Wednesday, 18 January 2017

Фактор: Allegro Agitato - БСП оправят демографията

Ставаме 9 милиона. Няма шега. Другарката Нинова го обеща. Вместо да отрицавате се позиционирайте в новата сексуална революция, за да не останете "валат" както другаря Първанов отбеляза по повод на своите социлистически милиони.
Разбрахме, че тези срещи с бизнеса са полезни на БСП за да се осъзнаят. Ето плоския данък остава, сега ще търсят лека вратичка за да го приложат само към милиардери, които у нас вероятно няма. Защото облагането на другарите милионери от БСП не е полезна стъпка.
Нарича се реалити чек - срещи с действителността. Нинова се опитва да се борисовизира - сутрин едно, след обяд друго.
Бяхме предупредени от другаря Андрей Райчев - който не отразява, а създава действителността около соцлидерката - тя е смела, рискува и ... печели. Ако няма факти, че създадем усещане за обреченост на успех. Важното е през април да се поздравим с победа.
Остава само да разкажат какво ще случи с другите им обещания - да започнем с демографията. Направо настръхнах от революционността на другарите от БСП. Ставаме 9 милиона отново. Ще има и хора за манифестации. И за нас се отваря шанс да не останем в трибуните по време на поредната сексуална революция. Нищо, че никога не сме били 9 милиона, но днес под мъдрото и вдъхновяващо ръководство на другарката Нинова и на другаря Радев - няма начин. Деца ще се правят и отглеждат.
Целият съм в слух - за ноу хауто на другарката Нинова - Решетникова. Ще връщат младите българи, това вероятно цели и обещанието, че ще смъкнат санкциите и ще признаят Крим. Защото се надяват от Крим и Русия да тръгнат новите белоемигранти, този път подгонени от икономическата криза, и така да набъбнем неусетно до 9 милиона. Като не го признаваме този пусти Крим, няма как да дойдат, но веднъж да паднат санкциите и да си признаем като братя, емиграция от там ще ни залее. Това не са Ви бежанците от Турция, тези са ни наши, родни мигранти.
След това БСП обещават, че ще насърчат по-висока раждаемост и тук ми спира дъха. Но работата е хлъзгава, защото ако тръгнат по линия на изкуствените работи, ние и спукана работата. Ще гледаме пак от послените редове как революцията се случват без нас. Но има вариант вероятно да имат пред вид свободния и безконтрацептивен секс като през 20-те години в Съветския съюз. Другарките не могат да откажат на който и да е другар и децата се гледат в комуни. Както другаря Ленин другарката Колонтай.
След това другарите Овчаров, Станишев, Първанов и Нинова вече като милионери ще обещаят тържествено на пролетариите и бедните, че този път, майка и баща, ще преборят корупцията и няма да се краде, защото БСП е абсолютно, необратимо и чисто нова. Разбира се в бяло. Те самите вече нямат нужда от милиони, но идва следващото поколение в Политбюро и ЦК на БСП. Щото вече младите напират и те да вземат своето.
Тези соцмлади никак, ама никак не ги влече перспективата емиграция на Запад, защото трябва да се бачка яко. А тук - завършваш, нещо с диплома и влизаш в Партията - след това прост, неук и дори неграмотен ставаш министър и милионер. Само трябва да можеш да обещаваш и да не ти пука ако лъжеш. Техните редици ще се множат, защото те са като джихадистите, които обещават рай и девици. Без отговорност, без да работиш, без да се конкурираш.
Ей, живот да го опишеш, другари и другарки.
И изведнъж се събудих.

