Поводът е премахването на дерогацията върху горивата, които продава в ЕС и краят на доставките на руски суров нефт, което трябва да стане след 1 март.
Изглежда търпението на Кремъл се изчерпва, още повече, че просторът за работа „на пользу Родину“ на тази единствена останала да работи в ЕС голяма руска рафинерия /тази в Румъния е дългосрочен „отпуск/ се свива и ще свива още по-драматично. Може да се приеме с голяма доза увереност, че Москва отправи своето послание през медийната си артилерия от САЩ –„National Interest“, „Нашънъл Интерест“, която публикува статия на един непознат млад студент в някакъв американски колеж със заглавие „ Българската енергийна криза може да провокира социално недоволство“. Материалът е посветена изцяло на събитията около отношенията между Лукойл и българското правителство.
Трудно е на Русия да ангажира автор с по-висок авторитет, за това прибягват до „академичен“ автор, който публикува не само в Нешънъл Интерест, но и в Консерватор – все издания, които покриват медийно американски избиратели, които подкрепят Тръмп.
Нашънъл Интерест се свързва с Дмитрий Саймс, който се оказа един от най-големите пропагандни активи на руските служби през последните пет десетилетия. Той създаде и ръководи в продължение на много години американския Център за национален интерес, и неговото издание Нашънъл Интерест. Започва своята дейност преди почти 50 години, като неформален съветник на Ричърд Никсън, след което съветва Путин и Тръмп по двустранните отношения. След началото на разследването срещу Тръмп за връзките му с Путин, Саймс е изтеглен обратно в Русия и в момента се използва за високо профилни пропагандни събития като Петербургския икономически форум и за телевизионни формати.
Въпреки принудителното си връщане в Русия, за да не бъде разпитван и съден в САЩ, Саймс и изданието продължават да се ползва с протекцията на тръмпистите и очевидно има да играе роля в предстоящата кампания на Тръмп, макар от дистанция. Наивно е да се смята, че този студент ще има достъп до национално издание без съответните протекции. Още по-малко че изказаните от него мнения са само негови лични – нерде САЩ, нерде Лукойл в България.
Основните послания в статията, които могат се възприемат като послания на Путин:
На първо място, Русия следи внимателно действията на българските власти – особено действията на данъчните и митнически власти, както и законодателната власт. Готови са да използват влиянието си за да запази този стратегически актив и да не допусне смяната на собствеността и ограничаване на дейността, поне докато Тръмп дойде на власт. Разчитат, че това ще позволи смяна в българската политика и спиране на натиска срещу Лукойл.
На второ място, демонстрира се ярък антиевропейски контекст – действията на българските власти, не са самостоятелно решение на София, а са взети “ диктата на ЕС.“ Цитат: „Еврофилските политици са известни с готовността си да пожертват националния суверенитет и да ангажират съответните си страни да поемат разходите за увеличаване на икономическата взаимозависимост и разпространението на либералните ценности. Несъмнено обаче идва момент, в който националните граждани губят търпение към идеологическото усърдие на своите лидери.“
Трето, предупреждава, че може да дестабилизира пазара на горива с цел предизвикване на социално недоволство, което предполага и вероятност от по-резки действия на Лукойл под натиск на Кремъл.
Четвърто, статията определя главното острие на Русия в тези процеси – партията „Възраждане“ и в класическия маниер на руските пропагандни центрове, разположени на Запад, анализът се прави от гледна точка на престорена загриженост да не би ръстът на влияние на тази партия, което е неминуемо според статията, да превърне България в пасив на политиката на САЩ и НАТО. Има и други послания и те трябва да бъдат разчетени.
Линк в коментари
Comments
Post a Comment