Новините за подадените заявление за интерес от Росатом, CNNC и южно-корейската Хидро-Ядрена Компания, да бъдат стратегически инвеститори в АЕЦ „Белене“ не изненадват. Трите компании можеха да подадат подобно неангажиращо заявление още преди година, без да рискуват много, да не кажа нищо. Другите кандидати са съпътстващ пиар и касаят доставки на оборудване и покупка на ток, които нямам място на този ранен етап. Най-малкото защото доставките са отговорност на компаниите, които ще притежават проекта и ще могат да вземат решение, т.е. на стратегическите инвеститори. Продажбите на ток, също са работа на компанията развойник и оператор, и на това не му е сега времето. Смесването на всичко в един кюп няма професионална логика и е изглежда безсмислено. Но пък прави заглавията – „голям интерес към АЕЦ „Белене“, които не стават по-малко кухи.
Важното е да се отделят новите моменти, които разкриват защо този път тези, които отново реанимират проекта, се надяват че изходът ще е различен. Защото стомната се чупи вече три пъти и няма никакви изгледи следващия четвърти път да бъде различно.
На първо място, днес правителството е тотално контролирано от олигарсите, което позволява всякакви безумия да бъдат прокарани през Парламента и така да се избегне отговорност за всяко решение по проекта. Облечено в решение на Народното събрание, всяко действие на премиер, министър, депутат, шеф на държавна компания, автоматически става ненаказуемо.
Преди последния рунд Борисов не беше активната фигура зад размразяването на проекта, поддържаше дистанция от Първанов и Овчаров, поради което можеше да изглежда обективен и балансиращ фактор.
Никога преди това, нито при социализма, нито в ранните години на прехода, нито при Станишев и Първанов, олигархията не е успявала да подчини по такъв начин държавния апарат, съдебната, изпълнителна и законодателна власт, като се чувства практически всесилна и неуязвима. Ключови регулаторни институции на държавата са тотално пленени от олигархични интереси. Достатъчно е да се спомене демонстративния отказ на Комисията за защита на конкуренцията, стълб във всяка пазарна икономика, с ключово значение за нейното функциониране, да разгледа казуси на явна манипулация с цени на електрическата енергия от компании свързани с водещия български енергиен олигарх. Така КЗК му подпечатаха сертификат за влиятелност и ненаказуемост, който му позволява да блесне няколко дни по-късно като „стратегически инвеститор“ в най-големия за цялата история инфраструктурен обект у нас.
Очакваше се традиционното лоби „за“ АЕЦ „Белене“ да включи нов и различен играч и Ковачки изпълнява тази роля. За модела на управление в страната, проектът е същност от същността, репер и фундамент.
Предишните играчи са известни, но повечето са заели ниска позиция, разбирайки че ролята на „стратегически инвеститори“ е над възможностите ми. Няма и кой да им разреши, защото работата изобщо не се свежда до това да имаш обороти от стотици милиони, или опит в изграждането на ядрени централи, ако се съди по хлабавите критерии за участие, включително на компании с капитал от няколко лева и без никакъв опит.
Пък и в годините на неслучване на АЕЦ „Белене“ досегашните български играчи бяха дисциплинирани и опитомени с помощта на прокуратурата. И сега пипат внимателно, като се оглаждат за червени флагове.
Господин Ковачки се чувства уверен, че сам може да участва в раздаването на картите, като се договори с Росатом и китайската ядрена компания.
Това, което той предлага на потенциалните си нови „партньори“ е не само възможността да търгува с влиянието си, като манипулира безнаказано пазара, така че продажните цени на нова ядрена енергия да бъдат достатъчно високи, за да има тя икономически смисъл. Стратегическото му партньорство с руски и китайски инвеститори им гарантира шпалир от коленичила бюрокрация на всеки етап от сделката.