Monday, 16 January 2017

Не нуждите на развитието, а грандкорупцията движи България


Възприятията за равнището на корупция в България ни поставят на първо място в Европейския съюз. Не вярвам да е новина. Прогнозана е неутешителна, защото няма къде по-долу да падаме.
Новината е, че като че ли свикнахме. От една страна, повечето несъгласни емигрираха. Друга част получи правото да участва и вземе своето - от горе затварят очите за малката корупция. Трети се оттеглиха в позната от тотаталитарно време вътрешна емиграция - ни приемат, ни предават. Така казват, че се съхраняват. Като не забелязват, като игнорват, докато един ден не забележат, че слонът е изпълнил стаята и за тях няма въздух.
И само последната група надига глас.
Стигнахме до там, че корупционните нагласи вече се наследяват - както при мафията. Бащите и майките, които изкарваха за хляба и хайвера, вече предават на синовете и дъщерите.
Ражда се един перверзен корупционно базиран роден капитализъм от родни политически капиталисти. Депутати, министри, прокурори, премиери, президенти - милионери.
Това е ролевия модел, който завещаваме на следващите поколения. Не този на предприемачи като Стийв Джобс и Елън Мъск, на Владимир Койлазов /носителя на Оскар, който промени киното/, или на Ивайло Пенчев, който от България завладя света със своите стени за катерене, а другия масовия пример - на завършилите добро образование, които влизат в партии защото това е пистата, по която могат да влязат във властта и чрез нея да станат много по-сигурно богати, отколкото през пазара. Трябва им партия и достъп до публичните ресурси. Партиите са бизнес, при това по-доходоносен и от наркотиците и хазарта, защото са летимен, на практика без рисков начин за преразпределение на средства и възможности. В своя полза.
За това не се чудете, че завършили и с добро образование се ориентират към политически кариери.
Стигнахме до там, че вече дори няма нужда да навлизаме в истинските дълбоки фази на реализацията на корупцията. Достатъчно е да разсъждаваме и планираме по темата.
У нас дори мисленето по проекти, най-често свързани с Русия, поражда намерение и действия от корупционен характер, което ни струва много пари. За това настръхвам когато политици започнат да ни омайват с проекти - мечти.
Пример - Южен поток. Нито сантиментър построен, а вече 200 милиона отлетяха. Няма дори как да оцениш колко струва на километър, защото и сантиметрите ги няма.
Бъдете сигурни, че продължаващото мислене по Белене ще ни струва също много пари. Отначало се започва "тихо" със стотиците хиляди, след това са милиони, десетки и стотици милиони и накрая идват логично и милиардите.
Защото Първанов и Овчаров уж се оттеглиха, но идва нова "бодра" смяна. При това тя е по-обиграна в корпоративни финанси и може повече.
Виждате какво става в БСП - обещаната промяна идва с доказани причинители на милиардни вреди. Самият лидер има солидно досие като дясна ръка на Овчаров, като добавите и Гергов, Ерменков и олигарсите, които стоят на входа и изхода на Позитано - промяната ще е другото име на новите безвъзвратно отлетяли милиардите от държавния и нашия джоб..
Не, не мислете, че ще управляват дълго, но те толкова много се специализираха, че сега им трябва и година и щетите са гарантирани. Следващите правителства просто ще плащат сметката. То това е и цялата игра на номенклатурата и БСП - те не искат да печелят избори за да променят България към по-добро, а за да могат за малкото време, през което ще управляват, да натрупат за цял живот, като Доган от сараите, като Първанов от хотелите, като Станишев от Брюксел, като Бокова от Ню Йорк. Това са им идолите и техния път следват.
В ГЕРБ всичко зависи от Борисов, а там няма сила в света, която да може да прогнозира, в какъв точно момент и кога - сутрин или след обяд - той ще реши да балансира за да се договори с Русия и да ни натресе някой и друг милиард по проект или схема, която ту спира, ту пуска. Сянката на вечния посредник на Доган - в случая Пеевски - е вградена в управлението на всяко правителство, сега на ГЕРБ.
Понякога ми става чак неудобно за толкова много свестни хора там, които няма никакъв глас. Но техен избор, направили са сделка - Борисов им дава възможността да се занимават с политика, да правят своите сделки и срещу това трябва да мълчат и да се съгласяват с Вожда. Досущ като едно време.
"Мисленето" по Газпромския балкански хъб дръпна вече милиони, за които никой не говори.
В нормалната пазарна икономика - преди да започнеш да харчиш "големи" пари, задължително минаваш през "малките" харчове - предварителни проучвания, анализи - всичко за да разбереш риска и ограничиш щети, без да пропускаш възможността.
У нас както показват руските проекти - веднага се започва с "големите" пари, и чак по средата на пътя - се правят "махмурлук" анализите, които Ви изправят косите.
Разликата е и в причините за да се случват тези проекти в евразийския и европейския свят.
В нормалните общества и икономики - за да бъде постигната някаква обществено значима цел, която изисква значителни инвестиции, включително с публични средства, се преминава през етапите чрез които обществото се застрахова срещу грешки и щети. Ако има риск, той се ограничава в разходваните "малки" пари. За проекти в милиарди, обикновено те са малки милиони.
Накрая някой законно и нормално печели и обикновено това е този, който знае и може. Там не може да има фигури като Пеевски, защото той е излишно звено във веригата - политически посредник. И там има лобисти, но те вземат комисионни, а не са централните фигури заради които започват и се правят проектите. Поради това и посредническата им лепта е относително скромна. Тук посредниците работят за 30 процента, защото трябва да издържат цяла кохорта зад себе си - като се започне от висшите звена, които ги охранява НСО, през олигарсите, представителите на съдебната система /които гарантират, че няма да има наказани/, висшите и по-нисши етажи на държавната администрация /които трябва да осигурят административно - поръчки, договори, евросубсидии и публичните средства/, депутати /които осигуряват законите/, медиите /които трябва да Ви държат в щастливи, докато обеднявате/ и накрая цяла армия от обслужващи - политолози, адвокати, експерти, т.н.
В такива проекти е нормално печалбата да бъда до 10-15 процента - това се реперите, при които банките отпускат кредити за бизнес. Когато се намесят фактори извън логиката на проектите - идват преразходите и лошото качество, защото ако трябва да правиш проекти в които предварително да отделиш 30 процента само за тръгнеш, а след това си сложиш и своите десет процента печалба, то не остават пари за да стигнеш до края. И тогава започват историите с неплащането на подизпълнители, които започват да фалират масово или свиването на разходите за сметка на по-лошото изпълнение. Схемата е видима дори ако съдите по качеството на магистралитеу нас сравнени с тези които виждате в Австрия, Италия, Хърватска, Германия, дори в Гърция и Сърбия.
У нас проектите тръгват с идеята някой да спечели - като метод за финансиране на нечие развитие и житейски план чрез канал за усвояване на пари. Затова се бърза да се организират търговете и поръчките, без да се обръща внимание на предварителните етапи, за да има възможно най-пряк и ранен достъп до финансовия ресурс.
На края - в голяма част от случаите с публичните проекти - дори и да бъде задоволен обществен интерес, това е страничен резултат, той с цената са преразход и ниско качество.
Не нуждите на развитието, а нуждите на грандкорупцията движат България.
За осем години управление на ГЕРБ бе доказано, че те с коруция нито искат, нито могат да се справят. Така и при БСП и ДПС. Ако тези партии останат да доминират политиката и определят съдебната и икономическа рамка на развитието ни - грандкорупцията ще процъфти - Пеевски е ин, ние сме аут - и като нация и като индивиди.
И на всички парите дружно в Катар или Швейцария /напоследък не е толкова сигурно/.
Не винете Сорос или Путин, Тръмп или Меркел, нито геополитиката, нито историята - всичко е заради самите нас и нашия избор тук и сега.

Monday, 21 November 2016

Faktor: Цветан Василев - стратегията за игнорирането му се провали, но може да обслужва чужди интереси

