След реакцията днес на главния прокурор Цацаров все повече се убеждавам, че най-големият му проблем е собствената му преценка за стореното, за това което ще остави. Защото всички искаме след себе си да оставим някаква диря. Пък има и семейство, близки - които болезнено четат мнението и оценките на обществото за него. И това е по-силно от зависимостите от когото и да било.
Опитайте се да му помогнете като се сетите за едно голямо дело със свършена работа на прокуратурата - от разкриването на престъплението, до съда. За някаква значима позиция по обществено значим проблем. Сега пиарите трескаво търсят поводи за да излъскат имиджа и опира да лична намеса в темата за уседналостта при регистрацията на учениците в софийските училища. Каква отчаяна нужда от добра дума и внимание?
За сметка на това списъкът от несвършена работа - това, за което му плащат - е огромен и той се пълни всеки ден.
Последните бяха бездействието на прокуратурата и пренебрегването на осемте жалби на убитата Виола. Не зная как може да спи спокойно след като бездействието на подчинените му е убило в пряк и преносен смисъл това младо момиче. Не, не самия Цацаров, а системата която той защитава на смерть и която управлява еднолично.
Колкото и да е обръгнал към обществената критика, съзнанието, че просто няма с какво да покаже, че изобщо е съществувал като прокурор, без списък от свършена работа - ще ражда все по-голямо неудовлетворение и у него и околните.
Не е въпросът толкова дали прокуратурата да бъде в или извън съдебната система - важно е какви ще бъдат ръководителите и, с какъв манталитет ще управляват и какво реално ще постигнат.
Цацаров нито направи нещо значимо, нито ще направи. Пропусна шансовете си, защото "балансираше" между страховете и зависимостите си.
Все пак е завършил Английската гимназия и реално право - а не в школата в Симеоново. Тоест има понятие за стойностите.
Днес петдеседет души постигнаха много. Не техния брой го впечатли, а съзнанието, че е нетърпим за обществото. Ако утре реши да събере няколко души в своя подкрепа извън подчинените или зависимите от него, ще се изправи пред горчивата истината за пропиляните си години в обслужване на чужди интереси. Не вярвам да е станал много богат - тези които обслужва, едва ли са му дали възможност да се обогати, защото това крие опасност да бъде независим.
И тогава ...... за какво беше тази измислена битка с Лозан Панов, да не допусне реален дебат и реформа, която само щеше да му позволи да си върши добре работата и да го направи още по-силен и най-важно обществено признат.?
Извинението на Путин към Алиев публикувано на сайта kremlin.ru е ясен сигнал, че вината на руските ПВО за свалянето на цивилния самолет е била напълно доказана и не е имало как да бъде прикрита. Това извинение е изключителен случай, тъй като в речника на Путин думата „извинение“ – в различните ѝ форми – на практика не съществува. Говорил е за съжаление и достойни за съжаление обстоятелства, но конкретен израз на извинение е трудно да се намери в неговата дългогодишна публична реторика. "Панцир" и политическата цена на грешките Системата „Панцир“, предоставена под управлението на Кадиров, се оказа фатална – и инцидентът е пряк резултат от тази политика. Вместо да посочи ясно Кадиров като отговорен, Путин насочва вината към украинците или дори към собствените си генерали. Реални последствия за виновните обаче не се очакват, което подчертава нежеланието му да се конфронтира с ключови фигури в собствената си властова система. Неубедителните оправдания и пропуските в отговорност...
Comments
Post a Comment