Интервю за Дебати.бг: Булгаргаз играе ролята на филиал на Газпром

Инициативата „Справедливи цени на горивата“ и група експерти (Трайчо Трайков,Мартин Владимиров, Ивайло Дерменджиев и Красен Станчев) се обърнаха в края на май с отворено писмо към правителството да не пропуска шансовете за компенсации от „Газпром“ по делото, което ЕК води срещу компанията за злоупотреба с господстващо положение. Писмото алармира за действията на служебния кабинет, които не защитават интересите на България по най-добрия начин. В четвъртък, инициаторите на писмото, организираха конференция, за да разяснят проблема. Според тях, в представената от България позиция пред ЕК се иска да се приложи чл. 9 на Регламент 1 от 2003-та, който е в интерес на „Газпром“ и компанията няма да плати на страната ни нанесените щети. Според Илиян Василев, в рамките на 10 години, те възлизат на около 4.5 млрд. лв. Другата възможност била правителството да иска прилагане на чл. 7. Той предполага компенсации и е поискан от всички останали засегнати страни. Експертите предлагат страната ни да допълни позицията си. „Справедливи цени на горивата“ ще внесе становище, което ще иска ЕК да приложи член 7 за всички засегнати страни. По темата разговаряме с Илиян Василев. Г-н Василев как си обяснявате позицията на България по делото на ЕК срещу „Газпром“ – тя е твърде предпазлива, на фона на това, че сме сред най-засегнатите страни от завишените цени на газа? Това трудно може да се интерпретира като изненада: че разследването на ЕК срещу „Газпром“ никога не е било съпроводено с информация от българска страна. България просто попадна в щастливо стечение на обстоятелствата, че други страни и самата ЕК се самосезира по злоупотребата с пазарно положение на „Газпром“ и бяхме посочени като една от най-пострадалите страни. Но ние никога сме се оплаквали пред Комисията. Какви са причините България да не си защитава интереса? Причините са много, но една от най-важните е, че не сме намирали завишените цени на „Газпром“ за България като проблем, от една страна. Или когато сме го дефинирали, той е бил поставян в контекста на други, по-големи зависимости и интереси. Примерно, когато строяхме „Южен поток“ говорехме за страхотни бъдещи ползи и отлагахме в небитието текущите въпроси. Ако се опитаме да персонифицираме липсата на адекватна реакция от българска страна – вината е на политиците. Основните пречки са в липса на политическа воля, за да реализираме пълния потенциал от възможности, който имаме. Няма никакви технически, правни и търговски причини, поради които да свеждаме възможностите си само до „Газпром“ и само по този маршрут. А задължението ни в договора с „Газпром“ да не правим реекспорт и да платим заявеното количество, независимо дали ще го вземем – или не? Това са ограничение на хартия, които никога не могат да бъдат изпълнени. Нито договора с „Газпром“, който имаме с прословутата клауза „вземи или плати“, или забраната за експорт, някога са били ограничител. Стокхолмският арбитраж, на практика, отмени всички квоти "вземи и плати" в договорите. Освен това, в рамките на договора с „Газпром“, поне 20 процента от обемите за България, можеха да бъдат диверсифицирани. Въпреки това „Булгаргаз“ играе ролята на филиал на „Газпром“: нито се провеждат търгове за конкурентни доставки, нито се сключват договори с когото и да е. Основната писта за кариерно развитие на хората, в Булгаргаз“, е недопускането на конкурентен внос на газ . И това действителн работи за тях. Мнозина се издигнаха, станаха по-големи шефове. Говорите за корупция? Говорим за грандкорупция. Корупция е слаба дума в бизнеса с енергийни ресурси. В публичното пространство бившият енергиен министър Трайчо Трайков спомена, че България е загубила окол 3 млрд. лева за 10 години. Това е сриозна сума. Към тази сума трябва да се добави още 1.5 млрд. лева недовзети суми от тарифните такси за пренос на газ. Сумата е доста внушитела, но както се казва „Насила хубост не става“. Въпреки слабата позиция на България, изразихте мнение, че тя може да бъде допълнена. Какво предлагате? Позцицията на България беше внесена в ЕК по време на служебното правителство, под диктовка на експерти на „Булгаргаз“. Тя е неопределена, без гръбнак. Не случайно руската преса изтъкна, че България е единствената страна от Европа, която приема становището на „Газпром“ и се оказва от претенции, които са й дължими, т.е. възможни за доказване. Сега имаме друга възможност: преговорите между ЕК и „Газпром“ са във фаза, в която Комисията представя получените становища от България и другите засегнати страни по това дело. И бихме могли да допълним тази позиция, както на национално равнище, така и да увеличим броя на засегнатите страни, включително и нашата експертна група е такава („Справедливи цени на горивата“ и експерти). Какво ще е допълнението? Ще искаме Комисията да наложи глоба на „Газпром“ по чл. 7, не по чл. 9 и да промени търговските условия в договора, за да можем да искаме и компенсация за поведението на “Газпром“ в продължение на десетки години. По чл. 9 може да се заведат искове на национално равнище, включително и действия на КЗК, но ние знаем, че КЗК е фасада, зад която няма нищо. Ще се възползваме от решението на Стокхолмския арбитраж и ще искаме да се премахне клаузата „вземи или плати“. На второ място ще искаме, както „Газпром“ можа да поиска нова точка на доставка, напр. границата с Турция (във връзка с „Турски поток“), така и ние да искаме доставка, напр. на руско-украинската граница.