Skip to main content

Bulgaria Analytica: Рационално и ирационално в поведението на Радев и Борисов по пътя към Русия

Преди да разберем посланията във визитите на двамата първи мъже на България в Русия, да видим каква България те представляват.
Има два типа пазарна икономика, на фона на които можем да оценяваме поведението на първите ни лица в чужбина.
Едните, тези които са на Запад, дават свобода и простор на индивида да прави бизнес като печели в най-общия смисъл на това понятие. Това с печалбите никак не е сигурно, но такава е системата. В центъра на тази пазарна икономика стоят бизнесмените със своята предприемчивост, умение да управляват бизнес проекти, да вземат и връща пари, да се изправят след фалит, да инвестират и се развиват. Там държавата и държавните служители не играят срещу пазара, не конкурират частния сектор, а имат второстепенна и най-вече обслужваща роля. Никой не чака премиер или президент да правят държавен бизнес, да се грижат за балансите в енергетиката, да договарят „гранд“ проекти за внос на газ или нефт, камо ли да се обогатяват от тях лично или чрез приближени олигарси, което е алтер егото на гранд корупцията. Дори и там, където има компании с частична държавна собственост, те са регистрирани на борсата, имат независимо управление и никой не очаква нито от президент, нито от премиер да се държи като СЕО на държавна компания, да води преговори за доставка на суровини или за реализация на проекти. 
Така и в нормалните демокрации, с пазарни икономики.
Има и други страни, като България, в които президент и премиер са си внушили, че е тяхна работа да строят ядрени централи, да правят газопроводи, да управляват енергетика, да подкрепят извънпазарни проекти, защото ако не са те държавата и икономиката ще колабират. Повтарям, никой не очаква от тях да правят това, но те се изживяват като главни изпълнителни директори на корпорацията „България“ и за това вземат на ръчно управление политиката на водещите държавни предприятия в сферата на енергетиката – БЕХ, Булгартрансгаз, НЕК, Булгаргаз и т.н.
Това са новият хибрид лидери политици – бизнесмени, както е в авторитарните режими. Те не се занимават с подробностите, а с едрите щрихи като правят най-сладкия бизнес – рискуват публични ресурси, управляват чужди активи, за които нямат принос и най-вече винаги могат да приватизират ползите. Те не се отчитат пред акционери, не търсят максимална възвращаемост на вложенията, още по-малко разпределени ползи и управление на риска.Този авторитарен модел е невъзможен без кохортата от олигархични бизнесмени, които го обслужват. Те винаги са на една ръка разстояние от Вожда когато е у нас и в чужбина, готови да се включат в реализацията на всеки проект или сделка.
Именно тази България представляват Радев и Борисов в Москва. Другата, на малкия и среден, изобщо нормален бизнес, който няма достъп до руския пазар и който търпи произволите на руския авторитаризъм при непосилните опити да стъпи на руски пазар със стоки и услуги, никога няма да получи вниманието или ангажираността на „върха“.
За това от дълги години, българските ръководители не поставят „остри“ въпроси на българския бизнес в Русия. Просто сме се примирили, че износът ни ще бъде около 600 милиона долара – твърде незначителна сума, за да предизвиква възторг у когото и да било.
Политико-олигархичния елит, който представляват Радев и Борисов, и висшия „клир“ – министри, заместници, висши държавни служители, депутати, шефове на държавни предприятия, чието благоденствие зависи от достъпа и разпределението на публичен ресурс. Не работиш, а си сигурен милионер. За това не се учудвайте, че все повече млади хора се стремят да се включат в някоя партийна или олигархична хранителна верига, за да си осигурят без риск и напрежение бъднините си. Доколкото има конкуренция между политици или олигарси по отделните проекти, то те са в рамките на византийските борби за близост до Тялото, без да се пипа Системата.
От този ъгъл визитата на президента Радев е класическа демонстрация на достигната степен на ирационалност и извънпазарност на българската демокрация и икономика, на нейната устойчива тенденция за отдалечаване от евроцентричните репери и стандарти. Няма съмнение, че и предстоящата визата на Бойко Борисов само ще затвърди този процес, защото той и президентът не са взаимни алтернативи, а част от единен механизъм.
