Skip to main content

Фактор: От служебно правителство към служебен президент

Линк към оригинала във Фактор
Работейки в известен период от живота си за държавата съм изградил рефлекс на уважение към институциите, без значение кой ги оглавява.Така и със сегашния български президент. Полагат му се сто дни на задължително уважение - нещо като мораториум върху критиката. Положих усилия в предизборната кампания за президент да изразя становище и убедя избирателите, че сляпото доверие на принципа на отрицание на познатото и избор на непознатото не ражда нищо добро. Красиво е да облечеш 
надеждата си в генералска униформа,
но публичното управление е ясна, дори скучна в познанието за това - кое е добра и лоша практика. Не е нужно да сте пророк за да разберете, че няма достатъчно убедителни доказателства, че Румен Радев притежава качествата да бъде успешен държавен глава.
Последното му обръщение към нацията трудно може да промени това мнение.
По време на кампанията още не знаех всички детайли около схемата на Решетников, която е уточнена по време на посещението му в края на месец февруари при срещи с лидери на всички големи партии и у нас, без десните. Първата част от руския план, както разбрах в последствие, е била смяната на Плевнелиев с приятелски настроен към Москва президент. Достатъчно ми бе да зная, че оставката на генерала през месец юли като шеф на ВВС не е импровизация, а договорена част от план, в който той играе основна роля.
Ако ме питате защо един достоен генерал от българските ВВС няма право да стане държавен глава - отговорът не е сложен? Да, той има това право, просто ние нямаме право да го избираме на сляпо, без да знаем неговите обвързаности, задкулисието или втория план, включително участието му в плановета за смяна на прозападното управление на страната с някакъв хибрид на западност с
приемливо за Москва лице
Това последното, в условията на остра конфронтация между Запада и Кремъл, означава със сигурност , че ще губим доверие и на Изток и на Запад. От едните, защото няма да им дадем това което желаят, а другите защото няма да се задоволят с това, което ще им дадем като политика с гръбнак и лице.
Служебното правителство само усили някои черти от политическия и управленски профил на президента Радев. В много отношение критиките към служебното правителство са огледално отражение на качествата на личната преценката на президента и управленския процес в президентската администрация. С това ще трябва да свикваме, ако не премине границата на търпението ни.
Самият избор на служебен кабинет доказа, че Радев няма добра собствена ценностна база извън школуваната в армията и разчита на жокери - подсказки, които идват или от политическите му ментори или случайни партньори. Това е нормално с оглед на миналото му, но не е нормално за кандидат за най-високата позиция в държавата. Можем да разбираме ситуацията, в която е попаднал, но не и да го оправдаваме с надеждата, че един ден президентът ще се научи как да президентства. Ученето е преди избора. Никой не е длъжен да се задоволява с по-малко от човека, който упражнява най-високия пост в държавата.
Изборът на служебното правителство бе предшестван от избор на президентската администрация и там проблемите бяха само загатнати. Далеч съм от мисълта да давам обобщена оценка, но е факт, че ключови членове на администрацията вече показаха относителността на своята ценност - едни напуснаха избирайки партийна писта и депутатско развитие, реакциите на другите ги освидетелствува като "случайно" попаднали "на високо".
В резултат имаме поредица от откровени гафове или субоптимални решения, които принуждават политиците масово да се разграничават от президента и служебното правителство. Буквално всички политически партии, с изключение на националистите, отказват да споделят отговорността по казуса с уседналостта и последната законодателната инициатива.
Изискването към гласуващите да са живели през последните три месеца преди изборите в България е по-военному тромав и нескопосан опит, който няма как да не падне още при първия допир с Народното събрание. Тревожен е уклонът да се въвеждат всякакви допълнителни критерии, с които изборите да се управляват ръчно в изгода на властимащите и техните конюнктурни интереси.
Към тази категория административен произвол спада и изискването за попълване на декларации на български език, което не е нищо друго освен езиков ценз.
Още по-тревожно е предложението главният прокурор да може да иска от ЦИК да бъдат заличени партии и коалиции, които нарушават забраната за агитация на работни места. Ето Ви готов
ръжен в ръцете на най-независимата и недосегаема институция у нас,
чрез която можете да промените всеки избор и всяка политика.
Амбициите на Радев да законотвори се разбиват в липсата на опит и на добро познаване на технологията на публичното управление. Формално положителните промени, които се предлагат през Закона за вероизповеданията, с които се налагат забрани за външни и анонимни дарения към религиозни институции у нас, не решават проблема с чуждото финансиране на българските мюсюлмани. Решава го адекватна алтернатива намеса на българската държавата при финансиране на религиозното образование, за да бъдем сигурни, че нашите имами нямат чужди зависимости, нито местни от партии.
Още по-трагикомичен е злополучният опит с премахването на двойното гражданство, което вече звучи по-обтекаемо от първоначалния вариант, като забрана за злоупотреба с двойно гражданство.
Много по-просто щеше да бъде, ако държавният глава беше предложил един закон анти-ДОСТ и нещата щяха да станат ясни и прости.
Не е проблемът в това, че президентът няма право на пряка законодателна инициатива, защото това би представлявало конфликт на интерес при упражняване на правото му на вето.
Всеки президент има пълно право да изразява мнение по важни въпроси на общественото развитие, в това число и по темите, които касаят избирателните права и тяхната регламентация. Това, което той, обаче няма никакво право да прави е да се превръща в политически
запалянко или байрактар на агитката
 на националистите - които блокираха граници и храбро и с "риск за живота" преграждаха с телата си пътя на бабите от Турция към избирателните секции у нас.
В обръщението си президентът за пореден път доказа, че няма собствена преценка и е зависим от вятъра на националистически настроения и примитивния популизъм. Само човек тотално лишен от чувство за историческа мяра и правдивост може да извлече едностранна оценка за намеса от страна на Турция и да си затвори очите пред годините на подобна намеса, но в полза на ДПС.
Още по-абсурдна и непростима за държавен глава, призван да брани националната сигурност, е да си затваря очите пред грубата намеса на Русия в поредица от избори у нас, като се започне от хакерските атаки, през намесата на генерал Решетников или инструкциите, връчени на лидера на БСП.
Достатъчно е да прочете резултатите от изследването "Антидемократичната пропаганда в България: информационни сайтове и печатни медии", което обхваща периода от 1 май 2016 - 31 март 2017 година. Именно в този период действа руския план за хибридна операция и смяна на прозападния елит, който изглежда успя само в частта президент.
В известен смисъл съм Ви признателен, че направихте публично достояние плановете на задкулисието за ограничаване на правата и свободите на българските граждани. Вече не им стига да ограничават броя на секциите в чужбина, да създават пречки пред машинното и електронно гласуване, да въвеждат всякакви допълнителни пречки и бариери, които пряко противоречат на конституционно гарантираното право. Задкулисието има нужда от тотален контрол, за да съизмери собствените си ресурси за влияние и контрол с мащаба на избирателното тяло.
Как така повече от 25 години, господин президент, не забелязахте опасността от
влиянието на Турция у нас през ДПС,
 намесата на чуждата държава през имамите и контрабандата на цигари, която турските власти пропускаха в угода на кръговете на Кой?, а сега изведнъж трите процента на ДОСТ Ви изкараха от равновесие. Разполагайки се отвъд границата на конституционните Ви пълномощия, в някакъв нескопосан опит за законотворчество, чиято посредственост и вреда се откроиха, Вие се опитахте да се прикриете зад служебното министерство на правосъдието.
Националната сигурност страда най-много от неумели и неразчетени действия на хората по върховете. Тъй като имате значителни правомощия, отговорността Ви да разполагате подконтролните ресурси на държавата в рамките на споделени от обществото цели и интереси на националната сигурност, не може да бъде прикрита или заметена от текуща политическа гламура.
За това се предполага много пъти да мерите преди да режете.
Първото Ви голямо изпитание със служебно правителство бе откровен неуспех. Дано се поучите.

