Проучванията на електоралните нагласи, огласени напоследък, които изтласкват Слави в стратосферата на БГ политиката, са част от обслужваща социология - това, което познати в мрежата наричат "цоциология".
Трифонов е просто проект, който трябва да държи под контрол Борисов. Нещо като царя навремето. До момента, в който не решат реално да го пуснат в игра. Ако изобщо решат. Защото и това не е сигурно. Държат го на полусъединител и го възпитават - на търпение, на послушание, на подчинение. Но може да се окаже в един момент, че е презрял и е пропуснал своя миг. Защото зад кадър се готвят и други проекти.
Главното, по което трябва да се ориентирате в казуса "Слави Трифонов", е "пътят на парите". Всеки проект, с който той се е захващал, изисква голям паричен поток, в края на който тв водещият да остане с пари прим. Не е като хората на Улицата, които протестират със собствени пари и дават от собственото си време. Той е наемен "революционер", който превръща всичко в бизнес проект с добра финансова обосновка.
Ако ме питате дали е оправдано, отговорът не е труден. Всичко е бизнес в днешно време. И напълно е възможно като добър артист той да вярва в искреността и почтеността на намеренията си. А това, че прави всичко с пари, е още по-добре, защото гледам, че без монетарен знаменател и най-високите мисли лесно намират границата на своята несъстоятелност в тотално покварената ни среда.
Слави харчи огромни пари за телевизионния си проект, в който няма приходи, поне не са съизмерими. Кани много "недоволни", за да легитимира телевизията и програмата си, тренира на място за алтернатива на властта. Но тук има уловка. Предположението, че той ще харчи собствени натрупани пари, е непознаване на психологията на хора, които са се издигнали и са станали богати с "много труд", но и в послушание.
Истинските непримирими не стават богати. Следователно харчи чужди пари - изцяло или частично. Вижте какво стана с Джуди Халваджиян и "Господари на ефира". В момента, в който предаването излезе извън контрол, прекъснаха "ефира" и го пратиха в уеба. Сега се сътредоточава върху ентъртейнмънта. "Господарите" правят страхотни предавания, но в мрежата.
Опитомен
Така и Слави, който безспорно има качества, е опитомен от гледна точка на "антисистемност". Неговата задача е да овладее и да контролира протестния вот, който да не прелее към антисистемните партии. За всички, които се съмняват, нека си спомнят гостуването на Борисов при Трифонов в последните дни на Шоуто по бТВ. Човек може да застане в партер не само във фитнес залата.
Слави може да критикува абстрактно и да провокира с "няма такава държава", да се надсмива над властта, но всичко е в рамките на контролираната реплика. Дори и отказът на съда да регистира партията му е предварително калкулирано събитие, което да добави още драматизъм към етикетите "опозиционен", "антисистемен", "неприемлив за властта". Ако тв водещият искаше партията му да мине без проблем в съда, със сигурност нямаше да избере подобно име. Защото не наименованието, а дейността прави една партия това, което е. Нито в БСП са социалисти, нито в ДПС са радетели на правата на човека и екстремно свободолюбиви.
Системата се намесва
Да поговорим сега за нагласените социологически проучвания, които точно в този момент, след провала с регистрацията, връщат Слави в играта, и то на по-висока орбита на очаквания.
Първо, тази "цоциология" не отразява меренето на рейтинг в условията на реална политическа конкуренция и конкретна изборна ситуация. Меренето на една вероятност (Трифонов) заедно с дадености (реално действащи субекти) "извън реално време" е несъстоятелно най-малкото защото питаните лица не са в поставени в положение да избират само един отговор. Сега помислете колко от симпатизиращите на Слави ще станат негови избиратели, ако другите опции не са им ГЕРБ, БСП или "патриотите".
Второ, задачата на подобни "окуражителни" проценти за Слави е да го държат в играта и във фокуса на вниманието на публиката. Но и да му напомнят, че във всеки момент може да го сполети съдбата на Мая Манолова. Защото у нас изборите не са честни априори, и то дори по официални данни. Ако 12 процента от вота са купени, а 15 процента управляемо недействителени и като добавите фалшивите избирателни списъци, за какви честни избори изобщо може да става реч?! Тоест алтернатива в образа на Слави, или на следващия след него, ще бъде спусната "отгоре", но няма да дойде от Улицата. Това, което Улицата може да направи, е само да разбърка картите, да отложи събитието, да промени акцентите - това е т. нар. негативен дневен ред. Но в момента, в който се опита да наложи нов лидер, нова партия, нови идеи - Системата се намесва. (Не, не се отказвам от Улицата - тя е единственото извън контрола на задкулисието и често може сериозно да им обърка картите).
Силите на промяната и проектът на Трифонов
Не отхвърляйте априори проекта на Трифонов. Защото бланкетните отрицания или възхвали са противопоказни на променливата ситуация, особено когато силите на промяната са в дефицитна позиция. За съжаление резултатите на "Дeмократична България" отново ѝ отреждат позицията на "градска" опозиция, т.е. не могат да произведат печеливш национален отбор и послание, разбираемо и припознато от народните маси. Излязат ли от София, лидерите им се губят в провинцията. А това няма как да им качи популярността над 10-15 процента. Което автоматично препраща темата за промяната към потенциалните партньори.
Съюз с Трифонов или поне изследване на темата за потенциалния съюзник, който говори на народа, е задължително упражнение. Но не трябва да се забравя, че той е програмиран да играе самостоятелно, не да партнира. Неговата мисия е да произведе резултат (като Бонев) независимо от това с кого ще се коалира.
Има и други опции за дясната опозиция, но две остават задължителни.
Първата е вътрешна промяна - с нови лица и нови послания. "Да, България" дойде с големи надежди, но като че ли в рамките на "Демократична България" поводите за екзалтация не са много. Дори нововъведенията като вътрешните предварителни избори не получиха легитимност и не произведоха нова енергия. Стефан Тафров се бори и спечели изборите, но партийните ръководства се договориха Радан Кънев да отиде депутат. Дотук с предварителните избори. Ако лидерите ще се договарят, то резултатите още отсега ще са ясни - най-много да влязат в парламента като малка партия.
Без никаква идея за жадуваната промяна. Което е подмяна на вота на хората, защото те очакват техните представители да променят посоката на България, а не да стоят отстрани, докато други държат кормилото. Колкото да и е неприятно да го кажа, но първите лица на ДБ вече не могат да изтеглят дясното на по-висока орбита. В политиката има цикъл - ако за четири години не постигнеш нещо ново, трябва сам да търсиш заместник. Няма да посочвам кой лидер на коя партия и какво да прави. Те са уважавани от мен хора и го знаят добре. Трябва просто да бъдат честни със себе си и да дават път на новото.
Втората е стратегията за сътрудничество със "здрави" сили в ГЕРБ и сие. Има много недоволни от династичния тип управление на Борисов, които се замислят вече за "Деня след". Някои от тях търсят брод към Слави. Но мнозинството от тях обичат властта, постовете и парите, не идеите. Но има и достатъчно, които смятат бързо от гледна точка на печеливши бизнес проекти с цел позитивна промяна на България. А и читавият бизнес също страда от това олигархично управление.
Така че е важно да се следят контролираните от задкулисието проекти, защото те не са априори вързани за кукловодите си. Но най-важното е да си стегнем "отбора", да направим нужните трансфери и да определим печелившата тактика и партньори. Тоест да си подредим къщичката. Не само партиите, но и всички, които припознават себе си като алтернатива на управлението.
Comments
Post a Comment