По повод на награждаването на Георги Йорданов и реакциите на служебния премиер, министър на културата и изобщо цялото войнство на Борисов и Пеевски, които мимикрират и де факто предадоха смисъла на Промяната след 1989 година. Били антикомунисти, били за социална справедливост, тачели жертвите на комунизма и тоталитаризма. Всичко е фалш и в сърцата им още звънтят партийните книжки и копнежа да бъдат част от службите. Имат право на своите пристрастия, но когато с тях определят нравите и ориентация в България, имаме голям проблем. Пиша тези думи по повод на балансите в историята и развитието - за тези сбъркани баланси, благодарение на които награждават с най-висшите държавни отличия и бившите шефове на БКП, и бившите шефове на службите и всички висши номенклатури, на вечната "дружба". А подминават другата България, която е символ на истинската проевропейска и проатлантическа насока и ценности. А за наградите на Българската Православна Църква изобщо да не говорим - там не 1989