Skip to main content

Фактор: Махмурлукът на едни популисти - холандския пример за България

До скоро изглеждаше странна работа, при това не само у нас, но и в Европа - безспирно растеше броя на политиците, които яххват различни популистки вълни и обещават всичко и на всеки, дори немислимото, по време на предизборни кампании, но колчем дойдат на власт буквално стават други. Започват да отчитат гравитацията на здравия разум, на институционалната памет и на текущите анализи - "разходи-ползи" при изпълнеине на задълженията си.
Най-видимият пример у нас е президентът Радев, който демонстрира невиждана политическа гъвкавост по време на неотдавшната си визита в Брюксел. Оказа се, че груповата терапия по време на заседнията на Европейския съвет в Брюксел е дала противоположни на очакваните от политическите му ментори в ляво резултати.
Технически погледнато, само Министерски съвет дава мандат и конкретна политическа линия, която държавния глава е длъжен да спазва, когато представлява България на международен форум. Но доколкото този служебен кабинет е негово назначение, то отговорността за анализа на възможностите, на рисковете и на извеждането на позициите в сферата на реалната политика си остава единствено и само на Дондуков 2.
Драмата на най-добрият популист у нас - лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, бе повече от видима. Той с изненада установи, че вече не е сам на терена на популизма и трудно намира противодействия срещу собственото си силно оръжие,
След като го победиха на изборите за президент започна да става все по-чувствителен и да се засяга.
Тъй като "популист популисту око не вади", взаимните критики на популисти не са принципни и насочени към недопустимостта на скритите и прикрити лъжи в хода на предизборната кампания, а само към някои крайности, тълкувани като "намеса във вътрешните" работи и безсрамни заимствания.
Не е проблем, че процесът на следизборното осъзнаване на реалностите води до вътрешни терзания и публичен дискомфорт. Президентът Радев е нов в политиката и със сигурност желанието му за победа е било толкова силно, че не е могъл да избира ракетата носител. Още повече, че по-голяма част от това, което видяхме от него по време на кампанията беше продукт на нает или припознат чужд политически екип.
Проблемът е, че тази паралелна реалност и признаците на опияниение от собственото си Аз, формирани по време на предизборната суета, след това усилени по време на упражняването на власт, могат да му попречат да реализира оптималната диагностика на рискове и възможности, както и най-добрата политика.
Той не трябва да се сърди на журналистите, че задават трудни въпроси или интерпретират конфузните ситуации в противоположна на очакванията му посока. Все пак медийният корпус, който "обслужва" държавния глава е кардинално различен от журналистите, които са работили с него в качеството му на командващ ВВС. Нито може да контролира информацията, нито може да определя какво ще бъде написано или предадено от неговите думи. Образно казано, ако профилът на въпросите и отговорите на командващия ВВС е строго дефиниран, то държавният глава отговаря за всичко.
За това има и куп съветници, които да му помагат из дебрите на текущата политика и информационните войни. Но когато се изправи пред медиите, пред публика или партньорите по среща, той е сам - и славата и позорът са лични.
Да започнем с гафът с Крим и знамето, като символ на суверенитет. Това беше първия залп на популизъм и първия признак на опасно отклонение от реалността. В условията на предизборната борба е относително лесно да се прескочат границите на здравия разум и институционалната дисциплина, за да се гали слуха на русофилски настроения електорат. Проста сделка - говоря това, което искате да чуете. Вие гласувате за мен. Накрая, аз правя това което трябва.
Проблемът е, че като държавен глава всичко което Радев казва се превежда и посланията му стигат не само до конкретната публика от профилирани избиратели, но и до съюзниците и противници. С измисленото от неговите съветници международно право на "флага", т.е. на свършените факти, което той въведе, президентът сам се постави в незащитима позиция. Днес демоните на този популизъм го преследват като сянка. Неговите колеги на срещите в различни формати в рамките на НАТО и ЕС, вече знаят за "правото на флага" и имат едно на ум.
У нас също няма да простят на президента Радев използването на шпаргалките на Нинова във външната политика.
Борисов, който се почувства изпреварен по пистата на проруските симпатии и от Радев и от Нинова. Макар сам да направи много сходни послания за Крим, той не пропусна удобния случай, в контекста на страха от Ердоган да използва "символа на флага", за да опише хипотезата на откъснати територии на България.
Истината е, че всички основни партии се надпреварват в битката за проруския вот, като тотално игнорират избирателите, за които членството в ЕС и НАТО е незаобиколим репер. Някак приемат за факт, че евроатлантическата писта е даденост и по нея "бонуси" не могат да постигнат.
