Защо подкрепата, която оказваме на Северен поток - 2 е недалновидна политика

Тайното стана явно, Борисов и Путин са се договорили в Москва - България да се обяви против предоставянето на разширени пълномощия на Европейската комисия, тя да преговаря от името на Съюза по новите инфраструктурни проекти на Газпром - Северен поток -2 и продължението на Турски поток на територията на ЕС страни.

У нас много се правят повърхностни аналогии между Турски и Северен поток, между България и Германия. Германия правела бизнес със Северен поток - 2 за много пари, защо да не направим и ние гранд политика и гранд бизнес. Това е повърхностен поглед, дори за нашите политици и този, който си мисли, че можем да копираме поведението на германското правителство, като го използваме за заслон на собствени инициатива в идентично договаряне с Путин и отворим нова врата за достъп на руски газ до пазара на ЕС през Турски поток, нещо не е в час.

В стремежа да си реализира Балканския хъб, Борисов - защото няма съмнение, че по казуса Балкански хъб той е всичко - от автор на идеята до върховен супервайзор - координира госпожа Меркел с действията си предпочита национално-егоистичното в търсене на привилегировани отножения и бизнес ползи в условия на санкции с Русия, то дните и са преброени - върви срещу течението. Ако България присъедини своя глас към "егоистите" , които не желаят Европейската комисия да се намесва и да диктува условия на Газпром, тя рискува много и то дългосрочно. Повече от ходовете на българския премиер Борисов за неафиширани и решени в тесен кръг. Това само по себе си предполага висока вероятност от грешки и субоптималност.

Идеята, че през реверс на Транс-Балканския Газопровод ще можем да осигурим достъп на руски газ в посочените количества от близо 16 милиарда кубически метра, задължително минава през получаване на дерогация или повторение на сегашната схема за газопровода ОПАЛ. На този етап тази хипотеза е малко вероятно. Каквото и да обещава Меркел, тя не може да даде гаранции за решението на ЕК, което Москва очаква.
Ако Борисов не е забелязал, темата Северен поток - 2 е централна в отношението на САЩ към Германия, наред с разходите по отбраната. Какво го кара да мисли, че Вашингтон ще си затвори очите за амбициите му да продължи Турски поток през България? Не, не става реч за извиване на ръце, а за елементарно разбиране на понятието съюзническа солидарност - не може да си затваряш пазар за американските стоки и услуги - в случая природен газ, като предоставяш привилегии само на Газпром - дългосрочни договори, субсидирани тарифи за пренос, изключителни условия на достъп.

Другата идея, която се лансира от кръга около българския премиер във връзка с проблема с дерогацията на ТБГ при транзит на руски газ на 50 процента от капацитета е че ще съумеем да балансираме газовите потоци от Русия с подобни от Азърбайджан и други източници. Тази мисловна схема не отчита реалната ситуация за липсата на свързаност на турска територия между ТАНАП, през който постъпва азерски газ, с ТБГ.

Дори и този проблем да се преодолее с помощта на "приятеля Ердоган", което изобщо не е сигурна хипотеза, навлизаме в друго тресавище. От една страна, единствените количества азерски газ, които са договорени да влязат в България са по договора на Булгаргаз през интерконектора с Гърция. Дори да прибавим и капацитетите ангажирани от други компании за пренос на азерски или друг неруски газ, това по никакъв начин не решава проблема с монополния статут, който Газекспорт има при транзита на газ, от който произтичат и монопол при новите връзки по версията "Балкан - 1".

Сигурното в тази "политика" на София е загубата на доверие сред страните от нашето семейство - именно страните от ЦИЕ и особено Вишеград, които ни подкрепят по критични каузи като поправката Макрон за превозвачите.

