Ilian vassilev - Said and written

Рязкото ускоряване на делото срещу Дянков, Трайков и Прокопиев и готвената присъда на 28 юни е знак за последния щурм по плана Решетников, реализиран през Доган и Пеевски. Стратегическият замисъл на Москва не е България да излезе от НАТО, това е прекалено амбициозна задача, дори и за Путин. Целта е това членството и най-вече ресурсът, който той дава за независима политика спрямо Русия, да се подмени и обезсили. Тъй като Русия не може да бъде Съветски съюз, новият модел на влияе през държавно олигархичен модел, трябва да се самофинансира, включително с пари от Запад или от българския бюджет или потребители. Примерно през по-високи цени на горива и газ, и изкуствено съхраняване на пазарните дялове на контролирани от Русия компании или осигуряване на разпределителни позиции във властта на близки до модела политици и олигарси. Още през февруари 2016 година Путин предаде през своя пратеник Решетников до Доган и Борисов основното послание - трябва да се неутрализират и извадят от уравнени

Най-богатият българин Божков взема предимство над премиера Борисов и неговата кохорта - бавно и систематично повишава залозите , като публикува разтърсващи разкрития от „кухнята“ . Противниците му мигнаха първи . В сценката нарочения за „Паяк“ – действащия зад кулисите - медийният магнат Пеевски предпочита да остане в сянка, доволен от взаимното изтощение и от резултата - отслабен, по-уязвим и по-зависим премиер. Моят прочит на продължаващата сага е в няколко посоки. Действащите „по върха“ на правителството преяд оха с власт и за губиха инстинкти и чувство за благоприличие. Политическото им затлъстяване и все по-отчетливия авторитар е н крен станаха прекалено явни , за да бъдат прикривани и игнорирани . Този ексклузивен, само за малцина, олигархичен модел не може да побере всеки член на кохортата и слабите ги гонят . Изискват се изключителни умения за да обединиш разнородни критикуващи от дясно, в центъра и в ляво по темата корупция . И това изглежда се случва. Политиц

Имаме ли Алтернатива? Много често в обществения дебат, пък в разговори между приятели се повтаря заклинанието, че няма Алтернатива на сегашното управление. Властта не отрича че сме зле, но антидотът и е класика – -           не само ние сме зле, -           или имаме успехи и ни създават на паралелен свят на конграчулейшънсите, в който целия свят ни завижда. Фалш, с който свикнахме. Каквото и да ви говорят има абсолютно обективни показатели за това какво се е случило в страната за последните години. През 2010 година отново сме били на дъното в ЕС, но разликата ни от Румъния е била само 8 пункта – 44 срещу 52 от средното равнище на БВП по ППС в ЕС. Днес разликата е убийствена –   ние сме с 51 /още не сме догонили румънците от 2010 година/, през 2019 година те вече са с 66 процента, цели 15 пункта от горе. Изводът е един единствен – с това управление не става. Не винаги е било така в българската история – догонвали сме, изпреварвали сме. Има ли Алтернатива на демографс