Колкото и да се стремят да представят резултатите от изборите, реалността и изводите никак не са утешителни за българските социалисти. Повече от грешките, които обясняват в последна сметка загубата им не са нови, но упоритостта, с която новото ръководство продължава е забележителна.
Повече от падовете се обясняват с провала на лявото у нас по време на прехода да надгради пост-комунистическите основи на своята партия с политическата надстройка и практики на Европейския съюз и НАТО, които да изстрелят социалистите във властта. В действителност, българската левица задуши срамежливите опити в самата партия и в по-малките леви партии да вградят съвместима с ЕС социалдемократическа рамка, което препятства пълноценната и интеграция в семейството на европейските социалисти.
Докато българската десница бавно, но систематично установи пълноценно представителство в рамките на европейския политически елит, БСП и другите леви партии позволиха да бъдат доминирани от свещените проруски фракции, което ограничи европеизацията на българското ляво.
По-прагматичен стълб за българските социалисти би възникнал естествено в процеса на утвърждаване на влиятелно и гласовито про-ЕС и про-НАТО крило в самата партия. С времето това мълчаливо отдалечаване от политическата гравитация на евроцентъра изтласка социалистите по-близко до маргиналните националисти и политическата периферия, отколкото до социалистическото ядро в ЕС.
Факт е, че днес никой не очаква българските социалисти да спечелят избори сами или дори в коалиция. Без мощна европейска котва, те постепенно
потъват в рефлексивни и дефицитни проруски платформи,
Повече от падовете се обясняват с провала на лявото у нас по време на прехода да надгради пост-комунистическите основи на своята партия с политическата надстройка и практики на Европейския съюз и НАТО, които да изстрелят социалистите във властта. В действителност, българската левица задуши срамежливите опити в самата партия и в по-малките леви партии да вградят съвместима с ЕС социалдемократическа рамка, което препятства пълноценната и интеграция в семейството на европейските социалисти.
Докато българската десница бавно, но систематично установи пълноценно представителство в рамките на европейския политически елит, БСП и другите леви партии позволиха да бъдат доминирани от свещените проруски фракции, което ограничи европеизацията на българското ляво.
По-прагматичен стълб за българските социалисти би възникнал естествено в процеса на утвърждаване на влиятелно и гласовито про-ЕС и про-НАТО крило в самата партия. С времето това мълчаливо отдалечаване от политическата гравитация на евроцентъра изтласка социалистите по-близко до маргиналните националисти и политическата периферия, отколкото до социалистическото ядро в ЕС.
Факт е, че днес никой не очаква българските социалисти да спечелят избори сами или дори в коалиция. Без мощна европейска котва, те постепенно
потъват в рефлексивни и дефицитни проруски платформи,
пропускайки основен урок – дневният ред на Кремъл е по дефолт несъвместим със статута на управляваща партия в страна членка от ЕС. Не и докато Русия не синхронизира ценностите си с ЕС и НАТО.
Аргументите в полза на силна ориентирана към Москва реторика, които бяха изложени по време на избирателната кампания, разкриват по-дълбоко и системно несъответствие на партията с мейнстрийма в ЕС. Множеството от формални и неформални местни и руски съветници, които прокарваха прекомерния прокремълски корен, отразяваха, смесица от неотложни финансови нужди, стремеж да се осигури прекомерно надутия като значение русофилски вот и не на последно място да се защитят личностни и групови бизнес интереси.
Социалистите, напълно в съответствие с инструкциите, получени от руските тайни служби, които бяха описани в статията на Уол Стрийт Джърнъл, заложиха на преувеличени данни за електорални нагласи и лоялността си към Кремъл като крайъгълен камък на своята кампания. През цялото време уверяваха, при това без сянка на колебание, че ако спечелят властта при бъдещо социалистическо правителство, българската външна политика
ще се отклони от мейнстрийма в ЕС и НАТО
Достатъчно е да припомним цитиран от бившия генерал-лейтенант от външното разузнаване на Русия Решетников негов разговор с новия лидер на социалистите, преди президентските избори, като реакция на поставен от него въпрос, кога най-после социалистите ще поставят ребром темата за излизането на България от НАТО. Отговорът, който получава гласи: „не е още времето“, т.е. съгласни сме по принцип, но имаме разногласие по тактиката.
