Skip to main content

Двете страни на Тръмп - срещата на Г-7 и срещата с Ким Чен Ун

Трудно може да не се забележи отчетливата разлика в атмосферата около американския празидент на срещата с номиналните съюзници във формат Г-7 и с "врага" Ким. Снимките казват почти всичко, думите още повече. В Квебек намръщени лица, в Сингапур усмивки и благоразположение.
За един и същ президент ли става дума?
Нека погледнем отвъд очевидното. Тръмп действително има дневен ред, който върви срещу статуквото и търси предоговаряне и със съюзници и с врагове. Това, според него, поставя Америка на първо място. Проблемът е, че ако всички съюзници поставят своите страни на първо място - ЕС и НАТО неизбежно ще се разпаднат. 
Да се придава изключителна стратегическа дълбочина на казаното от американския президент в туитър обаче ще бъде пресилено. Той е популист, който следва неотменно вътрешната си логика, когато поставя не само Америка на първо място, но и личните си интереси във вътрешната политика на САЩ начело.
Значителна и влиятелна част от американския истаблишмент не го приема, не му вярва. И сигурно има защо. Разследването на Робърт Мълър по руската намеса, напредва неотклонно и вече са предявени обвинения срещу стотина души с различна степен на близост до президентския екип. С тази скорост и посока не е трудно да се отгатнат негативите за президентството му, не толкова със спекулациите за личното му участие, а с блокирането на дейността на администрацията със станалия политически евъргрийн казус за ролята на Русия в избора му за президент. Не случайно Тръмп даде да се разбере, че разполага с правото на помилване, за да даде кураж на разследваните, да не говорят или да не се поддават на натиск. Стигна се до там, че Руди Джулиани, в качеството му на негов адвокат, изрично натърти, че президентът има на практика неограничени пълномощия да помилва, включително и себе си. Дори и технически това да бъде възможно, президентът Тръмп няма неограничен ресурс от време за да заздрави властта си. Изборите през есента за Конгрес ще дадат отговор - колко време му остава във Вашингтон и дали ще успее да пренесе доминацията си върху Републиканската партия върху целия политически живот в Америка и то за години напред.
Но да се върнем към контрастите между Г-7 и срещата с Ким.
Търговските войни на Тръмп крият огромен риск за него, въпреки че шансовете за успех не са малки. Вън от съмнение, че контрамерките на "съюзниците" целят да ударят именно щатите, които подкрепят Тръмп, а не изобщо САЩ. Къде тук виждате изобщо отношения между съюзници? В този смисъл тепърва ще трябва да се оценяват щетите след 1 юли, когато "контратарифите" на ЕС влязат в сила. Няма съмнение обаче, че на трансатлантическите политически и търговско-икономически отношения е нанесен сериозен удар. Сигурен съм, че американският президент по-скоро очакваше преговори, с усилени негови позиции, а не контрасанкции. Но джинът е излязъл от бутилката и разрушенията са неизвестни и неизбежни. Класическа дипломация на ръба. 
Не съм склонен да твърдя, че това е непременно нетна дългосрочна загуба за ЕС. Напротив. Следвоенните отношения, в които САЩ патернализираха Европа и плащаха сметката за нейната сигурност, решително трябва да се променят. Мнозина в ЕС гледат с недобро око на увеличаване на воените разходи на Берлин, с кошмарни исторически реминисценции, но това изглежда неизбежно. В този смисъл изглеждащата като груба политика на Доналд Тръмп е точно това, от което ЕС има нужда за да се събуди за промяна.
Европейските лидери не могат да не си дават сметка, че няма как едновременно да бъдат равноправни съюзници и да затварят достъпа на американски ВПГ до европейския пазар, като протекционират руския газ през Северен поток - 2. Тук няма следи нито на съюзническо, нито на пазарно поведение. Не става дума за привилегии и запазени периметри, а за създаване на условия за равноправно третиране и свободна конкуренция, която в момента се отказва на американските фирми. 
Докато ЕС наложи антитръстови глоби срещу големите хай-тек компании на САЩ в размери над 6 милиарда долара, същата главна дирекция по конкуренцията остави руската Газпром без никакво наказание за доказани нарушения на антимонополното право. Тръмп просто им каза, ако ще се съревноваваме кой може да има по-добри отношения с Путин, трудно ще го стигнат.
В този смисъл тежките разговори на срещата в Квебек рано или късно трябваше да се състоят. За пореден път бяха повдигнати ключовите въпроси за по-справедливо разпределение на тежестта в НАТО и за изпълнениние на поетия ангажимент за повишаване на разходите за отбрана до 2 процента от БВП, но изглежда никой не чува. Германия си регистрира нови и нови рекорди на излищъци по текущата и търговска сметка, но харчи повече за бежанци, отколкото за военни нужди. 
