Thursday, 23 February 2017

Националните интереси в условията на хибридна война

Все повече партии и политици започват да отъждествят своето говорене и прояви със защита на националния интерес. Заемат удобната позиция в политическия център и веднъж опаковали се в националния флаг маргинализират политическите си противници. Всички без изключение го правят с висши идеалистични подбуди, заклеват се, че са българофили, но много често подразбират, че българския не може да не бъде тъждествен с руския, турския или нечий друг национален интерес. Просто в съзнанието си те не мислят, че България е нещо различно от Русия или Турция или друга трета страна.
В публичният дебат пък изобщо не се прави разлика между различните видове "Русия" или "Турция" - тази на властта, на вождовете, на културата, на обикновените хора, на бизнесмените, на олигарсите. Събирателното "Русия", например, включва и миналото и настоящето, тук са и руските освободители, и Сталин и Коминтерна, и руските СМЕРШ-ове и наложения геноцид върху българския елит, на осъдените и екзекутирани над 47 български генерали и висши офицери - повече отколкото са загиналите от войните, Русия на руските туристи и на българските граждани от руски произход.
Тези които защитават "националния интерес" изобщо нямат представа, че българската нация е много по-сложно понятие, защото в съзнанието на руския политически и интелектуален елит "задунайската" България е само една от Българиите. Нищо, че наличието на другата е покрито от измислената доктрина на за татарите и социалистическата република Татарстан и съседните републики. Другата Волжска България и Казан са били кошмар и цел за завоюване на Москва, съперничество, чието ехо не е затихнало или поне намира отражение в психологическите баланси на съвременния руски московски политик. Такова клане, на каквото Иван Грозни е подложил тамошните волжски българи и особено техния елит, има малко аналози в историята. За това и до ден днешен официален Кремъл се стреми да управлява и насочва българския национализъм и дефиницията на националните интереси надалеч от свързаността с другите България, които са територията на съвременна Русия и част в Украйна.
Ако не вярвате, че в руския МИД тази тема е "гореща", спомнете си как реагира официална Москва на предложения от Татарстан през 1995 година договор за преки двустранни отношения, който бе спрян по доста груб начин, след спешна намеса от руското външно министерство. Опитахме и с чиста търговия и културни връзки, също ударихме на камък след намеса на Москва.
Въпреки уверенията на президента Елцин, че републиките самостоятелно могат да развиват търговски и икономически отношения с чужди държави.
Въпрос към дефиниращите като национален интерес безрезеревната любов към Русия на коя част от Русия симпатизирате? На другата България, която е част от съвременна Русия, или само на Кремъл?
Подобни въпроси могат да се зададат и на симпатизиращите на Турция - у нас не са един или двама. Те на коя Турция симпатизират - на кемалистка или ердоганова Турция? Симпатизират ли на кюрдите? И къде е националния интерес?
Рядко, много рядко, се прави нужното разграничение между коренни, жизнени и индуцирани, припознати интереси. В редките случаи, когато това се прави, като в случая с Русия, бързо се замитат опитите да се индентифицира сподолен с другите българи по света - глобален "националния интерес" с религиозната ограда, че тъй като тези от другата България са приели исляма, т.е. не са истински българи или поне не са достойни за нашето - на останалите в България - привилегировано внимание. Да не говорим да ги включим и отчитане при формиране и отстояване на национален интерес. Подобно отношение постепенно се насажда и срещу живеещи зад граница български граждани и тези, които вече не са български граждани, но имат български корен. Те също нямат право, според местните монополисти на "националния интерес" да формират и изразяват обобщените и сподолени за българите интереси.
Има и резервен вариант за неутрализиране на "волжския" фактор - че сме най-вече траки, преди беше славяни, отколкото прабългари, но пак в никакъв случай не следва да се интересуваме от съдбата на другите Българии и хората, които живеят там.
Той и тракийският фактор е неприемлив за Русия или Турция, тъй като разсейва масите от правата вяра в външната имперска съпричастност на българските русо и туркофили.
В рамките на съвременна Българии също има огромни различия - няма една единствена България. Една е тя "националните" политици, които виждат националния интерес само около темата с бежанци и борбата с радикалния ислям около нас, докато другите проблеми на икономика, образование, култура, развитие, демография са на втори план. Другата България е на емигриралите, които проекцията на своя "национален" интерес в устойчивата свързаноста с с родния корен и надеждата за изравняване на стандарт и ценности, които един ден да могат да им позволят да се върнат. Но това пък противоречи на "национания" интерес на политиците на статуквото, чийто модел на управление на страната изцяло зависи от системната изолация и изолирани от демократичния процес чрез форсирана емиграция на огромни активни маси от "нацията".
Третата България е на данъкоплатците, които търсят сметка за националния интерес през призмата на това как и за какво се харчат техните пари.
Четвърта на евроатлантиците, които виждат решението на проблемите и националиня интерес в по-дълбоката и възходяща интеграция на страната в НАТО и ЕС, в глобалната мрежа, която да даде перспектива на всеки отделен българин.
Пета е на евразийците, които не разбират и поради това смятат Запада за чужд на "нацията", а Изтока и Русия за "свои".
Шестата България е на интелектуалците, които теглят националния интерес в сферата на духовното, образованието и културата и там разполагат своя "национален интерес.
Седми виждат всичко през призмата на демография и сигурността.
На какво равнище и кой има правото да дефинира националния интерес или всичко е един стихиен процес и който получи по-голяма видимост в медиите или представителност във властта има правото да определя и защитава общия ни интерес като "национален" ?
Дали "национален" е интересът на държавата и държавните институции, това което французите наричат raison d'etat и което предполага, че властимащите имат изключителното право да определя какво е в национален интерес?
Или националния интерес се определя на равнище - балансиран, общ и преобладаващ интерес на нацията, свързан с нейното разширено възпроизводство, което рязко разширява кръга на претендиращите за правото за определят национален интерес, включително извън институциите на властта.
За да не звучи твърде академично и като чиста теория, ще разгледам въпроса от гледна точка на приложната политика и материалните интереси на обществото.
Макар и да опира и често се преплита, особено в сферата на реалната политика с въпросите на религията и обществения морал, националният интерес е неотменима част от самоопределянето на хората на равнище - страна, регион, социална група и индивид.
Защото каквото и да прочетете или да чуете, нито един политик или български граждани няма да иска доброволно да се лиши от загуби правото да дефинира и реализира както собствения си "национален" интерес, така и този на българските граждани, макар и погледнато на макроравнище често да става въпрос за диаметрално разположени и несъчетаеми индивидуални или групови интереси.
Опозиция и управляващи ще продължават да гледат света от своите "камбанарии" и никакви анализи не могат да променят този факт.
Националистите ще продължават да се чувстват абонирани за националния интерес, което според тях е всичко, което те изговарят като политики или съждения.
Но дисекцията си струва, защото ще даде практичен поглед върху понятието "национален", като медиана на обществения или споделения интерес.
Да започнем с конкретните казуси, защото върху тях най-добре се проектира проблема.
Eдни политици например твърдят, че е в национален интерес да платим за реакторите на АЕЦ Белене и да реализираме проекта, като изтъкват ползите за нацията - технологична гордост, работни места, пък и тъй тъй сме платили реакторите.
Други твърдим, че националния интерес трябва да се простре там, където са засегнати максимално широк кръг от български граждани - а именно данъкоплатиците. Според тази гледна точка за национален интерес - не трябва да не даваме нито стотинка повече, защото достатъчно пари са потънали и няма нужда към загубените 2 милиарда евро, до добавяме още "грешни" осем.
Тъй като разликата е в матрицата на анализ, е добре да се спрем върху ключовите критерии "разходи - ползи" и то не само и не толкова върху това какви изобщо те могат да бъдат в абсолютен размер, а по-конкретно за кого отиват ползите и за кого разходите.
Ако дефинираме националния интерес като интереса на заинтересованите от реализацията на този проект, то това са преди всичко преките защитници на проекта, които виждат като "обща" или "национална" своя конкретна индивидуална или групова полза - политици, които ще използват казуса Белене за политическата си кариера, за да печелят гласове и политическо доверие, което след това могат да превърнат във власт или пари. В българския случай това се по-голяма част от депутатите и партийните функционери на БСП, ДПС, ВМРО, Атака, НДСВ и прочие центриски партии, включително части от ГЕРБ, които в първите години бяха готови да литнат от възможността да реализират държавна инвестиция от 11 милиарда евро.
В този смисъл, това, че значителна част от депутатите в Народното събраине правят чрез АЕЦ "Белене", кариера, поради което го смятат за национален интерес, не трябва да изненадва никой. Действително да похарчиш близо 8 милиарда евро, от които приблизително 4 милиарда за внос на оборудване, а другите по управлението на проекта и по договори с място на реализаиця България, и по които ще се наемат български работници, компании, експерти. Ако ги съберем всички заедно - едва ли ще бъдат повече от 15, максимум 20 хиляди души, Заедно със семействата това прави близо 100 хиляди души. Това е размера на групата, която ще инкасира основните ползи от проекта АЕЦ "Белене". Ако по-голяма част от тях е близо до властта и може да повлияе върху държавното решение да се похарчат тези пари - смятайте, че имате сделка. АЕЦ "Белене", ще бъде обявен за национален интерес.
Може разбира се да се посочат и ползи за държавния бюджет, който без съмнение, че ще реализира допълнителни приход в периода на изграждане, пък и по време на функционирането на новата ядрена централа /ако бъде пусната/. Но тъй като още с харченето на първите пари, ние влизаме в дълг, който набъбва до момента в който централата започне да генерира собствени приходи и не се знае дали приходите ще бъдат в прогнозирания размер, още повече, че е доказано, че в момента и в обозримо бъдеще няма нужда от нова базова генерираща мощност от 2200 мегавата. Тук е заключен най-големият риск, защото имате сигурни разходи от 11 милиарда евро и вероятни приходи /нямате никаква сигурни дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия, а  разчитате на току що либерализиран и непрогнозируем пазар, които си е чист хазарт/, които само на теория могат да изплатят инвестицията след повече от 20 години, ако изобщо.
И виждате несъответствието между матрицата на "сигурните" и "несигурни" печеливши, от една страна и на "сигурните" губещи - данъкоплатците, които ще трябва да поемат последстивята на новия дълг и бъдещите негативни влияние от този дълг върху финансовите резултати на енергийните дружества в продължение на десетилетия.
След този кратък анализ на риска, който и макар обобщаващ е достатъчно прецизен за да даде представа за въздействието върху социалните групи, засегнати от проекта, които да формират националния интерес.