Ескалиращият евро-скепсис и говорене против НАТО от страна на социалистите по време на кампанията имаха за цел да тестват границите на допустимото, в пропагандния заслон на кремълската версия на ефекта Тръмп, за това което те могат да си позволят в ролята /на излишно/ си на прокси на Кремъл в Европейския съюз. И в този си стремеж неусетно преминаха доста червени линии.
Лидерите на ГЕРБ, от своя страна, успяха да надиграят социалистите по време на изборната кампания, дори на „руския“ фронт. Изненадващата визита на лидера на българските русофили в офиса на Борисов, само няколко дни преди датата на самите избори, насочи вниманието към разместване на картите в ущърб на социалистите. Русофилското движение в България се намира под пряк контрол на Кремъл и неговите лидери в никакъв случай не биха се решили на подобно публично предизвикателство към БСП, в ролята и на като излишно руски фаворит, само дни преди изборите, без изрична заповед от Москва. Толкова късно в кампанията наблюдателите от Кремъл изглежда са разбрали, че социалистите вървят към сигурна загуба, което налага връщане към базовия стар сценарий с Борисов.
Посланието от Москва е просто – тя готова е да работи с всеки, особено с реално разполагащите с власт, които могат да и помогнат да реализира интересите си. Дребният шрифт под черта гласи – никой няма
Аргументите в полза на силна ориентирана към Москва реторика, които бяха изложени по време на избирателната кампания, разкриват по-дълбоко и системно несъответствие на партията с мейнстрийма в ЕС. Множеството от формални и неформални местни и руски съветници, които прокарваха прекомерния прокремълски корен, отразяваха, смесица от неотложни финансови нужди, стремеж да се осигури прекомерно надутия като значение русофилски вот и не на последно място да се защитят личностни и групови бизнес интереси.
Социалистите, напълно в съответствие с инструкциите, получени от руските тайни служби, които бяха описани в статията на Уол Стрийт Джърнъл, заложиха на преувеличени данни за електорални нагласи и лоялността си към Кремъл като крайъгълен камък на своята кампания. През цялото време уверяваха, при това без сянка на колебание, че ако спечелят властта при бъдещо социалистическо правителство, българската външна политика
ще се отклони от мейнстрийма в ЕС и НАТО
Достатъчно е да припомним цитиран от бившия генерал-лейтенант от външното разузнаване на Русия Решетников негов разговор с новия лидер на социалистите, преди президентските избори, като реакция на поставен от него въпрос, кога най-после социалистите ще поставят ребром темата за излизането на България от НАТО. Отговорът, който получава гласи: „не е още времето“, т.е. съгласни сме по принцип, но имаме разногласие по тактиката.
Ескалиращият евро-скепсис и говорене против НАТО от страна на социалистите по време на кампанията имаха за цел да тестват границите на допустимото, в пропагандния заслон на кремълската версия на ефекта Тръмп, за това което те могат да си позволят в ролята /на излишно/ си на прокси на Кремъл в Европейския съюз. И в този си стремеж неусетно преминаха доста червени линии.
Лидерите на ГЕРБ, от своя страна, успяха да надиграят социалистите по време на изборната кампания, дори на „руския“ фронт. Изненадващата визита на лидера на българските русофили в офиса на Борисов, само няколко дни преди датата на самите избори, насочи вниманието към разместване на картите в ущърб на социалистите. Русофилското движение в България се намира под пряк контрол на Кремъл и неговите лидери в никакъв случай не биха се решили на подобно публично предизвикателство към БСП, в ролята и на като излишно руски фаворит, само дни преди изборите, без изрична заповед от Москва. Толкова късно в кампанията наблюдателите от Кремъл изглежда са разбрали, че социалистите вървят към сигурна загуба, което налага връщане към базовия стар сценарий с Борисов.
