Alternatives&Analyses: За Алтернативата и нейните носители

Имаме ли Алтернатива?

Много често в обществения дебат, пък в разговори между приятели се повтаря заклинанието, че няма Алтернатива на сегашното управление.

Властта не отрича че сме зле, но антидотът и е класика –

-          не само ние сме зле,

-          или имаме успехи и ни създават на паралелен свят на конграчулейшънсите, в който целия свят ни завижда.

Фалш, с който свикнахме.

Каквото и да ви говорят има абсолютно обективни показатели за това какво се е случило в страната за последните години. През 2010 година отново сме били на дъното в ЕС, но разликата ни от Румъния е била само 8 пункта – 44 срещу 52 от средното равнище на БВП по ППС в ЕС. Днес разликата е убийствена –  ние сме с 51 /още не сме догонили румънците от 2010 година/, през 2019 година те вече са с 66 процента, цели 15 пункта от горе.

Изводът е един единствен – с това управление не става. Не винаги е било така в българската история – догонвали сме, изпреварвали сме.

Има ли Алтернатива на демографската катастрофа? Или да стягаме багажите?

Не искаме имигранти, нямаме вътрешен ресурс и работна сила, квалификация. Простете, но това е съзнателно програмирана бедност и криза, защото утре няма да има кой да произвежда, да вкарва пари в бюджета, да издържа пенсионерите.

Няма как бедни да се надяваме, че няма да живеем най-малко в ЕС – 74,8 години. Доцент Мангъров го каза, с 200 лева пенсия убиваме много по-ефективно от всякакъв коронавирус.

Ако приемем, че това управление няма Алтернатива, значи приемаме съдбата си да сме политическите и икономически ретарди на Европа.

А от малки ни казват, че сме земята на Ботев и Левски!

Не се залъгвайте с фетиша че зад граница има още 3 милиона българи. Няма ги, няма да се върнат, поне огромната част. Ще раждат децата си като чужди граждани, ще умират зад граница, ще бъдат американци, англичани, французи, испанци, но не български граждани.

Ще пращат пари, докато са живи родителите им. След това ще дойдат за последно,  ще продадат каквото е останало и ще си тръгнат завинаги.

Децата им вече не говорят български, не познават историята, не се асоциират по никакъв начин с България. Не се казват Петър, Иван и Георги, а Джон, Питър и Джордж.

Само живеещите и връщащите се тук могат да възродят нацията, както сме го правили след Освобождението и преди Втората Световна Война. Няма кой друг.

И пак питам тези, които смята че няма Алтернатива, смятат ли че това управление може да реши тази екзистенциална задача, че могат да се променят и станат по-добри?

Отговорът приятелю се носи с вятъра, така пееше Боб Дилън.

И пак питам за Алтернативата.

Нямаме ли Алтернатива на Данаил Кирилов за министър на правосъдието?

Или на злополучната Ангелкова в туризма?

Или текущите министри на здравеопазването, на външните работи, на финансите, на регионалното развитие и благоустройство, на културата и т.н.?

Избрали са с кастинг най-слабите ученици от класа, обединени от съзнанието си само заедно могат да „препишат“ за шестица и да управляват.

Играем с „В“ отбор в европейско първенство, и през цялото време ни убеждават, че Стоичков и Балъков никога не са съществували.

Има ли Алтернатива в съдебната система, след като и аз и вие имаме познати прокурори, качествени хора?

Има ли Алтернатива на кражбите в обществените поръчки, на корупцията, на пленените медии и институции?

Питам вас, не властта, защото отговорите са във вас, не в тях.

Имат ли Алтернатива Борисов, Пеевски, Доган?

Отрицателният отговор е самоунизителен за всеки българин? И аз и вие познаваме хора, които ако имаш шанс могат да бъдат нов Стамболов, нов Захари Стоянов, нов Бенковски, нов княз Александър. Да вдъхновяват, да теглят напред и нагоре нацията.

Тук обикновено статуквото репликира - може и да има, но не ги виждаме.

Няма как да ги видите, защото Системата у нас така е изградена, че ако ще и Христос да слезе да ни управлява, много преди да стигне до своя „Дондуков“, ще бъде разпънат от платени медии, от съмняващи се „Юди“, удобно разположени в депутатски и партийни листи, от прокурори, които ще му повдигнат множество обвинения „за всеки случай“, от данъчни и КПКОПНИ, които ще му запорират и „дрехите“. За отрицателния отговор на въпроса за Алтернативата са се погрижили сами, за да ви внушат че Алтернатива няма.

Алтернативата не е в тях, а в нас, в преодоляването на страха от неизвестното, във вдигане на погледа отвъд текущата пустош, в отказа да се задоволяваме с трохите на живота, в съзнанието че трябва да бъдем горди, независими и осъзнати личности, които нямат два живота, за да чакат добрите неща да се случват във втория.

Когато започнем да искаме повече от властта, когато сменим примирението с надежда и решителност, ще видим Алтернативата в толкова много свестни, качествени, морални и патриотични българи, които са лидери в професиите и могат да станал лидери и на нацията.

Докато кажем: „ Аз съм Алтернативата!“, и поискаме промяната.

България може повече, много повече.