Казано с други думи – посланието на Ковачки е: „няма смисъл да преговаряте с правителството, което и да е то. Тези с титлите „премиер“, „министър“, които уж преговорят от името на властта, идват и си отиват. „Аз оставам и ангажиментите които едно правителство може да поеме, но следващото да не изпълни, мога да ви гарантирам“. Доказателството лежи в случилото се с неговите бизнес проекти в енергетиката, с прегазването на закони и сделки с електроенергия, по внос и изгаряне на токсичен боклук със съмнителни партньори от криминалния свят, при широко затворени очи на цялата администрация и регулаторни органи, за съмнителните сероочистките и игрите с плащанията за емисионните квоти. За него изглежда няма правила, няма институции, няма граници.
Схемата, която българският „стратег“ в енергетиката предлага, е почти съвършена. Хем той печели входен билет за масата на големите в търга за АЕЦ „Белене“, което ще му осигури място при разпределяне на ресурс и ще бетонира влиянието му за години напред. Хем това му излиза безплатно, защото се финансира от всички нас – и като обикновени потребители, и като консуматори на стоки и услуги, произведени с по-скъп ток.
Протести нямаше, отнесе го най-малко виновния – бившия шеф на НЕК. Ковачки е по-удобен от Пеевски, най-вече с по-слабата си публична експозиция.
Общественото мнение – жабата, пое по-високата температура – по-високите цени, без да се усети и свикна. В допълнение, точно в нужния момент на нужните позиции, бяха поставени хората, които ще решават нещата около търга за АЕЦ „Белене“ и ще разпределят порциите „а ла Доган“ – ключовите играчи Жаклен Коен и Иван Йончев. Те стоят зад продажбата на евтиния ток от АЕЦ „Козлодуй“ на фирми свързани с българския „стратегически“ инвеститор.
Очевидно няма значение, че новият шеф на БЕХ носи персонален кредитен „риск“ за Европейската инвестиционна банка. Това не касае участието му в този проект и само тази международна финансова институция, а всяка друга международна финансова институция от западния свят.
На пръв поглед сегашната процедура е обречена, защото като махнете прилагателните, гръмките медийни заглавия и хиперболите, ситуацията с проекта за нова ядрена централа не е много по- различна от тази през 2006 година. С изключение на участието на азиатски компании – китайски и южнокорейски ядрени компании, няма особена разлика. Но пък този път няма западноевропейци от ранга на RWE. „Смесената“ процедура е далеч от професионалните стандарти дори на предишните опити за реализация на проекта АЕЦ „Белене“, не само защото отсъства професионален консултант, но и защото процедурата се движи посредством ръчен инжинеринг.
Паралелно с това върви на пълен ход канибализацията в българската енергетика и по всичко – изглежда няма кой да я спре.
Това правителство продължава да работи „на парче“ – проектите в атомната енергетика са за сметка на въглищната, либерализацията на пазара върви в условно наклонение, доколкото не попречи на олигарси да „усвояват“ своите ползи от енергетиката. Ядрените проекти никак не се вместват в дългосрочните енергийни стратегии, нито в климатичните политики.
Има все пак нещо ново при поредния опит за реанимация на АЕЦ „Белене“ и то е подкрепата, на този етап дискретна, която климатистите оказват с изявления, че ядрената енергетика е чиста енергетика и помага за постигане на поставените „климатични“ цели на България. А цялата заблуда около „чистотата“ на тази енергия е само защото законодателите по някаква перверзна логика са решили да не отчитат цялостния отпечатък на ядрените централи върху околната среда, свръхтоксичността на отпадъците, проблемите със съхранението на отработеното ядрено гориво и разбира се отсъствието на адекватно управление на ядрения риск, който се прехвърля изцяло за сметка на държавата и бюджета.
От там и митът за „евтиния“ ток от ядрената централа.
