Както предупредих, темата с избора на изтребител има много по-системно значение, отколкото самия размер на сделката. Няма съмнение, че сме свидетели на дежа вю, по каноните на антиамериканската кампания срещу Шеврон и шистовия газ. От тук следва истеризация до "червено". Едни ще ви плашат, че изборът на самолет е равнозначен на нападение срещу Русия, други ще ви обясняват, че ако купим самолетите ще се сринем финансово, трети ще ви разправят че предаваме национални идеали. Нищо ново под слънцето.
Ще следват и протести, дегизирани под някакъв по общ и абстрактен лозунг. В социалните мрежи вече започна хибридната война с протести по всякакъв повод, не че ги няма, но организаторите са ноторно неизвестни хора.
Противниците на сделката не могат да си позволят да организират открит протест по този повод, защото само ще покажат мащабите на своята маргиналност.
Ето защо искам да обърна внимание на демократичната и евроатлантическа общност у нас, че по тази тема - модернизацията на българските ВВС е време да се загърбят всякакви лични предпочитания, различия и конфликти, като се фокусираме върху дългосрочната стратегическа значимост и последствия на сделката. С нея България прави решителна крачка на еманципация. Партиите и конюнктурата са преходни - историята обаче се определя от подобни решения.
Трябва да съхраним и фокусираме енергията си върху позитивното решение, което не е единичен акт, а продължителен процес. Да не забравяме легитимността на нашия избор - близо 60 процента от българите са привърженици на НАТО, а като прибавим и хората, които ако бъдат изправени преди избора или/или също ще изберат единствено възможната алтернатива, то имаме значителна обществена сила, която трябва да бъде спечелена или поне да не допуснем нейното използване за целите на блокирането на сделката. Истински проблем е че до този момент привържениците на избора на нов боен самолет не са успели да организират такава транспартийна, трансполитическа кампания за взаимодействие по теми, които ни обединяват.
Няколко практични аспекта.
Бъговете в процедурата бяха съзнателно заложени, а не самослучили се. Именно за да може на всеки един етап процесът да бъде спрян, компрометиран и върнат в начално положение. Следи се градуса на общественото напрежение, и ако температурата и налягането се повишат прекалено много, поне толкова че да застрашат властта, парата се изпуска. Премиерът винаги може да обяви, че всичко ще стартира отначало. Предлози хиляди - примерно за да запази единството на нацията!?, или докато не постигне консенсус. В момента това е главната цел на опозицията - да спре прозедурата и върне нещата в изходно положение.
Няма никаква гаранция, че ако рестартираме процедурата, нещата ще бъдат много по-различни. Защото повечето критики и съмнения не идват от хора, загрижени за състоянието на българската армия и ВВС, а от сили, които са заинтересовани да пречат и отлагат модернизацията. Трябва да е ясно - консенсус по този въпрос няма да има нито в Парламента, нито в обществото, а ние имаме нужда от самолет. Ерго трябва да се действа в условията на различия на мненията, на противопоставяне и конфликтна среда. Нещо много непривично за ГЕРБ и премиера Борисов, които до този момент рядко водят, по-често следват събитията.
Както и да гледаме на процеса на избор, той не може да бъде направен само и дори предимно по обективни критерии - цена, технически качества, условия. Искахме да сравняване само нови самолети - имаме нов, последен модел. Сега пък се вайкат, че по-изгодно щяло да бъде със стари самолети. Тези спорове нямат край и в безкрайността им е надеждата за отлагане на избора и блокиране на българските ВВС.
Накрая винаги ще има субективен или политически избор в полза на оперативна съвместимост в рамките на НАТО, която не се мери нито в сантиметри, нито в килограми. Нещата опират до възможността България да допринася и се възползва от интегрирания военен потенциал на НАТО за защита на своите граници и национални интереси. Ако основната цел е да имаме самолет за т.н. air policing и за участие в паради, разбира се, че шведският самолет върши прекрасна работа. Без никакъв опит в бойни действия, само гадател може да разбере шансовете му за успех при бой във въздуха, още повече че изходът от въздушното сражение не винаги и само зависи от качествата на пилота и машината, а от перфектното сработване на всички елементи на въздушната отбрана на НАТО. Този, който си мисли, че битката във въздуха е рицарска схватка между два пилота със съответните машини, няма понятие за сложното взаимодействие между въздушни и наземни системи за контрол и водене на боя.