Националният интерес, според известни патриотични кръгове у нас, е държим твърд тон на Ердоган /същото според тях не важи за Путин/, но според други националния интерес е да държим вратата отворена за всякакъв диалог, за да не го нервираме и да тръгне за провокира армия от бежанци през нашата територия. И всичко все в името на националния интерес.
Едни настояват, в името на нацията, България да се изолира тотално от бежанския поток, да запечатаме границата и да награждаваме "герои" като Перата и Динко. Други, пак в името на националния интерес говорят бежанците освен минус в краткосрочен порядък, могат да изиграят и положителна роля, особено ако успеем да го контролираме и управляваме във свой интерес потоците. Те посочват, че е в национален интерес да не провокираме ксенофовски настроения, защото това ще ни отдалечи от ценностите на Европа, а да погледнем към възможности да ги използваме като работна ръка и ги използваме за има за пенсиите на следващите поколения.
Пак националисти ежедневно ни стряскат с предупреждения, че е в национален интерес е да спрем "инвазията" на бежанци, които ни заливат със зарази, престъпления и заплашват да ни превземат като нация. Трябва да се хващаме пушките и ако е нужно на границата да стреляме срещу бежанците.
Други казват, че това е напълно недопустимо да отказваме покрив на хора, които се намират в беда и бягат от войни.
Едни политици и икономисти твърдят, че в скалата на горещи приоритети на страната, проблемът с бежанците не стои на челните места, като в значителна степен е раздут извън пропорции, като отнема ценно време и ресурси.
Други, твърдят, че ако не решим този проблем няма смисъл да се занимаваме с друго.
Всички говорят от името на нация и се кълнат в името на "националния интерес".
Обикновено се приема, че тези които са власт имат и привилегията, чрез институциите да определят кое е национален интерес. Но опозицията също дефинира като национален интерес свои приоритети. Олигарсите също мислят, че тъй като произвеждат и те част от националното богатство /като спестяват, че отнемат дори повече от него/, същото често се обличат в националното знаме и говорят, че те са "националния интерес".
Не зная дали ще се съгласите, но е невъзможно националния интерес да обхваща всички възможни гореизброени случаи, нито да съвпада с руския, американския или средноевропейския интерес.
Дори погледнато само от този ъгъл и дори само по формално логически причини не може да бъде вярна тезата, че по дефиниция българофилите трябва да бъдат и русофили.
Да, започнем с това, какво разбираме под българска нация, защото без да сравним категориалния апарат няма как да стигнем до съдържанието на националния интерес.
В съвременното разбиране за нация в глобалния свят, очевидно трябва да се разбира общност на всички хора, които се отъждествяват като група с принадлежност към единни ценности, към общ език, култура, история, икономически, социални, политически и прочие интереси, както и към една територия - т.е. живеят на територията на България, Но в новото разбиране да принадлежност към българската нация няма как да не включим и постоянно или временно емигриралите, но все още неразривно с българския си корен хора. В този смисъл българската нация не е ограничена само до текущо живеещите на територията на България - тези с постоянното местопребиваване, а до всички за които българин, български граждани и България идват първо в съзнанието. Следователно българската нация е глобална ipso facto.
Нека сега се опитаме да дефинираме общия интерес на всички тези, които се отъждествяват с принадлежност към българската нация, защото това трябвало да е пресечната точка на националния интерес.
Да започнем с нещата които са безспорни, а след това ще навлезем в "спорните" зони. Накрая ще се опитаме да приоритизираме, защото очевидно няма да имаме ресурсите или единомислиe по всички тези. В този смисъл националният интерес не може да бъде консенсусен, а само на достатъчно значителни и устойчиви мнозинства.
Да започнем, че за да я има България трябва да има сигурни граници и териториална база, за да може и днес и утре да има фундамент или корен, около който да гравитира българската нация и за да имаме възможността да наричаме тази територия с нейното сегашно име.
Ние имаме своя територия, за това да се фокусираме върху това да имаме сигурност и да можем да си запазим границите. Заплахите за сигурността условно да ги разделим на външни и вътрешни.
Темата е дълга и достатъчно дълбока, но за да не затънем ще се ограничим само до явните и непосредствените външна заплахи, като ги обобщим под групата фактори - глобална нестабилност и не са специфични само за нас.
От заплахите - всяка нация възприема като най-болезнени заплахите срещу териториалната и цялост. Да, Европа след 1944 година до скоро нямаше случай на ревизирани граници, но вече има. И тук може да се спори до без край - това нас касае ли ни? Да твърдим, че процеси, които се развиват на няколко стотин километра от нас не ни засягат - е безразсъдство. Не зависимо дали става реч за замразените и горещи конфликти на територия на бившия Съветския съюз, но и в Западните Балкани. Докато в Западните Балкани вероятността от конфликт все пак се сдържа от готовността на НАТО и ЕС да се намесят пряко и незабавно, защото в последна сметка става въпрос за сигурността на самите големи европейски държави, т.е. конфликт, дори и да избухне, бързо ще бъде потушен. Още повече, че основния сдържащ фактор е интеграционната писта към НАТО и ЕС, която е способна да опитоми всеки радикален национализъм.
На територията на бившия Съветски съюз не съществува подобна увереност, най-вече защото турбелентността е функция на ферментиращи процеси на национално самоопределение - нациите са в процеса на утвърждаване след дългите години на съветизация, на битка на на формиращи се национални елити срещу бившия център, на избор на глобални вектори и модели на развитие. Там дисциплиниращата сила на ЕС и НАТО отсъстват.
Да приемем тезата на Кремъл и на местните русофили, че процесите в Украйна и на цялото постсъветско пространство са функция единствено и само на агресивната според тях политика на НАТО и ЕС и най-вече на политиката на Вашингтон. Подобни щампи са толкова дълбоко залегнали, че никакъв рационален довод не може да помогне да са сближат позициите на спорещите у нас, камо ли да успеем да дефинираме националния интерес по темата.
Спомням си дори как в едно студио уважавана от мен журналистка ме убеждаваше, като се позоваваше на някакви сигурни цитати на американския вицепрезидент Джо Байдън, че ако не била анексията - доброволното присъединяване на Крим към Русия, американците имали готови планове за разполагане на натовски и за по-сигурно американски бази в Крим!? Ако вярвате на подобни "цитати" някак естествено ще се случи да оправдаете руската инвазия със защита на националната им сигурност. От тук, според тази теза, следва логично и дефиниция на българския "национален интерес" - да не вземаме никакво отношение, да се снишим докато мине бурята, да изкритикуваме българския президент за излишно "ястребовото" говорене и т.н..
Ето това е типичен пример за създадена виртуална среда , поради отсъствието на реални такава, за да оправдаем един тип политическо поведение. Защото всички знаят, че нито има подобно намерение, нито подобен цитат, а плановете на Пентагона за закриване на военни бази в Европа - основно в Германия, се провеждаха с пределна устойчивост и необратимост, като се започне от администрацията на президента Буш и се премине през управлението на Обама. И всичко се промени заради Крим и Украйна.
Един от психологическите репери на подобен тип мислене е устойчивата мантра, че САЩ се месят навсякъде и са агресивни по природа и дестабилизират всеки регион, в който се намесят.
Толкова дълги години на борба срещу световния империализъм не можеше да не остави в нашето общество стереотипи на възприятия, които само чакаха удобен момент за да изскочат в паметта и да заемат достойно място като актуални позиции на мнозина български политици.
Проблемът на това мислене, че след Обама и Доналд Тръмп ще продължи линията на изолационизъм и изтегляне от много невралгични точки на света. Но от това мирът и сигурността на страните в тези региони няма да се укрепнат. Напротив, защото ще отворят възможност на много регионални сили да възродят духа на "баланса на силите" и регионалните опити за прекрояване на карти, а това от опит знаем, че води до големи конфликти и страдания за много малки народи. Европа без американските гаранции за сигурност и тяхната дисциплинираща роля нямаше да има нито икономически, нито политически съюз и мир.
Но да не вдигаме топката на анализа до глобалните висоти, нека си останем в региона. Имаме най-малкото пет "замразени конфликта" в Балканския и Черноморския регион, които всеки момент могат да се размразят и да преминат в гореща фаза. Как да реагираме?
Единият път е да рязко да увеличим бюджета за армията и достигнем равнище на самодостатъчност. Този път е пътя на гордия национализъм, при която заявяваме, че можем сами и ще се справим. Но за целта трябва в продължение на години вероятно да отделяме поне три пъти повече средства и с голяма вероятност да върнем задължителната служба. Това става относително по-лесно като законодателен акт, но не съм сигурен, че ще има кого да задължим - само може да ускорим процеса на масово бягство на млади от България. Защото каквото и да говорим нито съзнанието за "привилегията да защитаваме Родината" е на висота, нито възприятието, че времето в казармата е загубено, вероятно с изключение на малцинствените групи, които могат да научат някой занаят.
Следователно, както и да дефинираме националния интерес, вариант самодостатъчност като отбранителен потенциал е фикция.
Второ, избираме вариант да се снишим и да започнем преговори по омилостивяване на Русия - сделка от типа послушание срещу пари, Ако някой не е разбрал защо Путин днес дрънка оръжия да напомня - това е класически тип имперска политики, при която заплаха от употреба на сила служи за извличане на конкретни материални или финансови изгоди от страните обект на подобни заплахи. Завладяването им, дори не е толкова изгодно, защото както показа анексията на Крим, натоварването върху бюджета в Москва е огромно. Затова е далеч по печелившо, ако в рамките на т.н. политика на сплашването, съумееш да дестабилизираш съответната страна, като превърнеш страха на нейния елит в подчинение, а подчинението в сделки и конкретни изгоди.
В същност какво правихме досега - балансирахме между Запада и Русия, като и опазвахме сферите на влияние на Москва от конкуренция, за да могат руския нефт и газ да генерират финансови потоци, които крепяха властта в Кремъл.
