Линк към сайта на Bulgaria Analytica
На пръв поглед няма логическо обяснение за нестабилността на енергийната борса, за високите цени и дисбаланса между търсене и предлагане. Мощности в излишък, търсенетo в рамките на обичайното за сезона. Очевидно скърцането е в ефективността на саморегулацията на пазар на електроенергия. Странното е, че при достатъчно предлагане част от енергията се изнася, разбира се през търговци, при това понякога на по-ниски цени от вътрешните.
Опитите да се представят процесите както детската болест на либерализацията, тоест като независещо от правителството събитие, са нелепи. Либерализацията, както и повече от системите, които преминават от регулационен към свободен саморегулационен режим, са изложени на опасност от спекулации и манипулации през преходния период. Докато се изравняват условията за конкуренция и държавата определи ролята си в този процес между собственик и арбитър, минава време.
Без преднамерено пасивната роля на държавните компании, доколкото те са слонът в системата, няма как да има рeзки и необясними скокове в цената на електрическата енергия. Има достатъчно мощности, като за базова, така и за пикова енергия.
Най-важен в търсенето на отговор е въпросът – кой има интерес? Със сигурност обяснението е многопосочно, работата е, че се налага да погледнем отвъд лесното обяснение за лошия „пазар“, който се движи от вражески външни, едва ли не „природни“ сили.
Ето ви няколко възможни мотива, без претенция за изчерпателност. Търсете заинтересована страна – и тук правителството и държавните компании стоят начело в списъка.
Финансовото състояние на държавната енергетика продължава да се влошава. Правителството изглежда неспособно да се справи с предизвикателствата. Погледнете последните финансови отчети и обърнете внимание на приходите от продажби или пренос на електроенергия. Проблемите се натрупват, дълговете растат. Усещане за свободно падане.
Дори клиринговата къща на българската енергетика БЕХ вече не е в състояние да спаси през вътрешно кроссубсидиране затъващите компании. За да плати глобата от 77 милиона евро, наложена от ЕК, БЕХ изтърси брашнения чувал от малкото останали печеливши дъщерни компании, с което рязко влоши оперативните им показатели. „Златната кокошка“ АЕЦ „Козлодуй“ пътьом бе лишена от финансов ресурс – дивиденти, а тези пари бяха критично нужни за реализация на програмата за модернизация на блок 6, чийто краен срок е 2019 година.
През септември т.г. БЕХ купи пореден, този път 100 милионен лева дълг на Топлофикация към Булгаргаз, с ясното съзнание, че минава в графата „несъбираем“. Политици правят социална политика – през енергийните дружества. Общата сума на заемите и финансовите лизинги на енергийният холдинг, само за една година – от септември 2017 до септември 2018 – скочиха от 1,2 до 2,2 милиарда лева. Прогнозата за 2019 година никак не е по-розова, като са има „старта“ с покупката на емисионни квоти за 450 милиона лева, без които функционирането на ТЕЦ „Марица-изток-2“ е немислимо.
Ако съотнесем очакванията за още по-голям ръст на цената на емисионните квоти и затъващата в загуби ТЕЦ „Марица-изток 2“ не е трудно да преценим, че НЕК и БЕХ са „на въжетата“ и на практика несъстоятелни като бъдещ източник за финансиране от последна инстанция.
Съпоставете прогнозните равнища на финансови дупки със ресурса, който се събира във Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ – под 200 милиона лева.
Възможностите за значително увеличаване на постъпления са твърде ограничени, солидарността на частните компании с терзанията на правителството има предел, който отдавна е преминат.
Проблемът тепърва ще става по-тежък. Цената на емисиите през 2018 скочи три пъти, след навлизането на значителен спекулативен капитал в търговията с емисии. Цялата логика на климатичните борси, която трябваше да осигури плавен преход към ниско и безвъглеродна икономика и постепенно поскъпване на търговия с емисии, се срина в мига, в който финансовите спекуланти сметнаха, че е време да правят пари. Няма никаква бариера пред цените на квотите и пред сбъдването на прогнози за цени от 35-40 долара на тон. Това ще изправи обществата пред забранителна социална цена на климатичните амбиции, която хората няма да приемат. Докато патосът около зелените цели не беше свързан с толкова стряскащи последствия и социална сеизмика, нямаше проблем за вдигането на летвата. Дойде утрото и сметката и болезнения етап на отрезвяване.
