Първанов говори за нов "малък" шлем. Не съм сигурен дали играе бридж, но и там условието за направиш малък шлем са две - силни карти и умение - твое и на партньора ти. Вече се провали с големия шлем и отчаяно някаква остатъчна възможност за игра във високите орбити.
Пет минути слава и внимание от Москва. Друго не можете да окачвате от него - нито технологични или иновативни визии за страната, нито призиви за по-плътна и смислена интеграция в ЕС и НАТО. Той си има едно поле - Русия, където се чувства в свои води.
Като предполагам какъв документ е подписан в Петербург от Теменужка Петков и какво сънува Първанов си личи, че отдавна не е президент и е загубил усет.
Той все още си мисли, че големите проекти стават с "политическа воля", с политически гаранции, а не с умения и пари.
Нито Белене нито нова версия на Южен поток /тръба през България/ са възможни без пазарите и ЕК да оправдаят подобна стъпка. А сигналите са твърде обезкуражаващи.
Става също и по тоталитарния метод - с ангажименти на публичен ресурс - пряко или чрез политически гаранции. За сега разчитат на Булгартрансгаз като тръби, но компанията няма сили сама да се справи нито със структурирането на подобни проекти, нито с управлението, а на последно място и финансирането им.
Не искам да квалифицирам надеждите за финансиране от ЕС - нулеви са, да не кажа отрицателни. Малко по-голями са надеждите за "съгласуване" на проектите - новите трасета и усилване на настоящите - на българска, т.е. на ЕС територия, с Европейската комисия - особено на фона на подозренията към Москва и геополитическите планове чрез газови проекти. Пък и антимонополното разследване срещу БЕХ и двете държавни газови дружества съвсем не внася оптимизъм и основания за положителен изход- Вече веднъж настъпихме мотиката, като обещахме на Газпром нещо което не можем да осигурим. По същия път минава и гръцките компании - правителство отказа да гарантира изпълнение на ангажименти по "осигуряването" на съгласие на ЕК.
Няма как да станем газов хъб само с руски газ. Можем само да утвърдим положението си на подконтролна територия на Газпром - това което някои наричаха Газпромланд. В нея Булгаргаз е филиал на Газпром, а Булгартрансгаз се интересува само от договорите за пренос на Газекспорт.
Но вероятно на Тях не им пука. Затова и скачат срещу настояването на ЕК за преструктуриране на собствеността на Булгартрансгаз, защото тези естествени монополи са ресурс срещу демокрация, срещу либерализацията и срещу диверсификацията. Играят само в полза на единствения доставчик. Защото само с доставки на руски газ могат да намерят за себе си някаква роля на посредник - чрез Булгаргаз и Булгартрансгаз.
Някой много ги е излъгал, че ЕК ще даде "зелена" светлина на подобен проект, докато не докажем, че сме либерализирали и диверсифирали пазарът си, за да можем да си позволим нови количества газ от Газпром.
Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...
Comments
Post a Comment