Skip to main content

Posts

Showing posts from January, 2024

ББ и ДП сложиха поредният медиен капан на ППДБ - те мълчат. Защо?

Хайде да поразсъждаваме, заедно, от къде идва атаката срещу Кирил Петков със Спас Русев и какви цели има. Острието на тази атака е Соня Колтуклиева, която работи именно "медийно острие" с мисия, обикновено мотивирана. Тук журналистика няма, особено разследваща. Има поръчка. Разследващ журналист, ще потърси осмисли причината, да се разрови, да даде плът на евентуална мисловна конструкция, че в срещата има нещо тайно, тоест порочно - мотиви, идеи и т.н. Ха сега си представете как предметът на тази среща ще бъде нещо тайно, и злонамерено, и ще направят тази среща на едно от най-публичните места в София - фоайето на централен столичен хотел. Това си е класически медиен капан - показваш някакви екслузивни кадри, даваш им контекст, отсрещната страна е изненадана и мълчи /няма дума от нея/, жълтевина, която върви по социалните мрежи и по някои медии, безкритично. Знае се за нейната свързаност с Пеевски и с Борисов, сега вече и с Радев. За да отиде с камера на тази среща трябва да е

Москва отправи залп към България през САЩ по темата Лукойл.

Официална Москва не е особено приказлива по темата Лукойл у нас по две причини: първата, че не иска да прехвърля върху корпоративната глава на тази компания негативите на войната в Украйна и втората, че всяка активна намеса ще провокира обратна на желаните резултати. Поводът е премахването на дерогацията върху горивата, които продава в ЕС и краят на доставките на руски суров нефт, което трябва да стане след 1 март. Изглежда търпението на Кремъл се изчерпва, още повече, че просторът за работа „на пользу Родину“ на тази единствена останала да работи в ЕС голяма руска рафинерия /тази в Румъния е дългосрочен „отпуск/ се свива и ще свива още по-драматично. Може да се приеме с голяма доза увереност, че Москва отправи своето послание през медийната си артилерия от САЩ –„National Interest“, „Нашънъл Интерест“, която публикува статия на един непознат млад студент в някакъв американски колеж със заглавие „ Българската енергийна криза може да провокира социално недоволство“. Материалът е посветен

Къде са родните ни Медичи?

  Пиета на Микеланджело. Докато я гледах тези дни, припомняйки си думите му, в перефраза, че създаването на шедьовър е лесна работа, просто трябва да отнемеш излишното от каменния блок и си припомних работата ми по книгата ми "Завръщане в история", в която търсех да намеря /не/съвпаденията между глобалните процеси и тенденции и това, което е у нас. В логистиката има понятието "последната миля" - пътят на превозваната стока до клиента, която е особено важна защото именно там се затваря кръга на стойността и всички по веригата получават "своето". Гледам тази статуя и си мисля, че разликата между нея и многото примери на брутализма в склуптурите у нас /включително тези на съветската армия и признателността/, които създават естетическите критерии в днешните поколения, е именно "последната миля". България можеше да има и друга съдба, защото Ренесансът тръгва у нас преди или заедно с Европа. Боянската и Земенската църква пазят подобни свидетелства.