НЕК на практика е на „ръба“ на несъстоятелност и само обстоятелството, че не отписва загубите по АЕЦ „Белене“ и получава финансовите инжекции през БЕХ и от фонда успява да се удържи „над вода“.
Още по-тревожна става картината ако се отчетат инвестиционните намерение и свежия капиталов ресурс, който БЕХ и компании трябва да генерират за да реализират инвестиционните си проекти. Само сумата на АЕЦ „Белене“ и Газовия хъб Балкан надвишава значително оценката на активите на цялата държавна енергетика. Следователно държавната енергетика имат остра и спешна нужда от прилив на свеж и значителен финансов ресурс, който може да дойди или през привличане на инвеститори или от по-високи цени на електроенергията. Приватизацията е мръсна дума, остават цените.
Да напомня, че икономиката на АЕЦ „Белене“ и шансът китайски или руски инвеститори да се ангажират, зависят пряко от прогнозната продажна цена на електрическата енергия към датата на евентуален пуск на ядрената централа. 6 евроцента на киловатчас отдавна не удовлетворяват. Трябва по-бързо сбъдване на прогнозите за по-високи цени и то не след десет години, а днес и сега, за да има шанс ядрения проект и да се увеличат шансовете за на търга за стратегически инвеститор, преди да бъде обявен.
Ако някой не вярва, че правителството сериозно се опитва да „продаде“ АЕЦ „Белене“ на китайски инвеститор или консорциум от руски и китайски инвеститор, трябва да погледне кои хора са начело на българската енергетика. Заместник-министър на енергетиката е Красимир Първанов, човекът, който подписа, против разпореждането на министър Трайчо Трайков, прословутото допълнение към договора с Атомстройекспорт. Заради него ни осъдиха да платим милиард и половина по арбитражното решение.
Не стана ясно откъде този чиновник е добил такава нехарактерна смелост за да не изпълни пряка заповед на своя шеф. Само стана ясно, че е изпълнявал нареждане от по-високо от министерското място. Бойко Борисов. След това министър Трайков бе уволнен, а днес отговорникът за милиардния удар върху България с протекциите на същия премиер отново е шеф и работи безспирно за реализацията на проекта за нова ядрена мощност.
Да припомня базисни факти – ако правителството иска да запази контрол, а за това трябват минимално 34 процента в проектната компания, държавните енергийни компании има нужда да докажат принос – дялов и дългов капитал, съвокупно над 4 милиарда евро. До този момент, дори най-оптимистичната оценка на вложенията не надвишава милиард и половина евро, т.е близо една трета от сумата. Значи трябва да се бръкнем с нови два милиарда и половина евро, ако искаме да контролираме проекта и това никак не се съвместява с уверенията, че повече няма да дадем нито цент.
Към прогнозната сметка на извънредните разходи по „гранд шлемовете“ и оздравяването на бизнеса, трябва със сигурност да прибавим и няколкото милиарда лева, които висят над държавата в случай на вероятно негативен за нея изход от арбитражните дела, които трите ЕРП-та водят.
Цялостен управленски одит на държавната енергетика, направен от професионален консултант, ще покаже картината на приближаваща и неминуема катастрофа, ако не бъдат вдигнати цените на електроенергията.
Оздравяването и изправянето и на крака на държавните енергийни дружества изисква смели и резки реформи, най-вече спиране на кръвотечението през грандкорупционни схеми. Външните предизвикателства са достатъчно зловещи, за да има място за други местни „особености“ на българския капитализъм. Вместо стратегии и кризисно управление сме свидетели на арогантни схеми, при които за да стане Ахмед Доган мултимилионер, се източва ТЕЦ „Марица-Изток -2“, която е гръбнак на енергийната ни система. Тоест никой няма намерение да променя модела, крепящ се върху корупция и който храни властовия режим у нас. За да изплуват родните политически и енергийни олигарси трябва да се налеят огромни инвестиции, а опциите не са много.