Румен Радев беше изместен и маргинализиран по време на българското европредседателство до абсурдна степен. Всичко е узурпирано от премиера, затова и в Москва и в Сочи, българският президент беше възприеман като форлойфер на истинския господар на страната. Радев сам допринесе за своята маргинализация като плътно се долепи до БСП и започва да се надцаква вербално с Борисов от ляво и с руската карта. В същност обявената визита на Борисов от него в присъствието на Путин имаше за цел да предпостави и ограничи полето за маневри на премиера. Това е същността на модела Решетников – насищането на политическо пространство само с проруски партии и опитомяването на който и да е български ръководител в опитите му да провежда несъобразена с руските интереси политика. Но Радев и Решетников малко бъркат жанра и времето.
Борисов има ход и на Запад и на Изток, докато Румен Радев се позиционира само в единия лагер. Той прави пиар „пробиви“, без никакво съдържание. Ангажира се безкритично основно с русофилски или прокремълски каузи. Едно е да имаш връзки по военна линия с Русия, съвършено друго е да представляваш България и поддържаш диалог на равнище държавен глава, без подготовка. Особено когато се срещаш с Путин, който няма време за протоколни гости.
Самият Борисов още не е усвоил достатъчно уроците на поведение с руските лидери, но все пак е на светлинни години пред Радев, особено по основния урок как да преговаряш с Путин. Основното правило е да си държиш картите до себе си и да имаш железни нерви, за да можеш да издържиш на провокации и заплахи.Владимир Путин харесва лидери с гръбнак, които не го залъгват с празни надежди и обещания. Проблемът е, че и Радев и Борисов продължават линията на Първанов да обещават нов Южен поток, когато всички съзнават, че подобно обещание е извън техните възможности.
Ето няколко основни линии, по които българския президент може да компенсира.
Първо, пряко следствие от играта на една врата в двустранните отношения е тяхната небалансираност. На практика от дневния ред на въпросите, които български делегации обсъждат при визити в Москва , отпаднаха въпросите свързани със българските търговски, икономически и политически интереси в Русия. Заедно с това изчезнаха и възможностите да се отчитат пробиви и успехи, които да се доказват със сделки и бизнес на наши компании там.
Ако видите опорните точки на българските делегации, там отсъстват „остри“ камъни – като накърнени интереси на България в Русия, като изнасяните ползи от бизнеса на Лукойл у нас към Русия, защита на паметта на репресираните етнически българи, връщането на откраднатите български архиви, спъваните връзки с другите „българи“ в Русия – наследниците на волжските и кавказки българи и т.н. През цялото време се говори за нещата в България – бизнес, политика, представителство, права на руското етническо малцинство /въпросът за признаването на статута им е на малко време/, за наследствени права върху признателност, за вечно неудовлетворени претенции на Русия към България по повод на членството и в ЕС и НАТО. 
Преди имаше силно представителство на български компании, най-вече строителни – които работеха на руския пазар и търговци, които продаваха български стоки и услуги. Днес, почти всичко в двустранните отношения се свежда до интереси на Русия в България по повод на внос на суровини или енергия от Русия. И тук българските лидери не си готвят домашното, увлечени в пиар и пропаганда на българска земя. Повтарят като папагали за сходството между Северен поток – 2 и нова тръба през България, без изобщо да вникнат, че в германския пример най-дребните ползи за германските компании са таксите от транзит, които тук са основни и комай единствени. Много по-значителни са постъпленията от брокерство на руски газ към потребители в Германия и Европа. С 14 милиарда кубически метра собствено производство, именно благодарение на съгласието на Газпром, Германия изнася всяка година близо 30 милиарда кубически метра газ, което гарантира освен брокерски приходи от близо милиард и половина евро всяка година и най-ниските цени на природния газ за германските потребители. За това и излишъка по текущата сметка и търговския положителен баланс на страната растат с всяка година. У нас, освен че Газпром категорично отказва на българските компании да търгуват с руски газ, т.