За баланс, пак същите властимащи, се стремяха да балансират с подобни сделки и в западна посока. Христоматийният пример за американските Марици, обикновено пропуска да отчете базисния факт, че тези проекти бяха инициирани и реализирани от местни бизнесмени, т.е. те не са част от нормалната бизнес практика и намесата на американските компании търпи критика само в частта, в която те легитимираха родни схеми.
Бавно, със скърцане, но разбираме, че индивидуалната и корпоративна корист не е винаги функция на държавна политика, а присъща черта на новите мобилни корпоративни лидери, които се стремят да извлекат максимална печалба за себе си и своите акционери. Без значение дали от Русия, от Европа или Азия. В този процес няма кой друг, освен самите ние, които трябва да дефинираме и отстояваме националния си интерес. Но преди това, трябва да направим така, че отделни групи от принадлежащите към българската нация, да не могат да дефинират, още по-малко да реализират като национален своя личен или групов интерес.
Ако сега има напрежение в руско-българските отношения, то изобщо не е поради изказванията на българския президент или действията на българския премиер или който да е отделен български политик, бизнесмен или партия. А на оценката в Москва, че България системно и необратимо излиза от нейната сфера на влияние, а Кремъл няма действуващи алтернативи и механизми да спре този процес.
От една страна - в или извън плановете на НАТО, България ще трябва да инвестира значително в своята отбрана и да интегрира плътно своите отрбарителни активи в колективната система на НАТО. Не за друго, а защото както посочихме по-горе, не може да намерим  национален отговор на регионална и глобална заплаха.
Какво може да противопостави на това Русия, ако не и харесват посоката и скоростта? Опцията да се промени винаги съществува - но е отдалечена, поне сега.
Най-добрата опция, да подобри отношенията си с НАТО и да смъкне оценката за себе си като заплаха, е трудна, до невъзможна, защото за Кремъл няма път назад от Крим и Източна Украйна. Путин стана заложник на своя "успех" и на практика се лиши от пространство за компромис.Не толкова и не само Крим в случая е препъни камъка. А Крим и медийно усилваната опасност от Запада по тази тема го крепи на власт и потиска опозицията срещу него.
Можем да спорим много - но повечето влиятелни и сериозни анализатори на процесите в Русия, дори някои от тях близки до Кремъл, признават, че негативните тенденции в руската икономика са започнали далеч преди авантюрата в Крим. Просто Путин не успя да смени модела и отвърже развитието на Русия от нефтената игла, като позволи да се свие и без това индустриалната база и експортния потенциал. В този смисъл, с или без Крим, базата за договаряне със Запада въз основа на компромиси, не е по подразбиране или очевидна, докато перспективата за нови спорове и сблъсъци, повече от вероятна. Вижте сривът в приходите от продажби на нефт - близо три пъти надолу само за четири години.
Нормалната и логична стратегия на Запада е да не предизвиква излишно Русия, а да я остави да рухне под тежестта на собствените си грешки. Затова няма нужда от конфронтация нито в Сирия, нито по Украйна, нито където и да е.
Напротив, Кремъл има нужда от конфронтация, за да поддържа милитаризирано съзнанието на руското общество.
По отношение на България, освен гореизложения общ контекст, Русия се интересува най-вече и най-много от това да продължи да получава своето за своите енергоресурси, като продължи да поддържа отворени каналите на бизнес взаимодействие с определени кръгове у нас, по които може да упражнява натиск или влияе върху българската политика. До тук нищо изненадващо и нищо ново.
Проблемът е обаче, че заедно с интеграцията ни в ЕС и НАТО, и особено с либерализацията на европейския енергиен пазар, Москва губи сигурността на българския и другите си традиционни пазари, както и възможността през България да влияе върху европейската енергийна политика. Ако България започне да купува природен газ от други търговци, пада монопола и сигурността на приходите на Газпром. Но това е по-малката беда, тъй като годишните продажби на природен газ не надвишават 1 милиард лева. Страшното ще бъде, ако Лукойл продаде, както е обявил, рафинерията в Бургас на западен стратегически инвеститор и Русия загуби сигурността на свърхдоходите, които генерира по веригата на продажбата на горивата, произведени от над 5 милиона тона суров нефт от входа до бензиноколонката. Само стойността на суровия нефт е близо два и половина милиарда долара, а до крайния продукт тази стойност, от която в касите на Лукойл влизат допълнително 3 милиарда долара приходи. Загубата на подобен пазар и доходи не може да не тревожи стратезите в Москва. Още повече, че нищо от започнатото не е довършено по проектите от енергийния шлем. Руският износ у нас извън енергоресурсите е огледално отражение на състоянието на руската икономика - тоест перспективите изобщо отсъстват.
Остава туризма и недвижимостите . При туристите става дума за нетни ползи, които изтичат от страната, в този смисъл от Русия изтичат финансови ресурси, а при недвижимостите - инвестицията в България има смисъл само когато могат да се изплащат ипотеки и заеми. При сегашната конюнктура това не е по подразбиране.
Заключението е, че както и да дефинираме "националния си интерес" не може да променим значително основанията за тревога в Москва, че губят България и че трябва да се намесят по радикално за да запазят зоните на влияние и гарантирани приходи. Тъй като не могат да го направят през икономиката, го правят през политиката и партиите у нас.
Нещо повече, колкото и са стремим да бъдем меки и кооперативни, Москва има спешна нужда от кеш и текущи ползи, които няма откъде другаде да дойдат освен от нашите собствени джобове. Печалбата за Кремъл е загуба за нас, трето положение няма. Не твърдя, че ако руския газ и нефт са конкурентно способни -сега цената на руския газ е една от най-ниските - те няма да могат да продължат да запазват доминиращи позиции - напротив. Само, че това ще бъде установено от пазарите, а не от срещи на политическо равнище и междуправителствени споразумения, които се опитват да заобиколят европейските правила и стандарти.
В този смисъл поле за активна игра в сферата на сигурността извън това да се придържаме близко до средните линии на поведение в ЕС и НАТО и да се договаряме по единично с Москва нямаме. Нито ние можем, нито тя има какво да ни даде. Това е на ниво общ или национален интерес.
На равнище групови интереси - разбира се - картината е различна. Тези което посредничат на руския внос у нас няма как да са доволни от перспективата, че ще се намалят обемите на внесените енергоресурси, нито, че ще има конкуренция. И в двата случая става реч за по-малко приходи, респективно по-малко посреднически ползи. При природния газ смяната няма да дойде веднага, а постепенно в рамките на следващите две-три години, докато реално на границата се появят по-значителни количества евтин азерски и глобален ВПГ газ.
По.тежка е ситуацията при евентуална смяна на собствеността в рафинерията, защото тук става дума за ключов разпределител на финансови средства в политически и бизнес елит на България. Вероятността западна компания да заеме мястото на Лукойл е възможна, но не единствена и далеч не най-вероятна опция. Но натискът на Вагит Алекперов да продава е неудържим, особено след "разговора" с Владимир Путин за покупката на 19,5 процентния дял в Роснефт - напълно излишна и дори опасна за Лукойл сделка. Но логиката на руския президент е желязна - той има нужда от пари, а това е единствения легален начин - преди национализацията - да източи собствениците и компанията в полза на държавния бюджет.
Възможно е да прибегне до някакъв суоп на акции, за да намали кешовата тежест и рафинерията в Бургас да се окаже в собственост на държавата Роснефт. Това вече би имало значителни последици за националната ни икономическа сигурност, доколко руската държавна компания е обект на санкции от страна на ЕС и това ще ни постави в изключително тежка ситуация.
И в този случаи, националният ни интерес ще се определя, не от това, какво ще кажат свързаните с политически или бизнес интерес български политици или олигарси, а от това което компанията ще остави като ползи в хазната, в джобовете на хора - както заетите, така и купувачите на продуктите на рафинерията.
Към гаранциите срещу външните заплахи може да имаме много спорове, но имаме три вариант - Русия, НАТО и неутрални. Неутралността винаги е опция, но за съжаление изисква изключителен ресурс за самозащите. Освен това изисква всички други страни да ти признават този статут и да дадат гаранция, че няма да те нападат. Класиката е Швейцария - тя не е нито в ЕС, нито в НАТО. По отношение на военната сигурност швейрците вероятно са най-милитаризираната, заедно с евреите в Израел, гражданите на света. По отношение на ЕС - те имат формат на интеграция, който на практика покрива почти целия спектър от права и задължения на членовете на ЕС. Това което ги прави силни е почти двеста години независим статут признат от всички съседи и изключително силна икономика и банков сектор. Сигурността в последна сметка е функция на икономическа и финансова сила, с която можеш да си купиш доверието и уважението на съседите. Основното им предимство обаче е това, че са в центъра на Европа, заобиколено от съвместими култури, религии, етноси. Ние живеем на Балканите - регион от който са тръгвали световни войни с цялата палитра от противоречия на верска, етническа, културна и историческа основа, която Европа познава. По време на Косовската криза, тогавашният руски премиер Евгени Примаков ни предложи вместо да влизаме в НАТО, но обявим неутралитет. Това бе теза, която Първанов и БСП прегърнаха моментално и се опитаха да я изиграят за да спечелят доверие и избори. Проблемът бе, че самолетите прелитаха, бежанците бяха на границата и вариантът проблемите да ни заобиколят като ги игнорираме, обявявайки неутралитет, просто не съществува. Ако бяхме богати и развити, може би, просто можехме да си купим мира и уважението на съседите. Но именно партията която ни вкара в катастрофа през 1996 година ни лиши от икономическата база за политика на неутралитет.
Да посегнем към другите варианти - Русия или НАТО. Има и междинен вариант, но за него последно.
Какви гаранции може да ни даде Русия за сигурността на нашите граници и з
В този смисъл, сегашният период на членство в ЕС и НАТО, като организации, в които Русия не членува, еднозначно се тълкува като символ на "измяна" или "предателство" от ортодоксалната мантра - "България и Русия" са едно, неразривно цяло.
Звучи ирационално, като суеверие или комплекс, но е факт - мнозина български граждани просто не могат да си представят, че България може да не принадлежи към една и съща ценностна система като Русия.
Престанали сме да забелязваме колко странни и несвободни, дори в правото да имаме собствена история и прочит на бъдещето, в очите на чужденците.

