Равносметка на сутринта - след срещата ЕС - Западни Балкани

asset.com

Ето и моята равносметка на сутринта, след еуфорията от срещата ЕС - Западните Балкани.

Първо, срещата си е успех, както и да се погледне, защото е правилен избор на ЕС тема от България като европредседател. Защото организацията беше на ниво, поне не стана реч за нещо, което да е смутило гостите или медиите. Винаги може да и
Второ, част от неудовлетворението произтича от грешни и прекомерни очаквания, те са за сметка на очакващите. Който е очаквал нещо повече от декларацията, значи няма понятие как работи евробюрокрацията и изобщо всяка бюрокрация, от жаргона, от послания и т.н. Голяма рядкост са "цветните" политици, които "светят" с различност - повечето използват клишета, жаргон, проверени фрази и т.н. Специализират в дългото говорене и нищоказването.
Няма как да бъде по -друг начин в Европа, която няма лидери от калибъра на Тачър, Кол, Де Гол, Рейгън. Общите декларации често губат цветността си в процеса на съгласуване, и става средностатистическо сиво, тъй като отразяват уравновесени интереси. От прекомерно "балансиране" накрая губят яркост - но тези, които работят с темата гледат скритото съдържание зад всяка дума. И тук има някои послания, но са далеч от това, което би могло да се направи. Но кой да го направи - Борисов именно поради езиковата си бариера не може да се бори за съдържателни ангажименти или да преодолее в тет-а-тет разговор /преводите винаги убиват значителна част от енергията на посланието/ съмненията на "големите". Той е силен във фото-оп и жестовете - да прегърне, да каже конграчулейшънс, да даде на родната публика усещането за гордост и личен успех - въпреки че нито европредседателството е негов личен успех, още по-малкото визитата на лидерите на страните от ЕС. Просто те така правят на всеки шест месеца - срещат се в поредната държава - европредседател. Ние подходихме към нашите 15 минути слава като към спортно състезание. Но това е наша специфика.
Трето, тези които са очаквали да има конкретика в декларацията, особено по датата за присъединяване или каквато и да е дата, не са реалисти. От гледна точка на ЕС, посочване на какъвто и да е срок, който може да се възприеме като краен или гарантиран ангажимент от ЕС за присъединяване е лоша преговорна политика. Страните от Западните Балкани носят свои огромен риск от вътрешните си проблеми и несъвместимост с европейските принципи за върховенство на закона, на демокрация и пазарната икономика /вижте и как стоят тези теми у нас, което допълнително охлади ентусиазма на "старите" страни членове към разширяване/. Ако тези рискове не се терапират и страстите опитомят преди тези страни да да влязат, то всичко това ще се стовари върху съюза и вместо да го заздрави, ще го дестабилизира. Ето защо, е правилна ЕС политика въпроса за членството на страните от Западните Балкани, да остане отворен, като добра преговорна позиция, за да се въздейства върху местните елити.
Четвърто, там където резултатите би трябвало да бъде оценени като най-предметни - тези 10 милиарда евро за свързаност и инфраструктура - също има добра новина, но само на пръв поглед. Първо, в тези суми влизат вече започнати проекти. Второ, слабост - наша и на съседите /в някои отношение те дори са по-чевръсти от нас/ е липсата на проекти - детайлно разработени, готови за финансиране и с доказан капацитет за управление. До този момент всичко е бла - бла, политиците си говорят на висок глас, но проектите се придвижват със скоростта на охлюв, без да има грам идея как да се стигне до тяхната реализация. Досега сто пъти да сме построили пътна и жп връзки с Македония и Албания, готовността на Световната Банка и ЕИБ не е била по-малка, но вижте какво става и у нас с инфраструктурните проекти. Как да очакваш хора, които не могат инфраструктурен проект у нас да реализират, за бъдат по-успешни при трансгранични регионални проекти.
Да, за историята ще остане фактът, снимките, репортажите, надеждите, посланията и оптимизма.
Но, успехът на който и да е съмит, включително този, се вижда от дистанцията на времето - там където нещо се е свършило.