Първанов говори за нов "малък" шлем. Не съм сигурен дали играе бридж, но и там условието за направиш малък шлем са две - силни карти и умение - твое и на партньора ти. Вече се провали с големия шлем и отчаяно някаква остатъчна възможност за игра във високите орбити.
Пет минути слава и внимание от Москва. Друго не можете да окачвате от него - нито технологични или иновативни визии за страната, нито призиви за по-плътна и смислена интеграция в ЕС и НАТО. Той си има едно поле - Русия, където се чувства в свои води.
Като предполагам какъв документ е подписан в Петербург от Теменужка Петков и какво сънува Първанов си личи, че отдавна не е президент и е загубил усет.
Той все още си мисли, че големите проекти стават с "политическа воля", с политически гаранции, а не с умения и пари.
Нито Белене нито нова версия на Южен поток /тръба през България/ са възможни без пазарите и ЕК да оправдаят подобна стъпка. А сигналите са твърде обезкуражаващи.
Става също и по тоталитарния метод - с ангажименти на публичен ресурс - пряко или чрез политически гаранции. За сега разчитат на Булгартрансгаз като тръби, но компанията няма сили сама да се справи нито със структурирането на подобни проекти, нито с управлението, а на последно място и финансирането им.
Не искам да квалифицирам надеждите за финансиране от ЕС - нулеви са, да не кажа отрицателни. Малко по-голями са надеждите за "съгласуване" на проектите - новите трасета и усилване на настоящите - на българска, т.е. на ЕС територия, с Европейската комисия - особено на фона на подозренията към Москва и геополитическите планове чрез газови проекти. Пък и антимонополното разследване срещу БЕХ и двете държавни газови дружества съвсем не внася оптимизъм и основания за положителен изход- Вече веднъж настъпихме мотиката, като обещахме на Газпром нещо което не можем да осигурим. По същия път минава и гръцките компании - правителство отказа да гарантира изпълнение на ангажименти по "осигуряването" на съгласие на ЕК.
Няма как да станем газов хъб само с руски газ. Можем само да утвърдим положението си на подконтролна територия на Газпром - това което някои наричаха Газпромланд. В нея Булгаргаз е филиал на Газпром, а Булгартрансгаз се интересува само от договорите за пренос на Газекспорт.
Но вероятно на Тях не им пука. Затова и скачат срещу настояването на ЕК за преструктуриране на собствеността на Булгартрансгаз, защото тези естествени монополи са ресурс срещу демокрация, срещу либерализацията и срещу диверсификацията. Играят само в полза на единствения доставчик. Защото само с доставки на руски газ могат да намерят за себе си някаква роля на посредник - чрез Булгаргаз и Булгартрансгаз.
Някой много ги е излъгал, че ЕК ще даде "зелена" светлина на подобен проект, докато не докажем, че сме либерализирали и диверсифирали пазарът си, за да можем да си позволим нови количества газ от Газпром.
И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...
Comments
Post a Comment