Подобен блуждаещ катарзис се наблюдава у българския президент и по темата СЕТА. Не са проблем журналистите, а това и с просто око се вижда липсата на независима и балансирана оценка на ситуацията от екипа на държавния глава. Докато действията и анализите на съветниците му са функция или продължение на работата на кухнята на БСП, подобни катаклизми са неизбежни.
Тезите на БСП против СЕТА са откровено популистки, липсва им съдържателност и излизат твърде много от мейнстрийма в ЕС и на глобалните процеси.
Да, в света има много антиглобалисти, много антиимпериалисти, много антикапиталисти и откровено антизападни сили, но държавният глава на България просто няма какво да спечели като техен говорител.
Да не правим цялостен анализ на СЕТА, а само на няколкото ключови "мотики", които Радев постоянно настъпва. Според критиците му, част от които са му и съветници, споразумението между ЕС и Канада не било изгодно за българския бизнес, защото той бил малък и среден. От това ще се възползват големите транснационални корпорации, които щели да съдят държавата ни и да ни принудят да правим куп нелицеприятни и неизгодни неща. Визират примерно това, че ако канадска компания влезе на мястото на собствениците на Марица-Изток - Х, ще могат да осъдят държавата, ако загубяват инвестициите си или печалбите си.
Откровена неистина или по-лошо манипулация върху непълни и изкривени факти.
Транснационалният бизнес няма какво да добави като възможности за правна защита по спорове за инвестиции от споразумеиието СЕТА, извън тези с които до този момент разполага. Международно-правната база, включително чрез арбитражи, по които държавата е страна, е налице. При това не само за компании от Северна Америка и Европейския съюз. Справка спорът на НЕК със АСЕ в Париж, след това Женева.
Големите компании имат достатъчно начини за защита, включително като използват ресурсите на влияние в собственото и чужди правителства - именно защото разполагат с възможности. Малките и средни български фирми нямат това право, особено по отношение ангажирането на ресурсите на българската държава и на Европейската комисия, по защита на интересите си по бизнес и инвеситционни спорове. Затова СЕТА смъква прага на възможното като правна защита най-вече и именно на компании по размера на българските.
Това, че БСП е по принцип антизападна партия и твърде често гледа на чуждестранните инвеститори като "сили на империализма", не е новост. Правителствата на столетницата, пък и много други български правителства, по дефолт и инстинкт са против свободна търговия и движение на стоки, услуги и хора. Да бъдат против СЕТА е естествен резултат на процеса на незавършена европеизация и социалдемократизация на БСП. Това е въпрос на идеология, не на познание на конкретната материя.
Конфузът идва когато президент на държава членка на ЕС и НАТО се обяви против СЕТА.
Няма нищо срамно да еволюираш в оценката си, в процеса на придобиването на повече информация, на срещите с повече и по-важни партньори. Но трябва да го признаеш открито промяната, а не да се чудиш как да вместиш реакциите си в рамките на текущата политическа конюнктура на политическите си ментори.
Няма как сутрин да твърдиш едно, а вечер друго и накрая да питаш българския конституционен съд за СЕТА.  Двата аспекта на проблема - грешна преценка на ситуацията или грешно действие или политика, са взаимно обусловени.
Подобна вътрешна криза на достоверност българския президент и неговите ментори преживява и по отношение на обещаното "вето" върху санкциите срещу Русия. Едно е да говориш "на едро" на събрание на партийния актив на БСП, съвършено друго е да повториш същите тези по време на заседания на Европейския съвет в Брюксел. Не защото Радев не може да го направи, особено при служебно правителство. А защото ще рискува повече, отклокото е готов да поеме като личен риск и отговорност.
Една е да рискуваш от името на страната, друго е лично да се инкасираш последствията на своите думи и действия.
Най-малкото защото веднага ще попадне в изолация сред лидерите, които вземат решенията за ЕС и България, Което е по-важно, ще блокира изобщо възможността на страната да реализира Председателството на Европейския съюз.
Тази оценка, която за пръв път сподели президента Плевнелиев и тогава и сега, за мнозина изглежда крайна, но в контекста на постоянни и "тихи" натрупвания на недоверие към страната, в момент, когато се решава съдбата на Европейския съюз, са напълно реалистични. А са поети вече ангажименти към Кремъл именно по отношение на председателството и пак се говори за мегапроекти и грандкорупция.
Популизмът в политиката има своите обективни граници - познанието и здравия разум. Очевидно след трусовете свързани с бежанската вълна и Брекзит, Европа бавно излиза от самопричинения си ступор и от махмурлука на популисткото си пиянство.
Изборите в Холандия го доказват.
Тенденциите във Франция и Германия е много вероятно да потвърдят случилото се в Холандия, защото европейците имат инстникт за самосъхранение..
Остава българските избиратели и политици най-накрая да осъзнаят, че времето на популизма и популисти сред политическите лидери постепенно и бавно, но безвъзвратно отминава.
И да включат в действие своя инстникт за самосъхранение.  


