Вече няма съмнение, че ГЕРБ и ДПС са две лица на една и съща монета. Зависимостите са асиметрични, тоест Пеевски държи силните карти, но Борисов ще бяга от правителство на ГЕРБ и ДПС като дявол от тамян. Защото не може да управлява по друг начин, освен този, който доведе до 2020 година. До тук тривия. Стратегията им включва обезличаване на ППДБ и повече интриги за да ги разделят на принципа – добрите от ДаБГ и лошите от ППДБ. Още от сега започнаха. Няма да успеят, защото в момента в който някой от лидерите понечи да направи опит да възстанови комуникацията за власт с ББ е приключил окончателно като политик. Вече не може да мине номера, аз ще говоря само с Борисов, защото не можеш да говориш с него без да виждаш сянката на Пеевски. Да го кажа в прав текст – да, за тези избори са единствената алтернатива, но не за следващите, ако още си мислят, че са незаменими и незаобиколими, и че имат крепостен електорат, много силно грешат.
Изобщо на тези избори
ще катастрофира цялата политическа линия на умереност, на опитомяване на
корумпираните през нови сглобки и вкарването им в „правата вяра“. За първата
сглобка имаше причина – да се отнеме властта от Радев и това стана. Сега имаме
служебни правителства, които, макар и с Главчев, се „под пара“ и не могат да
сторят големи геополитически бели. За жалост, мнозина забравиха какво правиха
правителствата на Радев. Удобна къса памет. Но след като този проблем е
отстранен, се изправяме пред единствено възможния път за борба със Статуквото –
и това е радикална опозиция и непримиримост.
ББ и ДП са се подготвили
и за това. Не случайно не са само ГЕРБ и ДПС, които държат и видимата и
дълбоката власт. Ако линията на противопоставяне беше само между ГЕРБ/ДПС и ППДБ,
щеше да бъде лесно да се откроят и опозиционността и алтернативността на ППДБ –
плюс. След изборите трябва да се търси по-инклузивен формат, но не по заслуги,
а по реален принос, влияние и организации в страната и капацитет да привличаш и
убеждаваш.
За това Борисов и
Пеевски са подготвили политическите си и медийни хрътки, които са насъскали срещу
ППДБ за да отнемат енергия и обезсилват опозиционния заряд. От една страна,
това са Възраждане /радикали и плашила за пред Запада/, ИТН, които, ако сте
забелязали нямат нищо друго като raison d’etre освен да нападат ППДБ. Към тях обаче ще се
присъедини и Синя България – съчетанието Кирилова и Москов е гротеска. Те друго
поле за изява нямат освен да „джавкат срещу ППДБ“ и ако могат да откъснат някаква
част от техния електорат и влияние.
След изборите задачата,
която Борисов и Пеевски ще им поставят не позволят на ППДБ плюс да реализират
целия потенциал на своята опозиционност. Следете как се движат резултати в изборния ден
след 17 часа, за Синя България, примерно. Те го казаха, трябват им 15 хиляди
гласа, сметнете ги това е една ромска махала – бълха го ухапала Пеевски за
някакви си 750 хиляди лева. Те за това не правят рекламни кампании – защо да
наливат пари в убеждаване, след като могат да купят електорат.
От другата страна
са БСП, които също се състезават по пистата на алтернативност на ГЕРБ-ДПС, но
толкова са залитнали в темата „руски мир в Украйна“, че на практика са се превърнали
в умерен вариант на Възраждане.
Теглим чертата и
виждате, че при над 80 процента електорат, който иска промяна, и над 60
процента, които определят корупцията като главен проблем на развитието ни,
корупционерите са на път да неутрализират тази протестна енергия, да я изолират
като протестен вот от урните и да сведат реалните носители на антикорупцията до
ППДБ, с уговорки БСП и всякакви имитатори, родени от политически инженеринг на
Пеевски.
И тук стигаме до най-важният
въпрос – какво да се прави?
Първото задължение
е да се гласува за депутати с реални шансове да влязат в Парламента. Желанието
на мнозина да накажат ППДБ може би ще надделее, след тонове кал и емоции. За
интригантите от ГЕРБ/ДПС не ме грижа, но за тези „своите“, които хранят илюзии,
че след изборите ще дойде „тяхното време“ да раздават правосъдие, нещо много са
сбъркали. Включително и разследващите. Огромна заблуда. Ще остане много „лоша
кръв“ и виждам как влиянието и подкрепата за някои „нон стоп“ критикуващи ППДБ
се спихва. Идеята, че ще могат просто така да възстановят авторитета си, е
логична, но трудно постижима. Да, те могат и със сигурност ще причинят щети,
измерени в загуба на гласове, но трябва да са съвсем загубили ум за да си
помислят, че някои ще ги посрещне със сол и хляб след изборите. Напротив. И съвсем
логично – ако си истинска алтернатива – събираш всички „алтернативи“ на ППДБ
анти-ДПББ в едно, и така се опитваш да влезеш в Парламента и тогава да „задраскаш“
умерените ППДБ по темата опозиционност със своята радикалност и ортодоксална
непримиримост. Но само с „не“ в стил ИТН не става. За това е добре да се
ограничат изцепките и крайностите преди изборите, за да се съхранят някакви остатъчни
мостове за комуникация и взаимодействие, които ще бъдат необходими при
протестите.
На второ –
протести. Протестите имат нужда от всички, всеки участник. А те са неминуеми. Защото
моделът генерира всеки ден основания за протести. Ето, Пеевски раздава пари от
торбата, и тези пари никаква прокуратура няма да проверява. Да не говорим че
пак измислиха как да ограничат гласуването с машина – за тези, които нямат право
да гласуват за европейски избори. Като че беше толкова сложно да се направят
две карти и от секционната комисия да дават нужната карта съгласно това дали
имаш права на двойно гласуване или не. Сега ще обясняват, че софтуерът не
позволява – къмон. След това ще се появят и недействителните бюлетини и данните
за сменени и дописани протоколи. И този път ако ППДБ си мълчат, защото някои ще
влязат в Парламента, други няма да си мълчат и ще има протести. И като ППДБ
отсъстват от тези протести сами ще са си виновни за самопричинени вреди.
Борисов и
Пеевски, докато не си разчистят терена и осигурят нужната зона за комфорт, няма
да правят правителство, а ще го карат със служебни. И есента отново на избори –
те винаги са в по-добра ситуация, защото държат пари – как да ги пребориш като
нямаш пари? Но и тук ППДБ грешат защото мислят линеарно и действат като „голяма“
партия – никога няма да имат нужните пари за да преборят в кампания ГЕРБ и ДПС.
Нито с билбордове, нито с платени участия. Просто друг е пътят – организация,
структури, мрежи по цялата страна и „хвърковати чети“. Но най-вече смяна на
чипа – от умереност към радикалност. Различно е от простото отрицание. И да
забравят думата, че някой им е длъжен да ми осигури достатъчно време за да се
научат на елементарни истини за българската политика или да констатират, че са
супер, но им трябва 121 депутата. Като че ли някой им е длъжен да ги осигури,
освен те самите. Някои от тях се държат като професионални мениджъри, които
трябва да сключат договор за управление на държавата. Много са сбъркали. Дано
вече са го усетили. И ще продължавам да настоявам за предварителни избори –
защото това с реденето на листи от ръководствата е антитеза на мрежовите
организации и убива енергията отдолу.
Ключовата дума –
НЕПРИМИРИМОСТ.
Comments
Post a Comment