Comments

Popular posts from this blog

Цялата грозна истина за тези избори в Уол Стрийт Джърнъл и мълчанието на агнетата

Писах преди време, че тези избори и изобщо всички избори, проведени при сегашната система и правила, няма да решат нищо, защото тези които ще попаднат в Парламента не могат да правят реформи, а тези които могат да правят реформи няма да спечелят депутатски места.
Представителната демокрация и институциите не функционират, защото има тотално разминаване между продукта на изборите и скалите на приоритети и интереси на мнозинството хора - които искат корумпираните да влязат в затвора, реформите във всички системи да позволят развитието на страната да генерира повече богатство и неговото справедливо разпределение.  Много неща знаехме - но това, което излезе като статия в Уол Стрийт Джърнъл - вероятно най-авторитетното американско издание - надмина всички очаквания. Знаех и съм писал за операция "Решетников" и за нейните отделни етапи, за целите, за изпълнителите. Но никога не съм предполагал, че неистовото желание на новия лидер на БСП да влезе във властта "на всяка цена&qu…

Фактор: Паметници и памет - потисничество чрез пленяване на историята

Линк към оригинала във Фактор

Посланическият пост в Москва ми даде възможност не само да получа много информация, но да я поставя в контекст. Неизбежно се потопих в темата за историческата свързаност между България и Русия като база върху която стъпват и се развиват отношенията между съвременните поколения.
Много може да се напише, защото твърде малко се знае. Учили са ни едностранна, силно манипулирана история, в която са ни спестени много важни страници.
Темата с вечно недостатъчната признателност е толкова експлоатирана, дори изнасилвана за да обслужва конюнктурни политически нужди, че не оставя много място за спокоен и балансиран прочит. А пораженията върху националната ни памет и народопсихология са огромни. Вместо да терапираме симптомите, ние задълбочаваме заболяването - пример за това са дебатите около паметника на Александър Втори в Свищов.
Формиране на българската нация след освобождението е продължителен и в мното отношение незавършен процес. Гласовита част от обществото от…

Главният прокурор срещу разследване на Европейската комисия - тъжни констатации

Това е жалбата на БЕХ и дружества в прокуратурата срещу Сашо Дончев в качеството му на изпълнителен директор на Овергаз за това, че се жалвал срещу БЕХ, Булгартрансгаз и Булгаргаз за злоупотреба с господстващо положение - това пък е линк към жалбата в ЕК на Овергаз - .
Едно към едно темите, по които ЕК разследва Газпром - за злоутреба с господстващо положение и отказ на достъп до инфруструктура. 
Кой може да спори с това - при положение, че няма и кубически метър природен газ който е да транзитират от друг освен Газекспорт? 
За това БЕХ и сие държат под сурдинка цялата тема с отговора до ЕК на писмото на Газпром, а именно защото самите БЕХ и компании са обект на антимонополно разследване по подобни теми.
Сега служебното правителство прибягва до главния прокурор в присъствието на руски консул за да натисне Овергаз да оттегли молбата си, тъй като се създавали рискове за доставките и националната сигурност !? - дестабилизиране на газовия пазар !?, както и застрашаване на финансово-икономичес…