Skip to main content

Петдесет души промениха Цацаров?

След реакцията днес на главния прокурор Цацаров все повече се убеждавам, че най-големият му проблем е собствената му преценка за стореното, за това което ще остави. Защото всички искаме след себе си да оставим някаква диря. Пък има и семейство, близки - които болезнено четат мнението и оценките на обществото за него. И това е по-силно от зависимостите от когото и да било. Опитайте се да му помогнете като се сетите за едно голямо дело със свършена работа на прокуратурата - от разкриването на престъплението, до съда. За някаква значима позиция по обществено значим проблем. Сега пиарите трескаво търсят поводи за да излъскат имиджа и опира да лична намеса в темата за уседналостта при регистрацията на учениците в софийските училища. Каква отчаяна нужда от добра дума и внимание? За сметка на това списъкът от несвършена работа - това, за което му плащат - е огромен и той се пълни всеки ден. Последните бяха бездействието на прокуратурата и пренебрегването на осемте жалби на убитата Виола. Не зная как може да спи спокойно след като бездействието на подчинените му е убило в пряк и преносен смисъл това младо момиче. Не, не самия Цацаров, а системата която той защитава на смерть и която управлява еднолично. Колкото и да е обръгнал към обществената критика, съзнанието, че просто няма с какво да покаже, че изобщо е съществувал като прокурор, без списък от свършена работа - ще ражда все по-голямо неудовлетворение и у него и околните. Не е въпросът толкова дали прокуратурата да бъде в или извън съдебната система - важно е какви ще бъдат ръководителите и, с какъв манталитет ще управляват и какво реално ще постигнат. Цацаров нито направи нещо значимо, нито ще направи. Пропусна шансовете си, защото "балансираше" между страховете и зависимостите си. Все пак е завършил Английската гимназия и реално право - а не в школата в Симеоново. Тоест има понятие за стойностите. Днес петдеседет души постигнаха много. Не техния брой го впечатли, а съзнанието, че е нетърпим за обществото. Ако утре реши да събере няколко души в своя подкрепа извън подчинените или зависимите от него, ще се изправи пред горчивата истината за пропиляните си години в обслужване на чужди интереси. Не вярвам да е станал много богат - тези които обслужва, едва ли са му дали възможност да се обогати, защото това крие опасност да бъде независим. И тогава ...... за какво беше тази измислена битка с Лозан Панов, да не допусне реален дебат и реформа, която само щеше да му позволи да си върши добре работата и да го направи още по-силен и най-важно обществено признат.?

Comments

Popular posts from this blog

Цялата грозна истина за тези избори в Уол Стрийт Джърнъл и мълчанието на агнетата

Писах преди време, че тези избори и изобщо всички избори, проведени при сегашната система и правила, няма да решат нищо, защото тези които ще попаднат в Парламента не могат да правят реформи, а тези които могат да правят реформи няма да спечелят депутатски места.
Представителната демокрация и институциите не функционират, защото има тотално разминаване между продукта на изборите и скалите на приоритети и интереси на мнозинството хора - които искат корумпираните да влязат в затвора, реформите във всички системи да позволят развитието на страната да генерира повече богатство и неговото справедливо разпределение.  Много неща знаехме - но това, което излезе като статия в Уол Стрийт Джърнъл - вероятно най-авторитетното американско издание - надмина всички очаквания. Знаех и съм писал за операция "Решетников" и за нейните отделни етапи, за целите, за изпълнителите. Но никога не съм предполагал, че неистовото желание на новия лидер на БСП да влезе във властта "на всяка цена&qu…

Фактор: Паметници и памет - потисничество чрез пленяване на историята

Линк към оригинала във Фактор

Посланическият пост в Москва ми даде възможност не само да получа много информация, но да я поставя в контекст. Неизбежно се потопих в темата за историческата свързаност между България и Русия като база върху която стъпват и се развиват отношенията между съвременните поколения.
Много може да се напише, защото твърде малко се знае. Учили са ни едностранна, силно манипулирана история, в която са ни спестени много важни страници.
Темата с вечно недостатъчната признателност е толкова експлоатирана, дори изнасилвана за да обслужва конюнктурни политически нужди, че не оставя много място за спокоен и балансиран прочит. А пораженията върху националната ни памет и народопсихология са огромни. Вместо да терапираме симптомите, ние задълбочаваме заболяването - пример за това са дебатите около паметника на Александър Втори в Свищов.
Формиране на българската нация след освобождението е продължителен и в мното отношение незавършен процес. Гласовита част от обществото от…