Skip to main content

Фактор: "Патриотизъм", който храни комплекси и обреченост

Линк към статията във Фактор

Имаме проблем - и това е фейк патриотизма, който храни комплекси за малоценност. Вместо да повишат самочувствието на нацията, за да мечтаем отвъд и да разширяваме предела на възможностите, тези "юнаци", които са се загърнали със националния флат, ни убеждават от телевизорите, че сме били "буболечки" и не трябвало да дразним "мечката" с претенции за защита на собствените си интереси!?
Телевизиите охотно дават трибуна на подобни патрЕотари - комплексари, които пренасят собствената си ограниченост и душевни терзания върху обществото.
Как да изправиш снага като личност и като народ, когато Ви внушават от ранно утро, че ако Русия или Турция имат интереси в България, трябва да се съобразяваме и да се подчиняваме. Това го прави човек, който по призвания и служба трябва да държи буден духа и трезв ума на своята народ, да стимулира самочувствието и националната ни гордост.
Няма да говоря с имена, защото няма един единствен случай. Но поведението е досущ сано това на чорбаджиите под турско, които все са уговаряли младите луди да си траят, да преклоняват главица, да не дразнят Султана. Защото и днес си имаме всякакви "султани" - едни наши, други са "царе", трети път нови действително домогващите се до султански статут лидери на съседни държавни
Напоследък има такава порода институционални патриоти, които имат задачата да ни облъчват като Кашпировски с разсъждения, които не се балансират в ефира от друго мнение.
Ако преди сто години, в много по-тежките условия на Европа на балкански и световни войни, българските генерали и политици, са дръзвали да се опълчат на "мечки" и "султани" от всякакъв калибър, за да защитят независимостта на страната си, дваж пъти по-големи възможности за самочувдствие и самостоятелност имаме днес.
Днешният свят е мрежов, в който силата е дисперсирана, взаимоотношенията между държавите са в нарастваща степен не са йерархични и не се определят само от двустранни фактори. При тези условия да твърдиш, че именно днес и сега България трябва да се огъва, да се моли, да се страхува е не само лично бедствие на конкретния политик, историк или лидер на обществено мнение, но това е предателство и престъпление.
Съюзите в които България е член не са фасади, те носят конкретно съдържание и конкретни изключителни възможности, с които рязко усилваме обхвата и качеството на собствените си ресурси за отбрана, политика и икономическо развитие. Именно това са мрежовите или достъпните нам ресурси, които можем да мобилизираме в своя защита или да използваме за своето развитие.
Казвам това защото се очертава нова остра фаза в отношенията между ЕС и Турция, между ЕС и Русия, включително нова игра с бежанското оръжие.
Вероятността Русия или Турция да упражнят пряко силово въздействие върху България не са достатъчно достоверни ако са във видимия спектър. Не само защото сме членки на НАТО или ЕС, но и защото и в двата случая ние имаме не хипотетична, а реална възможност да се позовем на колективните системи за сигурност и развитие, в които сме членове.
Дори в полето на хибридните въздействие, бавно и полека, но неумолимо и ЕС и НАТО започват да реагират достатъчно адекватно за да успеем да разположим оптимално собствените си проблеми в рамките на колективния отговор.
Никога през най-новата си история Бългрия не се е намирала в по-добра ситуация - на практика сме неуязвими за военната сила на Русия, както и за нейното главно икономически оръжие - енергийните ресурси. Залагам професионалната си чест на твърдението, че нито Газпром, нито Лукойл могат да си позволят да прекъснат доставките на нефт и газ за страната за политическа изгода. Ако го направят блъфират на едро, без да има силни карти.
Да, преди десет години беше немислимо да намерим алтернатива на руския природен газ, днес не е така, включително по отношение на маршрутите за доставка - както от север, така и от юг.
Това, че политици и историци продължават да внушават, че всичкият газ е руски /притчата за Голямата Мечка/ и сме обречени, само отразява степента на преднамереното им невежество или по-вероятна корист.
Единствено и само нашето нежелание и текуща преценка на ръководителите на енергийните ни дружества и политиците зад тях, спира форсираната диверсификация при природния газ, като определят сто процентата ни зависимост от Газпром. В рамките на шест месеца до една година могат да се организират заместващи руските алтернативни газови доставки в целия им обем. Въпрос е на малко по-дълъг хоризонт тези доставки да доведат и до конкурентно ниски цени, конкуриращи газпромовските по нефтено-индексираната формула.
Просто няма как, без да имаме реално търсене на алтернативен газ, което да се обслужи от нова ликвидност,  да постигнем най-оптималните търговски условия и най-ниските цени. Още по-малко да реализираме най-добрите и многопосочни сценарии за внос и пренос.
За алтернативни доставки на суров нефт, дори няма какво да се говори - още от "утре", образно казано, целият обем на внос от Новоросийск, може да бъде заместен с внос от всяко друго място.
