Изводи от срещата с Джон Съливан - оптимизмът отстъпва на реализма

Погледнах информацията за срещата на премиера Борисов с Джон Съливан, заместник държавен секретар на САЩ. Дори оскъдните прес съобщения и снимки носят послания. При интелигентни политици посланията могат да бъдат вплетени умело в официалните изявления и да позволят на публиката да се досети за недоизказаното, като оцени стила и фината недоизказаност. По избора на участвуващите в разговора от българска страна се съди за моментното състояние на "най-близкия кръг" на премиера.

Веднага се набиват няколко неща, а на първо място - присъствието на финансовия министър Горанов, което не е никак логично. Изборът е от страна на Борисов, който изглежда държи да покаже, че му е "човекът с кръстника" е лично нему доверено лице, поради което не случайно мнозина го считат за "наследник в сянка". Нищо че Цветан Цветанов има амбиции един ден да наследи Шефа.
Странно е, че в дясно от него не е Екатерина Захариева, но тя направи отделна среща, и вероятно ще обяснят отсъствието и с пътуването в състава на делегацията на президента в Йордания. Тя свърши своята част от пиара, като изтръгна два текста в съобщението за срещата и със Съливан, които Борисов смята за важни, а именно че САЩ смятат, че изборът на България какъв самолет да избере и дали да продължи през страната на Турски поток е нейно "суверенно" право. И незапознатите с подобни дипломатически любезности, вероятно ще си помислят, че нямаме никакви проблеми - както ако не изберем Ф-16 , така и ако си направи хъбчето като транзитен проект за руски газ.
Лошото е, че политиката в тази сфера се прави в Конгреса и в Белия дом, и неотдавшната декларация на Камарата на представителите по темата Северен поток - 2 не остава много място за съмнение кому да вярваме.
По-важният извод от снимката на присъстващите е че Каракачанов отсъства, а той, поне номинално, е ключов фактор /нали Борисов твърде, че не се меси в избора на самолет/. Излиза че форматът е бил ГЕРБ only.

Прес съобщението е редактирано внимателно за да отразява Борисовата версия на събитията. Всеки знае, че България НЕ изпълнява задължението си към НАТО за 2 процента от БВП военни разходи. Те не са дори 1,5 процента. Харчат се едни спешни пари в последния момент, но по-голяма част от тях отиват към Русия. Американската делегация също го знае и размяната на дипломатически фрази не може да залъже никой.

Не мислете, че американците ще тръгнат публично да критикуват Борисов. Не им е нужно. Просто България не е привилегирован и най-близък лоялен съюзник, както Румъния, Полша, дори Словакия. Не се заблуждавайте от предаденото послание на Борисов от президента Тръмп, че сме много важни и значими. Истински значимите и важни съюзници - получават визити на по-високо равнище и предметни сделки. Другите получават вербални заместители..
След отказа да играем екипно в Черно море в рамките на усилията на НАТО да повишим отбранителните способности по море, окончателно попаднахме в групата на "проблемните" съюзници, повече пасив, отколкото актив. И промяната в "рейтинга" ни в НАТО става тихо, незабелязано. Просто във военното планиране започват да ни пропускат. И с какво ще допринесем - с платноходките и газопроводите ли? Украйна е пълна и с АЕЦ и с най-голямата газопроводна мрежа в Европа и пак е обект на военна агресия.
Или може би ще участваме с ремонтираните /и това е вероятно, не сигурно събитие/ с Русия МИГ-29 и СУ-25? Вдигнат ли се във въздуха те са вражески самолети за НАТО извън територията на България. Още повече, че руският посланик по време на среща с Борисов не пропусна да го смъмри, че военна база на НАТО е неприемлива за Русия. Тоест напомни му, че не сме самостоятелен играч в НАТО.

Премиерът отчаяно се опитва да замъгли в многословие и етикети театъра около Газовия хъб Балкан, като вкара в играта и възможната сделка с Ф-16. Но министър Каракачанов го отряза, че скоро няма да има избор, т.е. докато Каракачанов е министър, Борисов не може да предложи равностойнна обмяна. Сравнете и дали изобщо може да става реч за обвръзка на равностойни неща - едното е бъдещо вероятно събитие по покупката на американски самолет, другото е реална текуща сделка с транзита на руски газ. Това изобщо не е предмет, по който Вашингтон ще преговаря, камо ли с Борисов. Играта с транзита на руски газ през Северен и Турски поток е геополитическа и премиерът няма шанс за самостоятелни акции. Колкото е да го увещават, че било негово суверенно право и колкото да си мисли, че като пусне търга по модела Южен поток - по Коледа и Нова година - нещата ще минат незабелязано във Вашингтон и в Брюксел..

Сигурен съм, че разговорът в Министерски съвет е включвал доста трудни за отговор въпроси, които никога нямат да намерят отражение в информацията за пресата..
Няма нито думичка за това, че "американската страна" е поканила Борисов на посещение в САЩ, камо ли обещания за среща с Тръмп.
А сега си спомнете за времената в които американски президенти, вицепрезиденти и държавни секретари ни посещаваха. Тогава значехме много. Днес сме хроника - фотосесии, скучни и стерилни прес релийзи.