Калкулирайте в цената на АЕЦ „Козлодуй“ и разходите, която централата трябва да плати за сравнимо пазарно управление на ядрения риск по стандартите на водещите страни в ЕС, както и цената за извеждане от експлоатация на съответните блокове /около 3 милиарда евро/, а това е между 200-300 милиона евродопълнителни разходи и ще осъмнете с 2-3 пъти по-висока цена от текущата. И докато при АЕЦ „Козлодуй“ няма какво да се амортизира като цена, то при АЕЦ „Белене“ ще има отчисления за близо 20 години, а цената на произведената електроенергия ще бъде над 220 лева за МВтч, при това в рамките на сегашната „снизходителна“ схема за управление на ядрения риск за сметка на държавния бюджет.
Просто властите в България залагат на покер съдбата и парите на народа, разчитайки че катастрофично събитие няма да настъпи, като печалбите отиват за „казиното“, а загубите се разпределят между всички ни.
По климатичната тема правителството продължава да се снишава и да тупка топката, като се прави, че радикализацията на климатистите и свръхцелите не ни засягат. Лошото момче на ЕС – Виктор Орбан, заяви, че в Брюксел могат да си поставят всякакви цели, но Унгария ще постигне 20 процента дял на ВЕИ от крайното потребление на енергия чак през 2030 година. Доводът – енергийната сигурност е част от национална сигурност и тя има приоритет над целите-репери диктувани от Брюксел.
Реакциите на българското правителство са забавени и без фокус, сами се вкарват в капана на порочна низходяща спирала – разрешенията за парникови емисии струват все повече, плащанията за да имаме въглищна енергия стават все по-високи, централите затъват във все по-тежки дългове. Едната част от електроенергетиката – ТЕЦ-овете, които са стълб на енергийната независимост на страната, финансират субсидиите за „модната“ ВЕИ част и тъй като размерът на субсидии и щетата за въглищната енергетика са на пикови равнища, – вече може да се мисли и за финансиране на ядрени проекти.
А междувременно „въглищният“ Ковачки трябва да се трансформира в „ядрения“ Ковачки, като остави зад себе си разрухата на затворените мини и централи.
Новото при сегашната процедура за АЕЦ „Белене“ е че лобистите на проекта, включително посочените олигарси, успяха да „опитомят“ профсъюзите в мини Марица-Изток, които до този момент бяха препятствие. Профсъюзните лидери се договориха, че „тяхното няма да се губи“ и закриването на мини и централи върви с пълна сила.
В същото време упорито се игнорира възможността за решаване на климатичните уравнения чрез газификация на енергетиката и увеличаване на потреблението на природен газ от домакинствата и индустрията. И Турция и Гърция ограничиха вноса на електрическа енергия, поради ниските цени на природния газ и пълното натоварване на газгенерационните си мощности. У нас газовата енергетика просто не е тема, защото отклонява ресурси и внимание от централната цел – реализацията на АЕЦ „Белене“. Макар и под сурдинка, Ахмед Доган преговаря с Газпром за стратегически инвестиции в ТЕЦ „Варна“.
Уж се прави газов хъб, милиарди ще влагаме в мрежата, за да текат други милиарди кубически метра евтин природен газ, а се страхуваме да ги докоснем и превърнем в източник на евтина енергия, развитие и потребление.
Шансовете за дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от компании на Ковачки са нищожни. Няма банки, които да му издадат нужните гаранции. Изобщо пазарът на електроенергия изобщо не предполага наличието на десет или двадесет годишни договори за изкупуване.
Но това, което Ковачки и тандемът Доган и Пеевски зад него могат да направят, е да изработят нужния проект за мрежа от скрити и явни субсидии от страна на държавата, които да бъдат прокарани през Парламента с гласовете на всички партии в Парламента.
Ако в момента виждате някаква ръмжене от ъгъла на БСП или президента Радев, не го приемайте за друго, освен за покана за договаряне.
Добрата новина е, че геополитическият риск от руско-китайски проект в страна от ЕС и НАТО, е прекалено голям за да бъде управляван от който и да е от българските играчи – и корпоративни – като Пеевски и Ковачки и институционални като партиите и политиците на власт.
Comments
Post a Comment