Ако си затваряме очите за заплахите за сигурността, особено след анексията на Крим, и повтаряме като в транс за самоуспокоение, че в Черно море трябва да има само лодки и платноходки, и не забелязваме най-голямата в историята милитаризация на Крим и Черно море, значи може да се залъгваме и да отлагаме този избор.
Но ако отчитаме цялостната палитра от рискове и сценарии, включително песимистични, които по дефолт не изключват и риск от нападение срещу страната ни, то нещата опират до избор на проверена в бой машина. Отбранителните планове не се правят само върху оптимистични хипотези и желания на политиците, а върху споделени в рамките на НАТО оценки за състоянието и характера на военните заплахи.
С други думи, трябва ни самолет, който може да се бори във въздуха за надмощие и да се възползва от всички активи на колективната отбрана на НАТО.
Колкото и да избягваме въпросът - ама ние срещу Русия ли ще се бием? А това е любим психологически похват на кремлинофилите, за да задействат страха от гнева на Москва и комплекса за малоценност, насаждан от дългите години на тоталитарна власт. Помните ли - играем на спортно състезание срещу СССР или Русия и дори нашите коментатори ни внушават, че е нормално да загубим от големия брат. За това не правехме автомобили у нас, не добивахме нефт и газ, защото Москва "не дава". Тя и сега се опитва да ни казва, какво можем и какво не в сферата на "светая светих" на националния суверенитет - отбраната и сигурността.
Не, нито тези, нито други самолети, могат да бъдат използвани в нападение срещу Русия, защото участието на български въоръжени сили остава изключителен прерогатив на българския Парламент. Но могат да се използват за отбрана при това задължително. Най-новата ни история не познава нито един случай българската армия да е нападала Русия в нейните граници.
Обратно, архивите са пълни с примери за вероломни нападения на Русия срещу съседите си, включително и спрямо нас. Няма нито един пример, при който български кораби или самолети да са атакували Русия или Съветския съюз? Нито един. Обратно, атаките срещу български пристаница и градове изобилстват в историята както преди освобождението така и след това. Ако се е случвало, при това често в миналото, значи вероятността да се случи и в бъдеще е голяма. Каквото и да ви говорят.
Една от тактиките на Кремъл за обезличаване на сегашната ни "съветска" авиация, бе играта на ръба - провокациите по въздушните ни граници именно в Черно море, които ни принуждаваха да вдигаме във въздуха малкото останали годни самолети, като разходваме и последните остатъци от летателен ресурс. Така в случай на реална нужда и, не дай си боже военен конфликт, включително в случай на нападение срещу нас, България де факто оставаше беззащитна, като тотално разчита на колективната система на НАТО. И какво се получава - ние разходваме ресурса на своите МИГ и СУ, след което отново отиваме в Москва за да сключим договори за ремонта им и удължаване на живота им. Веднъж губим пари, втори път губим сигурност и независимост. Да припомня изнестен факт, след 1989 година няма нито един случай да сме сключили договор за ремонт на съветски самолети с Русия и той да е бил изпълнен в срок и в рамките на цената.
Така е и с "алтернативността" на Грипен като решение. Няма съмнение, че Москва предпочита този самолет и сегашният български президент даде красноречиви доказателства, че пряко реализира тази воля. Всички, които сега критикуват процедурата за пропуски, да се върнат към решенията на служебното правителство, което отстрани Ф-16 по неясни критерии и след признание на тогавашния служебен премиер Огнян Герджиков, че решението е взето от Румен Радев. Къде видяхте равното състезание и загриженост за националната сигурност на главният критик на избора на Ф-16?