Много по-сложен и значим е въпросът за зависимостта ни от Русия в контекста на доставките на рафинирани продукти от рафинерията на Лукойл в Бургас, която все пак зависи от работата на руски експерти и мениджъри. Но и тук не сме безпомощни - при всички случаи държавата има полезен ход, дори в екстремни ситуации, дори опити за "поставянето" на държавата на колене. Образно казано, плановете за реагиране при извънредни казуси винаги включват влизането на държавата в Лукойл, особено ако се саботират доставки или производството на рафинирани продукти. Да не забравяме, това е карта, която Русия, може да изиграе само веднъж, като сметката плати изцяло Лукойл. Втори път няма да има.
Зная, че мнозина ще прочетат в тези редове прекомерен оптимизъм. На тях ще кажа : оценката на сценариите е според прогнозите за развитие на ситуацията. "Страховете" и самоценката, че сме буболечки не отразяват обективна действителност, а са съзнателно култивирани и поддържани внушения, от които някой прави политика и капитал.
По-подобен начин стоят нещата и със свежото ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй". Русия не може да си позволи да ни изнидва, че ще спре доставките. Не ние сме уязвими, а Росатом има интерес от българския пазар и знаят много добре, че не трябва да се преминават червена линия.
Да не говорим за другата "мечешка" зависимост - от притчата за "необятния" руски пазар. Там пък имаме най-малък проблем според реалните статистически данни, а не според внушенията на поредните търговци с политика. На практика няма български производител, който да зависи от безалтерантивен внос от Русия.
Обемите на нашия износ пък са толкова малки, а политическия риск от търговия с Русия толкова голям, че на практика няма български индустриалец или търговец, който вече да не е в състояние да пренасочи износа си от Русия към други пазари. Много го направиха.
По същия начин стоят нещата и с Ердоганова Турция. Твърде много се преекспонира опасността от откъсване на територии от България, от заплаха с нова вълна от бежанци, от зависимостта от турски инвестиции и турския пазар. Със сигурност изнасяме повече за Турция, отколкото за Русия, но и тук почти няма стока или услуга, която да не може да си намери алтернативен пазар в ЕС или в Азия или Северна Америка.
В Анкара знаят много добре, че влошените отношения с ЕС не могат да не се отразят на двустранните отношения. А показателите за състоянието на турската икономика никак не са окуражаващи.
Текущите опити на Ердоган да възроди претенциите си към Балканите, в съчетание с подобна политика на Русия, могат да ускорят общоевропейския и евроатлантически отговор.
Няма нищо, което да ни прави "буболечки" и да се страхуваме и от Анкара, ако знаем добре картите си. Не е нужно да скачаме по всеки повод, колкото и арогантни да ни изглеждат действията на турското правителство и президент, още по-малко да заплашваме с прекратяване на дипломатическите отношения. Както неумело се опита да направи служебния премиер Герджиков.
Преди това има много междинни и задължителин стъпки, включително отзоваване на българския посланик за консултации или за по-дълъг срок. В арсенала от средства влизат и демарши, протести от различен, често асиметричен характер и на различно равнище. След това се минава към тацитни и по-явни внушения, отзоваване на дипломати на по-ниско равнище, чак след това идва обявяването на посланика на съответната страна за персона нон грата. Едва тогава може да се стигне до ескалация чрез формален акт, с който се определя срок на даден дипломати да напусне страната. Виенската конвенция за консулските и дипломатическите отношения в това отношение дава достатъчно възможности и правни основания
Но винаги трябва да знаем, че във всяка политика трябва да има допълинтелен или резервен ход, има логика в ескалацията на отговора спрямо ескалацията на ситуацията - реципрочност или асиметрия в зависимост от това кое е по-подходящо.
И Турция и Русия се стремят да усилят влиянието си спрямо ЕС и спрямо Гърция, България и Румъния, чрез дестабилизация на Западните Балканите.
Относно "железния", но доста спорен аргумент за липсата на защита спрямо агресия от друг член на НАТО е достатъчно да се проверят фактите.
Първо, Кипър никога не е бил член на НАТО, а дестабилизацията в страната през 1974 година бе провокирана от свалянето на правителството на архиепископ Макариос от офицери на гръцката хунта. Именно членството на Гърция и Турция в НАТО предотврати мащабен военен конфликт.
В този смисъл, нищо не налага да се чувстваме и да се държим като незначителни или обречени спрямо апетитите на Турция или Русия. Единственото от което трябва да са страхуваме е собствения ни страх, собствените ни комплекси и нерешителност.
А когато правим самооценки на възможностите и рисковете, пред които сме изправени, да си припомним най-важното - когато става дума да си защитаваме собствените интереси на собствената си територия и да развиваме собствената си страна, силата ни е много над ограничените ресурси в рамките на страната ни.
Вярвайте повече в страната си, вярвайте в приятелите и партньорите ни и най-вече стойте с изправена глава.


