Алтернативите в политиката и икономиката са в нас

Алтернативите в политика, икономика и управление са около и в нас

Често срещано клише е, че правителството на Борисов стои на власт заради липсата на алтернатива. Обикновено следва снимка на БСП и ДПС, което трябва да докаже, че вие сте обречени. Нищо че правителството е калпаво, неприемливо, че пунтамари, там където трябва да изправи гръбнак и да прави реформи. И така години наред, оставаме в тези мисловни капани, които се насаждат и предопределят нашето битие и бъдеще.

Защо това е мисловен капан и манипулация?

Самото съждение, че властта няма алтернатива е признак на скуден ум. Все едно лъжата да няма алтернатива, или болестта, или войната, или посредствеността.

Погледнете около себе си и съпоставете качествата, на хората които ни управляват "горе" и качествата на хората, които срещате всеки ден около себе си или в малкото останали свободни и демократични медии. Не само като приказки, но като доказан житейски път, като професионализъм и осветеност.

Няма алтернатива?!

Всеки ден сме свидетели на примери на „калинки“, на убийствена посредственост и неграмотност, нещо като джурасик парк на колективната организирана глупост, водена от едничката мисъл да се остане на власт и чрез нея да осмисли житейския си път. Бивш министър на здравеопазването пише "виросология", друг висш сановник пише "купеикин", трети втори в държавата бърка столици на Китай и Виетнам, четвърти изумява с "професионализма" си в правото, чийто министър е.

Затруднявам се да посоча поне един министър, който да се откроява с изключителна ерудиция, дълбоко познаване на материята, в която са го въздигнали в сан за да води обществото и страната.

Миналата седмица бях на комисия по енергетика в Народното събрание и за пореден път ме изуми повърхността на хората, на които е поверена съдбата на милиарди от нашето богаство и сигурност. Всичко това е съчетано с високо самомнение, с безхаберие за последствията от техните решения. Познаваме изключителни личности около нас, и в същото време ни убеждават тези „калинки“ са безалтернативни.

Моженето и дръзновението винаги ще си останат алтернатива на невежеството и умствената леност.

И пак вчера и пак в Народно събрание, един известен наш правист, който вече не е „издигнат“, се чудеше как е възможно такъв срив в професионалното равнище на законотворчеството. Посредствеността не е пасивен страничен продукт, а агресивна същност на това управление. Тя оставя зад себе си руини от несбъднати надежди и пропилени човешки съдби. Заради калинките, които заобикалят стълбата на меритокрацията, привкиваме с репресията на ограничеността, превръщащи се в новия стандарт и нормалност. 

Както властта има две истини, така има вече и два типа право - едното, емпирично полезното, което се изучава по съкратена процедура в школата в Симеоново, новата кадрова банка на властта и друго, универсално валидното, което се изучава в другите висши учебни заведения и което разчита на съда за да се произнесе за виновност. Всички конкуренти на правната „мисъл“ в Симеоново са маргинализирани за да не тревожат комплексите за малоценост на „верните кадри “. Пораженията върху държавността ще бъдат дългосрочни. Вече.

Сравнете Борисов, възпитаник на същата школа, с висшите ни държавници до този момент. Единственият му репер е Тодор Живков, хитреца от Правец, който със снишение и репресии остана на власт 34 години. Лидерите от близкия ни преход не притежават Борисовата "гъвкавост" и адаптивност, но историята вероятно ще бъде по-благосклонна към тях, поне за повечето, защото България беше в недоимък, докато Борисов управлява в комфорта на непрекъснат икономически растеж и благоприятна външна среда - членство на България в НАТО и ЕС.

Колко от хората, които ни управляваха преди двадесет години са сред днешните богати? И колко от олигарсите, които са днес отговорни за най-голямото социално разслоение и неравенство в прехода, имат своя корен в управлението на Борисов?

Откъде дойде богатството им? От "криминалната" приватизация, която Гешев разследва медийно или от нагласени обществени поръчки за огромни публични средства, от обсебените еврофондове, от кражбата на активи от КТБ и от вторична и третична реприватизация през прокуратурата, от гранд корупция по цялата верига на властта, съчетани със заспал регулаторен надзор, разследващи органи и институции? 