Линк към оригинала във Фактор

Сигурно е вече, че опалният банкер реши да говори открито, защото няма какво да губи. Или по-точно съзря в процесите в България - резултатите на президентските избори и тенденциите, които трябва да сменят правителството в края на април с ново издание на схемата БСП-ДПС, но този път с някакъв тип подкрепа и от националистите - своя шанс да съхрани живота си, а това което може от репутацията и богатството си.
Бяха казани много неща, предстоят нови дози "истини", но никога не трябва да забравяме контекста на казаното и да изолираме моментите на субективност и потенциални спекулации.
Важно е интервюто да се оценява в контекста на въпросите, които Диков не зададе - дали не иска, не знае или не може е друг въпрос - и най вече на времето в което интервюто се взема и излъчва. Атаката му този път основно е срещу Борисов /напълно заслужена, но не балансирана/ изцяло съвпада с атаката на руските партньори на Цветан Василев - Косарев-Малофеев - срещу българския премиер, по всички канали, включително чрез ТВ Царьград и свързаността им с реализацията на операцията на Кремъл, която в края на месец април у нас трябва да се доразвие "успеха Радев" и на власт да дойдат БСП–ДПС плюс, включително и варианта, за който говори Нинова - гранд коалиция между БСП и ГЕРБ, но при по-силна парламентарна позиция на БСП.
Ако забелязвате, Цветан Василев грижливо избягва да развива тези около Доган и още по-малко и изобщо около БСП. Ключовото изречение - мафията у нас започна с 2009 година - в смисъл цялото зло е функция само и единствено на Борисов може и да се тълкува в смисъл, че разцветът на неговата империя около КТБ, е достигнат по времето на тройната коалиция - но е бил компрометиран и прекъснат при Борисов. Разбира се, не защото сегашния премиер в оставка, е искал да въздаде справедливост, а по думите на Цветан Василев - за да "получи своето".
Факт - при това неоспорим - че апогеят на своето влияние Цветан Василев достига при управлението на тройната коалиция, която в момента реализира стратегията Нинова и търси път към връщане на власт. Цветан Василев не крие своята надежда да се възползва от този процес.
Истината е, че има две групи руски олигарси, които са ангажирани в битките около КТБ и Цветан Василев, като и двете групи се надпреварват коя да заграби повече. Те се опитват да решат спора си, като ангажират различни групи родни политици - едните ангажират "новите власти", другите Борисов и Цацаров, като създават видимост за изключителни противоречия и защита на национални интереси. Истината е, че стратегията на Кремъл разчита на "два коня", които се конкурират за правото да представлява "висшата воля" на Царя.
Схемата на Косарев-Малофеев вече е изпробвана около Ростелеком. Ето цитат от анализ по темата на руски сайт " ясно е, че той /Малофеев/ няма никакво намерение да развива иновационния отрасъл в България и да влага свои пари. Става дума за получаване на пари. Загубата на този най-крупен телекомуникационен актив от страна на България заплашва да прерастне в огромен дипломатически скандал. По-рано плашеха Европа с руската мафия, сега новата страшилка за европейците ще станат "православните бизнесмени".
За нас е изключително важно - и това е българския национален интерес - не само да не позволим разборки между две руски олигархични групировки на наша територия, а да се върнем контрола върху БТК и Виваком.
Цветан Василев грижливо избягва темата с руските енергийни проекти и участието си в тях заедно с Пеевски.
Както винаги съм твърдял - Василев е ценен като свидетел срещу "мафията", но като част от нея и един от "доновете" трябва да си получи заслуженото, макар и след споразумение.
Стратегията на прокуратурата да игнорира Василев се провали тотално - той вече формира значителна част от обществeното мнение и генерира протестен вот, който сменя правителства.
Въпросът е дали този вот не се използва от стратегията на Кремъл за дестабилизация - през Малофеев и Косарев, които са партньорите на Василев. Именно в телевизията на Малофеев- Царьград - редовно прозвучават основните опорни точки на операцията по изваждането на България от ЕС и НАТО, в която участват и български политици. Ако провокираната от "разкритията" на Цветан Василев енергия се насочи към исканата от тях промяна във властта, като просто предизвикат вълна от неконтролируем гняв, както стана по време на президентските избори, значи са спечелили и Цветан Василев е свършил своята работа. Ако недоволството на хора и разкритията изчистят авгиевите обори на българския преход, без да дават индулгенция да когото и да било, като доведат на власт прореформистки сили, а не до поредния цикъл от битки между политическите и бизнес олигарси - наши и руски и до ново издание на тройна или не дай боже до гранд коалиция, то откровенията на банкера на политиците могат да свършат добра работа.
Борисов има само един полезен ход - да започне да говори и да действа радикално - за да балансира недоисказаното и неизговореното от Цветан Василев. Това едва ли е възможно, ако познаваме характера му, но не бива да се изключва. Колкото и да не му се иска трябва да промени рязко стратегията си и да се подготви за план Б - да не бъде следващ премиер - защото генерира негативен вот, който блокира управлението.
Прореформиските сили трябва да разберат горчивата истина - те са раздробени, фраментирани и трудно могат да се фокусират и обединят около главната цел - реформите и не могат да използват протесния вот, който е овладян от Марешки и националистите. Вероятността от нов проект, особено започнат от позната партийна платформа, е нулева. Който е да нов проект, дори успешния, ще изисква време и няма да се случи по познатите технологии за партийно строителство.
Следователно за добро или зло трябва да се разчита и на това, което ГЕРБ може да произведе като присъствие и влияние в следващия Парламент. Стратегията на някои десни лидери - да се разруши ГЕРБ на всяка цена - играе точно в полето на стратезите на Кремъл.
Ако имаме и "другата истина" на това, което Цветан Василев излага, ще получим цялата картина и ще спечелим от разборките в мафията.
Ако Борисов се разговори за това, което знае за периода на тройната коалиция, за кабинета Орешарски и натиска на руснаците - може да обърне тенденциите, макар и частично, но достатъчно за да остане най-голямата партия и да влияе върху процесите. Но трябва да наруши комфорта си и особено да засегне "доновете" в БСП и ДПС, които Цветан Василев удобно пропуска.
А това вече е трудна работа.
Като общество имаме нужда от цялата истина, а не от отделни части от пъзела, удобни за отделните групировки.
Тъй като в Русия и в Кремъл предстоят пикове на политическа сеизмика, върху която не можем да влияем, Ако не от друго, от инстинкт за самосъхранение, трябва да се дистанцираме от процесите там и да не позволяваме на проводници на влияние на различните групировки там, да дестабилизират вътрешния ни политически процеси.
Иначе вместо да бъдем от страната на Истината и да търсим възмездие, ще ни манипулират и превърнат в съучастници на чужди битки, които плащаме със свои пари.
Но внимавайте с откровенията на Цветан Василев - те имат двойно дъно.

Saturday, 19 November 2016

Решетников опровергава Нинова за операцията по "връщането" на България в орбитата на Москва

Събитията, които се развиват у нас следват чужд сценарий. За това предупреждавах многократно, включително и за това, че външни сили успешно манипулират гнева на българския избирател от неслучилите се реформи при управлението на кабинета Борисов и стъпвайки върху политическите амбиции на своите "идейни" агенти на практика реализарат сценарий по излизането на България от ЕС и НАТО. Отричането на този факт е част от играта, която отчита, че на този етап настроенията на преобладаващата част от българското общество - близо две трети - са в полза на европейското и атлантическо начало и прякото поставяне на въпроса ще попречи на тези сили да дойдат на власт. А властта е основния инструмент за промяна на нагласите и реализация на стратегията по връщането на България в зоната на влияние на руската православна цивилизация - това е терминът. 

Зад кадър се разиграваха и продължават да се разиграват добре финансирани схеми с участието на български политици и руски агенти на влияние. 
Постоянно твърдях, че кандидатурата на генерал Радев е обсъждана от лидера на социалистите с "отговорни фактори" в Москва, включително плана за действия по време на президентските избори. Тази координация продължава, включително по отношение на контрола върху назначенията и политиката на Дондуков 1.
Преди няколко дни госпожа Нинова в прав текст и пред телевизионни камери отново излъга, че не е обсъждала кандидатурата на избрания български президент с хора в Москва. 


