Израел - единственият съюзник на Тръмп, на който той можеше да разчита, настръхна срещу новината, че САЩ прекратяват помощта си за антиасадската опозиция. Вестник Вашингтон пост, който е силно критичен към американския президент, отбеляза, че това решение дава на Русия последното потвърждение, че тя притежава Сирия. Влиятелният израелски ежедневник Хаарец, който излиза от 1919 година, излезе със заглавие "Тръмп официално предава Сирия на Русия и Иран".
Това, че Израел се чувства по-несигурен след решението на Тръмп е много значим факт. Американският президент изглежда остава прекалено непредсказуем. Отвори си много фронтове - антагонизира американската и съюзническаат разузнавателна общност, антагонизира ключовите американски съюзници.
Дори да приемем, че в Сирия потънаха стотици милиони на американските данъкоплатци - отсъствието на стратегия и план за действие, не може да се скрие.
Досието "Русия" го блокира тотално и не остава възможност да се занимава с нещо от съществено значение. И той трябва да изпълни обещаната промяна на своите избиратели. За известно време външните оправдания ще компенсират липсата на напредък - неприятелския Вашингтон, истаблишмент срещу бунтовника - но хората трябва да видят някакво движение.
Последното законодателно предложение - S.722 - санкциите срещу Иран и Русия, дори след като Камарата на представителите върна версия с промени и уточнения, сигнализира, че американската политическа класа не му вярва, че може да води Америка и НАТО в усилията за сдържане на Русия.
Ако висшите американски военни смятат, че Русия е най-голямата заплаха за Америка днес, а обществото няма вяра на президента, че може да води нацията в тази най-важна битка, колко време ще отнеме бъде преди страната да сметне, че Тръмп е неспособен да свърши работата?
Тилерсън е лакмусов тест - прагматик от корпоративния свят. Слуховете, че смята да подаде оставка, със сигурност са само предупредителен изстрел, но и той води до несигурност и нарастващо чувство за загуба на време. Ако си тръгне - Тръмп ще изпадне в беззащитна позиция.
И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...
Comments
Post a Comment