Повод за тези редове е днешният Ден на народния будител и една официална церемония, която се е състояла в Министерството на отбраната, на която министърът на отбраната е наградил група, която той определя като будители на народа. В нея влизат обичайните заподозрени, които ги спрягат на всеки празник като интелектуален истаблишмент - от писател-академик до шефа на БАН.
И се питам, в какво се изразява тяхното будителство, колко хора са събудили, бидейки толкова време на върха на интелектуалната представителност? Кого са окуражили
да прескочи "оградата" на собствените си страхове
и да погледне към звездите и то не в личен план, а "на ползу роду"?
За това пиша тези редове за истинските будители, които всеки среща през годините и чието дело днес трябва да признаем. Много от техните имена със сигурност няма да достигнат до официални церемонии, поне не при тази власт и тези властници. Няма да стигнат до награди с най-високите държавни отличия, техните годишните няма да бъдат обект на поздравителни адреси от властта. Но тихото величие на тяхното дело като будители и съвестна нацията няма да пострадат от това.
Техните дела са не по-малко достойни, но казионните медии няма да им погалят с внимание.
Не само тези будители на нацията в историята - реперите ни - Пайсий, Раковски, Левски, Ботев, Вазов, а за наши съвременници, които от люлка до гроб срещаме.
За хората, които не ви дават да заспите при тази постоянна и дълбока анестезия, която трябва да ви превърне от будни, ангажирани, стърчащи хора в покорна, самодоволна и управляема маса.
За хора като Кристиян Таков, които държаха будна нашата съвест за гражданската ни отговорност, за опасностите от погазване на правото в името на закона.
За историка Пламен Цветков, който премахваше грижливо пласт след пласт от фалшивата фасада на официалната историография за да ни запита,
защо се срамуваме да отхвърлим съветското пред България
Да погледнем и към живите.
За будителя Янко Гочев, който като един истински възрожденец, продължава всеки ден да изважда от забвение хиляди достойни българи, да разказва техните истории и да балансира "пленената" ни история. Без да получава нищо в замяна.
Да си спомним за учителите, като Теодоси Теодосиев, които оставят неизтриваема диря в съзнанието ни, въпреки ниските заплати и слабо обществено признание.
На журналистите, които отказаха да се приобщят към медийното НСО на властимащите и ви будят буквално всеки път за
Истината, която ви държи изправени като личности
На всички, които с упоритата си и безпределна Вяра в бъдещето на нацията всеки ден ни вдъхновяват, казват ни че можем и ще постигнем повече, не с пустословие, а с дръзновение и рационален план.
За писателите, актьорите, драматурзите, летящите хора на духа, които излизат от професионалните си предопределености и изпълняват обществената си мисия да водят нацията отвъд тривията и целесъобразността.
За богатите и бедните, които проглеждат отвъд материалното си и търсят днешните измерения на Възраждането в ежедневните си дела.
Не за тези, които пишат хвалебствия за властта, а тя в ответ ги назначава за будители, с добра материална подплата, а за онези, които чувстваме със сърцето си и с ума.
За просветителите, които пренасят радостта и откритията на целия свят у нас и така допринасят за събуждането на нацията за новите възможности.
При това не само за пионерите, чието будителство се откроява в столицата или по централните медии, но и за съседа по град или район, който ви провокира за добро действие, който ви подкрепи в труден момент и ще ви окуражи, че ще преодолеете поредното житейско препятствие, че можете и ще постигнете повече.
На всички, онези хора, които срещате по житейския ви път, и които все пропускаме да припознаем като лични будители.
За будителя във вас е този Ден, за да погледнете по-далеч, да предприемете по-дръзко дело, да си поставите по-висока цел, да окуражите с примера си повече хора, да извадите от сън съседа си, който се е примирил с малкото, с незначителното, с тривиалното, за да бъдете двама, да бъдете стотици, хиляди по Пътя нагоре.