На пръв поглед звучи логично, особено за страна, в която президентство и министерски съвет се намират на булевард "Княз Донкуков", по която или по другата алтернатива "Цар Освободител" стигаш до основната източник на властта у нас - Народното Събрание. 
За откъса от книгата на Петър Стоянов - за парада и ....
За дефиницията на национален интерес
За стърчащите зони на русофилството
За евроатлантизма - също не е тъждествен 

Wednesday, 8 February 2017

Фактор: Подменената България

Живеем в паралелен свят на привидности, в който трудно можем да намерим отправната точка на истината и познанието.
Веднага след началото на прехода партийната номенклатура взе мерки, за да лиши от възможността скритите страници на историята да се превърнат в нови котви на нормалност и справедливост. Подмениха символите, знаците, жалоните в Историята.
И когато започнахме да разкриваме истината, се погрижиха отново Те да бъдат на „входа“ и на „изхода“, и да контролират съзнанието по не по-малко ефективен от тоталитарния режим метод.
"Библиотекарите" на ДС приватизираха един от символите на независимата българската политика - Стефан Стамболов. Върху паметта и историята на неговото управление можеше и трябваше да се изгради новото самочувствие на българския държавник и способността му да се изолира от външни влияния. Вместо това от ДС и БКП му направиха паметник, но не такъв като на чуждата ни Съветска Армия - да доминира над околното пространство и да внушава сила, а разцепена глава, която да е предупреждение към новите желаещи да бъдат Стамболов. Недвусмислено предупреждение, че ще ги застигне същата съдба.
Нещо повече - учредиха и раздават награди с неговото име. Самите те получават награди от руския премиер Медведев за заслуги спрямо Русия - страната, която поръча физическото му убийство. А целта е ясна - да лишат образа на опълчилия се срещу Петербург български държавник от съдържанието, да изпразнят делото и посланията му към бъдещите поколения, за да не го повторят.
Държат духа му в затвора на своето удобство и целесъобразност, обграден с фалш и престорено почитание.
Подобен е примера и с Тракийските дружества, начело на които застана виден деец на БКП-БСП и от тази позиция развива политическа дейност. Ако питате - какво са сторили за каузата на тракийците, ако щете само да поддържат будно съзнанието на съвременния българин по тази болезнена за родната история "потисната" тема - едва ли ще намерите адекватен отговор. Но днес използват без никакъв свян паметта на Тракийското национално освободително движение за текущи политически цели на поредните коминтерновци. Уж общонационално и обединяващо дело, а се оказва пленено и оплетено в егоистични партийни сметки.
Същата схема се прилага и за много дружества, организации, комитети, които носят имената на националните ни герои и чиято дейност е издевателство над паметта им
Името на Дякона носят организации, които се ръководят от видни русофили, дори има полувоенни организации, които са на пряка финансова издръжка на Москва. Тези дни същите тези хора покриха с венци и цветя паметника на прекия виновник за обесването на Апостола на свободата - граф Игнатиев. Това не е само раболепие или комплекс за малоценност, а съзнателно поддържана паралелна реалност, за да се предотврати всяка възможност за проникване в масовото съзнание на завещаното от Васил Левски - задължителна дистанция от Освободителката
И тогава и сега.
Днес имате като символ на предаността към поредния руски цар - Партия на българските социалисти и коленопреклонението на нейните лидери пред желанията на Кремъл. Но нито на този, нито на следващите конгреси няма да прозвучи истината - защо в нея не продължават традициите на Благоев, а на чуждия нам Коминтерн. Да, на същия дядо Благоев, който нарече русофилството "грубо политическо суеверие, култивирано сред народните маси". И никой няма да си спомни на тези конгреси, че същата тази партията искаше да наложи "македонска" нация и да разруши българската нация, като ликвидира български граждани, които отказаха да се подчинят на диктата на Москва и да се признаят за македонци.
Колко от Вас са чували думите на другия голям лидер на социалистите в етапа, когато партията е била европейска - Георги Кирков. Думите му за нуждата от създаване на независима Украйна като "буфер между Руската империя и европейските държави"? Това са същите хора, които днес отричат правата на Украйна върху Крим, признават правото на Русия на намеса в своите съседки. Това е същата партия, която в днешното си издание, въпреки че е излъчила свой човек за шеф на европейските социалисти, си остава дълбоко коминтерновска.
И пак наследниците на тази Партия търсят Вашето доверие все със същите стари "номера" - те са нови, истински, и ще възцари всеобщото благоденствие и социалната справедливост.
Докато за пореден път разберете, че поредните й ръководители са станали поредните милионери, а Вашите джобове за пореден път са изтънели.

