Трудно може да се надцени значението на референдума в Македония, който формално решава един въпрос - този за смяната на името. Утре гражданите на републиката ще гласуват за териториалната си цялост, за членството си в НАТО, в ЕС. Но изходът от него ще има значение и за бъдещето на Македонската православна църква. Разбира се, трябва да изчакаме и ратификацията на гръцко-северомакедонското споразумение в гръцкия парламент през есента.
Няма никакво съмнение, че провал на референдума ще означава край на Македония като единна държава. Разбира се, битката на интерпретациите за резултатите на референдума ще започне в мига, в която той свърши. Противниците ще сочат, в случай че не събере достатъчно явили се и гласували "за", че се е провалил. Привърженици ще посочат процентите гласували "за", като предпочетат да тълкуват съпротивата само в рамките на гласувалите "против".
Достатъчно силно представяне на противниците може да стимулира федерализацията на страната и нейното разцепване, което ще е края на Македония като държава. Защото е ясно, че албанското малцинство по никакъв начин няма да се съгласи да остане извън ЕС и НАТО, докато Албания е в процес на присъединяване.
В този смисъл референдумът е вот за оцеляването на Македония.
Пряк резултат от положителния вот на референдума е незабавния старт на преговорите за членство в НАТО. За това има всички предпоставки и решения. След присъединяването на Македония извън съюза ще останат Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово, но последното е де факто присъединено чрез военните и политически гаранции, произтичащи от военното присъствие на САЩ и съюзници.
Преговорите за присъединяване към ЕС, при положителен изход, ще стартират от 2019 година, с възможност да приключат в рамките на 7-9 години.
Позитивно гласуване на референдума за Македония, при всички случаи, ще се отрази благоприятно и на получаването на автокефалия за Македонската православна църква от Констинтинополския патриарх. Тук Българската православна църква, просто се оказа не на висота на възможностите си, но подобен развой няма да бъде против българските интереси. Трябва все пак да се прави разлика между Константинополската патриаршия и Гръцката църква. В същност големият ни проблем в момента е най-вече натиска на Москва върху българските митрополити да се присъединят към отричането на първенството и към усилията за отлъчване на Константинополската патриаршия сред православните църкви.
Няма никакво съмнение, че разделението в Македония е по геополитическа ос - Запад - Русия. Силите на македонизма, като всеки друг вид национализъм, който осея цяла Македония със символи на историческа лъжегордост, ще се влеят към силите на национализма на Орбан в ЕС и към агентите на влияния на Владимир Путин. Никак не е случайно, че точно преди вота на референдума, рязко се изостриха отношенията между Косово и Сърбия.
Самият факт, че президентът на Македония избра трибуната на ОС на ООН, за да развие вътрешнополитически тези и да призове сънародниците си да бойкотират референдума, говори за безпредела в готовността да се торпилират не само собственото си бъдеще, но и отношенията в региона. Македонизмът, като всеки друг национализъм е ексклузивен, в частта в който той е антитеза на добросъседските отношение, той не може да бъде и европейска политика.
Може да се спори до безкрай, дали с масираното присъствие на топ политици и държавници от САЩ и ЕС, не се натовари прекомерно обществения дебат. Тоталната солидарност с позитивния глас в референдума от лидерите на най-големите страни в НАТО и ЕС, не оставиха никакви съмнение в това, че залозите в този референдум, са далеч над националните граници на Македония. Забележителното, че докато унгарският лидер Орбан системно и лично подкрепяше опозицията на референдума, спряганият от самия него за идеен съюзник - президент Тръмп подкрепи референдума. Това ви дава и отговор на въпроса - дали орбанизъм изобщо има някаква евроатлантическа котва, а не е просто "троянски" кон на Путин.
Разбира се, винаги може да се направи опит да се обоснове тезата, че когато има разделение в обществото и несигурност, щеше да бъде по-добре македонците да бяха оставени сами за да осъзнаят и решат. Голямата опасност тук са свръхдецибелите в политическата подкрепа, които могат да накарат мнозина да останат у дома. Това не е напълно лишена от логика реакция на хора, които не са свикнали да поемат толкова големи дози шоково внимание.
Но подобно разсъждение не е издържано, защото пропагандната атака от Москва беше без прецедент и пасивността в тези условия е просто престъпление. Особено когато има призиви за насилие от новият Распутин - Александър Дугин.
Правилната дозировка в тези условия, винаги е под въпрос. Кампанията за влияние, която бе организирана и финансирана от Москва, включваше и свръхактивност в киберпространството, особено в последната седмица, преди референдума, когато Кремъл, разбра, че не може да спечели и единственият ход е да го бойкотира, за да падне избирателната активност.
У нас също бяха направени опити за активиране на прокремълски политици, за да бъдем въвлечени във вътрешно македонските дебати. Мисля, че този път правилно избрахме да мълчим.
Вън от съмнение, че като съседна страна, всяко присъствие на наши политици в Скопие можеше да предизвика различен от желания ефект.