Доказателствата в обратното се съдържат в това интервю на Цариград ТВ с шефа на Института за стратегически изследвания към Президента Владимир Путин Леонид Решетников и на Николай Малинов, шеф на русофилите в България. Споделеното от тях разкрива генезиса на критично важни за националната ни сигурност процеси, включително свързаността между руския фактор и неговите представители у нас.
Предателството на БСП и на нейния лидер, за което става дума в това предаване, трудно може да намери точно определение, но със сигурност попада под дефиницията "действия против националните интереси и национална сигурност". Това е скандал с огромен мащаб, който потвърждава на операция "Връщане на България", която започна с отстраняването на президента Плевнелиев, продължи с избирането на Румен Радев за президент и се планира да завърши със смяната на властта при парламентарните избори. И на най-предубедения зрител става ясна ролята на лидера на БСП Нинова, на русофилите в тези процеси и тяхната органична свързаност с ключови фактори в Москва.
Проследете внимателно това видео - в него се съдържат много отговори на интересуващите Ви въпроси.
Две думи за Леонид Решетников, който в Москва се смята за водещ българското или балканското направление, като генерал-лейтант и дългогодишен ръководител на Информационното направление в Службата за външно разузнаване на Руската федерация. Факт е, че формално е извън тази служба и ръководи цивилната фасада на СВР към Президента на Русия - Института за стратегически изследвания. Това е същия бивш секретен институт на Службата за външно разузнаване, в който работят над 200 сътрудници и обслужват нуждите на руското разузнаване - по израза на самите хора от института "аналитичния щит на Родината". Този институт обслужва нуждите не само на президентската администрация, но и на Министерството на външните работи /МИД/ и на Съвета за сигурност към Президента на РФ. Без съмнение, това е главното аналитично ядро и връзката между руското разузнаване и официалните власти на Русия. Всяка среща с генерал Решетников, особено на български политически лица като госпожа Нинова би трябвало да бъде потенциален обект на разследване от българските служби по контраразузнаване и въшното ни разузнаване, когато е на чужда територия, доколкото са свързани с влиянието на Русия върху вътрешния политически процес в България.
Подозренията растат експоненциално, когато отсъства публична и изпреварваща информация от госпожа Нинова за тези контакти. Вие да си спомняте президента Първанов или госпожа Нинова след завръщането си от Москва или при посещенията у нас на хора от ранга и с профила на генерала от руското разузнаване Решетников да са правили публично достояние тези срещи? Не сте, няма и да чуете. Защото това е задкулисието в което се крие същността на политиката, намеренията и действията на ключови фигури от българския политически живот.
Почти със сигурност след изнасянето на тези факти, защитната реакция на госпожа Нинова ще бъде да принизи значението на казаното от Леонид Решетников и неговата роля при формиране на съвременната руска политика към България.
Истината е, че от изнесеното и случващото се у нас през последните месеци става ясно, че това което в БСП и в АБВ отричат, е в ход - съгласувана и координирана от руското разузнаване операция по промяна на политическата ориентация на България. Помните, че Корнелия Нинова в прав текст отрече да е обсъждала кандидатурата на генерал Радев в разговорите и с отговорни руски политици и представители на руските служби. Нейната теза, че Румен Радев е плод на нейна самостоятелна инициатива, бе упорито и системно отстоявана в спора за авторство с другия участник в московската завера Георги Първанов.
Помните ли нейните думи, че тя ходи и е добре приета в Москва, но и във Вашингтон с идеята, че води "балансирана" политика. Истината не може да бъде по-далеч. В САЩ тя е била на частно посещение и никакви политически разговори "за баланс" не е водила, в Москва е договаряла действията си у нас.
Освен за двойното дъно в действията на госпожа Нинова, от казаното от генерала от СВР по време на интервюто, става ясно, че в хода на разговора е станало дума за излизането на България от НАТО, като следващ етап, доразвиващ победата на генерал Радев на изборите. Позицията на Нинова, ако въобще е допустимо политическия лидер на БСП да се среща потайно /защото официални сведения няма/ с ключова фигура на руското разузнаване, не е била, че това е недопустимо, както би трябвало да бъде реакцията на всеки български политик и патриот, с преки претенции да стане министър председател след шест месеца, а забележете, че за подобен лозунг - Решетников води разговора само в тази посока - все още рано. С други думи нямаме спор по крайната цел, а по тактиката - кога да бъде изведена на преден план. Разговорът с Нинова, според Решетников, се е провел през август тази година.
Според интервюиращият и Решетников било естествено Нинова да проявява "осторожность" тъй като за такъв тип открит разговор с българските избиратели - за смяната на ориентацията от евроатлантическа към евразийска - трябва да се работи внимателно и още дълго време.
Решетников не скрива задоволството си, че последвалите събития и паниката на Бойко Борисов, който подал оставка и предизвикал парламентарни избори, била "победа" за тях, макар и "промеждутъчна" - междинна, но предстоят още много боеве. Плановете са за "зачистка" /терминът е зловещ, в сталинския вариант означава буквално прочиствне - избиване/ на действуващия елит "от евроатлантически кръгове". Този елит според Решетников е "пяната" на българската нация.
Това за сведение на "обединителите" на българската нация.
Предупреждавам за слабохарактерните, това не е най-стряскащото, което можете да чуете при подобни редки откровения от страна на "хората" зад кадър в Москва, които организират и насочват стрелите на своята хибридна война към нас. Обикновено те са много по сдържани, но изглежда еуфорията от победата на Румен Радев ги е накарала да "развържат уста" и осветят процеси, които трудно излизат на повърхността.
Повтарям за да стане ясно на всеки - срещу България и с участието на български политици, включително НПО структури и паравоенни формирования, се провежда план, чиято крайна цел е изваждането ни от НАТО и ЕС. От казаното от генерал-лейтенат Решетников става ясно, че има замесени български участници и по думите му става ясно, че госпожа Нинова не е единствената.
Уж скромната кампания на генерал Радев, се оказа най-скъпоструващата, сред кандидатите, включително чрез системата от "дарения" от безработни и пенсионери, които легитимираха значителни средства. Можете да предположите откъде са източниците на тези средства. От интервюто на ръководителя на движение Русофили можете пък да разберете за какви цели се използва мрежата на организация в България.
Крайно време е българсите сили за сигурност, включително контраразузнаването и прокуратурата да разследват сигналите, които се съдържат в "откровенията" на генерал-лейтенат от службата за външно разузнаване, който е достатъчно добре информиран и реагира в съответствие с текущите задачи възложени от Кремъл. Ето Ви още едно негово интервю, в което се допълва картината и от което става ясно, че той реализира поръчения на президента Владимир Путин.
Втората по-важна част на българската операция, както става ясно от думите на Решетников, са парламентарните избори и въвеждането на мажоритарен вот, който при съзнателно стимулирана тенденция на самоизолация, раздор в дясно и най-вече игра върху слабите места и провокирани грешки на Борисов, трябва да ни отведе след половин година до Парламент, доминиран от БСП и ДПС. Тоест планът за евразийската ни преориентация може да бъде реализиран само когато политици като госпожа Нинова дойдат на власт. Ако не Ви е ясно как ще стане, вижте тенденциите в ръста на влияние на социалистите, подпомогнати от социологически агенции, което до месец април трябва да се изравни и задмине ГЕРБ. Така, както два месеца преди президентските избори уж "всеки" кандидат на ГЕРБ трябваше да спечели с лекота президентските избори, а се оказа, че машината за победа на партията се разпадна.
И още нещо, което със сигурност ще Ви направи впечатление в интервютата, русофилите в България извеждат тезата си за исконната принадлежност на българската нация към православната руска цивилизация, с аргумента, че прабългарите са дошли от Азия?! Да сте чули нашите патриоти да възроптаят?
В нашия живот има много битки, но една стои над всичко - започната от българските възрожденци и недовършена битка за независимостта на България. Горното за сведение на евроатлантиците у нас, много от които не съзнават, че са част от този план на Москва.

Wednesday, 16 November 2016

BG Analytica: Белене - време за плащане, време за реални и назначени виновници, време за медии, време за шоу