Още нещо в сферата на оценка на политическия риск - Швеция е неутрална страна, което е допълнителен риск пред избора на Грипен. Производството на самият самолет е възможно, благодарение на вноса на основни агрегати от чужбина от САЩ.
Ето ви две реални хипотези, които всеки анализатор на риск ще направи. Казусът е - имаме нужда от боен самолет и сме изправени пред реална заплаха и сме нападнати, тоест сме във война. Разполагаме само с Грипен-и. Швеция, като неутрална страна, и по съображение от "по-висок" порядък, отказва да достави резервни части или обслужи купените от нея самолети, защото шведското правителство, позовавайки се на неутралитета на страната, забранява на корпорацията СААБ да изпълнява договорите си за доставка на части и поддръжка. Забележете, тук изобщо не споменавам за въоръженията. Говоря за пряк политически риск в сделката.
Къде видяхте в търговската оферта на СААБ гаранция от шведското правителство, която да ви гарантира управление на този риск? Сключвате договор с компания, не с правителство. Едно е шведската компания да продава самолетите си на Индия и Бразилия, които са далеч от потенциалния театър на военни действия, друго са Балканите и Източна Европа.
Сделката с Ф-16 е гарантирана от двустранен договор с американското правителство, който изчиства тези въпроси.
Друг политически риск, тотално извън контрола на България, е състоянието на отношенията между САЩ и в Щвеция. Не е извън нормите на сега мислимото, ако отношенията между тях се обтегнат и доставките на американските детайли и агрегати се поставят под заплаха или някакъв тип ограничения. На всички силно препоръчвам да прочетат американските антисанкционни списъци с над 1000 души - компании и личности, за да разберат, че това не е абстракция. Предстоят нови санкции - срещу изпълнителите в проекта Северен поток-2 -швейцарска компания. Швеция даде разрешение за изграждане на газопровода през нейни териториални води. Става дума за доставка на изключително чувствителни откъм политически риск стоки и услуги.
Това са само нищожна част от видимите политически рискове, а тяхната диагностика и управление са същност от същността на тази сделка.
Искам още веднъж да призова всички демократични и евроатлантически партии и сили у нас да разберат, че изричната, недвусмислена и незабавна подкрепа за сделката с Ф-16, както и за даването на мандат за преговори от Парламента не трябва да се отлагат, още по-залко поставят под условие в зависимост от едни или други несъвършенства в процедури. Има нужда от тотална мобилизация и подкрепа не изобщо и някога, а днес и сега.
Това не означава, че няма да остане поле за критичност или съмнения, защото както винаги правителството се държи като страничен участник, предпочита да се ограничи с комуникация на решението за Ф-16 и от военния министър, но не и да печели сърца и умове. Колко от управляващите тези дни защитиха в публичен дебат избора? Ако се разчита само на правителството и депутатите от управляващата коалиция да спечелят битката за модернизацията на армията и на ВВС, нищо няма да произлезе. Причината за отсъствието на разяснителна и информационна кампания, за ангажираност от страна на властимащите, е че в сделката няма посредници и комисионни. А моделът на управление се крепи върху личната или партийна изгода.
Няма никакво съмнение, че много политици и "консултанти" са бесни на факта, че покрай тях минава сделка за няколко милиарда и те няма да вземат нищо. Това беше и причината да потопят договора с Шеврон, след като компанията обяви 30 милиона бонус за правителството, за да се спести корупционни сугестии на централно и местно равнище.
Сегашната позиция на правителството - да се започнат преговори - е единствено възможната и правилна на този етап. А като изходна преговорна позиция тя задължително трябва да включва и възможността да се преговаря с другите участници. Въпрос е на елементарна логика.
Сделката с Ф-16 е Рубикон на самоопределянето на партии, организации и личности, относно това къде стоим в евроатлантическото уравнение.
На всички скептици от демократичната общност да припомня - има мигове, в които личното трябва да остане на заден план. Процесът на избор на Ф-16 не е нито предрешен, нито необратим. Той зависи от вашата реакция, от вашето умение да се фокусирате върху основната и най-важна задача - да бъде завършен процеса и да бъдат проведени и завършени успешно преговорите за избор на Ф-16.