Още по-опасни са заблудите, че предизвикателствата и проблемите за България приключват с възможен позитивен изход от референдума и гласуване на македонския парламент.
В същност по-големият въпрос е каква е стратегическа цел в отношенията ни с Република Северна Македония /мисля, че можем да използваме това име/. С акта на присъединяване към ЕС и НАТО, не само нашите съседи, но и ние самите трябва да преосмислим характера и границите на желаното и възможното. Битките за историята пропускат осъзнаването на необратими реалности и пречат за адекватно и оптимално целеполагане.
Това, което си струва да имаме като цел в отношенията си с Македония е от една страна да парираме крайните форми на македонизма и на българския национализъм, но от друга да имаме стратегия на "усвояване" на новото геополитическо и икономическо пространство на НАТО и ЕС. Това, че се грижим за опазване и възстановяване на историческата правда не е несъвместимо с оптимална стратегия, която да позволи на бъларските граждани, компании и инстутиции да "усвояват" Западните Балкани, като част от общото евроатлантическо пространство. Едно е да главните хора в държавата да реалират институционални политики, съвършено друго е институциите да подкрепят гражданите и фирмите в реализицията на техните планове да реаизират органична социална и бизнес свързаност със страните от региона.
Както много пъти в историята, преследвайки имплантираните от санстефаските блянове мечти за обединение на българските земи, които хвърляха цялата ни енергия в исторически битки за надмощеие, пропускахме да реализираме конкретни стратегии за бизнес, инфраструктурни проекти, за навлизане на пазарите на страните от Западни Балкани.
Колко години минаха, а ние все още нямаме ж.п. и магистрални връзки. Вместо сами активно да развиваме разширенията на газовата си мрежа към Западните Балкани, ние отдадохме инициативата на съседите си. Имаме газова връзка до Скопие, но не предприемаме нищо за нейното разширение и развитие в западна и северна посока, което да усили позициите на регионалния газов пазар. Това което някои наричат "хъб" или български европейски дневен ред за Западните Балкани.
Именно в условията на подобен незавършен процес на узряване на българската общественост за реалността на една Северна Македония в ЕС и НАТО, изглежда беше най-логично да изберем като правилна политиката на въздържание преди референдума.
Но това е само част от цялостната оценка.
Крайно време е да разберем, че с кресчендо национализъм нищо не може да се постигне в ЕС и НАТО, но с добра икономическа, бизнес, информационна, културна и образователна политика можем да изпълним с реално съдържание много от мечтите на своите предци за духовно единение.
Днес европеизмът и национализмът ще влязат в битка в близката, но все толкова далечна Македония. И всеки ще направи своят избор - едни пред урните, други в ангажирането с една или друга кауза.
Няма никакво съмнение, че провал на референдума ще означава край на Македония като единна държава. Разбира се, битката на интерпретациите за резултатите на референдума ще започне в мига, в която той свърши. Противниците ще сочат, в случай че не събере достатъчно явили се и гласували "за", че се е провалил. Привърженици ще посочат процентите гласували "за", като предпочетат да тълкуват съпротивата само в рамките на гласувалите "против".
Достатъчно силно представяне на противниците може да стимулира федерализацията на страната и нейното разцепване, което ще е края на Македония като държава. Защото е ясно, че албанското малцинство по никакъв начин няма да се съгласи да остане извън ЕС и НАТО, докато Албания е в процес на присъединяване.
В този смисъл референдумът е вот за оцеляването на Македония.
Пряк резултат от положителния вот на референдума е незабавния старт на преговорите за членство в НАТО. За това има всички предпоставки и решения. След присъединяването на Македония извън съюза ще останат Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово, но последното е де факто присъединено чрез военните и политически гаранции, произтичащи от военното присъствие на САЩ и съюзници.
Преговорите за присъединяване към ЕС, при положителен изход, ще стартират от 2019 година, с възможност да приключат в рамките на 7-9 години.
Позитивно гласуване на референдума за Македония, при всички случаи, ще се отрази благоприятно и на получаването на автокефалия за Македонската православна църква от Констинтинополския патриарх. Тук Българската православна църква, просто се оказа не на висота на възможностите си, но подобен развой няма да бъде против българските интереси. Трябва все пак да се прави разлика между Константинополската патриаршия и Гръцката църква. В същност големият ни проблем в момента е най-вече натиска на Москва върху българските митрополити да се присъединят към отричането на първенството и към усилията за отлъчване на Константинополската патриаршия сред православните църкви.
Няма никакво съмнение, че разделението в Македония е по геополитическа ос - Запад - Русия. Силите на македонизма, като всеки друг вид национализъм, който осея цяла Македония със символи на историческа лъжегордост, ще се влеят към силите на национализма на Орбан в ЕС и към агентите на влияния на Владимир Путин. Никак не е случайно, че точно преди вота на референдума, рязко се изостриха отношенията между Косово и Сърбия.
