Skip to main content

Фактор: Махмурлукът на едни популисти - холандския пример за България

До скоро изглеждаше странна работа, при това не само у нас, но и в Европа - безспирно растеше броя на политиците, които яххват различни популистки вълни и обещават всичко и на всеки, дори немислимото, по време на предизборни кампании, но колчем дойдат на власт буквално стават други. Започват да отчитат гравитацията на здравия разум, на институционалната памет и на текущите анализи - "разходи-ползи" при изпълнеине на задълженията си.
Най-видимият пример у нас е президентът Радев, който демонстрира невиждана политическа гъвкавост по време на неотдавшната си визита в Брюксел. Оказа се, че груповата терапия по време на заседнията на Европейския съвет в Брюксел е дала противоположни на очакваните от политическите му ментори в ляво резултати.
Технически погледнато, само Министерски съвет дава мандат и конкретна политическа линия, която държавния глава е длъжен да спазва, когато представлява България на международен форум. Но доколкото този служебен кабинет е негово назначение, то отговорността за анализа на възможностите, на рисковете и на извеждането на позициите в сферата на реалната политика си остава единствено и само на Дондуков 2.
Драмата на най-добрият популист у нас - лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, бе повече от видима. Той с изненада установи, че вече не е сам на терена на популизма и трудно намира противодействия срещу собственото си силно оръжие,
След като го победиха на изборите за президент започна да става все по-чувствителен и да се засяга.
Тъй като "популист популисту око не вади", взаимните критики на популисти не са принципни и насочени към недопустимостта на скритите и прикрити лъжи в хода на предизборната кампания, а само към някои крайности, тълкувани като "намеса във вътрешните" работи и безсрамни заимствания.
Не е проблем, че процесът на следизборното осъзнаване на реалностите води до вътрешни терзания и публичен дискомфорт. Президентът Радев е нов в политиката и със сигурност желанието му за победа е било толкова силно, че не е могъл да избира ракетата носител. Още повече, че по-голяма част от това, което видяхме от него по време на кампанията беше продукт на нает или припознат чужд политически екип.
Проблемът е, че тази паралелна реалност и признаците на опияниение от собственото си Аз, формирани по време на предизборната суета, след това усилени по време на упражняването на власт, могат да му попречат да реализира оптималната диагностика на рискове и възможности, както и най-добрата политика.
Той не трябва да се сърди на журналистите, че задават трудни въпроси или интерпретират конфузните ситуации в противоположна на очакванията му посока. Все пак медийният корпус, който "обслужва" държавния глава е кардинално различен от журналистите, които са работили с него в качеството му на командващ ВВС. Нито може да контролира информацията, нито може да определя какво ще бъде написано или предадено от неговите думи. Образно казано, ако профилът на въпросите и отговорите на командващия ВВС е строго дефиниран, то държавният глава отговаря за всичко.
За това има и куп съветници, които да му помагат из дебрите на текущата политика и информационните войни. Но когато се изправи пред медиите, пред публика или партньорите по среща, той е сам - и славата и позорът са лични.
Да започнем с гафът с Крим и знамето, като символ на суверенитет. Това беше първия залп на популизъм и първия признак на опасно отклонение от реалността. В условията на предизборната борба е относително лесно да се прескочат границите на здравия разум и институционалната дисциплина, за да се гали слуха на русофилски настроения електорат. Проста сделка - говоря това, което искате да чуете. Вие гласувате за мен. Накрая, аз правя това което трябва.
Проблемът е, че като държавен глава всичко което Радев казва се превежда и посланията му стигат не само до конкретната публика от профилирани избиратели, но и до съюзниците и противници. С измисленото от неговите съветници международно право на "флага", т.е. на свършените факти, което той въведе, президентът сам се постави в незащитима позиция. Днес демоните на този популизъм го преследват като сянка. Неговите колеги на срещите в различни формати в рамките на НАТО и ЕС, вече знаят за "правото на флага" и имат едно на ум.
У нас също няма да простят на президента Радев използването на шпаргалките на Нинова във външната политика.
Борисов, който се почувства изпреварен по пистата на проруските симпатии и от Радев и от Нинова. Макар сам да направи много сходни послания за Крим, той не пропусна удобния случай, в контекста на страха от Ердоган да използва "символа на флага", за да опише хипотезата на откъснати територии на България.
Истината е, че всички основни партии се надпреварват в битката за проруския вот, като тотално игнорират избирателите, за които членството в ЕС и НАТО е незаобиколим репер. Някак приемат за факт, че евроатлантическата писта е даденост и по нея "бонуси" не могат да постигнат.
