Skip to main content

Bulgaria Analytica: За честта на S-400 – блъфовете на Путин в Сирия бяха разобличени

Линк към оригинала
Един от най-унизителните моменти за Русия в атаката на ракетите Томахоук на американските ВМС срещу базата на сирийските ВВН Ал Шайрат е, че Кремъл беше вече уверил света, че контролира небето над Сирия благодарение на разполагането на най-модерните си зенитните ракетни комплекси С-300 и С-400, които позволяват на Москва да сваля крилати ракети и стелт обекти, като диктува условията и принуждава другите участници да се съобразяват с нейните интереси във въздуха, особено що се отнася до териториите контролирани от верните на Асад войски.
Накратко, Русия бе уверила както президента Асад, така и света, че е в състояние да защити не само своите бази в Сирия, но и възможността на самолетите на Асад да бомбардират опозицията.
Напоследък, израелските ВВС на няколко пъти изпитваха тази гаранция за сигурност и доказаха, че е куха. Израелските самолети бяха в състояние свободно да преминат през „надеждната“ защита на руските зенитно-ракетнти комплекси, като нанесоха сериозни щети не само на Асад, но и на имиджа на Москва.
След удара на американските крилати ракети, Кремъл се опитва да изработи оптимална реакция на кризата и да възстанови накърнената си репутация. Руските пропагандисти предложиха различни варианти, опитващите се да запазят честта на най-усъвършенстваната зенитно-ракетна система в очите на руската общественост и партньорите си, включително потенциални купувачи и ползватели.
След като не могат да се опрат на реалността, руските официални медии прибeгнаха до „алтернативни“ факти.
По-долу е схема с обхват на действие на руските зенитно-ракетни системи в Сирия, като С-400 защитава военно-въздушната база в Хмаймим, а С-300 осигуряват защитата по въздуха на военно-морската база в Тартус.



Съответните цифри в наименованието ми предполагат, че отразяват, макар и частично, обхвата на засичане от радара и на поражение от ракетните системи в С-400 и С-300. Според официалните данни те покриват район с радиус съответно 250 км и 200 км. На картата по-горе е посочена, цялата зона под контрол на ракетните комплекси на Русия, а това е почти цялата територия на Сирия, включително Ливан, южните райони на Турция и северен Израел. При всички случаи С-400 се предполага че покрива значителна част от траекторията на летене на крилатите ракети Томахоук след изстрелването им от американските бойни фрегати в Средиземно море, но със сигурност цялата част от полета им на сирийска територия до поражението във военно-въздушната база Ал-Шайрат.
Първата реакция на Москва бе да се опита да спечели време, като изведе на преден план дипломатическата реторика на различни равнища и места, с фокус върху законността на атаката на САЩ – и честата употреба на словосъчетанията „агресия“, „нарушение на международното право“ – същата фразеология, която Кремъл беше чувал в свой адрес по повод на Крим.
Няма съмнение, че химическата атака в провинция Идлиб завари Москва неподгoтвена. Набързо спретната инфоотбрана, която опровергава отговорност на Асад за употребата на химическо оръжие, се опита да пренасочи вниманието към бунтовниците и историята им с притежание и употреба на нервнопаралитичен газ. Президентът Путин се опита на намери път за евакуация като употреби термина „инцидент“ за да опише газовата атака. Той изглеждаше готов да се съгласи, че Асад и неговите приближени носят своя отговорност, но предпочита да го интерпретира като изолиран, отделен случай без криминален състав.
Кремъл продължи да търси отчаяно пътища за избягване на следващи удари от САЩ, както го стори преди четири години, когато успя да убеди в последния момент администрацията на Обама да не сваля режима на Асад. При все това, главната линия на защита си остана това което и Министерството на отбраната и Външното министерство на Русия продължават да отстояват – нервно-паралитичният газ зарин не е бил в бомбите на самолетите, а в складовете под контрол на бунтовниците.
Дипломатическата офанзива, предвождана от министър Лавров, трудно можеше да постигне много за да неутрализира унижението на Министерството на отбраната и на руските военни като цяло, които се възприемат като главната опора на властта на Владимир Путин и на неговите претенции за глобален геополитически реванш.
За да се добави обида към унижението, американските военни разпространиха новината, че два часа преди атаката са предупредили руските си колеги именно за да избягнат руски жертви, но въпреки това те не са били в състояние да открият заплахата и защитят Асад.
Щетите върху имиджа на Русия, поне на този етап, изглеждат трудни за пренебрегване и със сигурност невъзможни за поправяне в непосредствено бъдеще.
Крилатите ракети Томахок успешно преминаха през защитата на С-400, правейки за смях руските военни гаранции, които стоят в основата на сделката на Русия с Асад – бази срещу сигурност. Ще следва преливен ефект – доверието у партньорите на Русия в гаранциите за сигурност които тя дава, както и в качеството на руските въоръжения, са сериозно разколебани. Не случайно, Путин обяви внезапни учения за тестване на капацитета на защита срещу крилати ракети в самата Русия. Това, което се случи в Сирия, може да се случи навсякъде.
Шоурумът Сирия за руски оръжия затвори врати – отиде се и маркетинговата премия.
Изправен пред „мисия невъзможна“ Кремъл реши да преработи наратива за способностите на системите С-400, като подобри интерпретациите за това какво се е случило и най-вече защо те са мълчали. Медийните стратези на Москва удобно и рязко скъсиха обхвата на действия на двете система – почти десет пъти – до респективно 40 км радиус, около руската ВВС база Хмеймим  за разположените С-400 и 30 км радиус около базата на руските ВМС в Тартус за системата С-300. Приложената по-долу карта от руския сайт РБК отразява новата пропагандна линия.
Пренастройката на обхвата на двете система за пропагандни цели трябва да предложи някакво достоверно обяснение, поне на първо време. Руската информационна контраофанзива  продължи с опити да се иронизира ефективността на ударите с американските крилати ракети и най-вече ниския процент на достигнали и поразили крайната цел ракети. В очите на високите рангове сред руските военни това е дългочакана възможност за реванш за подигравките с „успехите“ на първите удари с руски крилати ракети, изстреляни от фрегати в Каспийско море, малка част от които стигнаха до крайните си цели в Сирия.
Руското Министерство на отбраната поднови и рязко интензифицира ударите на руските ВВС в Сирия спрямо цели в провинция Идлиб, веднага след атаката на крилатите ракети, за да компенсира за загубите на ВВС на режима на Асад.
Фактът си остава факт – въздушните удари на израелските ВВС, както и последната атака на САЩ срещу военно-въздушна база на Асад, потвърдиха без всякакво съмнение, Русия не разполага към настоящия момент с достоверни военни средства за да открие заплаха и се противопоставя на превъзхождащи ги американски оръжейни системи, което на практика прави руските военни гаранции за сигурност невалидни.
Президентът Тръмп доказа едно нещо със сигурност – той не е Обама и неговия вътрешен дневен ред стои над всякакви надежди, които му е възлагал президента Путин

