Човек трябва да признае интуицията и уменията на тандема Цацаров-Борисов при използване на машината за дим в случая с шпионската афера и експулсиране на руските дипломати. Избрахасвръхчувствителна тема за САЩ - върховенството на закона и независимата правосъдна система, на който фон се разгръщат както реални, така и мними намеси от страна на Русия. Трудно би могло да се измисли по-добра стратегия за продажба на геополитическа сделка на правителството на САЩ.
Браво.
Точно това е езикът, който се говори и разбира във Вашингтон. Сцената е : битката на българския Давид срещу руския Голиат.
Такива мисли ме споходиха след като станахме свидетели на арогантната алюзия на генералния прокурор Гешев към един от водещите антикорупционни и разследващи журналисти в България за свързаност с Москва и новата му опорна точка - Русия стои зад нежеланието на Сърбия да експедира бившия изпълнителен директор на КТБ Цветан Василев.
Този прост до безобразност трик превръща един от най-важните руски пълномощници в България - бившият заместник, сега главен прокурор Иван Гешев, в ултимативния публичен защитник срещу зловредното влияние на Русия. Поне в собствените им очи. Но не само, както изглежда.
За да убедиш зрителя с играта си, трябва да си вярваш. По всичко изглежда, че Гешев и Борисов си вярват, че те са последната преграда срещу Кремъл в региона.
Премиерът Борисов вече използва тази постановка, след срещата си с президента Тръмп, като насочи цялата отговорност за корупцията в страната в единствения интерес на президента Тръмп към български съдия, който освободи топ русофила Малинов да лети до Москва и да получи награда от президента Путин.
Реакциите на руското посолство в България винаги се вписват в тази драматургия. Посланик Макаров, например опроверга твърдението, че Русия защитава Цветан Василев в Белград, но това вече няма никакво значение. Главният прокурор Иван Гешев вече е отбелязал червена точка и натрупа допълнителен репутационен капитал като главнокомандващ силите за противодействие на руското влияние у нас. Същият умишлено и грубо наруши установения с години ред, като обяви публично разследвания срещу руските дипломати, преди Министерството на външните работи да може да се намеси.
Рутинната и установена практика е в такива трудни моменти, комуникацията да върви през вербални ноти и дискретни срещи в МВнР, преди обществото да бъде информирано. А публичната изцепка на Гешев го превърна в шлагер от "борбата" срещу руското влияние. Да, същият този Гешев, който бе заместник главен прокурор по време на сърдечните отношения на българската с руската прокуратура, на договорите за обучение на български прокурори в Академията на руската главна прокуратура и взаимодействие, което трудно може да намери аналог в отношенията на българската с друга главна прокуратура дори в страни-членки на ЕС.
Ако съобщението на Държавния департамент на САЩ за съдия Миталов може да бъде някакъв индикатор за предстоящи събития, тогава Главния прокурор Гешев и премиера Борисов очевидно имат основание да се надяват на подкрепата на американските власт в селективните си действия срещу "зловредното" руско влияние. Бонустъ от това, на който се надяват, е следващите имена, които държавния секретар ще обяви, да не бъдат сред близките до Гешев прокурори или олигарси, или хора от кръга на Борисов.
Началото с името на съдия, който не би попаднал в списъка с топ 50 най-корумпирани държавни служители и олигарси, които всеки българин може да подаде, не изключва стратегия при която тръгвайки от задните редици на българската корупция и се продължава с предните. Голяма бе въздишката и облекчението на върха на изпълнителната, законодателната и съдебната власт след като чуха името на съдията.
Корупцията, която се издигна на безпрецедентни висоти през последните 10 години на правителството на Борисов, е лепилото, което държи заедно управляващия елит, като го гарантира срещу наказание и преследване чрез "пунта марене" на всяко ниво. Прокурорът уж преследва, а накрая се споразумява, съдия уж съди, а накрая освобождава, правителството уж все бори корупцията, а тя е във все по-цветущо здраве.