Tuesday, 7 February 2017

Bulgaria Analytica: Националният интерес в условия на преход

Все повече партии и политици започват да отъждествят своето говорене и прояви с израз и защита на националния интерес. Заемат удобната позиция в политическия център и веднъж опаковали се в националния флаг лесно могат да маргинализират политическите си противници. Всички без изключение твърдят, че го правят от идеалистични подбуди, заклеват се че са българофили, но много често под това разбират, че българския интерес е тъждествен с руския, турския или нечий друг национален интерес. В съзнанието си тези политици не допускат, че България е нещо различно от Русия или Турция.
В публичният дебат пък изобщо не се прави разлика между различните видове „Русия“ или „Турция“ – тази на властта, на вождовете, на културата, на обикновените хора, на бизнесмените, на олигарсите. Събирателното „Русия“, например, включва миналото и настоящето, тук са и руските войни в руско-турската война, но и Сталин и Коминтерна, руските СМЕРШ-ове и наложения геноцид върху българския елит. В сметката са и осъдените и екзекутирани под съветски диктат над 47 български генерали и висши офицери – повече отколкото са загиналите от войните, които България е водила през 20-ти век. Тук е и Русия на руските туристи и на българските граждани от руски произход.
Мнозина от политиците, които бранят „националния интерес“ изобщо нямат представа, че възприятието за нас и българите е много по-сложно, защото в съзнанието на руския политически и интелектуален елит „задунайската“ България е само една от Българиите. Нищо, че наличието на другата е покрито от измислената от Съветите доктрина за татарите и за няколко изкуствено създадени съветски републики. Другата Волжска България и Казан са били кошмар и цел за завоюване на Москва – едно многовековно съперничество, чието ехо не е затихнало или поне намира отражение в психологическите баланси на съвременния руски московски политик. Такова клане, на каквото Иван Грозни е подложил тамошните волжски българи и особено техния елит, има малко аналози в историята. За това и до ден днешен официален Кремъл се стреми да управлява и насочва българския национализъм и дефиницията на националните ни интереси надалеч от свързаността с другите България.
Ако не вярвате, че в руския МИД тази тема е „гореща“, спомнете си как реагира официална Москва на предложения от президента на Репулика Татарстан през 1995 година договор за преки двустранни търговско-икономически и културни отношения. Той бе спрян по доста груб начин, след рязка намеса от руското външно министерство. Опитахме и на по-ниски равнища и по бизнес линия, но винаги имаше намеса от МИД.
Въпреки „гаранциите“ на президента Елцин, че републиките самостоятелно могат да развиват търговски и икономически отношения с чужди държави.
Въпрос към дефиниращите у нас, като национален интерес безрезервната любов към Русия, патриотични и леви кръгове : на коя точно Русия симпатизирате? На другата България, която е част от съвременна Русия, или само на Кремъл?
Подобни въпроси могат да се зададат и на симпатизиращите на Турция – у нас не са един или двама. Те на коя Турция симпатизират – на кемалистка или ердоганова Турция? Симпатизират ли на кюрдите? И къде е националния ни интерес?
Много рядко се прави нужното разграничение между коренни, жизнени и индуцирани, припознати външни интереси. В редките случаи, когато това се прави, като в случая с Русия, се подминава темата за сподeления с другите българи по света – глобален интерес на нацията. Там действат други „огради“ и „ограничители“ – като извинението за да не поддържаме близки отношения с тези, които се определят като българи в Татарстан е че те са приели исляма и не заслужaват нашето внимание. От тук следва, че поддържането на връзки с тях и изграждането на устойчиви мостове на сътрудничество и общуване не е в български национален интерес. С православните славянски братя в Москва може, с българите от Поволжието – не.
С времето подобно отношение започва да се насажда и срещу живеещите зад граница български граждани, както и срещу тези, които вече не са такива, но имат български корен и не желаят да прекъсват връзките с корените си. Те, според адептите на съвременния български национализъм, също не следва да бъдат обект или субект на българския национален интерес
В тази посока с времето работят и новите изследвания за генетичния код на съвременния българин, които медийно разсейват всякакво внимание от „българската“ национална тема. В тях се набляга, че сме повече траки, отколкото славяни или прабългари. 
Тракийският фактор е също толкова неприемлив за Русия или Турция, тъй като разсейва българските русо и туркофили.
В рамките на съвременна България също има огромни различия – няма една единствена България. Една е тя за политическата класа и особено за нейния „елит“, които свързват националния интерес основно с темата бежанци и борбата с радикалния ислям, докато другите проблеми – икономика, образование, култура, развитие, демография остават на втори план.
Изолацията на мнозинството български граждани, на емигриралите, на етническите малцинства зад граница и на „другите“ българи е ключов елемент от модела за управление по време на прехода.
Различни са интересите на България през очите на симпатизиращите на Евразия български политици и граждани. За тях Западът е враждебно настроен и единствената котва за ценности и вяра е Русия. Следователно националният ни интерес е тъждествен на руския – по дефиниция.
Българските интелектуалци виждат националния интерес в сферата на духовното, образованието и културата и там разполагат своята конкретика като цели и задачи на развитието на нацията. 
Вероятно най-голямо право в този дебат имат военните и в по-общ план хората в сферата на сигурността, защото без граници и сигурна територия нацията трудно може да съществува.
На какво равнище и кой има правото да дефинира националния интерес или всичко е един стихиен процес? Който получи по-пряк достъп до лостовете на властта и до медиите и по тази логика има легитимно право да определя и реализира чрез политика националния интерес?
Дали е „национален“ всеки интерес, който се дефинира и реализира от държавните институции, – това което французите наричат raison d’etat – или държавен интерес?
Или националния интерес се определя в процеса на съпоставяне на интересите на различни социални и регионални групи, като балансиран, инклузивен и консенсунсен интерес на нацията, свързан с нейното възпроизводство. В този случай групата на „заподозряните“ нараства рязко, като включва множество групови интереси в и извън България, извън институциите на властта.
За да не звучи твърде академично и като абстрактна теория, да разгледаме практични казуси през призмата на националния интерес.
Eдни политици например твърдят, че е в национален интерес да платим за реакторите на АЕЦ „Белене“ и да реализираме проекта, като изтъкват ползите за нацията – технологична гордост, работни места, пък и сме платили реакторите.
Други твърдят, че националният интерес трябва да се открие на пресечната точка на интереси на мнозинството български граждани в тяхната роля на данъкоплатци или потребители. Според тази гледна точка, националният интерес е в това да не даваме нито стотинка повече, защото достатъчно пари са потънали и няма нужда към загубените 2 милиарда евро, до добавяме още „грешни“ осем.
Тъй като разликата е в матрицата на анализ е добре да се спрем върху ключовите критерии за „разходи – ползи“ и то не само и не толкова върху това какви изобщо те могат да бъдат в абсолютен размер, а по-конкретно върху структурата на тяхното разпределени.
Ако дефинираме националния интерес като интереса на заинтересованите от реализацията на този проект, то това са преди всичко тези, които ще спечелят лично или като група. Това са политиците, които използвайки проекта и „ползите“ от него, могат да спечелят избори и да издигнат личния си политически статут, като ги превърнат в повече власт и пари. В нашия случай това са по-голяма част от депутатите и партийните функционери, които бяха готови до скоро да инвестират 11 милиарда евро.
От близо 9 милиарда евро преки разходи по проекти, приблизително 7 милиарда евро, ще напуснат България в направление различни страни, за да се покрият разходите по вноса на оборудване, по управление на проекта, както и други договори за услуги. Тоталната местна добавена стойност на проекта е относително скромна – само в размера на доставените местни стоки и услуги. По-голям дял ще отиде за български строителни компании и други договори, по силата на които ще бъдат наети компании, работници, експерти.
Сума сумарум – работните места, който ще бъдат открити в краткосрочен хоризонт, няма да надвишават 10 хиляди, което заедно с техните семейства ще стигне порядъка на 35-40 хил. души. Ако това е базата на която се оценява „националния интерес“, то тогава ще се получи се разкриването на едно работно място изисква инвестиция от 1 милион евро. Но тъй като заплатата на съответния ангажиран с  български гражданин или компания са само нищожна част от тази сума, то очевидно откриването на работни места не е нито водещ, нито значим мотив, а страничен или съпътстващ ефект, който се използва като примамка за публично одобрение на проекта АЕЦ „Белене“.
Може разбира се да се посочат и конкретни ползи за държавния бюджет, който без съмнение, че ще реализира допълнителни приходи в периода на изграждане, пък и по време на функционирането на новата ядрена централа. Още със старта на харченето на първите пари, започва да набъбва и корпоративния дълг, поне до момента в който централата започне да генерира собствени приходи. Не се знае дали приходите ще бъдат в прогнозирания размер, без гарантирани договори за изкупуване.
Тук е заключен най-големият риск при определянето на АЕЦ „Белене“ като национален интерес, защото имате сигурни разходи от 11 милиарда евро и несигурни приходи, които само на теория могат да изплатят инвестицията след повече от 20 години. 
От гледна точка на консолидирания съвкупен нетен ефект, анализът „разходи-ползи“ може да затъне дълбоко в червено, пред вид на възможното принудително изтласкване от пазара от страна на новата ядрена мощност на сега съществуващи ефективни, генериращи евтина енергия, мощности.
Ето как виждате несъответствието между заявени и реални ползи, между „сигурни“ печеливши и „сигурни“ губещи – данъкоплатците, които ще трябва да поемат последствията на огромен външен дълг, с всички произтичащи от това негативни влияние върху цялостното ни икономическо развитие – за десетилетия напред.
Този примерен анализ на ползи и разходи, който трябва да съпровожда процеса на идентификацията на всеки национален интерес, макар и обобщаващ, е достатъчно прецизен за да даде представа за проектното въздействие и участие на различните групи интереси във формирането на националния интерес.