е. да реализират търговски комисионни, а в допълнение ни карат да плащаме по-високи цени на природния газ, като част от "премиите" след това ни връщат във вид на плащания за транзит. Вземат от нашия джоб и след това ни го връщат като тяхно благоволение. Разликите между цените на които германските и българските потребители купуват газ са достигаалаи и надвишавали сто долара на хиляда кубически метра газ, което на обем от 3 милиарда кубически метра внос прави 300 милиона долара всяка година. Сметнете, не е сложно – за транзит на 15 милиарда кубически метра газ сега получаваме сто милиона долара. Втората тръба на Турски поток е малко над 15 милиарда кубически метра, дори да мине през България – голяма и устойчива, дългосрочна нетна полза няма да имаме. Дори кредитите за разширяване на транзитния капацитет пак трябва сами да гарантираме. Само с подобни „технически“ детайли и познаване на материята може да се преговаря с Путин и министрите му, а не с общи приказки за 140 годишнина и за славните минали връзки. а
Българският президент е жертва и на неизпълнените минали обещания на Първанов и Борисов, затова домакините поставят посещението му в измислената дихотомия – грешка – прошка. Вместо да се освободи от психологическия товар на предшестваениците си, за да тръгне от чиста позиция, Радев повтаря клишета и влиза в „обувките“ на тяхната отговорност.
Снишаването още от времето на Първанов и особено след Олимпиадата в Сочи, където Русия демонстративно отказа какъвто и да е договор на българска компания, на практика лиши двустранния дневен ред от темата български бизнес интереси в Русия. Не се заблуждавайте – темата за руските туристи у нас не е въпрос на наш интерес там, а на руски у нас. Не случайно след руските фирми, които изпращат туристи – идват и кредитите на руски банки за покупките на недвижимости и увеличаването на руската етническа общност.
Вижте за какво говорят Радев и Путин при т.н. выход к прессе – за 6 минути. Общи фрази, пожелания, декларации и ….. единствената новина е, че Борисов ще посети Путин. Истината е и че българският президент не може да говори по същество, защото двустранните отношения имат точно зададен руски дневен ред, без споделен от институциите български аналог. Там има вертикал на властта, у нас е Византия – всеки срещу всеки.
Доколкото има предложения от наша страна, те е само и единствено касаят реализацията на внос на руски капитали или технологии.
Второ, би било логично да се очаква, че Радев би имал по-значим терен за преговори в сферата на сигурността, но там също е с вързани ръце, особено след като включи в интервюто си – темата, че няма как да закупим руски бойни самолети. Тук обикновено русофилите пищят, че сърбите пак са ни прецакали, защото получили „даром“ МИГ-29. Милите, както винаги не четат дребния шрифт, че сръбската страна е подписала обвързващи договори за обслужване и модернизация на същите 6 (шест!?) самолета на стойност 235 милиона долара !?. Александър Вулин, министър на отбраната, според ТАСС, бил уверен, че благодарение на доставките на МИГ-29 от Русия и Беларус, в „обозримо бъдеще Сърбия щяла да получи „предимство във въздуха в региона“. !? Над НАТО, над България, Румъния, Македония!?!
Радев не може да не знае какво цели Кремъл с този форсиран експорт на оръжие. Но няма да зададе трудните въпроси на Путин за руската политика в Македония и за намесата в нашите избори.
И въпреки всичко българският президент, може би неосъзнато, но правилно и пряко каза, че руски самолети нямат шанс да участват в модернизацията на българската бойна авиация. Не че това е нещо изключително или ново, което руските му домакини не знаят, но го казва публично, а това не се харесва в Москва. Считат го за унизително за своя имперски статут, когато някой васал критикува или казва какво Кремъл може или не може.Тук Радев беше по-точен и прецизен от премиера Борисов, който набързо пропусна руски изтребители към Западните Балкани и бърбори нечленоразделно за лодки и платноходки в Черно море 
