Skip to main content

Доган или Ердоган - това не е въпросът

Местан върши неоценима услуга на България - изважда на повърхността неща, за които не се говори. ДПС е тайна операция на организация, изградена на принципа на мафията. Никой не говори - иначе следва съдбата на Ахмед Емин без никакъв шанс за разкритие, защото цялата машина е зад гърба на "убиеца".
Именно за това скочиха срещу Местан, че е потърсил убежище в турското посолство. Най-вече защото се е измъкнал, прекрасно знаейки за какво иде реч. Щяхте да четете новини за ново "самоубийство" този път на Местан с готова версия, как не е издържал на справедливата критика на вожда и в знак на разкаяние е сложил край на живота си.
Сега изваждат на показ цялата грозота в българския политически живот.
Предупреждавах, че антитурската истерия е предизборна демагогия с много "обем", но с нищожна полезна добавена стойност. Тя не ни дава познание, нито за естеството на опасностите пред националната ни сигурност, нито за източниците, още по-малко за тяхната приоритизация. Пропуска и да разкрие реалните ни възможности - самостоятелни и заедно с партньорите ни. Защото атаката срещу Местан дойде най-вече и основно по линия на мобилизираните от Москва ресурси, които вдигнаха всички на оръжие, защото базисен актив като ДПС и Ахмед Доган бе напът да се обезцени. А от там и контролът над България.
От тук има две опции.
Едната е да си върнем същия този контрол. Втората е този контрол да премине към поредния "освободител".
Опитаха се да демонизират Местан и връзките му с Турция за да го убият медийно. Факт е, че има достатъчно крайни и тревожни изказвания на новите османски лидери на Турция, които имат претенции да влияят и контролират мюсюлманските общности на Балканите. Друг неоспорим факт и големя грях на българската политическа класа, че етническите малцинства у нас бяха отдадени на концесия на мафиотски кръгове и присъдружните им политически организации. Именно това определя уязвимостта ни като държава и граждани - защото върху това недоволство могат да избуят всякакви влияния.
Едно е сигурно - Доган е в нокаут. Down и Out.
Отричането, че е изпращал подобно писмо е акт на отчаяние. Най-малкото, защото винаги има оригинал и копие в архива на АКП. След което ще каже, че подписът му е фалшифициран, че Местан го е подправил. Ако и това не помогне, ще усилят медийните атака до степен хората или да се отвратят окончателно и да престанат да се интересуват от случая.
Властелинът Доган разчита на по-изгодната си позиции - вожд зад кадър, който не зависи от официална позиция и да не му се налага да участва в активната политика.
Но може да причини още много беди.
Тези хора няма да се спрат и пред посегателство върху живота на Местан. Не само са отмъстителни, но и няма какво да губят. Особено сарайско-библиотекарските групенфюрери. Доган е тяхна най-свидна рожба, а контролът чрез балансиране от ДПС и от цялата кохорта, е квинтесенция на властимането им. Тези същите хора могат да разиграят етническата карта, да създадат напрежение, да провокират сблъсъци. Никога не са били реално в опозиция, затова и не могат да си представят света без управляват.
Затова със сигурност ще стигнат до "костинбродски" сценарий, в един или друг формат, фалшификациите и манипулациите на резултатите на тези избори, особено гласовете на ДОСТ ще бъде извън всякакво въображение.
Ердоган и неосманска Турция са действително потенциален и текущ проблем и огромна опасност, но не само за България, а за цяла Европа. Но версията която ДС и Доган представят за Местан като Ердоган в България, е повече от перверзна, едностранчива и най-вече не върши никаква работа, когато става въпрос за диагностика и управление на рискове за националната сигурност.
Всичките ни външни врагове не могат да сторят и една десета от бедите, които хипертрофираната ни политическа и бизнес олигархия причинява всеки ден, всяка минута на страната. Тя няма никакви скрупули да използва всяка реална или мнима заплаха, за да истеризира масовото съзнание, да притъпи сетивността на хората и отклони вниманието на обществото от зулумите и откровените престъпления, които тя върши всеки ден.
Заедно с Доган трябва да си отиде и модела.
Тези избори няма да дадат отговорите, които търсим. Но джинът излезе от бутилката.



Comments

  1. Бих си позволил да предложа един по-различен прочит.

    Още при „отлъчването“ на Местан първото ми предположение беше, че това е театър.
    Не ставаше въпрос за никакво разцепление – а за целенасочена, и много перспективно замислена, ДИВЕРСИФИКАЦИЯ на ДПС.

    И наистина, какво се получи през изминалото време оттогава насам:
    _____________________

    Беше ясно, че при размътващата се все повече политическа обстановка, „чистият“ центризъм (на практика – идеен неутралитет), който позволяваше на оригиналното ДПС да се съчетава с еднаква лекота и с леви, и с десни, вече ще е слабост.

    Затова ДПС плавно се раздели с центристкия си облик и се измести отчетливо по-наляво, в нишата на БСП и АБВ.

    ДОСТ пък положи неистови усилия да се позиционира не само като дясна, а и като едва ли не най-истински дясната партия в България.

    „Експлозията“ между Доган и Местан просто послужи да убеди публиката, че декларираните идейни различия са реални.
    А също – и да придаде на раздялата явен идеологически характер. Дотолкова, че на никого да не му идва наум да се замисля, че тази раздяла може да е пресметнат политически ход, в който няма никаква идеология.

    Ход, мотивиран от единственото, от което организацията ДПС се е интересувала и някога ще се интересува: запазване на влияние върху властта на всяка цена.

