Днес се навършват 101 години от кончината на един от най-големите български военни дейци - генерал-лейтенат Иван Колев. Само за 54 години живот той остави такава ярка диря в българската история, която малцина, доживели до преклонна възраст, са оставили. Житейският му път е свидетелство за еволюцията и съзряването на българското национално съзнание, на самочувствието ни като нация и постепенната еманципация от матриците на чужда зависимост и влияние, внушени насила от Сан Стефанския договор.
Тази линия в българската история на възстановяване на бългаската държавност и национално самосъзнание, беше грубо прекъсната от съветската доминация.
Иван Колев преминава целия път от ярък русофил, като участва в преврата за сваляне на княз Батенберг, инспириран от Александър Трети, до генерал, който гони руски нашественици в Добруджа за да брани своята Родина. Вместо признателност и заслужено място в Пантеона на българските герои, болшевизираните български социалисти му отредиха забвение. Името бе премахнато от улици, училища, учебници, заличена бе всяка следа на признателност, само защото делото му е доказателство за надмогването в името на любовта към Отечеството на русоцентризма и колянопреклонение пред всякакви версии на руски царизъм и съветски болшевизъм.
От дълги години говоря и пиша, че процесът на формирането ни като нация не е завършил, защото темелите върху които стъпваме са неустойчиви и плитки. В тях преобладава признателността към чужди царе, ценности и интерес. Всичко останало е производно, подчинено.
Така единна и обединена европейска нация, с обща спойка - единна цел, едннни ценности, единни герои, не може да се получи.
Генерал Колев премина теста за отдаденост на Родината, който съвременните кремлинофили не могат да преминат. В трудни мигове за Отечеството, вместо да го бранят и защитават безусловно и без предел, почти без изключение, тези хора застават зад интересите на Москва, като формулират като "национални", т.е. български, нейните интереси. Именно те и техните наследници днес пречат на възстановяването на историческото място на генерал Колев и отдаване на нужната признателност.
Ключов елемент за здравето на всяка нация е себеуважението и самочувствието, което преминава през здравословно съотношение между признателността към чужди и към свои герои. Няма нация, чийто собствените герои не стоят най-високо, не са поставени на пиедестал. Чак след това има място за признателност към заслужилите чужди герои.
Не се залъгвайте - докато България и българите не възстановят историческите баланси и не поставят на първо място признателността към собствената си история, към собствените си герои, не може да бъде завършен процес на възстаовяване на България като нация и държава.
Вижте къде са паметниците на Левски и Ботев, на генералите ни, на царете, на достойните български политици, кметове, премиери, министри, учени, изобщо на всички, които са плът от плътта на българското национално самосъзнание и ги сравнете с местоположението и височината на паметниците на руските и съветски царе и генерали.
Вижте къде се е сгушил паметника на Апостола - на най-великия българин в Пловдив, в подножието на тепето, над което се извисява паметника на някакъв незнаен съветски войник, чиято единствена цел е била на маркира територията завоювана със сила от Съветската армия.
Много страни съм посетил, но НИКЪДЕ не съм видял централните улици и най-високите паметници да са посветени на личности от чужди националности.
Често ни сравняват със Сърбия и Гърция, като конкуренти в надпревара за най, по-проруска позиция. Но нито в Атина, нито в Белград може да се намерят доказателства за сравним имперски отпечатък на Русия върху националната история и самосъзнание.
Гърция, въпреки всичките и уклони към крайно ляво и анархистично, цялата православна свързаност и заслугите на Русия, във всеки критичен за нейната история момент, националният и елит винаги е защитавала национално и достойнство. Въпреки многобройните визити на Владимир Путин, въпреки пряката и доказана връзка на ключови министри в кабинета на Ципрас с Москва, в моментите на истината - всички за гърци.
И руските дипломати опаковат багажа си. А МИД не смее да отвърне реципрочно?!
Същото е и със Сърбия. Режимът на Тито остава достатъчно силни и незасегнати защитни сили за противодействие срещу ексцесии от съветско, а в по-ново време и руско влияние.
Сърбия реагира остро на операциите на ГРУ от нейна територия при организацията на опита за преврат срещу съседката и Черна гора. Част от тази организация преминава и на българска територия, но у нас има тотална тишина по темата.
Белград доказа, че не е разграден двор. Принуди в спешен порядък Секретаря на Съвета за сигурност на РФ Николай Патрушев да лети в сръбската столица, да се извинява и да обещава, че повече това няма да се повтори.
При нас отпечатъкът на тези 45 години съветско подчинение не само изглежда неизтриваем, но като че ли е станал нов консенсус след управляващи и управлявани - а именно че примирението и преклонението са добрата политика и нормална реакция!?
Масовото съзнание приема за нормално генерал Иван Колев да продължава да бъде "под линия" в историята, да няма улици и паметници, а някаква самозабравила се директорка на училище да продължава да отказва да върне името му на училището, защото на нея и било по-скъпо името на съветски писател, любимец на Сталин, без никакво пряко отношение към българската история.