Не подкрепяте Борисов, Каракачанов, Цветанов, Иванов, Атанасов, подкрепяте материалното измерение на принадлежността на България и нейните ВВС към НАТО.
Ще следват и протести, дегизирани под някакъв по общ и абстрактен лозунг. В социалните мрежи вече започна хибридната война с протести по всякакъв повод, не че ги няма, но организаторите са ноторно неизвестни хора.
Противниците на сделката не могат да си позволят да организират открит протест по този повод, защото само ще покажат мащабите на своята маргиналност.
Ето защо искам да обърна внимание на демократичната и евроатлантическа общност у нас, че по тази тема - модернизацията на българските ВВС е време да се загърбят всякакви лични предпочитания, различия и конфликти, като се фокусираме върху дългосрочната стратегическа значимост и последствия на сделката. С нея България прави решителна крачка на еманципация. Партиите и конюнктурата са преходни - историята обаче се определя от подобни решения.
Трябва да съхраним и фокусираме енергията си върху позитивното решение, което не е единичен акт, а продължителен процес. Да не забравяме легитимността на нашия избор - близо 60 процента от българите са привърженици на НАТО, а като прибавим и хората, които ако бъдат изправени преди избора или/или също ще изберат единствено възможната алтернатива, то имаме значителна обществена сила, която трябва да бъде спечелена или поне да не допуснем нейното използване за целите на блокирането на сделката. Истински проблем е че до този момент привържениците на избора на нов боен самолет не са успели да организират такава транспартийна, трансполитическа кампания за взаимодействие по теми, които ни обединяват.
Няколко практични аспекта.
Бъговете в процедурата бяха съзнателно заложени, а не самослучили се. Именно за да може на всеки един етап процесът да бъде спрян, компрометиран и върнат в начално положение. Следи се градуса на общественото напрежение, и ако температурата и налягането се повишат прекалено много, поне толкова че да застрашат властта, парата се изпуска. Премиерът винаги може да обяви, че всичко ще стартира отначало. Предлози хиляди - примерно за да запази единството на нацията!?, или докато не постигне консенсус. В момента това е главната цел на опозицията - да спре прозедурата и върне нещата в изходно положение.
Няма никаква гаранция, че ако рестартираме процедурата, нещата ще бъдат много по-различни. Защото повечето критики и съмнения не идват от хора, загрижени за състоянието на българската армия и ВВС, а от сили, които са заинтересовани да пречат и отлагат модернизацията. Трябва да е ясно - консенсус по този въпрос няма да има нито в Парламента, нито в обществото, а ние имаме нужда от самолет. Ерго трябва да се действа в условията на различия на мненията, на противопоставяне и конфликтна среда. Нещо много непривично за ГЕРБ и премиера Борисов, които до този момент рядко водят, по-често следват събитията.
Както и да гледаме на процеса на избор, той не може да бъде направен само и дори предимно по обективни критерии - цена, технически качества, условия. Искахме да сравняване само нови самолети - имаме нов, последен модел. Сега пък се вайкат, че по-изгодно щяло да бъде със стари самолети. Тези спорове нямат край и в безкрайността им е надеждата за отлагане на избора и блокиране на българските ВВС.
Накрая винаги ще има субективен или политически избор в полза на оперативна съвместимост в рамките на НАТО, която не се мери нито в сантиметри, нито в килограми. Нещата опират до възможността България да допринася и се възползва от интегрирания военен потенциал на НАТО за защита на своите граници и национални интереси. Ако основната цел е да имаме самолет за т.н. air policing и за участие в паради, разбира се, че шведският самолет върши прекрасна работа. Без никакъв опит в бойни действия, само гадател може да разбере шансовете му за успех при бой във въздуха, още повече че изходът от въздушното сражение не винаги и само зависи от качествата на пилота и машината, а от перфектното сработване на всички елементи на въздушната отбрана на НАТО. Този, който си мисли, че битката във въздуха е рицарска схватка между два пилота със съответните машини, няма понятие за сложното взаимодействие между въздушни и наземни системи за контрол и водене на боя.