Подобен блуждаещ катарзис се наблюдава у българския президент и по темата СЕТА. Не са проблем журналистите, а това и с просто око се вижда липсата на независима и балансирана оценка на ситуацията от екипа на държавния глава. Докато действията и анализите на съветниците му са функция или продължение на работата на кухнята на БСП, подобни катаклизми са неизбежни.
Тезите на БСП против СЕТА са откровено популистки, липсва им съдържателност и излизат твърде много от мейнстрийма в ЕС и на глобалните процеси.
Да, в света има много антиглобалисти, много антиимпериалисти, много антикапиталисти и откровено антизападни сили, но държавният глава на България просто няма какво да спечели като техен говорител.
Да не правим цялостен анализ на СЕТА, а само на няколкото ключови "мотики", които Радев постоянно настъпва. Според критиците му, част от които са му и съветници, споразумението между ЕС и Канада не било изгодно за българския бизнес, защото той бил малък и среден. От това ще се възползват големите транснационални корпорации, които щели да съдят държавата ни и да ни принудят да правим куп нелицеприятни и неизгодни неща. Визират примерно това, че ако канадска компания влезе на мястото на собствениците на Марица-Изток - Х, ще могат да осъдят държавата, ако загубяват инвестициите си или печалбите си.
Откровена неистина или по-лошо манипулация върху непълни и изкривени факти.
Транснационалният бизнес няма какво да добави като възможности за правна защита по спорове за инвестиции от споразумеиието СЕТА, извън тези с които до този момент разполага. Международно-правната база, включително чрез арбитражи, по които държавата е страна, е налице. При това не само за компании от Северна Америка и Европейския съюз. Справка спорът на НЕК със АСЕ в Париж, след това Женева.
Големите компании имат достатъчно начини за защита, включително като използват ресурсите на влияние в собственото и чужди правителства - именно защото разполагат с възможности. Малките и средни български фирми нямат това право, особено по отношение ангажирането на ресурсите на българската държава и на Европейската комисия, по защита на интересите си по бизнес и инвеситционни спорове. Затова СЕТА смъква прага на възможното като правна защита най-вече и именно на компании по размера на българските.
Това, че БСП е по принцип антизападна партия и твърде често гледа на чуждестранните инвеститори като "сили на империализма", не е новост. Правителствата на столетницата, пък и много други български правителства, по дефолт и инстинкт са против свободна търговия и движение на стоки, услуги и хора. Да бъдат против СЕТА е естествен резултат на процеса на незавършена европеизация и социалдемократизация на БСП. Това е въпрос на идеология, не на познание на конкретната материя.
Конфузът идва когато президент на държава членка на ЕС и НАТО се обяви против СЕТА.
Няма нищо срамно да еволюираш в оценката си, в процеса на придобиването на повече информация, на срещите с повече и по-важни партньори. Но трябва да го признаеш открито промяната, а не да се чудиш как да вместиш реакциите си в рамките на текущата политическа конюнктура на политическите си ментори.
Няма как сутрин да твърдиш едно, а вечер друго и накрая да питаш българския конституционен съд за СЕТА.  Двата аспекта на проблема - грешна преценка на ситуацията или грешно действие или политика, са взаимно обусловени.
Подобна вътрешна криза на достоверност българския президент и неговите ментори преживява и по отношение на обещаното "вето" върху санкциите срещу Русия. Едно е да говориш "на едро" на събрание на партийния актив на БСП, съвършено друго е да повториш същите тези по време на заседания на Европейския съвет в Брюксел. Не защото Радев не може да го направи, особено при служебно правителство. А защото ще рискува повече, отклокото е готов да поеме като личен риск и отговорност.
Една е да рискуваш от името на страната, друго е лично да се инкасираш последствията на своите думи и действия.
Най-малкото защото веднага ще попадне в изолация сред лидерите, които вземат решенията за ЕС и България, Което е по-важно, ще блокира изобщо възможността на страната да реализира Председателството на Европейския съюз.
Тази оценка, която за пръв път сподели президента Плевнелиев и тогава и сега, за мнозина изглежда крайна, но в контекста на постоянни и "тихи" натрупвания на недоверие към страната, в момент, когато се решава съдбата на Европейския съюз, са напълно реалистични. А са поети вече ангажименти към Кремъл именно по отношение на председателството и пак се говори за мегапроекти и грандкорупция.
Популизмът в политиката има своите обективни граници - познанието и здравия разум. Очевидно след трусовете свързани с бежанската вълна и Брекзит, Европа бавно излиза от самопричинения си ступор и от махмурлука на популисткото си пиянство.
Изборите в Холандия го доказват.
Тенденциите във Франция и Германия е много вероятно да потвърдят случилото се в Холандия, защото европейците имат инстникт за самосъхранение..
Остава българските избиратели и политици най-накрая да осъзнаят, че времето на популизма и популисти сред политическите лидери постепенно и бавно, но безвъзвратно отминава.
И да включат в действие своя инстникт за самосъхранение.  