Прочетете историята на генерал Колев - такава отдаденост на Отечеството е непосилна и неразбираема за нашето съвремие. Мнозина дори не могат да осмислят как отявлен русофил като него, се трансформира в яростен противник и победител срещу набезите на руската армия. Както днес дежурно лепят етикетите "русофоб" на всеки, който защити интересите си срещу Москва. В тази поредица от "русофоби" името на генерал Колев блести със своята недоправена истинност и достойнство.
Пиша този текст с ясното съзнание, че изваждам мнозина от зоната им на комфорт, като поставям неудобни въпроси и правя трудни аналогии. Питам - каква е разликата между турското робство, когато българските църкви е трябвало да бъдат вкопавани за да не стърчат на околните къщи и сегашното "свободно" време, когато трябва да съобразяваме паметниците си по височина с чуждата признателност, която трябва стои преди и над всичко, за да не обидим "освободителите"?
Още един въпрос от трудните - знаете, че опълченците ни решават на Шипка съдбата на войната. Питам - всички знаем имената на руските генерали - колко от имената на българските опълченци знаете? Колко паметника издигнахме, колко други форми на признателност осъществихме?
За това дадох обет, в деня в който поругаха паметника на Стамболов на гроба му, да работя неуморно и неотклонно и да поставя обратно на пиедестала на съвремнния българин националните ни герои като Апостола и генерал Колев, както и хилядите ни родолюбци и държавници, за които все няма време или не е политкоректно, докато възпроизвеждаме комплекси за признателност.
Паметниците на българските ни герои не могат и не трябва да бъдат по-ниско от паметника на Съветската армия, или на незнайния Альоша в Пловдив, или аналозите им във всеки български град. Ще работя щото централните ни улици в нашите градове и най-вече в столицата да се преименуват в чест на исполините в българската история, а признателността ни към чуждите, да мине на втори план, извън центъра. Както и катедралния храм да върне името си си на националните ни светци "Св.Св. Кирил и Методий".
Писна ми да се съобразявам с чужди интереси и да се срамувам като поставям моя Апостола на Свободата и моите Генерали в подножието и след признателността към чужди царе и генерали.
Не зная вие как мерите Свободата, но аз я меря именно по способността да поставим своите интереси, своята признателност и историята на моя народ преди всеки друг народ или държава,
За това днес ще отида на гроба на генерал Колев за да отдам почит към великото му дело и ще настоявам, ако трябва със закон да се постанови - нито един паметник не може да стои по-високо от този на Апостола, на Ботев, на българските царе, генерали, на нашите герои.
Иначе няма нация, няма България - има територия на разнопосочни като национална идентичност групи от хора.
Тази линия в българската история на възстановяване на бългаската държавност и национално самосъзнание, беше грубо прекъсната от съветската доминация.
Иван Колев преминава целия път от ярък русофил, като участва в преврата за сваляне на княз Батенберг, инспириран от Александър Трети, до генерал, който гони руски нашественици в Добруджа за да брани своята Родина. Вместо признателност и заслужено място в Пантеона на българските герои, болшевизираните български социалисти му отредиха забвение. Името бе премахнато от улици, училища, учебници, заличена бе всяка следа на признателност, само защото делото му е доказателство за надмогването в името на любовта към Отечеството на русоцентризма и колянопреклонение пред всякакви версии на руски царизъм и съветски болшевизъм.
От дълги години говоря и пиша, че процесът на формирането ни като нация не е завършил, защото темелите върху които стъпваме са неустойчиви и плитки. В тях преобладава признателността към чужди царе, ценности и интерес. Всичко останало е производно, подчинено.
Така единна и обединена европейска нация, с обща спойка - единна цел, едннни ценности, единни герои, не може да се получи.
Генерал Колев премина теста за отдаденост на Родината, който съвременните кремлинофили не могат да преминат. В трудни мигове за Отечеството, вместо да го бранят и защитават безусловно и без предел, почти без изключение, тези хора застават зад интересите на Москва, като формулират като "национални", т.е. български, нейните интереси. Именно те и техните наследници днес пречат на възстановяването на историческото място на генерал Колев и отдаване на нужната признателност.
Ключов елемент за здравето на всяка нация е себеуважението и самочувствието, което преминава през здравословно съотношение между признателността към чужди и към свои герои. Няма нация, чийто собствените герои не стоят най-високо, не са поставени на пиедестал. Чак след това има място за признателност към заслужилите чужди герои.
Не се залъгвайте - докато България и българите не възстановят историческите баланси и не поставят на първо място признателността към собствената си история, към собствените си герои, не може да бъде завършен процес на възстаовяване на България като нация и държава.
Вижте къде са паметниците на Левски и Ботев, на генералите ни, на царете, на достойните български политици, кметове, премиери, министри, учени, изобщо на всички, които са плът от плътта на българското национално самосъзнание и ги сравнете с местоположението и височината на паметниците на руските и съветски царе и генерали.