Прокуратурата реши най-после да разшири кръга на разследваните и включи недосегаеми до скоро. Фактът, че сред тях вече влиза и бившия министър на енергетиката Румен Овчаров не е изненада. След Петър Димитров и Делян Добрев бе повече от логично да се "посегне" към архитектът на енергийия шлем и на проекта АЕЦ "Белене". Няма съмнение, че изборът на момент за отправянето на обвинения не е избран случайно. Вчера арестуваха руски министър, днес у нас предявяват обвинение на Главния в сферата на енергетиката.
Предстои плащане на над 600 милиона долара, а виновни няма. Народът негодува, а "новите" политици, които са основно отговорни за тази далавера, отново посягат към властта. За да докажат, че са нови, трябва да отрежат опашката и да жертват някой по-едър екземпляр, който е изпаднал от немилост. Поне временно.
Силно съм скептичен, че прокуратурата ще стигне до осъдителна присъда. Още по-сигурно е, че Румен Овчаров няма да пропусне да интерпретира обвинението като политическо или да изтъкне техническите му несъвършенства, отсъствието на негови подписи. Политическата част на неговите "стрели" може да бъде насочена към премиера в оставка Борисов. Нали Овчаров се закани, че махането му от борда на Лукойл Нефтохим ще коства властта на ГЕРБ. И това стана.
Но истинските кукловоди, недосегаемите, са зад кадър.
Това са новите стари силни, които искат да контролират енергетиката. Ако си спомняте преди известно време основният двигател на проекта Белене, собственик и шеф на Риск Инженеринг Богомил Манчев продаде компанията си, без да дава обяснения за причините. Няма никаква логика Манчев да продава, точно в момент, в който заедно с плащането към АСЕ, се отваря нова писта за възможен натиск и реализация на купеното оборудване под една или друга форма - от нов реактор в Козлодуй, през прословутия частен инвеститор до продажба на на реактора в чужбина или на АСЕ по старата схема. При това Манчев има няколко добри проекта, по които работи в чужбина. Тоест стига се до етап в който ще трябва да се кешират надежди и позиции. И точно в този момент главният ядрен бизнесмен на републиката се измъква от най-ценния си актив - Риск инженеринг, звучи странно. Или е вдигнал бялото знаме или се е скрил зад свой кадър.
Обяснението е в едно откровение, което самият Манчев, направи преди години, че вездесъщият корпулентен бизнесмен се опитал чрез груб натиск и заплахи от прокурорски проверки, да получи значителен дял в компанията, чрез която по-късно е имал намерени да реализира АЕЦ "Белене".
Не е изключено този път депутатът от ДПС да е успял и двете действия да са обвързани в логическа връзка - особено в контекста на активизацията на проектите по енергийния шлем през следващата година. От Москва вече заявиха еднозначно, че реактивирането на проектите по енергийния шлем е лакмусов тест да надеждност на "новите власти" - по израза на говорителя на президента Песков.
Една от възможните версии е Овчаров е да бъде жертван в желанието на новото ръководство на БСП да демонстрира "отрязване на опашката" защото предстоят парламентарни избори, а новото лице, което Нинова иска да представи на избирателите и да спечели изборите, не се вързва със старите "виновни". Да, тя дължи много на Овчаров - но властта е по-ценна от всяка признателност. Но това е по-малко вероятното обяснение.
Най-достоверното обяснение е "отмъщение" през прокуратурата при това по казус, който може да добави точки и на следствените органи. Румен Овчаров винаги е бил трън в очите на ДПС и в контекста на новата ситуация е пречка, заради влиянието си върху Нинова, за да се реализира класическата коалиционна формула на съвместна власт между ДПС и БСП. Дори и да не се стигне до осъдителна присъда, поне е сигурно, че прокуратурата ще извади Овчаров от уравнението на преговорите преди изборите за нов Парламент.
Това са разсъждения "на глас" относно възможните причини, извън тази която при други обстоятелства бих изтъвал най-напред - а именно че прокуратурата най-сетне е решила да си свърши работата. Никой не може да Ви спре да вярвате в това.
В същност веригата на отговорност, включително наказателна, а не само политическа, започна още с първите министри на енергетиката в правителството на НДСВ, които пренебрегвайки ключови стандарти на проектно развитие - примерно базират решение за милиарди върху грешна прогноза на самия НЕК, като се пренебрегват независими професионални анализи, вкарват държавата в кавалкада от грешки без изход, които с годините набъбват до момента, в който Румен Овчаров и Петър Димитров решават да направят проекта "необратим" - това е точния израз използван от тях - чрез форсираното наливане на пари от държавния бюджет и авансовото плащане без договор.
В същност никой от инициаторите на проекта, както на публично, така и на корпоративно равнище не имал нужния опит в структуриране и управление на ядрен проект в пазарна среда.
Подходът към АЕЦ "Белене" по-скоро напомня модела на реализация на крупни инфраструктурни проекти в условията на планова икономика - Политбюро решава /в нашия случай политическите лица/, и след това министърът на енергетиката и финансите вземат мерки за да изпълнят "политическото решение" като буквално прегазват стандартите на проектно развитие и прелитат над предпазните прагове при оценка на осъществимост, рискове и тяхното управление.
Проблемите пред развитието на ядрената енергетика не са само характерни за България, но и за целия свят. Те са свързани основно със смяната на парадигмата във веригата генерация-потребление-финансови пазари и децентрализацията на енергетиката.
Електроенергийният пазар се промени същностно. След като ги няма големите потребители като металургичните "гиганти" като Кремиковци, отпада нуждата и от огромни централизирани електрогенериращи мощности.  Самите потребители започват сами да произвеждат нужната им електроенергия, не само от ВЕИ, но и като регионални групи. В допълнение навлизането на новите технологии за генерация и съхранение на енергия, които се намират много по-близко до потребителите и по-евтини и най-вече по-гъвкави за да покрият всякакви криви в потребленията, лишиха от конкуренти предимства ядрената енергетика.
Отсъствието на дългосрочни договори за доставки на електрическа енергия, със сигурни приходи, близки до хоризонта на рентабилност на ядрените проекти, на практика прави невъзможно проектно финасиране от банки и капиталови пазари.
Без гаранции от страна на държавата, тоест на данъкоплатците, за дългосрочно изкупуване на енергията и гарантирани минимални цени няма случай на нов ядрен проект. Докато в големи страни като Великобритания и Турция, евентуална неудача може да се размие в рамките на цялата индустрия и разпредели между много повече потребители у нас последствията граничат с катастрофални. Само си представете какво представляват десет милиарда евро потенциална загуба от АЕЦ "Белене", която е най-вероятния сценарий при положение, че никой не доказа наличие на търсене и обвръзващи договори за изкупуване на енергията, на фона на тоталната капитализация на БЕХ и то в добрите години - която беше 7 милиарда евро. Днес е на половина.