Wednesday, 18 January 2017

Фактор: Allegro Agitato - БСП оправят демографията

Ставаме 9 милиона. Няма шега. Другарката Нинова го обеща. Вместо да отрицавате се позиционирайте в новата сексуална революция, за да не останете "валат" както другаря Първанов отбеляза по повод на своите социлистически милиони.
Разбрахме, че тези срещи с бизнеса са полезни на БСП за да се осъзнаят. Ето плоския данък остава, сега ще търсят лека вратичка за да го приложат само към милиардери, които у нас вероятно няма. Защото облагането на другарите милионери от БСП не е полезна стъпка.
Нарича се реалити чек - срещи с действителността. Нинова се опитва да се борисовизира - сутрин едно, след обяд друго.
Бяхме предупредени от другаря Андрей Райчев - който не отразява, а създава действителността около соцлидерката - тя е смела, рискува и ... печели. Ако няма факти, че създадем усещане за обреченост на успех. Важното е през април да се поздравим с победа.
Остава само да разкажат какво ще случи с другите им обещания - да започнем с демографията. Направо настръхнах от революционността на другарите от БСП. Ставаме 9 милиона отново. Ще има и хора за манифестации. И за нас се отваря шанс да не останем в трибуните по време на поредната сексуална революция. Нищо, че никога не сме били 9 милиона, но днес под мъдрото и вдъхновяващо ръководство на другарката Нинова и на другаря Радев - няма начин. Деца ще се правят и отглеждат.
Целият съм в слух - за ноу хауто на другарката Нинова - Решетникова. Ще връщат младите българи, това вероятно цели и обещанието, че ще смъкнат санкциите и ще признаят Крим. Защото се надяват от Крим и Русия да тръгнат новите белоемигранти, този път подгонени от икономическата криза, и така да набъбнем неусетно до 9 милиона. Като не го признаваме този пусти Крим, няма как да дойдат, но веднъж да паднат санкциите и да си признаем като братя, емиграция от там ще ни залее. Това не са Ви бежанците от Турция, тези са ни наши, родни мигранти.
След това БСП обещават, че ще насърчат по-висока раждаемост и тук ми спира дъха. Но работата е хлъзгава, защото ако тръгнат по линия на изкуствените работи, ние и спукана работата. Ще гледаме пак от послените редове как революцията се случват без нас. Но има вариант вероятно да имат пред вид свободния и безконтрацептивен секс като през 20-те години в Съветския съюз. Другарките не могат да откажат на който и да е другар и децата се гледат в комуни. Както другаря Ленин другарката Колонтай.
След това другарите Овчаров, Станишев, Първанов и Нинова вече като милионери ще обещаят тържествено на пролетариите и бедните, че този път, майка и баща, ще преборят корупцията и няма да се краде, защото БСП е абсолютно, необратимо и чисто нова. Разбира се в бяло. Те самите вече нямат нужда от милиони, но идва следващото поколение в Политбюро и ЦК на БСП. Щото вече младите напират и те да вземат своето.
Тези соцмлади никак, ама никак не ги влече перспективата емиграция на Запад, защото трябва да се бачка яко. А тук - завършваш, нещо с диплома и влизаш в Партията - след това прост, неук и дори неграмотен ставаш министър и милионер. Само трябва да можеш да обещаваш и да не ти пука ако лъжеш. Техните редици ще се множат, защото те са като джихадистите, които обещават рай и девици. Без отговорност, без да работиш, без да се конкурираш.
Ей, живот да го опишеш, другари и другарки.
И изведнъж се събудих.

Monday, 16 January 2017

Не нуждите на развитието, а грандкорупцията движи България


Възприятията за равнището на корупция в България ни поставят на първо място в Европейския съюз. Не вярвам да е новина. Прогнозана е неутешителна, защото няма къде по-долу да падаме.
Новината е, че като че ли свикнахме. От една страна, повечето несъгласни емигрираха. Друга част получи правото да участва и вземе своето - от горе затварят очите за малката корупция. Трети се оттеглиха в позната от тотаталитарно време вътрешна емиграция - ни приемат, ни предават. Така казват, че се съхраняват. Като не забелязват, като игнорват, докато един ден не забележат, че слонът е изпълнил стаята и за тях няма въздух.
И само последната група надига глас.
Стигнахме до там, че корупционните нагласи вече се наследяват - както при мафията. Бащите и майките, които изкарваха за хляба и хайвера, вече предават на синовете и дъщерите.
Ражда се един перверзен корупционно базиран роден капитализъм от родни политически капиталисти. Депутати, министри, прокурори, премиери, президенти - милионери.
Това е ролевия модел, който завещаваме на следващите поколения. Не този на предприемачи като Стийв Джобс и Елън Мъск, на Владимир Койлазов /носителя на Оскар, който промени киното/, или на Ивайло Пенчев, който от България завладя света със своите стени за катерене, а другия масовия пример - на завършилите добро образование, които влизат в партии защото това е пистата, по която могат да влязат във властта и чрез нея да станат много по-сигурно богати, отколкото през пазара. Трябва им партия и достъп до публичните ресурси. Партиите са бизнес, при това по-доходоносен и от наркотиците и хазарта, защото са летимен, на практика без рисков начин за преразпределение на средства и възможности. В своя полза.
За това не се чудете, че завършили и с добро образование се ориентират към политически кариери.
Стигнахме до там, че вече дори няма нужда да навлизаме в истинските дълбоки фази на реализацията на корупцията. Достатъчно е да разсъждаваме и планираме по темата.
У нас дори мисленето по проекти, най-често свързани с Русия, поражда намерение и действия от корупционен характер, което ни струва много пари. За това настръхвам когато политици започнат да ни омайват с проекти - мечти.
Пример - Южен поток. Нито сантиментър построен, а вече 200 милиона отлетяха. Няма дори как да оцениш колко струва на километър, защото и сантиметрите ги няма.
Бъдете сигурни, че продължаващото мислене по Белене ще ни струва също много пари. Отначало се започва "тихо" със стотиците хиляди, след това са милиони, десетки и стотици милиони и накрая идват логично и милиардите.
Защото Първанов и Овчаров уж се оттеглиха, но идва нова "бодра" смяна. При това тя е по-обиграна в корпоративни финанси и може повече.
Виждате какво става в БСП - обещаната промяна идва с доказани причинители на милиардни вреди. Самият лидер има солидно досие като дясна ръка на Овчаров, като добавите и Гергов, Ерменков и олигарсите, които стоят на входа и изхода на Позитано - промяната ще е другото име на новите безвъзвратно отлетяли милиардите от държавния и нашия джоб..
Не, не мислете, че ще управляват дълго, но те толкова много се специализираха, че сега им трябва и година и щетите са гарантирани. Следващите правителства просто ще плащат сметката. То това е и цялата игра на номенклатурата и БСП - те не искат да печелят избори за да променят България към по-добро, а за да могат за малкото време, през което ще управляват, да натрупат за цял живот, като Доган от сараите, като Първанов от хотелите, като Станишев от Брюксел, като Бокова от Ню Йорк. Това са им идолите и техния път следват.
В ГЕРБ всичко зависи от Борисов, а там няма сила в света, която да може да прогнозира, в какъв точно момент и кога - сутрин или след обяд - той ще реши да балансира за да се договори с Русия и да ни натресе някой и друг милиард по проект или схема, която ту спира, ту пуска. Сянката на вечния посредник на Доган - в случая Пеевски - е вградена в управлението на всяко правителство, сега на ГЕРБ.
Понякога ми става чак неудобно за толкова много свестни хора там, които няма никакъв глас. Но техен избор, направили са сделка - Борисов им дава възможността да се занимават с политика, да правят своите сделки и срещу това трябва да мълчат и да се съгласяват с Вожда. Досущ като едно време.
"Мисленето" по Газпромския балкански хъб дръпна вече милиони, за които никой не говори.
В нормалната пазарна икономика - преди да започнеш да харчиш "големи" пари, задължително минаваш през "малките" харчове - предварителни проучвания, анализи - всичко за да разбереш риска и ограничиш щети, без да пропускаш възможността.
У нас както показват руските проекти - веднага се започва с "големите" пари, и чак по средата на пътя - се правят "махмурлук" анализите, които Ви изправят косите.
Разликата е и в причините за да се случват тези проекти в евразийския и европейския свят.
В нормалните общества и икономики - за да бъде постигната някаква обществено значима цел, която изисква значителни инвестиции, включително с публични средства, се преминава през етапите чрез които обществото се застрахова срещу грешки и щети. Ако има риск, той се ограничава в разходваните "малки" пари. За проекти в милиарди, обикновено те са малки милиони.
Накрая някой законно и нормално печели и обикновено това е този, който знае и може. Там не може да има фигури като Пеевски, защото той е излишно звено във веригата - политически посредник. И там има лобисти, но те вземат комисионни, а не са централните фигури заради които започват и се правят проектите. Поради това и посредническата им лепта е относително скромна. Тук посредниците работят за 30 процента, защото трябва да издържат цяла кохорта зад себе си - като се започне от висшите звена, които ги охранява НСО, през олигарсите, представителите на съдебната система /които гарантират, че няма да има наказани/, висшите и по-нисши етажи на държавната администрация /които трябва да осигурят административно - поръчки, договори, евросубсидии и публичните средства/, депутати /които осигуряват законите/, медиите /които трябва да Ви държат в щастливи, докато обеднявате/ и накрая цяла армия от обслужващи - политолози, адвокати, експерти, т.н.
В такива проекти е нормално печалбата да бъда до 10-15 процента - това се реперите, при които банките отпускат кредити за бизнес. Когато се намесят фактори извън логиката на проектите - идват преразходите и лошото качество, защото ако трябва да правиш проекти в които предварително да отделиш 30 процента само за тръгнеш, а след това си сложиш и своите десет процента печалба, то не остават пари за да стигнеш до края. И тогава започват историите с неплащането на подизпълнители, които започват да фалират масово или свиването на разходите за сметка на по-лошото изпълнение. Схемата е видима дори ако съдите по качеството на магистралитеу нас сравнени с тези които виждате в Австрия, Италия, Хърватска, Германия, дори в Гърция и Сърбия.
У нас проектите тръгват с идеята някой да спечели - като метод за финансиране на нечие развитие и житейски план чрез канал за усвояване на пари. Затова се бърза да се организират търговете и поръчките, без да се обръща внимание на предварителните етапи, за да има възможно най-пряк и ранен достъп до финансовия ресурс.
На края - в голяма част от случаите с публичните проекти - дори и да бъде задоволен обществен интерес, това е страничен резултат, той с цената са преразход и ниско качество.
Не нуждите на развитието, а нуждите на грандкорупцията движат България.
За осем години управление на ГЕРБ бе доказано, че те с коруция нито искат, нито могат да се справят. Така и при БСП и ДПС. Ако тези партии останат да доминират политиката и определят съдебната и икономическа рамка на развитието ни - грандкорупцията ще процъфти - Пеевски е ин, ние сме аут - и като нация и като индивиди.
И на всички парите дружно в Катар или Швейцария /напоследък не е толкова сигурно/.
Не винете Сорос или Путин, Тръмп или Меркел, нито геополитиката, нито историята - всичко е заради самите нас и нашия избор тук и сега.