Comments

Popular posts from this blog

Цялата грозна истина за тези избори в Уол Стрийт Джърнъл и мълчанието на агнетата

Писах преди време, че тези избори и изобщо всички избори, проведени при сегашната система и правила, няма да решат нищо, защото тези които ще попаднат в Парламента не могат да правят реформи, а тези които могат да правят реформи няма да спечелят депутатски места.
Представителната демокрация и институциите не функционират, защото има тотално разминаване между продукта на изборите и скалите на приоритети и интереси на мнозинството хора - които искат корумпираните да влязат в затвора, реформите във всички системи да позволят развитието на страната да генерира повече богатство и неговото справедливо разпределение.  Много неща знаехме - но това, което излезе като статия в Уол Стрийт Джърнъл - вероятно най-авторитетното американско издание - надмина всички очаквания. Знаех и съм писал за операция "Решетников" и за нейните отделни етапи, за целите, за изпълнителите. Но никога не съм предполагал, че неистовото желание на новия лидер на БСП да влезе във властта "на всяка цена&qu…

Фактор: Паметници и памет - потисничество чрез пленяване на историята

Линк към оригинала във Фактор

Посланическият пост в Москва ми даде възможност не само да получа много информация, но да я поставя в контекст. Неизбежно се потопих в темата за историческата свързаност между България и Русия като база върху която стъпват и се развиват отношенията между съвременните поколения.
Много може да се напише, защото твърде малко се знае. Учили са ни едностранна, силно манипулирана история, в която са ни спестени много важни страници.
Темата с вечно недостатъчната признателност е толкова експлоатирана, дори изнасилвана за да обслужва конюнктурни политически нужди, че не оставя много място за спокоен и балансиран прочит. А пораженията върху националната ни памет и народопсихология са огромни. Вместо да терапираме симптомите, ние задълбочаваме заболяването - пример за това са дебатите около паметника на Александър Втори в Свищов.
Формиране на българската нация след освобождението е продължителен и в мното отношение незавършен процес. Гласовита част от обществото от…

Главният прокурор срещу разследване на Европейската комисия - тъжни констатации

Това е жалбата на БЕХ и дружества в прокуратурата срещу Сашо Дончев в качеството му на изпълнителен директор на Овергаз за това, че се жалвал срещу БЕХ, Булгартрансгаз и Булгаргаз за злоупотреба с господстващо положение - това пък е линк към жалбата в ЕК на Овергаз - .
Едно към едно темите, по които ЕК разследва Газпром - за злоутреба с господстващо положение и отказ на достъп до инфруструктура. 
Кой може да спори с това - при положение, че няма и кубически метър природен газ който е да транзитират от друг освен Газекспорт? 
За това БЕХ и сие държат под сурдинка цялата тема с отговора до ЕК на писмото на Газпром, а именно защото самите БЕХ и компании са обект на антимонополно разследване по подобни теми.
Сега служебното правителство прибягва до главния прокурор в присъствието на руски консул за да натисне Овергаз да оттегли молбата си, тъй като се създавали рискове за доставките и националната сигурност !? - дестабилизиране на газовия пазар !?, както и застрашаване на финансово-икономичес…