Не твърдя, че всичко е в негативна светлина, само, че всички, които навремето са инициирали този проект и на които сме разчитали за да бъде той управляван ефективно от името на българските данъкоплатци, сред които разбира се откроява фигурата на Румен Овчаров, са били длъжни, съзнавайки че АЕЦ "Белене" е слон в стаята, да бъдат хиляди пъти по внимателни при идентификацията и управлението на рисковете. Да мерят десет пъти, преди да режат и плащат.
За съжаление те избраха да управляват в рамките на политическата целесъобразност, съзнавайки, че няма вторичен пазар за ядрени реактори, че няма гаранция вложените пари да не "потънат" и разчитайки на своята безнаказаност като недосегаеми политици.
Червената лампичка светна още с проекта Цанков Камък, където нагледно бе демонстрирана професионалната непригодност на мениджмънта на НЕК и  неговите политически надзорници да управляват енергийни проекти с висока капиталова стойност. При проектно финансиране - когато банките отпускат кредити срещу бъдещи приходи - което винаги е било спрягано като водещ модел за реализация на АЕЦ "Белене" - от ключово значение е доверието на финансиращите към качествата на мениджърите и капацитета им да управляват огромните финансови средства като генерират приходите, с които да се покрият дълговете. Защото става въпрос за пари на техните вложители, поверени на мениджъри, които с един подпис нареждат и насочват финансовите потоци за стотици милиони евро.
Колко са стрували професионалните гаранции на нашите министри на енергетиката по това време и на изпълнителните директори на НЕК, пред банките и финансовите институции, че ще се справят успешно с управлението на 20 милиарден проект, при положение, че най-големия като стойност проект до този момент - Цанков камък - е христоматиен пример за управленски провал. От 80 милиона проектна стойност завършва с огромно закъснение и с финална сметка от близо 500 милиона долара!?
Тъй като няма как банките да бъдат убедени в професионалната пригодност на министрите и мениджърите в държавната компания, в ход влизат държавните гаранции - тези които трябва да покрият разликата между пазарната достоверност и личните професионални качества и политически амбиции.
На скамейката на отговорните обаче трябва да бъдат и президента Първанов и всички политици, включително в Парламента, които предпочетоха групово да подкрепят, без са се съмняват и без да съзнават, че живеем в пазарни времена. Така и не разбраха разликата между интересите и границите на свобода за решения и грешки на Русия и Росатом, от една страна, и на България и нейните президенти и премиери, от друга.
Схемата се повтаря във всеки един от енергийните проекти, в които е намесен Румен Овчаров - от предоговарянето на газовите договори, през Белене и Бургас-Александруполис, до Южен поток. Политиците вземат инициативата от корпоративните ръководители, договарят сделки на политическо ниво и прехвърлят за довършване на детайлите на "експертите", както обича да се изразява президента Първанов. Това са изпълнителинте директори на НЕК, на БЕХ, на Булгаргаз и Булгартрансгаз, които имат само една опция - да намерят начин и направят невъзможното за да изпълнят волята на висшите ръководители. Спомнете си предупреждението на шефовете на НЕК, че след плащането след държавен заем на авансовата вноска по изработването на оборудването с дълъг срок на изработка, проектът става необратим. И какво следва - нищо, правителството гласува като ги задължи и парите бяха преведени с техните подписи. Всеки може да се досети, че отказ би коствал техните места. В енергетиката подобни примери изобилстват, включително и с министър Овчаров.
Дръпнете чертата от цялата сага и сметнете - кой какво е дал и кой колко е взел. Като платим реакторите - ще сме изпълнили поне минималните очаквания на руските ни партньори за приходи - тези от производството и търговията с оборудване. Посредниците ще са си получили своят половин милиард. Руските компании няма да получат доходите свързани със финансиране, строителство и пускането в експлоатация. И ще продължи натиска за реализация на проекта и за нови харчове. Дори след като платим оборудването, "новите" играчи ще продължават да ни убеждават, че тъй и тъй сме дали пари, по изгодно е да строим. И към загубените милиарди ще добавим нови загубени милиарди.
С риск да се повторя - руските лидери имат възможност да правят големи грешки, защото разполагат с огромни публични ресурси, които не зависят от икономиката и труда на руските хора, а идват от земните недра - от индустрията на нефт и газ. Русия вероятно е една от малкото страни в света, която "печели" когато има повече неработни дни и празници - харчат се по-малко публични средсва, докато експортът на енергосуровини върви без прекъсване.
Ние трябва да изработваме всеки цент.
Нетният резултат от общуването между министри и компании от двете страни, по енергийния шлем, е много милиарди на нула за Русия. Тя използва всички налични способи и канали за влияние, за да принуди българското правителство да влезе в капана на ядрен проект, от който няма изход.
Липсата на адекватна и навременна реакция на българските правораздавателни органи в голяма степен лиши България от основния и аргумент в арбитражното производство. Не случайно в защита на българската теза не бяха привлечени основни свидетели  - нито топ политиците и министрите, които са вземали решенията, включително министър Овчаров, нито изпълнителните директори на НЕК, нито Уорли Парсънс, нито Риск Инженеринг. Потенциално най-печеливша линия на защита беше базирана на валидните аргументи, че в ядрената афера АЕЦ "Белене" никога не е ставало само и толкова за бизнес, колкото за гранд политика, която доведе до грандкорупция. Но за да бъде достоверна и най-вече да намери резонанс, включително сред съдиите, които вземаха решенията по казуса - т.е. да не плащаме и тези стотици милиони, трябваше да има присъди на основните лица и да се докаже тяхната свързаност и обща база с оригиналните политическите практики на правенето на ядрен бизнес в Русия и десетките милиони долари, които бяха налети у нас, за да обслужват "грешките" на българските политици. Как да пледираш, че България е била буквално насилена да приеме проект за милиарди евро без възможност да оцени и управлява неговите рискове, благодарение на политически натиск на най-високо равнище и "инвестирани" милиони евро за стимулация на позитивни решения, без да има нито един осъден по едно от най-големите икономически и политически дела у нас през прехода?
Рано или късно ще стигнем и до там, дори да се окаже, че днешните ходове на българскта прокуратура не са нищо повече от медиен фойерверк, част от непрекъсващ реалити формат и политическо шоу, призвано да обслужи конкретна политическа потребност на конкретни политически сили.