Самият факт, че президентът на Македония избра трибуната на ОС на ООН, за да развие вътрешнополитически тези и да призове сънародниците си да бойкотират референдума, говори за безпредела в готовността да се торпилират не само собственото си бъдеще, но и отношенията в региона. Македонизмът, като всеки друг национализъм е ексклузивен, в частта в който той е антитеза на добросъседските отношение, той не може да бъде и европейска политика.
Може да се спори до безкрай, дали с масираното присъствие на топ политици и държавници от САЩ и ЕС, не се натовари прекомерно обществения дебат. Тоталната солидарност с позитивния глас в референдума от лидерите на най-големите страни в НАТО и ЕС, не оставиха никакви съмнение в това, че залозите в този референдум, са далеч над националните граници на Македония. Забележителното, че докато унгарският лидер Орбан системно и лично подкрепяше опозицията на референдума, спряганият от самия него за идеен съюзник - президент Тръмп подкрепи референдума. Това ви дава и отговор на въпроса - дали орбанизъм изобщо има някаква евроатлантическа котва, а не е просто "троянски" кон на Путин.
Разбира се, винаги може да се направи опит да се обоснове тезата, че когато има разделение в обществото и несигурност, щеше да бъде по-добре македонците да бяха оставени сами за да осъзнаят и решат. Голямата опасност тук са свръхдецибелите в политическата подкрепа, които могат да накарат мнозина да останат у дома. Това не е напълно лишена от логика реакция на хора, които не са свикнали да поемат толкова големи дози шоково внимание.
Но подобно разсъждение не е издържано, защото пропагандната атака от Москва беше без прецедент и пасивността в тези условия е просто престъпление. Особено когато има призиви за насилие от новият Распутин - Александър Дугин.
Правилната дозировка в тези условия, винаги е под въпрос. Кампанията за влияние, която бе организирана и финансирана от Москва, включваше и свръхактивност в киберпространството, особено в последната седмица, преди референдума, когато Кремъл, разбра, че не може да спечели и единственият ход е да го бойкотира, за да падне избирателната активност.
У нас също бяха направени опити за активиране на прокремълски политици, за да бъдем въвлечени във вътрешно македонските дебати. Мисля, че този път правилно избрахме да мълчим.
Вън от съмнение, че като съседна страна, всяко присъствие на наши политици в Скопие можеше да предизвика различен от желания ефект.
Още по-опасни са заблудите, че предизвикателствата и проблемите за България приключват с възможен позитивен изход от референдума и гласуване на македонския парламент.
В същност по-големият въпрос е каква е стратегическа цел в отношенията ни с Република Северна Македония /мисля, че можем да използваме това име/. С акта на присъединяване към ЕС и НАТО, не само нашите съседи, но и ние самите трябва да преосмислим характера и границите на желаното и възможното. Битките за историята пропускат осъзнаването на необратими реалности и пречат за адекватно и оптимално целеполагане.
Това, което си струва да имаме като цел в отношенията си с Македония е от една страна да парираме крайните форми на македонизма и на българския национализъм, но от друга да имаме стратегия на "усвояване" на новото геополитическо и икономическо пространство на НАТО и ЕС. Това, че се грижим за опазване и възстановяване на историческата правда не е несъвместимо с оптимална стратегия, която да позволи на бъларските граждани, компании и инстутиции да "усвояват" Западните Балкани, като част от общото евроатлантическо пространство. Едно е да главните хора в държавата да реалират институционални политики, съвършено друго е институциите да подкрепят гражданите и фирмите в реализицията на техните планове да реаизират органична социална и бизнес свързаност със страните от региона.
Както много пъти в историята, преследвайки имплантираните от санстефаските блянове мечти за обединение на българските земи, които хвърляха цялата ни енергия в исторически битки за надмощеие, пропускахме да реализираме конкретни стратегии за бизнес, инфраструктурни проекти, за навлизане на пазарите на страните от Западни Балкани.
Колко години минаха, а ние все още нямаме ж.п. и магистрални връзки. Вместо сами активно да развиваме разширенията на газовата си мрежа към Западните Балкани, ние отдадохме инициативата на съседите си. Имаме газова връзка до Скопие, но не предприемаме нищо за нейното разширение и развитие в западна и северна посока, което да усили позициите на регионалния газов пазар. Това което някои наричат "хъб" или български европейски дневен ред за Западните Балкани.
Именно в условията на подобен незавършен процес на узряване на българската общественост за реалността на една Северна Македония в ЕС и НАТО, изглежда беше най-логично да изберем като правилна политиката на въздържание преди референдума.
Но това е само част от цялостната оценка.
Крайно време е да разберем, че с кресчендо национализъм нищо не може да се постигне в ЕС и НАТО, но с добра икономическа, бизнес, информационна, културна и образователна политика можем да изпълним с реално съдържание много от мечтите на своите предци за духовно единение.
Днес европеизмът и национализмът ще влязат в битка в близката, но все толкова далечна Македония. И всеки ще направи своят избор - едни пред урните, други в ангажирането с една или друга кауза.
Comments
Post a Comment