Моделът им на управление предполага изкуствено поддържане на значителна част от обществото в положение на подчиненост и бедност. Без бедни и зависими от благодеяния основна маса електорат, този тип власт на най-малките очаквания, на стабилността на дъното, е невъзможен. 

Да се твърди, че тя няма алтернатива е обида и насилие на здравия разум..  

Къде беше България преди повече от десет години, когато Борисов дойде на власт и къде е сега, когато той пак е на власт?

На последно място в Европейския съюз. И сега сме на последно място, но вместо да догонваме, изостанахме дори от тези пред нас. Преди да дойде Борисов на власт изоставахме от Румъния само с три пункта 43 срещу 40 процента БВП спрямо средния за ЕС. Днес разликата е повече от 11 пункта, ние сме 51 процента, а Румъния 62. Дори по-късно влязлата Хърватска е далеч напред.

Какъв по-необорим атестат за провал на едно управление, след като в сравнение с другите народи и страни сме изостанали като просперитет и като песпектива.

Да кажеш, че България няма алтернатива освен да бъде на опашката на Европейския съюз, е не само нихилизъм, но и самоунижение, дори предателство към поколенията, които са ни завещали да се равняваме само по най-напредничавите народи. 

Алтернативата е навсякъде около нас, само да имаме сетивата и волята да я открием, сред разпиляните във времето надежди и разочарования. Тя започва от промяната в собственото ни поведение, от смяната на фокуса - от текущия краткосрочен хоризонт, страха от неизвестното и от загубата на стабилност, до осъзнаването на факта, че десет години в живота на един народ са прекалено дълъг период, за мнозина изчерпващ последния им житейски шанс.

Пресен пример за мисловния капан с липсата на алтернатива са внушенията, че дължим "благодарност" на Борисов за това, че ни е спасил от мигранти и бежанци, прекланяйки глава пред поредния Султан. А сега се пренесете в онези велики времена преди Освобождението, когато възрожденците и най-вече „лудите глави“ сред тях, тръгнали да се борят срещу „стабилността“ чрез промяна.

Независимостта, свободата и благоденствието никога не идват даром и определено не сполетяват оногова, който се страхува да се раздели с комфорта на стабилността. Робството също е стабилност.

А сега се опитайте да впишете в онзи исторически контекст типа поведение на Борисов на "балансирането" на интересите, с тогавашните и днешни „чорбаджии“, от една страан, и „лудостта“ на идеалистите, които са били готови да умрат само и само за да видят България свободна. „Борисова“ е логиката на тогавашните коприщенски чорбаджии, които предали въстаниците от Априлското въстание на турските власти, дали са им и пари за откуп, и така спасили себе си и града от опожаряване и унищожение. Панагюрци се простили с домове и богатство, след опожаряването на града, но предпочели достойнството пред материалното, идеалът пред личната изгода. 

От гледна точка на материалния репер и "стабилността" - чорбаджиите са постигнали своето и днес се радваме на запазените красиви къщи в Копривщица. Но от гледна точка на моралната висота, на идеалите за свобода, независимост, за общото, а не частното благо на отделно взета група, тогавашните и днешните "копривщенци" си остават поредните "снишени глави", които изпитват върховно удовлетворение от това че не ги е връхлетял гнева на Султана. 

Борисов също така предаде "бунтовниците" на Султана, без съд, прегазвайки закони, морал и традиции. За това днес у нас нито един турски гражданин, противник на режима на Ердоган, не смее да отседне, камо ли да остане. И народът ликува, че нямаме бежанци и мигранти, а една трета от нацията ни е мигрирала в други страни и разчита на тяхното гостоприемство.

Сега ни внушават, че "копривщенския" чорбаджи Борисов. 

На малцина, обаче, им минава през ума, че всички тези "висини" в колянопреклонението изтръгват темелите на националното самочувствие и маркират поредния етап в смаляването ни като нация. 

Алтернативата е именно в това - се върнем към основите, към ценности и идеалите на възрожденците, които отказаха да вярват че няма алтернатива на стабилността в плен. 

Алтернатива е да поискаме най-доброто за себе си и за децата и да престанем да се преструваме. Колкото е вярно, че „от Искъро по дълбоко няма, а от Витоша по-високо, така и от Борисов по-добър лидер няма.

Алтернативата, в последна сметка, е затворена във нас.