Bulgaria Analytica: Заиграването на комисаря Вестагер с Газпром може да дерайлира процеса на либерализация на газовия пазар в Източна Европа

Link to the original in my Blog English

Линк към оригинала в Bulgaria Analytica
Контурите на евентуално решение на Европейската комисия, които изтекох в медиите след срещи на комисаря Вестагер с висши ръководители на Газпром и заместник министъра на енергетиката на Русия, предвещава нови пикове на националния енергиен егоизъм и трусове в ЕС. 
Краят на месец октомври донесе новината за решение за освобождаване на 80% от капацитета на газопровода ОПАЛ, който свързва Северен поток през Германия до Чехия, което ще даде възможност за доставка на допълнително над 10 милиарда кубически метра. Тези количества ще бъдат отнети от транзита през газопровода Ямал през Полша и газопреносната система на Украйна. Едни ползи и приходи се преместват от Източна Европа в Германия и Западна Европа, което неминуемо ще породи напрежение между източноевропейските страни и Берлин.
Няма никакъв солиден пазарен репер в решението на ЕК, защото няма логика тя да насърчава пренасочването на приходи от транзит през проекти които заобикалят Източна Европа, но доставят газ за същата Източна Европа, по по-дълги маршрути и по-нова скъпоструваща инфраструктура, само защото Москва има геополитически съображения. 
Няма проблем транзитните оператори да се конкурират за товародатели с най-оптимални условия за доставка на руски природен газ по суша или през морския маршрут, но няма никаква логика Европейската комисия да отдава предпочитание на желанията на газовия монополист, срещу когото има разследване и в пряк и неопровержим ущърб на страни членки.
Вестите от Брюксел демонстрираха за пореден път дълбоката криза и разцепление в ценностната основа на Еврропейския съюз. Наблюдава се тотално разминаване между политическата линия на "студен мир" и санкции спрямо Русия от една страна, и стремежа за инвидуални или групови привилегии на едни за сметка на други членове, което прозира зад сугестираното или казано от еврокомисаря по конкуренция по казуса Газпром през последните седмици.
Да припомним - германските бизнес кръгове, особено търгуващите с Русия, упражняват системен натиск върху канцлера Меркел за премахване на санкциите и за изграждане на . Северен поток -2. Тъй като политическите измерения на подобен ход на Берлин са твърде значими и за да направи по-приемливо подобно решение, Еврокомисията и отговорни фактори в Германия се стараят да намерят обходен път, за да компенсират Газпром и немските му партньори, след решението на полския регулатор, което на практика замрази Северен поток -2. Решението на Комисията в този му вид е опит за защита на Газпром от реакциите на страните от Източна Европа.
Чрез разширението на достъпа до капацитет в Опал Газпром получава получава възможността да се договаря със западноевропейските компании, които получават газ на по-ниски цени, които след това да продават с премия на източнотоевропейските пазари по формулата - цена в Германия плюс премия, плюс транспортни разходи, като лишат Полша, Словакия и Унгария от транзитни приходи и по-евтин газ.
Този явен фаворитизъм е далеч отвъд дори минималните разбирания за солидарност в Европейския съюз, при който една страна член на ЕС доброволно се съгласява да бъде използвана от страна нечлен, за да нанесе последната щета на друга страна член. Нещо като приятелски огън. Става дума за отнемане на над 4 милиарда долара от приходи от Източна Европа в транзитни такси и по-ниски цени за природния газ, които се прехвърлят като ползи към западноевропейските компании. 
Една от ключовите линии в разследването на Европейската комисия срещу Газпром бе именно санкцията за годините след 2011 за свръхприходи при преките продажби на природен газ от Газпром при 30 % процента по-висока цена, при това при по-ниски разходи за транзит и по-късо разстояние. Санкцията на ЕК трябваше просто да възстанови справедливостта, като върне тези надвзетите суми обратно на компаниите и потребителите. От проекта за решение на ЕК излиза, че тези маржове просто ще се преместят или по-скоро споделят от Газпром с неговите западноевропейски партньори - EoN, RWE, Engie и т.н., но отново се плащат от източноевропейските потребители.
Колко струва уверението на госпожа Вестагер, че Газпром е обещал да разреши на клиентите си да препродават руски газ, когато основните газови потоци ще минават и ще се преразпределят през Германия, а RWE и ЕоN отдавна търгуват с природен газ в Източна Европа. 
Интегрирането на различните части на европейския газов пазар и хармонизирането на цените при преминаването от дългосрочни нефто-индексирани към спотови договори за доставка ще постави източно-европейските потребители допълнително в неизгодна ситуация с по-ниска ликвидност на пазара на природен газ, следователно по-ниска енергийна сигурност, по-слаба диверсификация и по-ниска конкурентноспособност на националните компании спрямо немските компании, които търгуват с руска газ и печелят на техните пазари.
След получаване на окончателното предложение на Газпром, което трябва да преповтори вече договорените компромиси, ще следва одобрение на документа от засегнатите страни в рамките на процедура по т.н. "маркет тест". С този акт ЕК прехвърля горещия картоф и отговорност на източноевропейските страни, които вече заявиха готовност да отведат спора с комисията в съда.
Няма никакво съмнение каква ще бъде реакцията на страните от Централна и Източна Европа.От Варшава и Братислава вече заявиха готовност да действат решително. Без тяхното съгласие, споразумението на ЕК с Газппром не може да стане окончателно и задължително за изпълнение, т.е. сделка от типа „ангажименти в бъдеще“ срещу опрощаване на минали грехове няма да има.
Съвместяването на стратегията за „привилегировани“, изключени от евростандартите сделки с Газпром за германските компании, докато другите страни съблюдават законодателството и интересите на общността, е на практика невъзможно. Това не е просто Европа на различни скорости, а различни типове Европа. Германия неизбежно ще се изправи пред избора кое за нея е по-важно – Европейския съюз или сделките и с Русия.
С това решение ЕК ще признае, че предпочита да запази за Германия ролята на главен европейски диспечер на руския природен газ, който в момента се продава на най-ниски цени. „Разбирателството“ между ЕК и Газпром трасира пътя на обособяване на привилегировани и непривилегировани пазари за руски газ в Европейския съюз. До навлизането на значителни количества ВПГ от глобалния пазар, което се очаква да стане след средата на 2017 година, по Северен поток и ОПАЛ ще минават достатъчно големи обеми руски природен газ, извън това, какво ще се случи със Северен поток-2. Има всички основания да се твърди, че с действията си Европейската комисия и по-конкретно антитръстовият орган осъществяват състава на неправомерна държавна помощ, но този път от името на институцията която е призвана да я наблюдава и санкционира.
Трудно е да се обясни поведението на екипа на госпожа Вестагер, още повече, че в момента Газпром не е в силни позиции и не може да поставя никакви ултиматуми, нито да стресира членките на ЕС със заплахи за внезапни прекъсвания в подаването на природен газ. Всички страни членки, в това число и България, разполагат с алтернативни доставчици и могат да осъществят доставки по алтернативни маршрути – достатъчни за да покрият средносрочни дефицити, т.е. такива, които могат да се формират при прекъсване на снабдяване от Газпром. В допълнение, почти изключено е Москва да отиде на "врътване на кранчето", защото това само би ускорило процеса на пренасочване на клиентите към нови доставчици.
Газпром губи в арбитражи всички дела със свои клиенти по злоупотреба с монополно положение или форсира извънсъдебни разбирателства по обвиненията за непазарни и свръхвисоки цени на природния газ за страните от Източна Европа. Точно в този момент Европейският комисар Вестагер  подава спасителна жилетка на газовия монопол и опрощава минали грехове. 
Натискът на ЕК по антитръстовото разследване принуди Газпром да изпълни редица изисквания на Третия енергиен пакет и да понижи цените си, за да избегне санкции и глоби. Но краят на този път още е много далеч. Европейската комисия със сигурност знае, че руската газова компания  продължава да игнорира европейското право и да залага на подписаните междуправителствени споразумения, по силата на които са сключени и договорите за доставка и за транзит. Това прави промяната им трудна, дори когато страните членки се позовават на европейските норми. Ограниченията, които примерно България има по силата на сключените договори за доставка /до края на 2022 година/ и за транзит /до 2030/, спъват диверсификацията и либерализацията на газовия пазар. Националната газова компания Булгаргаз с голям труд може да намери ниши в съществуващия договор за доставки от нови търговци. Ограниченията и високите тавани на задължителните доставки от Газпром по клаузата „вземи или плати“ остават. Булгартрансгаз от своя страна може да освободи вече ангажирани по транзитните договори капацитети в транзитната система и да ги предложи на трети страни.
Поради горните причини Булгаргаз не може да управлява газовите си баланси като продава излишните количества в чужбина. Балансирането на системата, при 97 процента зависимост от един доставчик и задължителни за покупка количества водят до допълнителни разходи по ангажирането на капацитети за задоволяване на пикови потребления. Те трябва да се поемат солидарно от всички потребители в режим, в който компанията действува като  „обществен доставчик“ от последна инстанция, т.е. е длъжна да удовлетвори всички потребности на природен газ.
Сигналътq който дава еврокомисарят Вестагер окуражава Газпром да продължава своята двойнствена политика - една в Източна Европа, друга в Западна - като настройва страните членки една срещу друга на принципа "разделяй и владей".
Водещ мотив в стратегията на Газпром е чрез привилегировани условия и цени да привлече на своя страна западноевропейските компании в битката срещу навлизащия втечнен природен газ от САЩ. Тази линия дава резултати - до този момент доставките на американски ВПГ за Европа се броят на пръстите на двете ръце и в тях като правило не участват „стратегическите газови партньори“ на Газпром.
Приятелският жест на комисаря Вестагер подкопава усилията на източноевропейските страни да диверсифицират своите газови пазари и дават непазарни конкурентни предимства на компаниите в Германия и Западна Европа, които след това се прехвърлят по цялата верига на производството на стоки и услуги, в които участва природен газ. 
Получава се някаква странна политическа шизофрения - ако държава тръгне да подпомага своите фирми с фина регулаторна настройка на цените в полза на собствените си компании - то веднага Европейската комисия ще я обвини и санкционира за неправомерна държавна помощ. 
Ако същото го прави самата Европейска комисия - няма санкции освен процедурата по нейното осъждане от страна членка. 
Действията на еврокомисаря Вестагер изглеждат твърде странни, особено на фона на нейната решителност, дори агресивност при преследване „до ръба“ на аналогични случаи с американските компании Гугъл и Майкрософт, което и спечелиха симпатия и авторитет.
Вероятно всичко това трябва да загатне и да ни алармира за това какво ни очаква в ЕС без Великобритания, без нейната балансираща сила спрямо доминиращите немски интереси,
Но този път е без изход, със сигурна прогноза разпадането на ЕС.

