или всякакъв - ляв, десен, либерал, консерватор, соросоид, националист или жадуващ да седне на нечий властови стол.  Разломът е на базисно ниво - ние все още усещаме, пука ни, не сме анестезирани от медии и от корист за власт и имане, не викаме "осанна" на всичко което е с адрес Дондуков 1 или Дондуков 2.  Те дори не разбират, че може да има хора, които да не смятат високите им постове като универсална ценност или житейска цел. Да се върнем към основите.  Спомняте ли си кога Борисов поднесе за пръв път съболезнования към семейството? Чак когато се яв

ДЕБАТИ.бг, Трябва да забравим преговарянето с „Газпром” на политическа основа (ВИДЕО)

Линк: https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-ilian-vasilev-tryabva-da-zabravim-pregovaryaneto-s-gazprom-na-politicheska-osnova-video/ Г-н Василев, за какво преди няколко месеца ЕК осъди „Газпром” и какво трябваше да направи руският газов гигант спрямо България и още няколко централно- и източноевропейски държави? Всъщност осъждането е относително, тъй като нямаше санкция, а имаше споразумение. Това споразумение беше предложено като проект в крайния му вариант от „Газпром” и Комисията го изпрати на тези осем страни, които бяха включени в обхвата на мониторинга на Комисията за антимонополни практики. При това българското правителство през месец април, когато действаше служебното правителство на президента Радев, призна и се съгласи с варианта на „Газпром”. То беше едно от малкото, които се съгласиха с това, което „Газпром” предложи с една единствена уговорка – че трябва да има гъвкавост при точките за доставка – т.е. да има точка на доставка на границата със Словакия и Унгария,