    Десните формации в България обаче, колкото и да са бутикови, и колкото и да имат нужда от съюзници, се оказаха разумно предпазливи. Въпреки многократните изкушения, те не се прегърнаха с Местан, за да го легитимират окончателно (и в перспектива да делегитимират себе си).

    В крайна сметка, неуспял да придобие влияние в дясното, Местан прибра при себе си първия опит на ДПС за дясна диверсификация – партията на Касим Дал. Очевидно каквото е имала да свърши тя вдясно, го е свършила. Или е станало ясно, че не може да направи кой знае какво.
    ____________________

    Същевременно Доган с рязък завой разположи ДПС сред явните русофилски фактори на българската политическа сцена.
    От другата страна пък Местан също толкова рязко се декларира за върл и безкомпромисен евроатлантик.

    И двата завоя бяха твърде подозрителни заради енергичния начин, по който бяха направени, но това като че ли не направи впечатление на никого.
    _____________________

    Третата линия на диверсификацията беше внезапно избликналото преклонение на Доган към символите на българския патриотизъм. Той нямаше друг избор освен да мимикрира по някакъв начин, при видимо засилващите се националистически настроения не само у нас, а и в цяла Европа.

    От другата страна Местан демонстрира видимо топлата си връзка с турската държава, и то в днешния ѝ вид (с авторитарно управление и неоосманистка доктрина).
    _____________________

    Така ДПС „зае капии“ във всички възможни ниши на българското политическо пространство. Както и да се развият събитията, винаги някое от двете крила ще се окаже на такива позиции, че да бъде възможен (че и предпочитан) партньор на този, който е на власт.

    Нещо повече: това е диверсификация и в геополитически план.
    Тъй като изобщо не се знае кой ще вземе превес в голямото надлъгване между Кремъл и Аксарай, както и в позиционната война между Москва и Брюксел, за всеки от възможните варианти случая има едно крило на ДПС, което може успешно да се самопредложи за провеждане на интересите на печелившата страна в България.

    Което провеждане на интереси съответно се осребрява.
    _________________________

    Ясно ми е, че на широката публика последният развой на събитията между Доган и Местан ще ѝ изглежда като скандал между разведени, които не могат да се траят. А широката публика обича да гледа такива неща (както обикновено се наричат – сеир). Сеирът гарантирано ще бъде професионално режисиран и изпълнен.

    Според мен обаче на тези събития трябва да се гледа по обратния начин: като на СЪВМЕСТНО АКТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ осъществено от ЕДИН И СЪЩ СУБЕКТ, чието предназначение и цел на съществуване е – и винаги е била – опазване и затвърждаване на властта на наследниците на БКП/ДС. На всяка цена, и независимо от развоя на геополитическите процеси.

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Цялата грозна истина за тези избори в Уол Стрийт Джърнъл и мълчанието на агнетата

Писах преди време, че тези избори и изобщо всички избори, проведени при сегашната система и правила, няма да решат нищо, защото тези които ще попаднат в Парламента не могат да правят реформи, а тези които могат да правят реформи няма да спечелят депутатски места.
Представителната демокрация и институциите не функционират, защото има тотално разминаване между продукта на изборите и скалите на приоритети и интереси на мнозинството хора - които искат корумпираните да влязат в затвора, реформите във всички системи да позволят развитието на страната да генерира повече богатство и неговото справедливо разпределение.  Много неща знаехме - но това, което излезе като статия в Уол Стрийт Джърнъл - вероятно най-авторитетното американско издание - надмина всички очаквания. Знаех и съм писал за операция "Решетников" и за нейните отделни етапи, за целите, за изпълнителите. Но никога не съм предполагал, че неистовото желание на новия лидер на БСП да влезе във властта "на всяка цена&qu…

Петдесет души промениха Цацаров?

След реакцията днес на главния прокурор Цацаров все повече се убеждавам, че най-големият му проблем е собствената му преценка за стореното, за това което ще остави. Защото всички искаме след себе си да оставим някаква диря. Пък има и семейство, близки - които болезнено четат мнението и оценките на обществото за него. И това е по-силно от зависимостите от когото и да било. Опитайте се да му помогнете като се сетите за едно голямо дело със свършена работа на прокуратурата - от разкриването на престъплението, до съда. За някаква значима позиция по обществено значим проблем. Сега пиарите трескаво търсят поводи за да излъскат имиджа и опира да лична намеса в темата за уседналостта при регистрацията на учениците в софийските училища. Каква отчаяна нужда от добра дума и внимание? За сметка на това списъкът от несвършена работа - това, за което му плащат - е огромен и той се пълни всеки ден. Последните бяха бездействието на прокуратурата и пренебрегването на осемте жалби на убитата Виола. Не…

Фактор: Паметници и памет - потисничество чрез пленяване на историята

Линк към оригинала във Фактор

Посланическият пост в Москва ми даде възможност не само да получа много информация, но да я поставя в контекст. Неизбежно се потопих в темата за историческата свързаност между България и Русия като база върху която стъпват и се развиват отношенията между съвременните поколения.
Много може да се напише, защото твърде малко се знае. Учили са ни едностранна, силно манипулирана история, в която са ни спестени много важни страници.
Темата с вечно недостатъчната признателност е толкова експлоатирана, дори изнасилвана за да обслужва конюнктурни политически нужди, че не оставя много място за спокоен и балансиран прочит. А пораженията върху националната ни памет и народопсихология са огромни. Вместо да терапираме симптомите, ние задълбочаваме заболяването - пример за това са дебатите около паметника на Александър Втори в Свищов.
Формиране на българската нация след освобождението е продължителен и в мното отношение незавършен процес. Гласовита част от обществото от…