Monday, 14 November 2016

Постелекторални размисли - истинската битка да бъдещето на България предстои

Линк към оригинала - блокиран за достъп през Фейсбук

Имаме нов президент - но нищо от основните ни проблеми не е решено.
Анализите, че ГЕРБ са най-голямата политическа сила и ще спечелят нови парламентарни избори, не отчитат новата политическа ситуация и обществените настроения. 
Да обобщим
Генерал Радев спечели, но с подкрепа далеч извън БСП -.т.е. ако поиска той може да бъде достатъчно самостоятелен. 
Магията ГЕРБ не действа. При тях както и при всяка партия на властта - падането на популярността и електоралната подкрепа е самоускоряващ се процес. Когато хората "помиришат", че в гласа за ГЕРБ няма сигурност, няма бъдещи държавни служби и проекти, те ще се преориентират, при това масово към следващите.
Този избор за кмет в Младост е изключително показателен за тенденциите, които ще произведат нов Парламент. Само се чакат новите играчи.
И тук е проблем на демократичните и прореформистки кръгове - те трудно ще намерят новите идеи и лидери. Новият проект на Кънев и сие от това което се чува и от хората, които го промотират не решава нищо. Прави същата грешка като Борисов - не гледат нагласите за отрицателен вот.
ГЕРБ тръгна надолу към съдбата на НДСВ и СДС - те дори не са нормална партия, а група по интерес. Основната причина, че всичко там зависи и е функция на Лидера, но управляваха достатъчно дълго за да уморят избирателите от своята нерешителност и неспособност да се променя съгласно обстоятелствата. В 2014 година получиха нов шанс и ... нищо не направиха. Идват следващите.
До тук с добрата новина.

За тези които са много еуфорични от победата на Радев да припомним три тревожни факта. Предупреждавам - изложеното по-долу изисква първо да се осмисли а след това да се хващате за идеологическия кобур
Без значение дали той го прави съзнателно или не, но на практика възроди БСП - това за което предупреждавах. Архитектите на прехода виждайки че оригиналния модел за управление бе напълно изчерпан /Борисов е част от него/, се върнаха на оригиналната базова структура - БСП в опит да реализират ъпгрейд на стария модел, с нови лица и стари цели. 

Помните ли говорих за новата Ялта - ето Ви сега слагат напред Радев, но най-важното тепърва предстои - да поставят и БСП на власт. Тълкуват идването на Тръмп на власт като дявола евангелието, като всичко е гарнирана с някакви абсурди, че Путин владее света и със сигурност ще договори, включително и за тях, нова Ялта - в рамките на която същите стари влъхви да осигурят свободен от влиянието на Запада периметър за действия на олигарси, на хранители на Тялото и най-вече на механизми за възпроизводство на властта. 
В този смисъл антисистемността на Радев е условна, защото бе издигнат и е част от проект на професионални политинженери, подкрепен от олигарси, да се върнат БСП и ДПС- като носеща политическа структура на властта на задкулусието. 
Който смята, че БСП и ДПС са анти-система - да намери дрегер и да направи алкохолна проба. Вярно е, че БСП избра Радев и сключи сделка с него, а не обратното, но фактите остават
Румен Радев е част от кремълски проект /лабораторията на Сурков/, но не е сигурно, че ще играе както му е отредено. Изобщо класиката при Путин е да получава различно от това, в което е инвестирал. Скоро ще станат ясни факти за операция "президент", не е нужно да приемате всичко на вяра - следете новините. Ангажиментите, които са поемали Първанов и Нинова се си техни.
Трето, най-големият проблем е липсата на мобилизация извън БСП - профанира се идеята за нов проект в дясно, който да замени съществуващите. На първо време, всяка нова идея в тази плоскост ще срещне ожесточена съпротива на ГЕРБ, РБ и ДСБ, които естествено ще настояват, че те са единственото решение. Истината е, че всички партийни структури са напълно амортизирани.
Тъй като нямам политически амбиции, говоря свободно и надявам се, безпристрастно. 

Третата, но най-важна част от кремълския проект е смяната на властта в Парламента и връщане на тройната коалиция на власт - именно там трябва да бъде битката. Там ще работя - имам цялостна концепция - която стъпва върху идеята, че новият проект не може да бъде идеологически, да борави само или основно с понятията на прехода, около които се формираха политически проекти вече са изчерпани - не може само с чист и ексклузивен антикомунизъм /новите поколения изобщо не вярват, че това е проблем, освен ако не се разпознаят съвременните му форми - корупция, медиен тоталитаризъм/, евроатлантизъм /ако не се обяснят ползите му или това което наричам икономика и социология на евроатлантизма/ или антипутинизъм /отново ако не се направи връзката между Русия и бедност у нас/, трябва да реализира модерен национализъм и основно да предложи нова икономическа доктрина извън употребените щампи до този момент.
Има доста изключително интересни неща в тази насока.

И накрая две думи за президента - дали е ресурс на промяната или на мимикриращото статукво. Тъй като е вече избран и като уважавам държавните институции да бъдем прагматични - да съдим по делата. 
Но президентът Радев няма как да спечели моята подкрепа, докато не се разграничи от хората, които работейки за него, блокираха достъпа до аналитичния ми блог във Фейсбук, хакнаха сайта Фактор, който публикува критични материали за него и с това показаха какви ценности имат и какво можем да очакваме от тях.
Той винаги може да каже, че не е знаел, но ако не може да контролира войските си какъв командир е?
Така, че доверие в аванс не давам, както направиха много хора от дясно или център, гласувайки за него. Вероятно защото не са имали горчивия личен опит, който аз имах.
И днес както и преди два дни казвам - Борисов е пътник, проблемът е, че ще инсталират нов Борисов на негово място и не се знае дали Радев не е този проект. И ние пак ще аплодираме.
Вие знаете ли примерно какво Радев мисли за възобновяването на Белене, за Южен поток, за монополното положение на Лукойл и Газпром, за грандкорупцията около КТБ и Виваком /това е национална сигурност тоже/
Избрахме "коть в мешке" - котка в чувал - но винаги е препоръчително веднъж избран да му дадем време да се докаже..
Помнете Рейгън - доверявай, но проверявай.

Сори, на празнуващите и "спечелилите". Особено с тезата, че България печели..