За да възродите самочувствието на падналия, на унизения, на ранения духом, да събудите у него задрямалите сили и устрем.
За Будителите на Духа е този Ден.
И се питам, в какво се изразява тяхното будителство, колко хора са събудили, бидейки толкова време на върха на интелектуалната представителност? Кого са окуражили
да прескочи "оградата" на собствените си страхове
и да погледне към звездите и то не в личен план, а "на ползу роду"?
За това пиша тези редове за истинските будители, които всеки среща през годините и чието дело днес трябва да признаем. Много от техните имена със сигурност няма да достигнат до официални церемонии, поне не при тази власт и тези властници. Няма да стигнат до награди с най-високите държавни отличия, техните годишните няма да бъдат обект на поздравителни адреси от властта. Но тихото величие на тяхното дело като будители и съвестна нацията няма да пострадат от това.
Техните дела са не по-малко достойни, но казионните медии няма да им погалят с внимание.
Не само тези будители на нацията в историята - реперите ни - Пайсий, Раковски, Левски, Ботев, Вазов, а за наши съвременници, които от люлка до гроб срещаме.
За хората, които не ви дават да заспите при тази постоянна и дълбока анестезия, която трябва да ви превърне от будни, ангажирани, стърчащи хора в покорна, самодоволна и управляема маса.
За хора като Кристиян Таков, които държаха будна нашата съвест за гражданската ни отговорност, за опасностите от погазване на правото в името на закона.
За историка Пламен Цветков, който премахваше грижливо пласт след пласт от фалшивата фасада на официалната историография за да ни запита,
защо се срамуваме да отхвърлим съветското пред България
Да погледнем и към живите.
За будителя Янко Гочев, който като един истински възрожденец, продължава всеки ден да изважда от забвение хиляди достойни българи, да разказва техните истории и да балансира "пленената" ни история. Без да получава нищо в замяна.
Да си спомним за учителите, като Теодоси Теодосиев, които оставят неизтриваема диря в съзнанието ни, въпреки ниските заплати и слабо обществено признание.
На журналистите, които отказаха да се приобщят към медийното НСО на властимащите и ви будят буквално всеки път за
Истината, която ви държи изправени като личности
На всички, които с упоритата си и безпределна Вяра в бъдещето на нацията всеки ден ни вдъхновяват, казват ни че можем и ще постигнем повече, не с пустословие, а с дръзновение и рационален план.
За писателите, актьорите, драматурзите, летящите хора на духа, които излизат от професионалните си предопределености и изпълняват обществената си мисия да водят нацията отвъд тривията и целесъобразността.
За богатите и бедните, които проглеждат отвъд материалното си и търсят днешните измерения на Възраждането в ежедневните си дела.
Не за тези, които пишат хвалебствия за властта, а тя в ответ ги назначава за будители, с добра материална подплата, а за онези, които чувстваме със сърцето си и с ума.
За просветителите, които пренасят радостта и откритията на целия свят у нас и така допринасят за събуждането на нацията за новите възможности.
При това не само за пионерите, чието будителство се откроява в столицата или по централните медии, но и за съседа по град или район, който ви провокира за добро действие, който ви подкрепи в труден момент и ще ви окуражи, че ще преодолеете поредното житейско препятствие, че можете и ще постигнете повече.
На всички, онези хора, които срещате по житейския ви път, и които все пропускаме да припознаем като лични будители.
За будителя във вас е този Ден, за да погледнете по-далеч, да предприемете по-дръзко дело, да си поставите по-висока цел, да окуражите с примера си повече хора, да извадите от сън съседа си, който се е примирил с малкото, с незначителното, с тривиалното, за да бъдете двама, да бъдете стотици, хиляди по Пътя нагоре.
За да възродите самочувствието на падналия, на унизения, на ранения духом, да събудите у него задрямалите сили и устрем.
За Будителите на Духа е този Ден.
Comments
Post a Comment