Ако си затваряме очите за заплахите за сигурността, особено след анексията на Крим, и повтаряме като в транс за самоуспокоение, че в Черно море трябва да има само лодки и платноходки, и не забелязваме най-голямата в историята милитаризация на Крим и Черно море, значи може да се залъгваме и да отлагаме този избор.
Но ако отчитаме цялостната палитра от рискове и сценарии, включително песимистични, които по дефолт не изключват и риск от нападение срещу страната ни, то нещата опират до избор на проверена в бой машина. Отбранителните планове не се правят само върху оптимистични хипотези и желания на политиците, а върху споделени в рамките на НАТО оценки за състоянието и характера на военните заплахи.
С други думи, трябва ни самолет, който може да се бори във въздуха за надмощие и да се възползва от всички активи на колективната отбрана на НАТО.
Колкото и да избягваме въпросът - ама ние срещу Русия ли ще се бием? А това е любим психологически похват на кремлинофилите, за да задействат страха от гнева на Москва и комплекса за малоценност, насаждан от дългите години на тоталитарна власт. Помните ли - играем на спортно състезание срещу СССР или Русия и дори нашите коментатори ни внушават, че е нормално да загубим от големия брат. За това не правехме автомобили у нас, не добивахме нефт и газ, защото Москва "не дава". Тя и сега се опитва да ни казва, какво можем и какво не в сферата на "светая светих" на националния суверенитет - отбраната и сигурността.
Не, нито тези, нито други самолети, могат да бъдат използвани в нападение срещу Русия, защото участието на български въоръжени сили остава изключителен прерогатив на българския Парламент. Но могат да се използват за отбрана при това задължително. Най-новата ни история не познава нито един случай българската армия да е нападала Русия в нейните граници.
Обратно, архивите са пълни с примери за вероломни нападения на Русия срещу съседите си, включително и спрямо нас. Няма нито един пример, при който български кораби или самолети да са атакували Русия или Съветския съюз? Нито един. Обратно, атаките срещу български пристаница и градове изобилстват в историята както преди освобождението така и след това. Ако се е случвало, при това често в миналото, значи вероятността да се случи и в бъдеще е голяма. Каквото и да ви говорят.
Една от тактиките на Кремъл за обезличаване на сегашната ни "съветска" авиация, бе играта на ръба - провокациите по въздушните ни граници именно в Черно море, които ни принуждаваха да вдигаме във въздуха малкото останали годни самолети, като разходваме и последните остатъци от летателен ресурс. Така в случай на реална нужда и, не дай си боже военен конфликт, включително в случай на нападение срещу нас, България де факто оставаше беззащитна, като тотално разчита на колективната система на НАТО. И какво се получава - ние разходваме ресурса на своите МИГ и СУ, след което отново отиваме в Москва за да сключим договори за ремонта им и удължаване на живота им. Веднъж губим пари, втори път губим сигурност и независимост. Да припомня изнестен факт, след 1989 година няма нито един случай да сме сключили договор за ремонт на съветски самолети с Русия и той да е бил изпълнен в срок и в рамките на цената.
Така е и с "алтернативността" на Грипен като решение. Няма съмнение, че Москва предпочита този самолет и сегашният български президент даде красноречиви доказателства, че пряко реализира тази воля. Всички, които сега критикуват процедурата за пропуски, да се върнат към решенията на служебното правителство, което отстрани Ф-16 по неясни критерии и след признание на тогавашния служебен премиер Огнян Герджиков, че решението е взето от Румен Радев. Къде видяхте равното състезание и загриженост за националната сигурност на главният критик на избора на Ф-16?
Още нещо в сферата на оценка на политическия риск - Швеция е неутрална страна, което е допълнителен риск пред избора на Грипен. Производството на самият самолет е възможно, благодарение на вноса на основни агрегати от чужбина от САЩ.