Посланието от Москва е просто – тя готова е да работи с всеки, особено с реално разполагащите с власт, които могат да и помогнат да реализира интересите си. Дребният шрифт под черта гласи – никой няма
монопол върху отношенията с Русия
По време на целия преход различни фракции и партии в ляво се бореха за надмощие. Различни лидери записаха своите имена в история, но един общ знаменател ги свързваше – ключовата роля на руската връзка не е била поставена на второ място след европейската. Нито един социалистически лидер, нито дори излишно председателя на европейските социалисти Станишев, нито дори Виденов, който падна жертва на партиен преврат инспириран от руснаците, никога не е поставял под съмнение ръководната мисъл, че интересите на България в Европа винаги са първо място, но тези на Русия никога не са втори. Съвместимостта на българските социалисти с европейската социалдемокрация все още е предстоящ процес.
Сегашните социалистически лидери стигнаха прекалено далеч в атаките си срещу европейските институции – противопоставиха се на СЕТА, въпреки че споразумението бе одобрено с преобладаващо мнозинство в Европейския парламент. Българските социалисти заклеймиха като „предатели“ българските евродепутати и политици от ПЕС, за това, че са гласували заедно с мнозинството.
Същият аршин беше използван за оценка на подкрепените от ПЕС санкции срещу Русия, което остави българските социалисти в конфликт дори с президента Радев. Социалистите, по време на тази кампания, се опитаха да надбягат по проруската писта всички други български политици, като прибягнаха до алармистки, авторитарно звучащ, закъснял радикализъм, нетипичен и недопустим за която и да е партия на мейнстрийма в ЕС. Социалистическите изборни стратези вероятно са пресметнали, че ярката им проруска реторика може да мине като нова нормалност по време на претоварената със словоблудство изборна кампания. Повечето от казаното от социалистите, шокира мнозина както в страната, така и в чужбина, като
По време на целия преход различни фракции и партии в ляво се бореха за надмощие. Различни лидери записаха своите имена в история, но един общ знаменател ги свързваше – ключовата роля на руската връзка не е била поставена на второ място след европейската. Нито един социалистически лидер, нито дори излишно председателя на европейските социалисти Станишев, нито дори Виденов, който падна жертва на партиен преврат инспириран от руснаците, никога не е поставял под съмнение ръководната мисъл, че интересите на България в Европа винаги са първо място, но тези на Русия никога не са втори. Съвместимостта на българските социалисти с европейската социалдемокрация все още е предстоящ процес.
Сегашните социалистически лидери стигнаха прекалено далеч в атаките си срещу европейските институции – противопоставиха се на СЕТА, въпреки че споразумението бе одобрено с преобладаващо мнозинство в Европейския парламент. Българските социалисти заклеймиха като „предатели“ българските евродепутати и политици от ПЕС, за това, че са гласували заедно с мнозинството.
Същият аршин беше използван за оценка на подкрепените от ПЕС санкции срещу Русия, което остави българските социалисти в конфликт дори с президента Радев. Социалистите, по време на тази кампания, се опитаха да надбягат по проруската писта всички други български политици, като прибягнаха до алармистки, авторитарно звучащ, закъснял радикализъм, нетипичен и недопустим за която и да е партия на мейнстрийма в ЕС. Социалистическите изборни стратези вероятно са пресметнали, че ярката им проруска реторика може да мине като нова нормалност по време на претоварената със словоблудство изборна кампания. Повечето от казаното от социалистите, шокира мнозина както в страната, така и в чужбина, като
светна червени алармени бутони
на екраните в много важни кабинети в столиците на ЕС. Което накара дори западни социалистически да посрещнат победата на ГЕРБ с облекчение.
Въпреки, че може да се спори доколко допълнителните гласове от ляво, които социалистите успяха да привлекат на своя страна с антизападното си говорене, са натежали при крайното броене, със сигурност може да се твърди, че ултранационалистическата реторика на социалистите постави нащрек и мобилизира много повече контра вот на хора, решени да предотвратят победа на антиевропейска, антинатовска партия на изборите.
