Анализи и Алтернативи: Газопроводът ЮГАЛ и фанфарите от Кремъл - преждевременна радост

Докато посрещахме Новата Година се случиха изключително важни събития, които по обясними причини не бяха отразени и анализирани адекватно в медиите, особено българските. Не случайно много двустранни договори с Газпром за доставка на природен газ се задържаха и бяха подписани буквално в последните часове на старата година. Всичко беше функция на основния договор между Нафтогаз и оператора на ГТС на Украйна и Газпром.
Факт е, че както във всяка сделка могат да се провидят основание и двете страни да твърдят че са победители.
Едно събитие, което се откроява в новинарския поток от първите дни на новата година и това е пускането в експлоатация на първата тръба от новия проект ЮГАЛ. Тя върви паралелно на досегашния близнак газопровода ОПАЛ от точката Lubmin, на входа в Германия до Брандов на входа в Чехия.
Два са опорните пункта в твърдението на руските медии за това, че в последна сметка Москва е спечелила "голямата" битка с ЕС и САЩ за доминацията на газовия пазар на ЕС.
Първият е, че съгласието на ЕС и Украйна да се фиксират като задължителни по-ниски нива от обемите на транзитирания газ през 2018 година и особено намалението до 40 милиарда кубически метра в периода 2021- 2025 de facto означава, че Европа и САЩ са се съгласили с двата заобикалящи проекта Северен и Турски поток.
Втората е, че с пускането в експлоатация на ЮГАЛ, който на практика има същия проектен капацитет като ОПАЛ - 31 милиарда кубически метра газ, Газпром ще може да преодолее ограниченията за ползване до 50 процента от капацитета му след решението на Европейскию съд.
И двете твърдения имат своите основания, но както винаги дяволът е в детайлите.
Вън от съмнение е, че ЕС и САЩ на някакъв етап ще трябва да приемат, че тези проекти са "свършен факт", било то през 2020 или 2021 година. Но руските медии подменят истинския проблем на Газпром, който не е самото изграждане, а максималното използване на построените мощности, което да позволи възвръщаемост на огромните инвестиции и най-вече да не допусне конкуренти до тръбите. Такава беше политическата логика на Кремъл, която надделя над пазарната.
САЩ прекрасно знаят, че рано или късно Русия и Германия ще намерят начин да завършат строителството на втората линия на Северен поток -2. Изобщо етапът на строителство с геополитическите инвестиции "на всяка цена", трудно може да бъде блокиран. Докато е  по-трудно и най-вече времеемко да се намерят заместители на големите тръбополагаши кораби на Сайпем и на ОлСийсГруп, то няма проблем да се намерят компании, които да заместят работещите в наземната част от тази преносна инфраструктура. Технологиите са достатъчно разспространени. Това бе и остава основанието текстът за санкциите на САЩ да не влиза в детайли по отношение на начините за ограничаване на строителните дейности по проекта Турски поток на територията на Турция, България, Сърбия и Унгария. Не съм сигурен дали това е преднамерена неясноста за да държи в напрежение ангажираните компании и правителствата зад тях, или просто в американският Конгрес са предпочели да си оставят отворени възможностите за тълкуване при такава сложна игра с много променливи величини.
Тези 30 дни в които Държавният департамент и Министерството на финансите трябва да изготвят списък на компаниите, ангажирани в реализацията на проектите Турски и Северен поток - 2, конкретен обект на санкции, ще дадат отговор на въпроса какво всъщност са имали пред вид законодателите с енигматична фраза в текста на закона за военния бюджет, че санкциите ще се налагат на компании и лица, за дейност в полза на тези проекти в морската част на Турски и Северен поток - 2, но и за "последващи" проекти, т.е. за инфраструктура която е продължение на сушата и осмисля съществуването на морската част.
Това че руските медии твърдят, че Газпром ще може да ползва на пълна мощност газопровода ЮГАЛ, защото съдебното решение на Европейския съд по проекта ОПАЛ, не касае неговия "близнак" е разбира се, чиста пропаганда. Имаме съдебна практика, прецедент, който няма как да не се отрази не само на ЮГАЛ, но и на всеки друг проект в аналогично положение на ОПАЛ на територията на страните членки на ЕС, както и по отношение на инфраструктура на територията на страни-нечленки,  която влиза в ЕС.
Действително, Газпром би могъл на теория да натовари 50 процента от първата и след време и втората тръба на ЮГАЛ, т.е. да спази ограниченията по съдебното решение, и без да е завършен Северен поток -2, но остава нерешен проблема входа в Германия през Северен поток - 2. Там ограниенията продължават, поне докато не бъде завършен Северен поток -2.
Решението на Европейския съд по ОПАЛ недвусмисленно тълкува тази инфраструктура в нейната цялостност и свръзаност - и морска и наземна част.
Фанфарите на прокремълските медии в Москва са неуместни и преждевременни.
На посочения по-горе аргумент в Кремъл противопоставят решеинето в Бундестага, което изключва тази 12 милна зона териториални води на Германия от действието на европейското законодателство. Но и в Берлин, и в Москва прекрасно знаят, че правото да тълкува и да дава изключение от европейското право има само и единствено Европейската комисия и то в строго регламентирана процедура. Решението на Бундестага не може да има правни последици.
Дори и да приемем, че госпожа Фон дер Лайен, която по темата Северен поток предпочете да говори като германски, а не като европейски политик, продължи да прави изявление в подкрепа на Северен или Турски поток, думите и не произвеждат правни последствия. Елементарен иск към същия този Европейски съд ще върне правните и институционални баланси между Германия и ЕС.
До момента на написване на този анализ не е ясно решението по пуска в експлоатация на ЮГАЛ на германския регулатор, нито реакцията на Европейската комисия и дали предстои нова съдебна битка. При всички случаи има неизвестност и несигурност, а след сделката по транзита с Украйна и заплащането на 2,9 милиарда долара по арбитражното дело в Стокхолм, светът вече знае - пазарът победи геополитиката и ако Газпром иска да запази пазарните си дялове в Европа, трябва да набляга на по-добри условия и цени за клиентите си, а не на геополитиката, родена в кабинетите на Кремъл.
Няма нужда да ви убеждавам - сами можете да "познаете бъдъщето"  като сравните какви са били пазара и геополитиката в сферата на природния газ през 2009, 2015 и 2020 година.
В Русия има много спечелили от победата на пазара, включително независимите производители и всички газови компании без достъп до Северен и Турски поток. Тепърва предстои либерализация и демонополизация на руския газов пазар по европейските стандарти.
Защото един от най-логичните начини за изпълнение на европейските пазарни стандарти е Кремъл най-накрая да разреши на други опериращи в Русия производители да изнасят газ през Турски и Северен поток, редом с Газпром.
Но това ще бъде означа само, че Кремъл официалното и оконачателно е обявил краят на природния газ като политическо оръжие.