Гранд корупцията - тази по-високите етажи на властта - генерира огромни парични потоци, които се преразпределят в подчинени мрежи - контролирани от Доган и Пеевски, които включват прокурори, съдии, членове на парламента, министри, собственици на медии, олигарси и други ключови членове на управляващия елит. За повечето от тях - тези паралелни неформални мрежи за обогатяване играят далеч по-важна роля за социалния им статус и жизнения стандарт, отколкото официалните източници. Това, което Пеевски прави в сянка, премиерът прави на открито - използва силата си за разпределя публичен ресурс, договори за обществени поръчки, длъжности, генерира законодателство, като това което мотивира членовете на Висшия съдебен съвет с бонуси, компрометирайки тяхната независимост. И двамата - Борисов чрез хватката си в Народното събрание и контрола върху изпълнителната власт, и Пеевски чрез подчинението на Главната прокуратура, в тясна координация успяха да обезмислят изборите като критичен инструмент на демокрацията, премахнаха на практика електронното и машинно гласуване, подмениха честните и свободни избори, възпроизвеждайки перманентно пленена държава. Американската администрация е запозната с тези основни факти, но остава загадка защо не ги отчита. Достатъчно е да проследите разликата между грамите на посланик Джон Байърли за Борисов и настоящото послание на Държавния департамент. Сякаш имаме работа с две различни Америки. Въпреки това би било преждевременно и несправедливо да правим окончателни преценки, тъй като това е история в ход и трябва да изчакаме, за да видим следващите стъпки на администрацията на САЩ. Моите сънародници възлагат прекомерни надежди на съюзниците ни. Струва да си припомним, че Държавният департамент на САЩ и всички други американски институции, както и тези от ЕС, няма с кой друг да си имат работа освен с тази българска администрация и с този главен прокурор. Не може да се очаква от американското правителство да върши работата на българската опозиция, на българските медии, на българските институции. Ограничени са ресурсите за лечение на ендемична корупция през двустранните отношения, докато всичко зависи от волята и действията на българските граждани. Затова на мястото на фрустрацията трябва да дойде самокритиката и истинските радикални действия. Главният "пунта мара" майстор на републиката постави драмата с руските шпиони и "зловредното" чуждо влияние, като избра за достоверност и за главен герой русофила Малинов. Премиерът Борисов създава виртуален паралелен свят, който се свързва с реалния свят в отделни ключови точки, за да ви изглежда достоверен. Борисов и Пеевски успешно се опитват да представят своя индивидуален и колективен проблем с Кремъл, заради едни получени пари и неизпълнени обещания, за едни стотици милиони долари които липсват след сделките за Южен поток и Виваком, като геополитически сблъсък провокиран от зловредно влияние (което не е нищо ново), изискващ незабавна помощ от САЩ. Корените на тази стратегия за "пунта мара" могат да бъдат проследени в ранния етап на тогавашния главен секретар на вътрешните работи Борисов, който сееше интриги, раздор и сблъскваше противоположни гангстерски групи от ъндърграунда, към които принадлежеше, за да ги неутрализира взаимно. Това му спечели репутацията на борец срещу организираната престъпност и го изстреля във висините на властта. Игровата схема на Борисов включва и внезапна промяна в мнението за отравянето на Гебрев от агенти на ГРУ, още по-внезапна смелост от страна на Булгаргаз и „заплаха“ да съдят Газпром след години подчинение и други необясними в последния момент промени в мисъл и поведение. Борисов има истински усет за драматургичното начало в политика и както виждате поне засега планът му работи - правителството на САЩ сякаш приема неговата версия на събитията и е готово да предостави геополитически заслон. Кремъл също участва и допринася за представлението. Да се твърди, че оперативният капацитет на руските тайни служби в България е сериозно компрометиран от експулсирането на трима дипломати от общо 57 на брой, цифра, която „творчески изтече“ от бившия министър на външните работи Соломон Паси, е безспорно и силно преувеличение. Изпратените обратно у дома ще бъдат заменени незабавно. Въз основа на личния ми опит в деликатни взаимодействия с руските власти при експулсирането на дипломати, имам сериозни основания да твърдя, че в изгонването на дипломатите от Борисов има елемент на предварително съгласуване с Кремъл. Доказателството се крие във факта, че Москва остана нетипично притихнала, отлагайки реципрочни действия. Единственото обяснение - там са в течение на случващото се, но имат надделяващ интерес за да не реагират автоматично. В този наратив мнозина могат да провидят някакви нови „доказателства“ за взаимодействие на заден план между Тръмп и Путин, и някакв ранен намек за възможна нова Ялта-2. Това обаче би било чиста спекулация, макар че в наши дни в политиката възприятията често да важат повече от фактите. Майсторството на г-н Путин в хибридните операции е ненадминато. Още по-интригуващо е, че Мария Захарова, говорителката на руското МВнР, дори не го крие - действията на Борисов са шоу, театър, което предполага, че Русия е наясно, и оставя българския премиер да си довърши работата по очароването на американците. Главното за Москва е той да си свърши работата по договаряне на изключение за Турски поток от американските санкции.
Изгонването на дипломати и антируската реторика са твърде ниска цена, която Москва е готова да плати.
Борисов постигна невъзможното - и Вашингтон, и Москва го смятат за „свой човек“.
Comments
Post a Comment