По съвет на техните проруски „учени глави“ социалистите се упражняваха на музика по носталгично либрето, опитвайки се да конвертират естествената умора от прехода в открито отрицание на постиженията на българската демокрация. Задкулисните връзки на лидери на партията с офицери на руското разузнаване и руски политици, без адекватни и балансиращи ги действия по изтъкването на примата на европейската идентичност, промениха представата за българските социалисти от управляваща и мейнстрийм сила в движеща се към периферията политическа партия.
Подобен анализ трудно ще бъде чут на форумите на левицата, но отрезвяващ прочит на последните изборни резултати, може да им спести маргинализация и изолация, подобна на тази на ДПС на Доган и на националистите от Атака.
Като поставиха под съмнение членството на страната в НАТО и ЕС, и то по време, когато двете организации преминават през труден период на търсене на себе си и на остра конфронтация с Русия, българските социалисти разчетоха тотално погрешно списъка с приоритети и ценности на повечето български граждани. Проруските симпатии рязко са плод на рационален избор, след като все малко и малко българи отъждествяват своите лични и семейни материални интереси с бъдеще извън ЕС и НАТО.
България има нужда от истинска българска социалдемократическа евролевица, която да надгради върху наследството на Георги Кирков и Димитър Благоев отпреди Коминтерновския период. Присъединяването към антиевропейската ретроградна Путинова Русия обрича партията на вечна опозиция.
Левицата у нас хранеше подобни илюзии по време на югославската криза, когато тогавашният премиер на Русия Примаков предложи, а социалистите приеха да отстояват във вътрешния дебат неутралността за България като алтернатива на членството в ЕС и НАТО.
България все повече и необратимо се интегрира в тези две организации. В този смисъл, социалистите основават своята политика не върху реалностите, а върху илюзорни представи, че съществува някакво междинно пространство за маневри между ЕС и Русия. Няма такова.
Крайното русофилство е опасно за практикуващите го политици. Всеки един от тях, който се заигравал с идеята да успее като говорител на Кремъл, се е оказвал губещ. Москва изисква тотално и безусловно подчинение, тя пренебрегва легитимни собствени интереси, които и противоречат. Русия преследва парите на българските данъкоплатци и потребители – за да задържи пазарните си дялове без да има нужда да се конкурира с когото и да било – както го е правила през всичките години в историята – от първите 32,5 тона злато, с които сме платили Освобождението си от отоманските турци, през няколкократните прехвърляния на българските златни резерви в Москва до текущите плащания за милиарди долари на руския държавен бизнес в България.
През годините не един или двама български политици се опитваха да изиграят като личен коз руската карта. Направиха пътечка от визити към Москва в търсене на Свещения Граал на специалните отношения, като се съгласиха на проекти в Големи шлемове, които струваха на българския бюджет и данъкоплатци милиарди само заради
Въпреки, че може да се спори доколко допълнителните гласове от ляво, които социалистите успяха да привлекат на своя страна с антизападното си говорене, са натежали при крайното броене, със сигурност може да се твърди, че ултранационалистическата реторика на социалистите постави нащрек и мобилизира много повече контра вот на хора, решени да предотвратят победа на антиевропейска, антинатовска партия на изборите.
По съвет на техните проруски „учени глави“ социалистите се упражняваха на музика по носталгично либрето, опитвайки се да конвертират естествената умора от прехода в открито отрицание на постиженията на българската демокрация. Задкулисните връзки на лидери на партията с офицери на руското разузнаване и руски политици, без адекватни и балансиращи ги действия по изтъкването на примата на европейската идентичност, промениха представата за българските социалисти от управляваща и мейнстрийм сила в движеща се към периферията политическа партия.
Подобен анализ трудно ще бъде чут на форумите на левицата, но отрезвяващ прочит на последните изборни резултати, може да им спести маргинализация и изолация, подобна на тази на ДПС на Доган и на националистите от Атака.