Трето, визитата на Радев в Русия е трудно оценима като съдържателна само заради откриването на изложби или културната част. Това е чисто протоколна дейност, която не изисква задължително равнище на държавен глава. Присъствието на министъра на културата е достатъчно. Още по-малко дава основание да се определи посещението като пробивно въз основата на реални резултати. Логиката на тези визити и дългото отсъствие на размяна на посещения на най-високо равнище не е непременно негативен знак, а обективно отражение на състоянието на двустранните отношения. Ако няма защо да се виждат държавните глави или премиери, то е по-добре да не се виждат. В същност проблемът със запълването със съдържателност на разговорите на европейски лидери с руския президент не е нов. Последните посещения на руския държавен глава в редица европейски страни също са повече протоколни. Не се отличиха със съдържание посещенията му в Гърция през май 2016, във Финландия през юли 2017 (за стогодишнината от независимостта), във Франция в края на май 2017 година (за откриването на руска православна църква), юли 2017 Германия /за участие в съмита на Г-20). Дори двете посещения в Унгария през 2017 година трудно ще се квалифицират като „пробиви“. С малки изключения при тези посещения отсъства съдържателен двустранен дневен ред, защото сме в режим на санкции, на крайно остра политическа конфронтация и недоверие между ЕС и НАТО. Тази атмосфера, наложена след руската инвазия в Крим и Източна Украйна прави невъзможен предметния диалог. На този фон, да се говори за „пробиви“ и „възстановяване на доверието“, за „придаване на нова динамика“ е не само пустословие, но и опасна делюзия.
Четвърто, Президентът Радев си позволи да наложи силово своя избор за посланик на България в РФ, което не остана незабелязано. Споровете между него и Борисов не са на принципна основа, не отразяват кардинални различия в същността на политиката, а битка за контрол върху свързаните с бизнес взаимоотношения с Кремъл финансови потоци и възможности. Радев се опитва да постигне статута на Първанов, който сам договаряше. Жалкото е, че съперничеството „кой е по-голям приятел на Путин“ между премиер и президент е не само унизително за България, но е самоубийствено, защото отслабва позициите и на двамата.
Добре, че самият руски президент отбеляза в ефир, че търговията между двете страни расте, което опроверга ключова опорна точка на русофилите у нас – че страдаме от санкциите на ЕС и САЩ. 
Смешно и унизително е балансирането на „възторга“ от визитата в Москва с посещения в Украйна. Ще го направят и Радев и Борисов. В представите на техните екипи, това би трябвало да неутрализира публичните реакции от пропутинските им позиции. Проблемът е, че с Украйна никой не прави нито бизнес, нито проекти – а мегдан за това има огромен. Дори в ремонта на съветска бойна техника – Киев има опит, лицензи и технологии, дори повече от тези, с които разполага Русия. Но договорите и парите на Каракачанов отлетяха към Москва. 
Като дисконтираме пиара и ажиотажа около визитата на Радев, основният ефект от нея, че не произведе материално негативни новини, като прехвърли горещия картоф в кошницата на Борисов. Издаде новината за посещението му, като го лиши от полагащото му се право на личен анонс. Вдигна летвата на очакванията и постави български премиер в менгемето между онова което Москва очаква от него и това, което той реално може да даде. 
С посещението и поведението си в Русия Румен Радев просто предложи на Кремъл услугите си про боно да пресира Борисов по темите на големите проекти. Не за пръв път прилагат тази тактика срещу български политици. Първанов също притискаше Станишев и Сакскобургготски. 
Медийното НСО на ГЕРБ само не разбра, че унизявайки и маргинализирайки Радев, преместват целия фокус и спектър на внимание върху това, което ще направи техния лидер в Москва. А той няма много какво да предложи на Путин, освен нови обещания и нови начини Русия и България да загубят още пари.
Така, че горещият картоф е у премиера. Радев се измъкна с малки, основно репутационни щети. Понякога е добре да не притежаваш много власт, когато няма много полезни ходове. Защото с Москва няма положителна игра. 
В същност, руският президент не се интересува от нищо друго, освен от съгласието на България да реализира руски интереси и проекти, така че да спечелят близките около него олигарси. 
Борисов, дори и като европредседател няма какво нито да обещае, нито да даде на Москва. 
Класически цунг-цванг в партията между Москва и София.