Тръмп трудно ще надделее в аргументната и информационна война, защото именно той спря TTIP, което трябваше рязко да либерализира търговията между САЩ и ЕС и условията за американски износ към ЕС. За това, колкото и симпатични да изглеждат призивите му за премахване на бариери, тарифи и ограничения, думите олекват на фона на реалните му действия.
Добрата новина е, че трансатлантическите отношения имат достатъчно стабилна база, която позволява да се гледа с оптимизъм на бъдещето им, независимо от разногласия и противоречия. Не съм сигурен, че проблемите, които възникнаха по инициатива основно на Тръмп, няма да намерят внезапни, медийно корпулентни решения пак с пореден негов "дързък" ход. 
Ако следите внимателно речите ми, той говори с готови медийни заглавия - това е изкуство и майсторство, но рядко добра и съдържателна политика.
Именно в този план - на нетната добавена стойност -  историческата среща с Ким Чен Ун трябва да бъде оценена трезво и да се даваме сметка, че на този етап тя има сигурна медийна свръхзначимост, но с историческата все още е рано за оценки. Самата среща бе предшествана от значителна предварителна подготовка.
Тръмп подари на Ким световен и равен нему статут - поне медийно. Това беше негово суверенно решение - нещо което предшествениците на корейския лидер не можеха и да си мечтаят. Примерно Ким Ир Сен да се срещне с Джордж Буш Старши? Немислимо. 
Ако погледнете подписаните документи в тях няма нищо обвързващо, включително по т.н. денюклеаризация на полуострова, всичко е добри намерения за бъдеще. Но в дипломацията понякога това означава много, защото е основа, при добра воля, на променящи историята събития. За да оценим дългосрочната стойност на срещата в Сингапур и в Шарльовоа, ще трябва да почакаме за обвързващи споразумения и реални резултати от контраиграта на ЕС. 
Срещата със севернокорейския лидер безспорно е историческа.  Тръмп изключително умело работи с медиите, насочва към възклицание и възхита, дава готови положителни оценки, преди да могат да пресеят сеното от плявата.
Докато съвместната декларация има обещания за ангажименти от страна на Северна Корея, САЩ реално спряха военните учения, според думите на Тръмп защото били "много скъпи". Ще се съгласите, че звучи доста странно от устата на лидер на САЩ. Не съм сигурен, как това ще отекне добре в съюзника Южна Корея, защото предметната част на разведряването в тази част от света са военните ангажименти на Америка, както и прогреса на преговори между Северна и Южна Корея, а не от последствия от двустранен диалог между Севера и САЩ.
Трябва да съзнаваме, че за легитимацията на Ким преди Сингапур и гаранциите за неговия режим определяща роля изиграха Китай и Русия. Руският принос също никак не е малък, защото Ким успя да стресне света със странните си и необясними технологични пробиви именно благодарение на доставките на ракетни двигатели и помощ в ядрената сфера от частни руски компании. Москва изигра ключова роля за преодоляване на петролното ембарго след като руски танкери доставяха суров нефт и деривати на Пхенян. Русия и Китай помогнаха в максимална степен да се вдигне глобалната медийна позиция на Ким Чен Ун, за да се оправдаят отстъпките на Тръмп. 
Трудно е да се оцени историческата стойност на срещата в Сингапур, защото от текущия момент трудно могат да се отсеят значимите от пропагандните моменти. Когато на времето попитали Дън Сяо Пин какво му е мнението за Френската Революция от 1879, след кратък размисъл, той казал : "Твърде е рано да се каже нещо определено!?".
Първата вълна на отразяване на срещата ще бъде журналистическата и информационната, в която превес вземат заглавията, възклицанията и прилагателните, от които страдат съществителните. Но много скоро ще можем да се убедим, дали освен историческа стойност на факта на срещата, ще има нещо значимо за обединяването на корейския полуостров и за напредъка на мира и сигурността в света.
На "ентусиастите", които потриват ръце, че САЩ ще се изтеглят от Корейския полуостров, като знак за техния глобален упадък, бързам да посоча, че това не означава изтегляне от Азия, а само предислоциране на сили,включително в Южно-Китайско море.
Не трябва да забравяме, че за добро или за зло - случващото се зад граница, включително "битките" в Квебек и срещата в Сингапур, нямат решаващо значение за динамиката и посоката на процесите във висшите ешалони на властта във Вашингтон. Сигурно е, че разделението от двете страни на Атлантика и в самата Америка е без прецедент след края на Студената война. А това едва ли е успех. 
Може да се окаже, че резултатите от срещата на Г-7 могат да останат в история с по-едри букви, отколкото фанфарната среща в Сингапур. 