Като поставиха под съмнение членството на страната в НАТО и ЕС, и то по време, когато двете организации преминават през труден период на търсене на себе си и на остра конфронтация с Русия, българските социалисти разчетоха тотално погрешно списъка с приоритети и ценности на повечето български граждани. Проруските симпатии рязко са плод на рационален избор, след като все малко и малко българи отъждествяват своите лични и семейни материални интереси с бъдеще извън ЕС и НАТО.
България има нужда от истинска българска социалдемократическа евролевица, която да надгради върху наследството на Георги Кирков и Димитър Благоев отпреди Коминтерновския период. Присъединяването към антиевропейската ретроградна Путинова Русия обрича партията на вечна опозиция.
Левицата у нас хранеше подобни илюзии по време на югославската криза, когато тогавашният премиер на Русия Примаков предложи, а социалистите приеха да отстояват във вътрешния дебат неутралността за България като алтернатива на членството в ЕС и НАТО.
България все повече и необратимо се интегрира в тези две организации. В този смисъл, социалистите основават своята политика не върху реалностите, а върху илюзорни представи, че съществува някакво междинно пространство за маневри между ЕС и Русия. Няма такова.
Крайното русофилство е опасно за практикуващите го политици. Всеки един от тях, който се заигравал с идеята да успее като говорител на Кремъл, се е оказвал губещ. Москва изисква тотално и безусловно подчинение, тя пренебрегва легитимни собствени интереси, които и противоречат. Русия преследва парите на българските данъкоплатци и потребители – за да задържи пазарните си дялове без да има нужда да се конкурира с когото и да било – както го е правила през всичките години в историята – от първите 32,5 тона злато, с които сме платили Освобождението си от отоманските турци, през няколкократните прехвърляния на българските златни резерви в Москва до текущите плащания за милиарди долари на руския държавен бизнес в България.
През годините не един или двама български политици се опитваха да изиграят като личен коз руската карта. Направиха пътечка от визити към Москва в търсене на Свещения Граал на специалните отношения, като се съгласиха на проекти в Големи шлемове, които струваха на българския бюджет и данъкоплатци милиарди само заради
правото на първо обаждане от Кремъл
Всичко бе направено в името на българските национални интереси – докато не излезе на преден план тривиалността на личните финансови ползи.
Българските социалисти със сигурност ще повторят съдбата на други радикални популисти в ЕС, които са също ярки говорители, но не разполагат с власт, защото всеки път когато се доближат до мечтаната цел – победа на избори – страхът от Кремъл и антиевропейското говорене генерира масов контравот.
Днес българските социалисти изглеждат повече като Националния фронт на Марин Льо Пен със своите флиртове с радикалните и популистки идеи, отколкото като сестринските си партии в ПЕС. Не случайно техния лидер не получи подкрепа в надпреварата за вицепрезидентско място на Социалистическия интернационал.
България и българската демокрация имат нужда от истинска европейска българска социалдемократическа партия за да балансира политическия и обществен живот, която е в състояние да предложи съвместими и конкуренти европейски алтернативи на нашето развитие.
Сегашните предложения на социалистите са обречени.
Всичко бе направено в името на българските национални интереси – докато не излезе на преден план тривиалността на личните финансови ползи.
Българските социалисти със сигурност ще повторят съдбата на други радикални популисти в ЕС, които са също ярки говорители, но не разполагат с власт, защото всеки път когато се доближат до мечтаната цел – победа на избори – страхът от Кремъл и антиевропейското говорене генерира масов контравот.
Днес българските социалисти изглеждат повече като Националния фронт на Марин Льо Пен със своите флиртове с радикалните и популистки идеи, отколкото като сестринските си партии в ПЕС. Не случайно техния лидер не получи подкрепа в надпреварата за вицепрезидентско място на Социалистическия интернационал.
България и българската демокрация имат нужда от истинска европейска българска социалдемократическа партия за да балансира политическия и обществен живот, която е в състояние да предложи съвместими и конкуренти европейски алтернативи на нашето развитие.
Сегашните предложения на социалистите са обречени.
Comments
Post a Comment