Ето ви две реални хипотези, които всеки анализатор на риск ще направи. Казусът е - имаме нужда от боен самолет и сме изправени пред реална заплаха и сме нападнати, тоест сме във война. Разполагаме само с Грипен-и. Швеция, като неутрална страна, и по съображение от "по-висок" порядък, отказва да достави резервни части или обслужи купените от нея самолети, защото шведското правителство, позовавайки се на неутралитета на страната, забранява на корпорацията СААБ да изпълнява договорите си за доставка на части и поддръжка. Забележете, тук изобщо не споменавам за въоръженията. Говоря за пряк политически риск в сделката.
Къде видяхте в търговската оферта на СААБ гаранция от шведското правителство, която да ви гарантира управление на този риск? Сключвате договор с компания, не с правителство. Едно е шведската компания да продава самолетите си на Индия и Бразилия, които са далеч от потенциалния театър на военни действия, друго са Балканите и Източна Европа.
Сделката с Ф-16 е гарантирана от двустранен договор с американското правителство, който изчиства тези въпроси.
Друг политически риск, тотално извън контрола на България, е състоянието на отношенията между САЩ и в Щвеция. Не е извън нормите на сега мислимото, ако отношенията между тях се обтегнат и доставките на американските детайли и агрегати се поставят под заплаха или някакъв тип ограничения. На всички силно препоръчвам да прочетат американските антисанкционни списъци с над 1000 души - компании и личности, за да разберат, че това не е абстракция. Предстоят нови санкции - срещу изпълнителите в проекта Северен поток-2 -швейцарска компания. Швеция даде разрешение за изграждане на газопровода през нейни териториални води. Става дума за доставка на изключително чувствителни откъм политически риск стоки и услуги.
Това са само нищожна част от видимите политически рискове, а тяхната диагностика и управление са същност от същността на тази сделка.
Искам още веднъж да призова всички демократични и евроатлантически партии и сили у нас да разберат, че изричната, недвусмислена и незабавна подкрепа за сделката с Ф-16, както и за даването на мандат за преговори от Парламента не трябва да се отлагат, още по-залко поставят под условие в зависимост от едни или други несъвършенства в процедури. Има нужда от тотална мобилизация и подкрепа не изобщо и някога, а днес и сега.
Това не означава, че няма да остане поле за критичност или съмнения, защото както винаги правителството се държи като страничен участник, предпочита да се ограничи с комуникация на решението за Ф-16 и от военния министър, но не и да печели сърца и умове. Колко от управляващите тези дни защитиха в публичен дебат избора? Ако се разчита само на правителството и депутатите от управляващата коалиция да спечелят битката за модернизацията на армията и на ВВС, нищо няма да произлезе. Причината за отсъствието на разяснителна и информационна кампания, за ангажираност от страна на властимащите, е че в сделката няма посредници и комисионни. А моделът на управление се крепи върху личната или партийна изгода.
Няма никакво съмнение, че много политици и "консултанти" са бесни на факта, че покрай тях минава сделка за няколко милиарда и те няма да вземат нищо. Това беше и причината да потопят договора с Шеврон, след като компанията обяви 30 милиона бонус за правителството, за да се спести корупционни сугестии на централно и местно равнище.
Сегашната позиция на правителството - да се започнат преговори - е единствено възможната и правилна на този етап. А като изходна преговорна позиция тя задължително трябва да включва и възможността да се преговаря с другите участници. Въпрос е на елементарна логика.
Сделката с Ф-16 е Рубикон на самоопределянето на партии, организации и личности, относно това къде стоим в евроатлантическото уравнение.
На всички скептици от демократичната общност да припомня - има мигове, в които личното трябва да остане на заден план. Процесът на избор на Ф-16 не е нито предрешен, нито необратим. Той зависи от вашата реакция, от вашето умение да се фокусирате върху основната и най-важна задача - да бъде завършен процеса и да бъдат проведени и завършени успешно преговорите за избор на Ф-16.
Не подкрепяте Борисов, Каракачанов, Цветанов, Иванов, Атанасов, подкрепяте материалното измерение на принадлежността на България и нейните ВВС към НАТО.
Comments
Post a Comment