Monday, 21 November 2016

Faktor: Цветан Василев - стратегията за игнорирането му се провали, но може да обслужва чужди интереси

Линк към оригинала във Фактор

Сигурно е вече, че опалният банкер реши да говори открито, защото няма какво да губи. Или по-точно съзря в процесите в България - резултатите на президентските избори и тенденциите, които трябва да сменят правителството в края на април с ново издание на схемата БСП-ДПС, но този път с някакъв тип подкрепа и от националистите - своя шанс да съхрани живота си, а това което може от репутацията и богатството си.
Бяха казани много неща, предстоят нови дози "истини", но никога не трябва да забравяме контекста на казаното и да изолираме моментите на субективност и потенциални спекулации.
Важно е интервюто да се оценява в контекста на въпросите, които Диков не зададе - дали не иска, не знае или не може е друг въпрос - и най вече на времето в което интервюто се взема и излъчва. Атаката му този път основно е срещу Борисов /напълно заслужена, но не балансирана/ изцяло съвпада с атаката на руските партньори на Цветан Василев - Косарев-Малофеев - срещу българския премиер, по всички канали, включително чрез ТВ Царьград и свързаността им с реализацията на операцията на Кремъл, която в края на месец април у нас трябва да се доразвие "успеха Радев" и на власт да дойдат БСП–ДПС плюс, включително и варианта, за който говори Нинова - гранд коалиция между БСП и ГЕРБ, но при по-силна парламентарна позиция на БСП.
Ако забелязвате, Цветан Василев грижливо избягва да развива тези около Доган и още по-малко и изобщо около БСП. Ключовото изречение - мафията у нас започна с 2009 година - в смисъл цялото зло е функция само и единствено на Борисов може и да се тълкува в смисъл, че разцветът на неговата империя около КТБ, е достигнат по времето на тройната коалиция - но е бил компрометиран и прекъснат при Борисов. Разбира се, не защото сегашния премиер в оставка, е искал да въздаде справедливост, а по думите на Цветан Василев - за да "получи своето".
Факт - при това неоспорим - че апогеят на своето влияние Цветан Василев достига при управлението на тройната коалиция, която в момента реализира стратегията Нинова и търси път към връщане на власт. Цветан Василев не крие своята надежда да се възползва от този процес.
Истината е, че има две групи руски олигарси, които са ангажирани в битките около КТБ и Цветан Василев, като и двете групи се надпреварват коя да заграби повече. Те се опитват да решат спора си, като ангажират различни групи родни политици - едните ангажират "новите власти", другите Борисов и Цацаров, като създават видимост за изключителни противоречия и защита на национални интереси. Истината е, че стратегията на Кремъл разчита на "два коня", които се конкурират за правото да представлява "висшата воля" на Царя.
Схемата на Косарев-Малофеев вече е изпробвана около Ростелеком. Ето цитат от анализ по темата на руски сайт " ясно е, че той /Малофеев/ няма никакво намерение да развива иновационния отрасъл в България и да влага свои пари. Става дума за получаване на пари. Загубата на този най-крупен телекомуникационен актив от страна на България заплашва да прерастне в огромен дипломатически скандал. По-рано плашеха Европа с руската мафия, сега новата страшилка за европейците ще станат "православните бизнесмени".
За нас е изключително важно - и това е българския национален интерес - не само да не позволим разборки между две руски олигархични групировки на наша територия, а да се върнем контрола върху БТК и Виваком.
Цветан Василев грижливо избягва темата с руските енергийни проекти и участието си в тях заедно с Пеевски.
Както винаги съм твърдял - Василев е ценен като свидетел срещу "мафията", но като част от нея и един от "доновете" трябва да си получи заслуженото, макар и след споразумение.
Стратегията на прокуратурата да игнорира Василев се провали тотално - той вече формира значителна част от обществeното мнение и генерира протестен вот, който сменя правителства.
Въпросът е дали този вот не се използва от стратегията на Кремъл за дестабилизация - през Малофеев и Косарев, които са партньорите на Василев. Именно в телевизията на Малофеев- Царьград - редовно прозвучават основните опорни точки на операцията по изваждането на България от ЕС и НАТО, в която участват и български политици. Ако провокираната от "разкритията" на Цветан Василев енергия се насочи към исканата от тях промяна във властта, като просто предизвикат вълна от неконтролируем гняв, както стана по време на президентските избори, значи са спечелили и Цветан Василев е свършил своята работа. Ако недоволството на хора и разкритията изчистят авгиевите обори на българския преход, без да дават индулгенция да когото и да било, като доведат на власт прореформистки сили, а не до поредния цикъл от битки между политическите и бизнес олигарси - наши и руски и до ново издание на тройна или не дай боже до гранд коалиция, то откровенията на банкера на политиците могат да свършат добра работа.
Борисов има само един полезен ход - да започне да говори и да действа радикално - за да балансира недоисказаното и неизговореното от Цветан Василев. Това едва ли е възможно, ако познаваме характера му, но не бива да се изключва. Колкото и да не му се иска трябва да промени рязко стратегията си и да се подготви за план Б - да не бъде следващ премиер - защото генерира негативен вот, който блокира управлението.
Прореформиските сили трябва да разберат горчивата истина - те са раздробени, фраментирани и трудно могат да се фокусират и обединят около главната цел - реформите и не могат да използват протесния вот, който е овладян от Марешки и националистите. Вероятността от нов проект, особено започнат от позната партийна платформа, е нулева. Който е да нов проект, дори успешния, ще изисква време и няма да се случи по познатите технологии за партийно строителство.
Следователно за добро или зло трябва да се разчита и на това, което ГЕРБ може да произведе като присъствие и влияние в следващия Парламент. Стратегията на някои десни лидери - да се разруши ГЕРБ на всяка цена - играе точно в полето на стратезите на Кремъл.
Ако имаме и "другата истина" на това, което Цветан Василев излага, ще получим цялата картина и ще спечелим от разборките в мафията.
Ако Борисов се разговори за това, което знае за периода на тройната коалиция, за кабинета Орешарски и натиска на руснаците - може да обърне тенденциите, макар и частично, но достатъчно за да остане най-голямата партия и да влияе върху процесите. Но трябва да наруши комфорта си и особено да засегне "доновете" в БСП и ДПС, които Цветан Василев удобно пропуска.
А това вече е трудна работа.
Като общество имаме нужда от цялата истина, а не от отделни части от пъзела, удобни за отделните групировки.
Тъй като в Русия и в Кремъл предстоят пикове на политическа сеизмика, върху която не можем да влияем, Ако не от друго, от инстинкт за самосъхранение, трябва да се дистанцираме от процесите там и да не позволяваме на проводници на влияние на различните групировки там, да дестабилизират вътрешния ни политически процеси.
Иначе вместо да бъдем от страната на Истината и да търсим възмездие, ще ни манипулират и превърнат в съучастници на чужди битки, които плащаме със свои пари.
Но внимавайте с откровенията на Цветан Василев - те имат двойно дъно.

