След реакцията днес на главния прокурор Цацаров все повече се убеждавам, че най-големият му проблем е собствената му преценка за стореното, за това което ще остави. Защото всички искаме след себе си да оставим някаква диря. Пък има и семейство, близки - които болезнено четат мнението и оценките на обществото за него. И това е по-силно от зависимостите от когото и да било.
Опитайте се да му помогнете като се сетите за едно голямо дело със свършена работа на прокуратурата - от разкриването на престъплението, до съда. За някаква значима позиция по обществено значим проблем. Сега пиарите трескаво търсят поводи за да излъскат имиджа и опира да лична намеса в темата за уседналостта при регистрацията на учениците в софийските училища. Каква отчаяна нужда от добра дума и внимание?
За сметка на това списъкът от несвършена работа - това, за което му плащат - е огромен и той се пълни всеки ден.
Последните бяха бездействието на прокуратурата и пренебрегването на осемте жалби на убитата Виола. Не зная как може да спи спокойно след като бездействието на подчинените му е убило в пряк и преносен смисъл това младо момиче. Не, не самия Цацаров, а системата която той защитава на смерть и която управлява еднолично.
Колкото и да е обръгнал към обществената критика, съзнанието, че просто няма с какво да покаже, че изобщо е съществувал като прокурор, без списък от свършена работа - ще ражда все по-голямо неудовлетворение и у него и околните.
Не е въпросът толкова дали прокуратурата да бъде в или извън съдебната система - важно е какви ще бъдат ръководителите и, с какъв манталитет ще управляват и какво реално ще постигнат.
Цацаров нито направи нещо значимо, нито ще направи. Пропусна шансовете си, защото "балансираше" между страховете и зависимостите си.
Все пак е завършил Английската гимназия и реално право - а не в школата в Симеоново. Тоест има понятие за стойностите.
Днес петдеседет души постигнаха много. Не техния брой го впечатли, а съзнанието, че е нетърпим за обществото. Ако утре реши да събере няколко души в своя подкрепа извън подчинените или зависимите от него, ще се изправи пред горчивата истината за пропиляните си години в обслужване на чужди интереси. Не вярвам да е станал много богат - тези които обслужва, едва ли са му дали възможност да се обогати, защото това крие опасност да бъде независим.
И тогава ...... за какво беше тази измислена битка с Лозан Панов, да не допусне реален дебат и реформа, която само щеше да му позволи да си върши добре работата и да го направи още по-силен и най-важно обществено признат.?
И търсят духът на Караджата... Разделението между църква и държава не е просто модерна прищявка или плод на секуларизъм. То е дълбоко осъзнат принцип, формиран след векове на исторически опит, който доказва, че когато църквата и държавата се смесват, и двете страдат – първата губи своята духовна чистота, а втората – своята институционална стабилност. Въпреки това, периодично се чуват призиви за въвеждане на задължително религиозно обучение в българските училища, често облечени в реторика за „укрепване на традиционните ценности“ или „възраждане на националната идентичност“. Но тези предложения крият сериозни рискове – не само за личната свобода, но и за самата вяра и все още крехката ни демокрация. Вярата като тайнство, а не учебен предмет Вярата в Бог, както и всяко истинско духовно търсене, не може да бъде сведена до набор от правила, текстове или формули. Тя не е като математика или история, които могат да бъдат преподавани като факти и дати. Вярата е тайнство – интимен процес, ко...
Comments
Post a Comment