Alternatives & Analyses: В очакване на вестта за първия заразен българин с корона вирус

Вчера заседава Съветът зи сигурност, който беше спешно свикан от премиера. Бяха взети мерки. Посланието към народа бе - положението е под контрол.

Съставен бе кризисен щаб начело с шефа на Военно-Медицинска Академия. Генерал. Да се напомни, че положението е военно.

Паниката постепенно нахлува, част от нея не може да бъде предотвратена, защото става реч за глобално явление, което не се подава на психотерапия от местните власти. И все пак нас ни интересува не глобалния короновирус, а отпечатъка му у нас.

Единственият път за овладяване на ситуацията, за да се ограничат щетите, и то не само в медицински или здравен аспект, е да се подава навременна и прецизна информация, като се терапират страховете.
Идеята да се отложи съобщението за първите заразени у нас не е добра, защото информацията ще излезе, ако не през официалните медии през социалните мрежи. Очаквам още днес да има информация по темата.
Всяка новинарска програма трябва да започва и завършва с припомняне за мерките за предпазване. Не само информация, която трябва да се ползва от лекарите, а от обикновените хора. Какво да се прави в офиса, в метрото, в къщи, на улицата, в обществените места.

Проблемът е, че атмосферата на пунтамарене, която олицетворява това управление, е пряко противопоказна. Защото докато ни уверяват през пиар съветниците, че се вземат "супермерки", а хора, които преминават през летище София показват че "няма никой" - съмнението ще прерастне в отрицание и недоверие. Властите сами трябва да задават и предугаждат "трудните" въпроси и да им отговарят преди мълчанието по тях да прерастне в паника, а защо не и в бунт.

Въпрос - какъв е смисълът да се пазят диагностичните китове само за хора с признаци, след като се знае, че вирусът има латентен период, и докато се проявят признаците, заразата вече е разпространена? Всеки ще си зададе този въпрос. И ако отговорът не е задоволителен, да не говорим не оптимален по каноните по управление на риска, какво правим ? Но най-важното е, че приказките и делата се разминават, тъй като и сега на диагностичен тест се подлагат хора, които идват от райони с история на зараза. Без да се чака те да развият симптоми.

Въпрос - освен медицински, какви други измерения има пандемията с коронавирус? Вчера индексът Дау Джоунс спадна с повече от 1000 пункта на ден, което е третият най-значим спад в историята на борсата, и причината е коронавируса. Отражението върху икономиката на света и на конкретните страни тепърва ще се осмисля. Не искам да звуча прекомерен песимист, но подобни отражения ще има и върху българската икономика и българските граждани и то повече отколкото си мислим днес, не не толкова пагубни колкото могат да бъдат в паниката ни.

И тук мерките за ограничаване на щетите са в две измеренеия - ограничаване на щетите чрез ранна диагностика на проблеми с осигуряване на суровини за икономиката ни, критични стоки, алтернативи при проблеми с логистика, при срив в доставки, да не говорим в туризма и въобще всеки бизнес и дейност, свързана с пътуване на хора. Или с налагането на карантина. Светът накрая разбра, че това да зависиш от Китай е нож с две остриета, както за производство, така и за потребление. Но Китай също даде някои добри, много лоши примери, как да се реагира на кризата.

За съжаление не видях нашия кризисен щаб да си е поставил за цел борба с икономическите, финансови, социални и други немедицински измерения на пандемията с коронавируса. Всяка криза е възможност - да започнем със средствата за защита срещу вируси. Правителството може да ангажира български фирми, включително през насочване на публични средства. Тук логиката е, че както показа острия дефицит на маски, при пандемии, единствения начин е да се организират местни производители, защото внос няма, няма и да има. И това не касае само темата с маските, дезинфекционни препарати и материали, защитни облекла в пълни комплекти, но и планове за снабдяване с храни, продоволствия и основни продукти на потребление, при нарушени логистични вериги. Тук на помощ идват стратегическите резерви и запаси, включително на стратегически стоки като петрол и петролни продукти.
Още един пример за неадекватност е казаното от министъра на здравеопазването, че дните под карантина ще са за сметка на годшния отпуск, а не болнични. Той разсъжадава като финансист, от гледна точка на негативния ефект за бюджета, а не като държавник, от гледна точка на оптималната реакция и овладяването на кризата. Как мислите, дали при подобна политика на правителството, хората ще имат интерес да докладват на личния си лекар и да стоят под карантина, която е за тяхна сметка. И как това поведение ще се отрази на общия ни интерес чрез самодисциплина да спрем разстранението на заразата?
Трябва да е ясна, борбата с тази криза означа да преминем през дупка, през вероятни извънредни бюджетни харчове, през дефицити, извънреден дълг и т.н. преди да възстановим нормалния си живот. Отказът да погледнем дългосрочните интереси на обществото и нация преди краткосрочните, лични и груповите ще не обречен на дълъг, тежък и разрушителен период преди да се справим с кризата.
Най-голямата опасност за мен в тази обстановка е, че това правителство не е правителство на професионалисти, на мъдри управленци, които борят кризите, а на олеляващи във властта. Не на хора, които поставят общия интерес преди своя личен и групов.
Защото няма как държавата и бюджета да поемат всичките допълнителни разходи по справянето с кризата, ще трябва да участваме и ние, гражданите. Със своята отговорност, емпатия, самодисциплина. За да ги проявим трябва да вярваме на своите лидери, на медиите, на съседа си.
Да, медиите също трябва да сменят своята политика и да не обслужват властта и обществения интерес, като дават балансирана и навременна информация. А тя не се владее от обичайния кръг от изразители на мнения, обслужващи властта, на собственици на мнения, на задкулисие и т.н.
За това се съмнявам, че това правителство може да ни изведе на спасителния бряг. Реакцията на министър Ананиев и на премиера са потвърждение на това. Тяхната върховна ценност е пазенето на властта, а това е не е тип лидерство за времена на криза.
Ето още една причина да изберем най-добрите за да ни водят в трудни времена. Простете, но сравнението се налага - най-близко като пример стоят хората отпреди 20 години, които знаеха, че в края на пътя няма да има благодарности, не станаха богати и олигарси, но имаха гръбнак и останаха с радостта че са върнали усмивката на хората. Мнозина могат да водят народа във времена на нормалност, малцина са тези които да застанат отпред в буря.

Спирам до тук, посоченото по горе е една много малка част на въпросите, на които трябва да отговори един мащабен план за кризисно реагиране, който правителство, което се ползва с доверие, е длъжно да направи за да се бъдем готови за по-тежките етапи на пандемията.
От гледна точка на текущите политически условия, не съм сигурен че имаме време за пълен цикъл от избори и нормална смяна на властта. По-скоро трябва правителство за управление на криза.

Преди време имаше едни медицински лица, които ни уверяваха, че шансът да се заразим с коронавирус са нулеви. И стигнахме до тук. Сега чакаме до седмица и първия заразен у нас.

Можем да изпаднем в другата крайност с паника, която да блокира или осуети оптималните реакции, разположени най-правилно във времето.

Може и да имат право анализаторите, че пикът на заболяванията в Китай да е преминал, но в останалата част на света и в Европа, той тепърва предстои. Фокусирането върху здравните измерения, и пренебрегването на други последствия от пандемията, като равнище на публично управление на риска може да е пагубно.