Comments

  1. Тези действия на стоящите по върховете карат обикновения българин да не се интересува от бъдещето на страната ни. Затова всеки мисли само за себе си.

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Отворено "кърваво" писмо до башбаканинът Борисов относно вампира Белене

Ваше превъзходителство,

Превъзходителство, защото превъзхождате всички българи по възможността да влияете върху съдбоносни за мен и за моите съграждани въпроси, сред които се откроява вампира Белене. Никой от нас не е упълномощил когото и да било от вас на избори, да преговоря от наше име и да рестартира трупът на проекта Белене. В този смисъл нямате изрично пълномощия от народа.
Ваше, защото не сте мой, макар че частица от мен винаги се е надявала, че в критични моменти здравия разум на момчето от Банкя ще надделее. Очевидно съм се лъгал и коренните инстинкти са отстъпили място на "съображения" и на "занаята на властимащия", научен на жълтите павета или в луксозните коли.
Както мнозина членове и симпатизанти на ГЕРБ, някои от нас са вярвали, че в тази игра на надиграване с петата колона на Русия - олигарсите - политически и бизнес, ще съумеете да сложите най-отпред националните интереси и да опазите Отечеството, като възрожденците в онези времена.
Време е да мисли…

Клуб Z: България без собствен добив – само с руски газ Ако сте против – сте русофоб

Линк към оригинала в Клуб Z
Тази снимка Ви казва всичко. За гротескното невежество, за лъжепатриотизма или руските патриоти, обгърнали се с българско знаме, за това кой поръчва музиката, кой свири? Български аналози на руските рокери „нощни вълци“, полувоенни формирования, „патриотични“ партии на власт, които подстрекават, за наетите под наем „еко“ партизани. Не хибридна война и пета колона, а терористи в пълния смисъл на думата. За сега не взривяват бомби, но задраскват цяла една индустрия, което като ефект е много по-голям от един взрив. Да, формално няма убити и жертви, но вместо през демократичен процес и балансиран диалог да се управлява обществото и неговия избор, чрез диктат и ултиматуми Ви заповядват – точно като тоталитаристи –какво може да правите и какво не можете, кому и колко да дадете, чий газ да купувате.  Накрая жертви са цялото общество и потребителите, които плащат по-високи цени, остават по-дълго бедни и без Вашето съгласие, без решение на правителство и Парламент, из…

Москва активира Сидеров - Борисов е на ход

Решетников не беше намерил място за Сидеров в плана за овладяване на България, който стартира през есента на 2015 година. Прекалено агресивен бе лидера на Атака, много скандали, ненужно медийно внимание. Ролята му на официален проводник на московските интереси нанасяха повече щети на репутацията на Кремъл, отколкото ползи. Стигна се дотам, че хората научаваха за намеренията на Русия по-бързо от Сидеров, отколкото от руския посланик, московските медии или основните проруски партии - като БСП, ДПС и АБВ. На имиджа на руската политика бе нанесен силен удар. Затова Решетников извади Сидеров от активна главна роля и го остави на трупчета. Основно през прокуратурата и лично Цацаров. "Златния пръст", който държеше правителството на Орешарски на власт, по принуда бе принуден за смени профила си, след влизането на патриотите във властта. Провеждаше солидарна политика и спазваше обща линия на приличие. При липса на финансиране, трябваше да заложи на основната партньорска линия. Изяват…