Comments

Popular posts from this blog

Отворено "кърваво" писмо до башбаканинът Борисов относно вампира Белене

Ваше превъзходителство,

Превъзходителство, защото превъзхождате всички българи по възможността да влияете върху съдбоносни за мен и за моите съграждани въпроси, сред които се откроява вампира Белене. Никой от нас не е упълномощил когото и да било от вас на избори, да преговоря от наше име и да рестартира трупът на проекта Белене. В този смисъл нямате изрично пълномощия от народа.
Ваше, защото не сте мой, макар че частица от мен винаги се е надявала, че в критични моменти здравия разум на момчето от Банкя ще надделее. Очевидно съм се лъгал и коренните инстинкти са отстъпили място на "съображения" и на "занаята на властимащия", научен на жълтите павета или в луксозните коли.
Както мнозина членове и симпатизанти на ГЕРБ, някои от нас са вярвали, че в тази игра на надиграване с петата колона на Русия - олигарсите - политически и бизнес, ще съумеете да сложите най-отпред националните интереси и да опазите Отечеството, като възрожденците в онези времена.
Време е да мисли…

Декларация на гръцкото Министерство на външните работи, която не забелязаха у нас

"... Към момента Русия изглежда неспособна да разбере принципите на гръцката външна политика. Откакто стана съюзник на Турция, снабдявяйки я със значителни придобивки в сектора за сигурност, Русия забележимо се раздалечи от предишните си позиции, които характеризираха Гръцко-Руските отношения през последните 190 години.  Изглежда Русия не разбира, че Гърция има свои собствени интереси и критерии в международната политика. В този контекст би трябвало да се разглежда руското решение да се изгонят служители на Гръцкото посолство в Москва. Решението на руското външно министерство, за разлика от това на Гърция, което беше базирано на специфични доказателства за нелегална и необичайна активноста на руски официални лица и граждани в Гърция, не беше базирано на каквито и да е доказателства.  Дори обратното, решението на руската страна е произволно и отмъстително. Ние искаме да напомним на нашите руски приятели, че нито една страна в света няма да търпи:  а) подкупването на държавни служители  …

Клуб Z: България без собствен добив – само с руски газ Ако сте против – сте русофоб

Линк към оригинала в Клуб Z
Тази снимка Ви казва всичко. За гротескното невежество, за лъжепатриотизма или руските патриоти, обгърнали се с българско знаме, за това кой поръчва музиката, кой свири? Български аналози на руските рокери „нощни вълци“, полувоенни формирования, „патриотични“ партии на власт, които подстрекават, за наетите под наем „еко“ партизани. Не хибридна война и пета колона, а терористи в пълния смисъл на думата. За сега не взривяват бомби, но задраскват цяла една индустрия, което като ефект е много по-голям от един взрив. Да, формално няма убити и жертви, но вместо през демократичен процес и балансиран диалог да се управлява обществото и неговия избор, чрез диктат и ултиматуми Ви заповядват – точно като тоталитаристи –какво може да правите и какво не можете, кому и колко да дадете, чий газ да купувате.  Накрая жертви са цялото общество и потребителите, които плащат по-високи цени, остават по-дълго бедни и без Вашето съгласие, без решение на правителство и Парламент, из…