Нямам обичая да отговарям на всеки пост във Фейсбук, защото не е целта да споря с всяко друго мнение, а да има различни мнения. Не смятам, че моите мисли са най-важните или най-безгрешните. Много често е по-добре да се мълчи и да се слуша. Повод на тези редове е пост на Нони Каменова на моята стена, в които помоли за реакция, още повече, че изказаните от нея мисли напълно и пряко съвпадаха с тезите на отрицанието на една цяла индустрия.
Госпожо Каменова, за Вас тези теми - колониализъм /само това вече издава влияние на левичарска литература/, индустрия и природа - са хоби, поле за упражняване на Вашия идеализъм. Ако имате професионално натоварване, то очевидно не е в бизнес аспектите на тези теми.
Разсъждавам така - ако с моите действия или съждения отнемам или ограничавам нечия друга възможност или свобода на действие - трябва да се замисля.
Предполагам, без да съм сигурен, че различията между нас, тръгват от неразбирането на глобализацията като обективен процес, а повтаряме мантрите на левичарите и в най-общ план на лузърите, че глобализацията е злоумишлена политика провокирана от империалисти и колониалисти.
Глобализмът е политика - глобализацията е процес. И една от първите глобални политики е скрита в прословутия лозунг - Пролетарии от всички страни, съединявайте се.
Писах книга по тези теми и имам самочувствието, че съм един от малцината експерти по темата. Не само много в света. Глобализацията е като реката или морето - за тези които не умеят да плуват е опасност, за тези които умеят да навигират - да управляват кораби е бонус, защото транспортират по вода. Евтино. Брендирането на всичко което се случва около нас като дело на Сорос, на евреите, на колониалисти, на империалисти и прочие, издава не само безсилието да намерим печеливша стратегия на развитие, но и възпроизводство на най-голямото проклятие на българина - завистта към успеха на другия. За това у нас няма уважение и култура на риска.
За мен тези теми са работа и реалност, макар че специално за Трън нямам никакво специално отношение. Научил съм се да балансирам, като не приемам работа от всеки инвеститор и най-вече като съм си запазил правото да казвам, че проектът им не става - или не е печеливш, или е рисков.
Повтаря се сагата с шистовия газ - хора, откровено невежи за рисковете на индустрията и начините за тяхното управление, започнаха да изстрелват лозунги - "водите ще бъдат замърсени" /а е не могат да направят разлика между нефтен и воден сондаж", ще предизвикат земетресение сондажните работи, / а се оказа, че отново не правят разлика между обратно нагнетяване на отпадни сондажни води дълбоко в земята при добив на нефт и пост ефекта при фракинга/ изобщо поредица от неосведомености. Ако не знаят и не са активни - няма проблем, но когато излизат от дебрите на своето съчетание на априорна непогрешимост в съчетания с небалансирани знания - и диктуват на обществото какво трябва да прави - то тогава те са бедствие. Независимо от намеренията.
Ето вижте съжденията "няма проблем златото си остава в земята за следващите поколения"!?! Вникнете в това съждения - имате пари в банката, но няма да ги ползвате и ще си останете беден и сам. Използването на всички ресурси - човешки и природни - в името на благоденствието на живите хора, на запазването на нацията и на просперитета на регионите не е въпрос на интелектуални терзания, а неотменно задължение. Има процеси, които са необратими, като демографския срив - или по.точно ако не действаш днес, тенденцията те помита. И накрая действително региона като Трън може да стане резерват - диво, без хора.
Принципът живей и не пречи на другия е основополагащ.
Или другата тема, там имало уран и нямало да бъде добив на злато със съпътствущо отделяне на уран, а добив на уран със съпътствуващо отделяне на злато. В смисъл някой пъклен ум искал да възстанови уранодобива в страната, за да може да възроди и АЕЦ "Белене"!? Приятел от Вашите среди сподели тези терзания.
Първо, наличието на уран и други радиоактивни елементи в недрата на земята е изненада вероятно само за тотално неуките. На много места у нас се добиват метални руди се установява наличие на уран и радиоактивност - особено при гранити. Това не е изключение, а правило.
Второ, и в момента въпросът за отделянето на урановите примеси и изолацията им е нормална и логична част от процеса. Добрата практика е неутрализацията им да е факт и да подлежи на контрол, лошата е когато отговорните за това органи си затварят очите - но това винаги и без изключение става за "наши" олигарси. И в момента у нас се добива злато и отделят уранови и радиоактивни елементи. Просто част от бизнеса. Проблемът не е в отсъствието на технологии, а в регулацията и контрол. Иначе е тривиалност.
Защо сега - защото златото е борсовата стока с перспектива и най-сигурната глобална валута особено в текущите смутни времена. Стана рентабилно и печелившо, пък и най-накрая се появиха технологиите за извличане на злато от руди с ниско съдържание. Какво по-логично от това някой у нас да инвестира , да добива и продава злато?
И най-важното защо българската държава да не го изкупува за да увеличава златните си резерви, като хедж срещу смутни времена - всички го правят?.
Дават ли си сметка всички екоактивисти, че те живеят от преразпределеното богатство, генерирано в индустрията. Да, освен материално има и т.н. неосезаемо или идеално богатство - но то без материалното е малко, дори нищо. Да, винаги можем да си купим лека кола, но е друго когато имаме производство на леки коли - веригата на стойността остава у нас. И най-вече за да си купим лека кола, някой трябвад апроизведе, да изнесе, да получи валута и с част от преразпределеното към нас да си купим вносната лека кола. Най-често двете линии на благоденствие - на материалното и идеялното - вървят успоредно.
Ето затова става реч не само в Трън, а всеки път когато "зелените" пазят Природата, а накрая се оказваме с поредния пропуснат шанс. В българския котел.
Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...
Comments
Post a Comment