Вижте къде се е сгушил паметника на Апостола - на най-великия българин в Пловдив, в подножието на тепето, над което се извисява паметника на някакъв незнаен съветски войник, чиято единствена цел е била на маркира територията завоювана със сила от Съветската армия.
Много страни съм посетил, но НИКЪДЕ не съм видял централните улици и най-високите паметници да са посветени на личности от чужди националности.
Често ни сравняват със Сърбия и Гърция, като конкуренти в надпревара за най, по-проруска позиция. Но нито в Атина, нито в Белград може да се намерят доказателства за сравним имперски отпечатък на Русия върху националната история и самосъзнание.
Гърция, въпреки всичките и уклони към крайно ляво и анархистично, цялата православна свързаност и заслугите на Русия, във всеки критичен за нейната история момент, националният и елит винаги е защитавала национално и достойнство. Въпреки многобройните визити на Владимир Путин, въпреки пряката и доказана връзка на ключови министри в кабинета на Ципрас с Москва, в моментите на истината - всички за гърци.
И руските дипломати опаковат багажа си. А МИД не смее да отвърне реципрочно?!
Същото е и със Сърбия. Режимът на Тито остава достатъчно силни и незасегнати защитни сили за противодействие срещу ексцесии от съветско, а в по-ново време и руско влияние.
Сърбия реагира остро на операциите на ГРУ от нейна територия при организацията на опита за преврат срещу съседката и Черна гора. Част от тази организация преминава и на българска територия, но у нас има тотална тишина по темата.
Белград доказа, че не е разграден двор. Принуди в спешен порядък Секретаря на Съвета за сигурност на РФ Николай Патрушев да лети в сръбската столица, да се извинява и да обещава, че повече това няма да се повтори.
При нас отпечатъкът на тези 45 години съветско подчинение не само изглежда неизтриваем, но като че ли е станал нов консенсус след управляващи и управлявани - а именно че примирението и преклонението са добрата политика и нормална реакция!?
Масовото съзнание приема за нормално генерал Иван Колев да продължава да бъде "под линия" в историята, да няма улици и паметници, а някаква самозабравила се директорка на училище да продължава да отказва да върне името му на училището, защото на нея и било по-скъпо името на съветски писател, любимец на Сталин, без никакво пряко отношение към българската история.
Прочетете историята на генерал Колев - такава отдаденост на Отечеството е непосилна и неразбираема за нашето съвремие. Мнозина дори не могат да осмислят как отявлен русофил като него, се трансформира в яростен противник и победител срещу набезите на руската армия. Както днес дежурно лепят етикетите "русофоб" на всеки, който защити интересите си срещу Москва. В тази поредица от "русофоби" името на генерал Колев блести със своята недоправена истинност и достойнство.
Пиша този текст с ясното съзнание, че изваждам мнозина от зоната им на комфорт, като поставям неудобни въпроси и правя трудни аналогии. Питам - каква е разликата между турското робство, когато българските църкви е трябвало да бъдат вкопавани за да не стърчат на околните къщи и сегашното "свободно" време, когато трябва да съобразяваме паметниците си по височина с чуждата признателност, която трябва стои преди и над всичко, за да не обидим "освободителите"?
Още един въпрос от трудните - знаете, че опълченците ни решават на Шипка съдбата на войната. Питам - всички знаем имената на руските генерали - колко от имената на българските опълченци знаете? Колко паметника издигнахме, колко други форми на признателност осъществихме?
За това дадох обет, в деня в който поругаха паметника на Стамболов на гроба му, да работя неуморно и неотклонно и да поставя обратно на пиедестала на съвремнния българин националните ни герои като Апостола и генерал Колев, както и хилядите ни родолюбци и държавници, за които все няма време или не е политкоректно, докато възпроизвеждаме комплекси за признателност.
Паметниците на българските ни герои не могат и не трябва да бъдат по-ниско от паметника на Съветската армия, или на незнайния Альоша в Пловдив, или аналозите им във всеки български град. Ще работя щото централните ни улици в нашите градове и най-вече в столицата да се преименуват в чест на исполините в българската история, а признателността ни към чуждите, да мине на втори план, извън центъра. Както и катедралния храм да върне името си си на националните ни светци "Св.Св. Кирил и Методий".
Писна ми да се съобразявам с чужди интереси и да се срамувам като поставям моя Апостола на Свободата и моите Генерали в подножието и след признателността към чужди царе и генерали.
Не зная вие как мерите Свободата, но аз я меря именно по способността да поставим своите интереси, своята признателност и историята на моя народ преди всеки друг народ или държава,
За това днес ще отида на гроба на генерал Колев за да отдам почит към великото му дело и ще настоявам, ако трябва със закон да се постанови - нито един паметник не може да стои по-високо от този на Апостола, на Ботев, на българските царе, генерали, на нашите герои.
Иначе няма нация, няма България - има територия на разнопосочни като национална идентичност групи от хора.
Comments
Post a Comment