Comments

Popular posts from this blog

Отворено "кърваво" писмо до башбаканинът Борисов относно вампира Белене

Ваше превъзходителство,

Превъзходителство, защото превъзхождате всички българи по възможността да влияете върху съдбоносни за мен и за моите съграждани въпроси, сред които се откроява вампира Белене. Никой от нас не е упълномощил когото и да било от вас на избори, да преговоря от наше име и да рестартира трупът на проекта Белене. В този смисъл нямате изрично пълномощия от народа.
Ваше, защото не сте мой, макар че частица от мен винаги се е надявала, че в критични моменти здравия разум на момчето от Банкя ще надделее. Очевидно съм се лъгал и коренните инстинкти са отстъпили място на "съображения" и на "занаята на властимащия", научен на жълтите павета или в луксозните коли.
Както мнозина членове и симпатизанти на ГЕРБ, някои от нас са вярвали, че в тази игра на надиграване с петата колона на Русия - олигарсите - политически и бизнес, ще съумеете да сложите най-отпред националните интереси и да опазите Отечеството, като възрожденците в онези времена.
Време е да мисли…

Декларация на гръцкото Министерство на външните работи, която не забелязаха у нас

"... Към момента Русия изглежда неспособна да разбере принципите на гръцката външна политика. Откакто стана съюзник на Турция, снабдявяйки я със значителни придобивки в сектора за сигурност, Русия забележимо се раздалечи от предишните си позиции, които характеризираха Гръцко-Руските отношения през последните 190 години.  Изглежда Русия не разбира, че Гърция има свои собствени интереси и критерии в международната политика. В този контекст би трябвало да се разглежда руското решение да се изгонят служители на Гръцкото посолство в Москва. Решението на руското външно министерство, за разлика от това на Гърция, което беше базирано на специфични доказателства за нелегална и необичайна активноста на руски официални лица и граждани в Гърция, не беше базирано на каквито и да е доказателства.  Дори обратното, решението на руската страна е произволно и отмъстително. Ние искаме да напомним на нашите руски приятели, че нито една страна в света няма да търпи:  а) подкупването на държавни служители  …

Клуб Z: България без собствен добив – само с руски газ Ако сте против – сте русофоб

Линк към оригинала в Клуб Z
Тази снимка Ви казва всичко. За гротескното невежество, за лъжепатриотизма или руските патриоти, обгърнали се с българско знаме, за това кой поръчва музиката, кой свири? Български аналози на руските рокери „нощни вълци“, полувоенни формирования, „патриотични“ партии на власт, които подстрекават, за наетите под наем „еко“ партизани. Не хибридна война и пета колона, а терористи в пълния смисъл на думата. За сега не взривяват бомби, но задраскват цяла една индустрия, което като ефект е много по-голям от един взрив. Да, формално няма убити и жертви, но вместо през демократичен процес и балансиран диалог да се управлява обществото и неговия избор, чрез диктат и ултиматуми Ви заповядват – точно като тоталитаристи –какво може да правите и какво не можете, кому и колко да дадете, чий газ да купувате.  Накрая жертви са цялото общество и потребителите, които плащат по-високи цени, остават по-дълго бедни и без Вашето съгласие, без решение на правителство и Парламент, из…