Comments

Popular posts from this blog

Цялата грозна истина за тези избори в Уол Стрийт Джърнъл и мълчанието на агнетата

Писах преди време, че тези избори и изобщо всички избори, проведени при сегашната система и правила, няма да решат нищо, защото тези които ще попаднат в Парламента не могат да правят реформи, а тези които могат да правят реформи няма да спечелят депутатски места.
Представителната демокрация и институциите не функционират, защото има тотално разминаване между продукта на изборите и скалите на приоритети и интереси на мнозинството хора - които искат корумпираните да влязат в затвора, реформите във всички системи да позволят развитието на страната да генерира повече богатство и неговото справедливо разпределение.  Много неща знаехме - но това, което излезе като статия в Уол Стрийт Джърнъл - вероятно най-авторитетното американско издание - надмина всички очаквания. Знаех и съм писал за операция "Решетников" и за нейните отделни етапи, за целите, за изпълнителите. Но никога не съм предполагал, че неистовото желание на новия лидер на БСП да влезе във властта "на всяка цена&qu…

Петдесет души промениха Цацаров?

След реакцията днес на главния прокурор Цацаров все повече се убеждавам, че най-големият му проблем е собствената му преценка за стореното, за това което ще остави. Защото всички искаме след себе си да оставим някаква диря. Пък има и семейство, близки - които болезнено четат мнението и оценките на обществото за него. И това е по-силно от зависимостите от когото и да било. Опитайте се да му помогнете като се сетите за едно голямо дело със свършена работа на прокуратурата - от разкриването на престъплението, до съда. За някаква значима позиция по обществено значим проблем. Сега пиарите трескаво търсят поводи за да излъскат имиджа и опира да лична намеса в темата за уседналостта при регистрацията на учениците в софийските училища. Каква отчаяна нужда от добра дума и внимание? За сметка на това списъкът от несвършена работа - това, за което му плащат - е огромен и той се пълни всеки ден. Последните бяха бездействието на прокуратурата и пренебрегването на осемте жалби на убитата Виола. Не…

Фактор: Паметници и памет - потисничество чрез пленяване на историята

Линк към оригинала във Фактор

Посланическият пост в Москва ми даде възможност не само да получа много информация, но да я поставя в контекст. Неизбежно се потопих в темата за историческата свързаност между България и Русия като база върху която стъпват и се развиват отношенията между съвременните поколения.
Много може да се напише, защото твърде малко се знае. Учили са ни едностранна, силно манипулирана история, в която са ни спестени много важни страници.
Темата с вечно недостатъчната признателност е толкова експлоатирана, дори изнасилвана за да обслужва конюнктурни политически нужди, че не оставя много място за спокоен и балансиран прочит. А пораженията върху националната ни памет и народопсихология са огромни. Вместо да терапираме симптомите, ние задълбочаваме заболяването - пример за това са дебатите около паметника на Александър Втори в Свищов.
Формиране на българската нация след освобождението е продължителен и в мното отношение незавършен процес. Гласовита част от обществото от…