Решетников не беше намерил място за Сидеров в плана за овладяване на България, който стартира през есента на 2015 година. Прекалено агресивен бе лидера на Атака, много скандали, ненужно медийно внимание. Ролята му на официален проводник на московските интереси нанасяха повече щети на репутацията на Кремъл, отколкото ползи. Стигна се дотам, че хората научаваха за намеренията на Русия по-бързо от Сидеров, отколкото от руския посланик, московските медии или основните проруски партии - като БСП, ДПС и АБВ. На имиджа на руската политика бе нанесен силен удар. Затова Решетников извади Сидеров от активна главна роля и го остави на трупчета. Основно през прокуратурата и лично Цацаров.
"Златния пръст", който държеше правителството на Орешарски на власт, по принуда бе принуден за смени профила си, след влизането на патриотите във властта. Провеждаше солидарна политика и спазваше обща линия на приличие. При липса на финансиране, трябваше да заложи на основната партньорска линия.
Изявата на лидера на Атака и острите думи му думи в тотално хибридното предаване на Георги Любенов по БНТ - на практика всичките гости бяха програмирани да се фокусират в една посока - говори еднозначно за връщането към основното му амплоа.
Москва активира троянския си кон в управляващата коалиция. Взет е курс към дестабилизация и нови избори. Заради Грипен, но най-вече заради българската политика и председателството ни на ЕС за Македония и Западните Балкани.
На практика тази проява на Сидеров означава, че е възможно Москва да е подновила финансиране и да има нужда от неговата агресивност и деструктивност. Той не прави случайни неща. Твърде първичен е.
Кремъл заявява, че няма да позволи неговите проксита да не зачитат нейните интереси, дори ако са на власт.
С днешната си акция Сидеров и Москва, отправят остро и доста грубо предизвикателство към Борисов, като възраждат темата за националистите във властта. ЕНП преглътна родните националисти, но руските няма как. ГЕРБ нямат друг ход за запазване на правителството освен разграничение на патриотите от Сидеровите указания за евразийска алтернатива на ЕС и НАТО.
Призовавам "десните" да не пропускат нито секунда за да поставят ребром въпроса пред Борисов -Сидеров е управляващ, има министри, има парламентарна власт. Какъв сигнал даваме на ЕС и НАТО - на съюзници и партньори? В Евразия ли влизаме и най-важното - това ли е подкрепата, на която разчитат в трудни мигове за страната?
А за всеки случай да преградят пътя за "уклончив" отговор на Борисов защото същия този Сидеров утре ще гласува за самолетите, за преворъжаването на армията, за еврозоната, за шенген, за договорите с Македония? И както се вижда той е напълно готов да стига до крайности, да торпилира правителството и отношенията му с ключовите съюзници.
Никак не е препоръчително в такива жеги да се протестира - но бъдете готови. И като си спомня, че същия обикаляше известни с атлантическите си предпочитания министри на Борисов за да ги уверява, че той се е променил!?
Оставка, господин Сидеров от заеманите постове и изтегляне на всички негови министри. Ако не стане - разваляне на седянката. И ако трябва нови избори. Борисов знаеше, че Сидеров е кукла на конци и чрез него винаги могат да го дестабилизират.
Марешки е по-стойностен от него.
http://www.mediapool.bg/siderov-pak-se-seti-che-badeshteto-na-evropa-e-v-evraziyski-proekt-news266091.html
И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...
Comments
Post a Comment