Между Северен поток-2 и българския газопровод след Турски поток има огромна разлика. Меркел прави геополитика, при това все по-трудно, защото американските санкции срещу компаниите в Северен поток -2 са предстоящи. В Германия руския газ има силно, но не монополно присъствие. Зависимостта на страната от руски газ не кара никой да мисли, че канцлера Меркел е непособна да критикува остро Путин и руската външна политика. Степента на енергийна доминация на Русия в България на практика блокира българската външна политика до степен премиерът Борисов да говори уклончиво по темите Крим и Източна Украйна, да се страхува да увеличава военните разходи, да признава общите за НАТО заплахи - и до този момент той не е казал, че Русия е заплаха за националната сигурност.

Ето вижте какви са нетните "ползи" на противопоставянето на София на разширените правомощия на ЕК съгласно предвижданите промени в Третия енергиен пакет, за които ратува ЕК? Да, България не иска ЕК да преговаря с Газпром за продължението на Турски поток през наша територия, а ние сами да си сключваме сепаратистки сделки.
Да направим един бърз анализ ползи - щети, включително по степента на тяхната безспорност като случване.
Да започнем с ползите - България ще получи доходи от транзит, няколко компании ще получат доходи от реализацията на договори по разширяване на капацитета на газопреносната ни система, макар че е спорно каква част от тези пари ще останат в страната. Степента на вероятност на тази хипотеза не е висока - няма значителна българска компания, която да играе ролята на проектен интегратор, да бъде в състояние да вземе нужните заеми и да управлява разумно проект на кота отвъд ! милиард долара. Ясно е, че кредит от Газпром ще активира санкции срещу България.
Забележете ползите, ако се случат, основно ще дойдат след много години, рисковете ще но "огреят" тутакси. Заключение залагаме пари и репутация на събитие с голяма вероятност да не се случи.
Да погледнем към списъка с щетите.

Първо, незабавна загуба на доверие и подкрепа по наши теми от Вишеград и прибалтийските държави. Единствените които решително подкрепят Северен поток - 2 са Германия и Австрия, които не с в групата с подкрепящите по трудните за нас теми в ЕС. Тоест изпускаме питомното, гоним Мишел.
Второ, работим за кауза, която е предварително обречена - във варианта при който си представяме Балканския хъб, само с руски газ през ТБГ, като разчитаме на финансиране от Русия, няма как да стане. Нищо че директорът в Главна Дирекция Енергетика на ЕК Клаус-Дитер Борхард /отражение на позицията на Меркел/ ни потупва редовно по рамото. Както бе посочено неотдавна, причините еврочиновниците да подкрепят на думи Балканския хъб е желанието да накарат Булгартрансгаз и Булгаргаз да играят по правилата и се откъснат от гравитацията на Газекспорт.

Трето, преценете сами, ако САЩ наложат санкции на компаниите от ЕС, които участват в Северен поток - 2, нима ще се поколебаят да сторят същото и спрямо по-малкия "брат" - Турски поток през България? Това дори не е въпрос с някаква трудност. САЩ и Турция са в състояние на студен мир - вижте последното решение на Сената да забрани доставката на Ф-35 и наложи санкции на Турция заради покупката на С-400.
За да не остави някой случайно в неведение относно характера и категоричността на позицията на САЩ по темата, Уес Мичъл, помощник държавен секретар за Европа и Евразия, посочи :" Ще се борим заедно с Европейския съюз и редица негови членове, които се противопоставят на "Северен поток" 2. Ние се противопоставяме на газопровода Турски поток и много му линии, който ще даде на Русия средствата да продължи своето виртуално монополизиране на вноса на газ в Югоизточна Европа ",
Къде е националния интерес на България - това да осигурим пазар и приходи без конкуренция от продажбата на природен газ от монополиста Газпром или това което Мичъл казва - да преодолеем този монопол и създадем равни условия за конкуренция на всеки който иска да се бори за лева на българския консуматор?

Изобщо кога ще престанем да си губим времето с някакви абсурдни политики и се заемем да реализираме постижими и реални стъпки в посока либерализацията, диверсификацията и повече конкуренция на газовия пазар у нас, като паралелно се погрижим за конкурентноспособността на българските играчи?