Saturday, 19 November 2016

Решетников опровергава Нинова за операцията по "връщането" на България в орбитата на Москва

Събитията, които се развиват у нас следват чужд сценарий. За това предупреждавах многократно, включително и за това, че външни сили успешно манипулират гнева на българския избирател от неслучилите се реформи при управлението на кабинета Борисов и стъпвайки върху политическите амбиции на своите "идейни" агенти на практика реализарат сценарий по излизането на България от ЕС и НАТО. Отричането на този факт е част от играта, която отчита, че на този етап настроенията на преобладаващата част от българското общество - близо две трети - са в полза на европейското и атлантическо начало и прякото поставяне на въпроса ще попречи на тези сили да дойдат на власт. А властта е основния инструмент за промяна на нагласите и реализация на стратегията по връщането на България в зоната на влияние на руската православна цивилизация - това е терминът. 

Зад кадър се разиграваха и продължават да се разиграват добре финансирани схеми с участието на български политици и руски агенти на влияние. 
Постоянно твърдях, че кандидатурата на генерал Радев е обсъждана от лидера на социалистите с "отговорни фактори" в Москва, включително плана за действия по време на президентските избори. Тази координация продължава, включително по отношение на контрола върху назначенията и политиката на Дондуков 1.
Преди няколко дни госпожа Нинова в прав текст и пред телевизионни камери отново излъга, че не е обсъждала кандидатурата на избрания български президент с хора в Москва. 


Доказателствата в обратното се съдържат в това интервю на Цариград ТВ с шефа на Института за стратегически изследвания към Президента Владимир Путин Леонид Решетников и на Николай Малинов, шеф на русофилите в България. Споделеното от тях разкрива генезиса на критично важни за националната ни сигурност процеси, включително свързаността между руския фактор и неговите представители у нас.
Предателството на БСП и на нейния лидер, за което става дума в това предаване, трудно може да намери точно определение, но със сигурност попада под дефиницията "действия против националните интереси и национална сигурност". Това е скандал с огромен мащаб, който потвърждава на операция "Връщане на България", която започна с отстраняването на президента Плевнелиев, продължи с избирането на Румен Радев за президент и се планира да завърши със смяната на властта при парламентарните избори. И на най-предубедения зрител става ясна ролята на лидера на БСП Нинова, на русофилите в тези процеси и тяхната органична свързаност с ключови фактори в Москва.
Проследете внимателно това видео - в него се съдържат много отговори на интересуващите Ви въпроси.
Две думи за Леонид Решетников, който в Москва се смята за водещ българското или балканското направление, като генерал-лейтант и дългогодишен ръководител на Информационното направление в Службата за външно разузнаване на Руската федерация. Факт е, че формално е извън тази служба и ръководи цивилната фасада на СВР към Президента на Русия - Института за стратегически изследвания. Това е същия бивш секретен институт на Службата за външно разузнаване, в който работят над 200 сътрудници и обслужват нуждите на руското разузнаване - по израза на самите хора от института "аналитичния щит на Родината". Този институт обслужва нуждите не само на президентската администрация, но и на Министерството на външните работи /МИД/ и на Съвета за сигурност към Президента на РФ. Без съмнение, това е главното аналитично ядро и връзката между руското разузнаване и официалните власти на Русия. Всяка среща с генерал Решетников, особено на български политически лица като госпожа Нинова би трябвало да бъде потенциален обект на разследване от българските служби по контраразузнаване и въшното ни разузнаване, когато е на чужда територия, доколкото са свързани с влиянието на Русия върху вътрешния политически процес в България.
Подозренията растат експоненциално, когато отсъства публична и изпреварваща информация от госпожа Нинова за тези контакти. Вие да си спомняте президента Първанов или госпожа Нинова след завръщането си от Москва или при посещенията у нас на хора от ранга и с профила на генерала от руското разузнаване Решетников да са правили публично достояние тези срещи? Не сте, няма и да чуете. Защото това е задкулисието в което се крие същността на политиката, намеренията и действията на ключови фигури от българския политически живот.
Почти със сигурност след изнасянето на тези факти, защитната реакция на госпожа Нинова ще бъде да принизи значението на казаното от Леонид Решетников и неговата роля при формиране на съвременната руска политика към България.
Истината е, че от изнесеното и случващото се у нас през последните месеци става ясно, че това което в БСП и в АБВ отричат, е в ход - съгласувана и координирана от руското разузнаване операция по промяна на политическата ориентация на България. Помните, че Корнелия Нинова в прав текст отрече да е обсъждала кандидатурата на генерал Радев в разговорите и с отговорни руски политици и представители на руските служби. Нейната теза, че Румен Радев е плод на нейна самостоятелна инициатива, бе упорито и системно отстоявана в спора за авторство с другия участник в московската завера Георги Първанов.
Помните ли нейните думи, че тя ходи и е добре приета в Москва, но и във Вашингтон с идеята, че води "балансирана" политика. Истината не може да бъде по-далеч. В САЩ тя е била на частно посещение и никакви политически разговори "за баланс" не е водила, в Москва е договаряла действията си у нас.
Освен за двойното дъно в действията на госпожа Нинова, от казаното от генерала от СВР по време на интервюто, става ясно, че в хода на разговора е станало дума за излизането на България от НАТО, като следващ етап, доразвиващ победата на генерал Радев на изборите. Позицията на Нинова, ако въобще е допустимо политическия лидер на БСП да се среща потайно /защото официални сведения няма/ с ключова фигура на руското разузнаване, не е била, че това е недопустимо, както би трябвало да бъде реакцията на всеки български политик и патриот, с преки претенции да стане министър председател след шест месеца, а забележете, че за подобен лозунг - Решетников води разговора само в тази посока - все още рано. С други думи нямаме спор по крайната цел, а по тактиката - кога да бъде изведена на преден план. Разговорът с Нинова, според Решетников, се е провел през август тази година.
Според интервюиращият и Решетников било естествено Нинова да проявява "осторожность" тъй като за такъв тип открит разговор с българските избиратели - за смяната на ориентацията от евроатлантическа към евразийска - трябва да се работи внимателно и още дълго време.
Решетников не скрива задоволството си, че последвалите събития и паниката на Бойко Борисов, който подал оставка и предизвикал парламентарни избори, била "победа" за тях, макар и "промеждутъчна" - междинна, но предстоят още много боеве. Плановете са за "зачистка" /терминът е зловещ, в сталинския вариант означава буквално прочиствне - избиване/ на действуващия елит "от евроатлантически кръгове". Този елит според Решетников е "пяната" на българската нация.
Това за сведение на "обединителите" на българската нация.
Предупреждавам за слабохарактерните, това не е най-стряскащото, което можете да чуете при подобни редки откровения от страна на "хората" зад кадър в Москва, които организират и насочват стрелите на своята хибридна война към нас. Обикновено те са много по сдържани, но изглежда еуфорията от победата на Румен Радев ги е накарала да "развържат уста" и осветят процеси, които трудно излизат на повърхността.
Повтарям за да стане ясно на всеки - срещу България и с участието на български политици, включително НПО структури и паравоенни формирования, се провежда план, чиято крайна цел е изваждането ни от НАТО и ЕС. От казаното от генерал-лейтенат Решетников става ясно, че има замесени български участници и по думите му става ясно, че госпожа Нинова не е единствената.
Уж скромната кампания на генерал Радев, се оказа най-скъпоструващата, сред кандидатите, включително чрез системата от "дарения" от безработни и пенсионери, които легитимираха значителни средства. Можете да предположите откъде са източниците на тези средства. От интервюто на ръководителя на движение Русофили можете пък да разберете за какви цели се използва мрежата на организация в България.
Крайно време е българсите сили за сигурност, включително контраразузнаването и прокуратурата да разследват сигналите, които се съдържат в "откровенията" на генерал-лейтенат от службата за външно разузнаване, който е достатъчно добре информиран и реагира в съответствие с текущите задачи възложени от Кремъл. Ето Ви още едно негово интервю, в което се допълва картината и от което става ясно, че той реализира поръчения на президента Владимир Путин.
Втората по-важна част на българската операция, както става ясно от думите на Решетников, са парламентарните избори и въвеждането на мажоритарен вот, който при съзнателно стимулирана тенденция на самоизолация, раздор в дясно и най-вече игра върху слабите места и провокирани грешки на Борисов, трябва да ни отведе след половин година до Парламент, доминиран от БСП и ДПС. Тоест планът за евразийската ни преориентация може да бъде реализиран само когато политици като госпожа Нинова дойдат на власт. Ако не Ви е ясно как ще стане, вижте тенденциите в ръста на влияние на социалистите, подпомогнати от социологически агенции, което до месец април трябва да се изравни и задмине ГЕРБ. Така, както два месеца преди президентските избори уж "всеки" кандидат на ГЕРБ трябваше да спечели с лекота президентските избори, а се оказа, че машината за победа на партията се разпадна.
И още нещо, което със сигурност ще Ви направи впечатление в интервютата, русофилите в България извеждат тезата си за исконната принадлежност на българската нация към православната руска цивилизация, с аргумента, че прабългарите са дошли от Азия?! Да сте чули нашите патриоти да възроптаят?
В нашия живот има много битки, но една стои над всичко - започната от българските възрожденци и недовършена битка за независимостта на България. Горното за сведение на евроатлантиците у нас, много от които не съзнават, че са част от този план на Москва.