Първи вариант – постепенно и значително /над 10%/ повишение, в продължение на години, на цените на електроенергия за населението. Но това веднага ще свали правителството. Регулаторът, дори да прояви най-високата степен на снизходителност, трудно може да вмести и признае по-високи разходи на дружествата, съответно да оправдае и присъди по по-високи цени.
Вторият вариант е през борсата и намеса на държавните енергийни компании, като отговорността се прехвърля към абстрактната „невидима“ ръка на свободния пазар. Основната тежест се поема от индустриалните потребители, които дисперсират и замъгляват причинно-следствената връзка. Индустриалните потребители няма свободата да прехвърлят всяко увеличение на разходите за електроенергия в реципрочно повишение в крайната цена на стоките и услугите. Всичко е лимитирано от конкуренцията.
Що се касае до износните стоки, това е безусловно вярно, защото конкурентите в чужбина нямат „двойно дъно“ в мотивацията, като „надзорниците“ на българската енергийна система. За да оставят крайната цена непроменена, ще бъдат принудени да дават по-ниски заплати, да ограничат инвестиции и работят с по-ниски дивиденти.
Що се отнася до цените на вътрешния пазар – обществото е така устроено, че приема увеличението на цените и ръста на инфлацията като отговорност на последното звено във веригата – производители и търговци. Малцина питат за първопричината – производителите и търговците на електрическа енергия. Още повече, че най-често няма една единствена причина за ръста на инфлацията. Така енергийната компонента се размива между многото други и освобождава ниша за безконтролни манипулации през борсата.
Особено значими възможности за „маневри“ на борсата дава балансирането на пиковата енергия, в която НЕК и ВЕЦ-овете под негов контрол свирят първата цигулка. Достатъчно е реакцията им на борсата да бъде с една идея по-закъсняла или по-ограничена и цените излизат в по-висока от обичайната траектория.
По аналогичен начин се гледа на предумишленото „убийство“ на ТЕЦ „Марица-Изток-2“ –увертюра към по-мащабна кампания за преждевременно извеждане на Мариците от енергийното уравнение. Тъй като не искат да го правят директно, защото миньори и работници ще свалят правителството, прибягват до „свършени факти“. Влошаването на финансовите резултати се представя като неизбежно, и вече в режим на извънредно положение се представя единствено възможните сценарий. „Спасяване“ на блоковете на държавната енергийна компании вече са толкова високи, че просто не си струва. Преди това, обаче, ви спестяват общата картина и пътя до това положение – многото малки „предателства“ и стъпки, способствали за потъване на централата – увеличаване на разходите – в пъти за емисии, за охрана, свиване на приходите веднъж ограбена от ползите на студения резерв, докато централата е принудена безвъзмездно да поддържа поне един блок в де факто студен резерв, защото Догановата ТЕЦ „Варна“ по никакъв начин не може да замести маришките блокове. И така капка по капка, вир по вир – тук десет милиона, там тридесет милиона или петдесет милиона – се трупат стотици милиони, които натежават в негативната оценка и предопределят липсата на перспектива.
Всички тези елементи на дестабилизацията „от горе“ на енергийната система, чиито краен ефект са по-високите цени на свободния пазар, взаимно се допълват и усилват. Обединява ги и крайният адресат – този който ще плати сметката – потребителят и желанието той не разбере как му бъркат все по-дълбоко в джоба.
И тъй като или не искат или не могат да кажат цялата истина започват с обичайните трикове – комисии, проверки, анализи, кризисен пиар. Контролът на политиците върху държавните енергийни компании е равнозначен на власт и жизнена перспектива. Интересите на потребители идват след това. Същите тези мениджъри и политици упорита недоглеждат елементарните рецепти за изход от ситуацията, които пазарът винаги предписва при аналогични проблеми – ако решението не идва със смяна на мениджърите, ще дойде със смяна на собствеността.
След като пропуснахме времето на реформите ще дойде времето на ликвидацията и форсираните продажби.
Comments
Post a Comment