Comments

Popular posts from this blog

Цялата грозна истина за тези избори в Уол Стрийт Джърнъл и мълчанието на агнетата

Писах преди време, че тези избори и изобщо всички избори, проведени при сегашната система и правила, няма да решат нищо, защото тези които ще попаднат в Парламента не могат да правят реформи, а тези които могат да правят реформи няма да спечелят депутатски места.
Представителната демокрация и институциите не функционират, защото има тотално разминаване между продукта на изборите и скалите на приоритети и интереси на мнозинството хора - които искат корумпираните да влязат в затвора, реформите във всички системи да позволят развитието на страната да генерира повече богатство и неговото справедливо разпределение.  Много неща знаехме - но това, което излезе като статия в Уол Стрийт Джърнъл - вероятно най-авторитетното американско издание - надмина всички очаквания. Знаех и съм писал за операция "Решетников" и за нейните отделни етапи, за целите, за изпълнителите. Но никога не съм предполагал, че неистовото желание на новия лидер на БСП да влезе във властта "на всяка цена&qu…

Фактор: Паметници и памет - потисничество чрез пленяване на историята

Линк към оригинала във Фактор

Посланическият пост в Москва ми даде възможност не само да получа много информация, но да я поставя в контекст. Неизбежно се потопих в темата за историческата свързаност между България и Русия като база върху която стъпват и се развиват отношенията между съвременните поколения.
Много може да се напише, защото твърде малко се знае. Учили са ни едностранна, силно манипулирана история, в която са ни спестени много важни страници.
Темата с вечно недостатъчната признателност е толкова експлоатирана, дори изнасилвана за да обслужва конюнктурни политически нужди, че не оставя много място за спокоен и балансиран прочит. А пораженията върху националната ни памет и народопсихология са огромни. Вместо да терапираме симптомите, ние задълбочаваме заболяването - пример за това са дебатите около паметника на Александър Втори в Свищов.
Формиране на българската нация след освобождението е продължителен и в мното отношение незавършен процес. Гласовита част от обществото от…

Главният прокурор срещу разследване на Европейската комисия - тъжни констатации

Това е жалбата на БЕХ и дружества в прокуратурата срещу Сашо Дончев в качеството му на изпълнителен директор на Овергаз за това, че се жалвал срещу БЕХ, Булгартрансгаз и Булгаргаз за злоупотреба с господстващо положение - това пък е линк към жалбата в ЕК на Овергаз - .
Едно към едно темите, по които ЕК разследва Газпром - за злоутреба с господстващо положение и отказ на достъп до инфруструктура. 
Кой може да спори с това - при положение, че няма и кубически метър природен газ който е да транзитират от друг освен Газекспорт? 
За това БЕХ и сие държат под сурдинка цялата тема с отговора до ЕК на писмото на Газпром, а именно защото самите БЕХ и компании са обект на антимонополно разследване по подобни теми.
Сега служебното правителство прибягва до главния прокурор в присъствието на руски консул за да натисне Овергаз да оттегли молбата си, тъй като се създавали рискове за доставките и националната сигурност !? - дестабилизиране на газовия пазар !?, както и застрашаване на финансово-икономичес…