Бързам да кажа, че нищо
от споделеното по-долу не е мотивирано от интерес или полза, нито в миналото,
нито текущи или бъдещи. За това ми е спокойно и свободно.
Заедно с Лъчезар Цоцорков
направихме доста неща и сега се чувствам
задължен, заедно с наследниците и последователите му, да ги продължа и довърша
до край и предам на следващите поколения.
Да, в много отношениs той беше най-доброто от
предишната система, просто защото основната част от живота му бе минала при социализма.
Така се случи - не беше нито негов, нито наш избор.
Много неща научих от
Лъчо, както го наричахме в клуба, но две истории ще останат с мен до края.
Първата е изключително
философска – за разликата между панагюрци и копривщенци по техните реакции по време на Априлското въстание.
Знаете историята – първата пушка пуква в Копривщица, но скоро след това
богатите хора на града разбират, че
битката е загубена и за да омилостивят властта пишат писмо и молят Султана за защита
от бунтовници /!?/, като в знак на подчинение сами предават въстаници.
Това е рационалният
избор. Претегляш алтернативите, оценяваш вероятността от случването им и вземаш
решение, което ще ти позволи да оцелееш чрез снишаване или „балансиране“,
казано на съвременен жаргон. От гледна точка на Историята правдата на копривщенските
чорбаджии се е доказала и има ярко материално изражение – оставила ни е
архитектурното наследство на града, който е резерват и богатство, което се
предава по наследство поколение след поколение. Не трябва да забравяме, че
къщите които са останали след Априлското въстание, са били наследявани и са
дали на следващите поколения добър материален старт, който и до ден днешен, при
равни други условия, им дава предимство пред панагюрци.
И другата истина – на
панагюрци и Бенковски, които не по-малко ясно са давали сметка, че битката е
обречена, но въпреки това са рискували с живота, с имотите, с бъдещето на
децата си, в името на абстрактен за мнозина от онова, пък и в днешно време идеал – Свободата на
Отечеството. Панагюрище е опожарено, стотици убити, изнасилени, унизени. От
гледна точка на „бизнес плана“ на въстанието – тотална щета - целите не са
постигнати, харчовете направени, човешкия капитал изчезнал. Но от гледна точка
на националния и исторически баланс, панагюрци са направили най-великата
инвестиция – тяхната „сметка“ стои много по-високо от тази на копривщенци,
защото саможертвата им постави България на картата, предизвика уважението на
европейските народи и тяхното признание, че принадлежим към тях и в последна
сметка провокира освобождението ни.
Лъчезар беше направил
своя избор – между чорбаджията и възрожденеца – много отдавна и лично., най-вече защото разделителната
линия между днешните прагматици и идеалисти в обществото ни е толкова
отчетлива. Да, безспорно беше състоятелен човек, но богатството му не го
промени. Напротив, даде му възможност да докаже, че любовта му към Отечеството и
Родния край стоят над всичко друго.
Сигурен съм, че дилемата
между Копривщица и Панагюрище днес ще постави
на изпитание много българи.
Погледнете наоколо –
колко от Вашите приятели изобщо припознават конкретността на думата Отечество и
Родина? В това число и тези, които поставят на стените на офиси и домове
ликовете на Апостолите на българската свобода.
Лъчо премина изпитанието
на богатството си с чест и изправено чело. Споделял е, че му необходимо само
толкова, колкото да живее прилично, без лукс. Живееше в родовата си къща, не си
купи нито самолети, нито скъпи коли, нито яхти. Обичаше да пътешества и от едно
от тези пътувания дойде и втората история, за която искам да разкажа. Не
толкова детайлите, а за поуката от нея – за която той сподели на среща на клуба.
Беше посетил Тибет от
китайската страна и се бе видял с китайския Лама. Той не е признат като Далай
Лама от света, но пак е мъдър човек. Лъчо бил приет и разговарял с него, за да
получи напътствия и главният му въпрос към мъдреца бил – защото българите
успяваме самостоятелно, но не като народ?
Въпросът сам по себе си
дава представа за него, тогава болестта вече е била с него, а той пита за
благото на всички. Мълчал стареца, мислил и накрая казал : „Трудно ще успеете,
когато се молите само за личното си благополучие, а не за общото“. И
действително, колко от нас, когато сме в църква се молим за общото ни
благоденствие, за успеха на страната, на града. Все нямаме време и молитвите
стигат само за личното и семейното?
Имах изключителната чест
и привилегия да познавам Лъчeзар Цоцорков, един от последните възрожденци,
които “стърчаха“ с неизменните си принципи и ценности на старите българи, за
които думата Отечество стои пред всичко.
До последно остана горд,
не позволи да се говори за личните му болки и премеждия. Единственият българин,
който успя да стъпи и на Северния и на Южния полюс. Но никога от неговата уста
нямаше да чуете клишето „завоюва“ или „покори“, защото се отнасяше с пиетет към
Природата.
Много болка му костваха
„битките“ със зелените и екоактивистите, защото така и не пожелаха да разберат
и споделят мисията на съвременните български индустриалци. Каквото и да ви
говорят, без българска индустрия, няма българска икономика, няма доходи, няма
работни места. Индустрията, пък цялата човешка дейност, постоянно въздейства и
променя околната среда. Въпросът е това въздействие да е балансирано, да подлежи
на контрол и да се спазват стандарти. Малцина се дават сметка, че на практика почти
всичко което ползваме в ежедневието си идва от земните недра – металите,
пластмасите, енергията.
Дори ВЕИ енергията, също
зависи от ветрогенератори и соларни панели, които се правят от трансформирани
ресурси извлечени от земята. И в този процес, българинът просто не може да си
позволи да бъде само вносител, защото няма да има да си плати вноса, а трябва
да умее да ползва природните ресурси на страната.
Трудно преглъщаше
обидата, още повече, че основната част от атаките дойдоха в момент в пика на
битките му с болестта. Слава богу, хората от Панагюрище, които съжителстват с
мината и с мощностите, които превръщат рудата в метали, вярват на хората от
Асарел – Медет, вероятно защото както и по време на Априлското въстание, не се
задоволяват със средностатистическото.
Малцина знаят, че след
изчерпване на предишното находище, ръководството на Асарел Медет разглеждаше
всякакви варианти за продължаване дейността на компанията, включително чрез
закупуване на мини с по-богати на съдържание на мед находища в чужбина. Но
съзнаваше отговорността към всички тези хора в района и многото хора, които
щяха да загубят работата си и доходите. Вероятно като компания и акционери,
сметката дори би им излязла по-добре, защото преработката на по-бедна суровина
е свързана с по-високи разходи.
Много хора се провалят в
момента в който се допрат до власт или до пари, защото те катализират човешките
слабости. Само тези, които са били на власт или с богатство и са устояли, могат
да служат за ролеви модели. Лъчезар беше и остава истински пример за подражание
на следващите поколение и панагюрци и българи – с дръзновението и упоритостта
да преследващ мечтите си и с родолюбието, което доказа и остави със стореното.
За мен беше чест да го
познавам и да го смятам за свой приятел.
Comments
Post a Comment