Alternatives & Analyses: Има два изхода от кризата - солидарен, на съгласието и откровеността, и силовия - на диктата и пунтамаренето
По цял свят се приемат анти-кризисни програми на правителствата, които целят да извадят обществото и икономиката от стреса на задаващото се цунами - съвпадащите пандемия и рецесия, които могат да обърнат световната икономика и да я свият отвъд дори най-песимистичните прогнози.
Мерките са остро наложителни, защото ако допуснем да се срине икономиката, след това не можем да финансираме критично важните социални и здравни системи, т.е. без бизнес не можем да се справим и с вируса.
Добре е, че ЕС отдели средства, но мнозина у нас се съмняват, че те стигнат до нуждаещите, а няма да се "усвоят" от корупционната прослойка.
Самата криза ражда много възможности, отваря ниши за редица бизнеси, специфично насочени към обслужване на проблемите и управлението на рисковете на пандемията.
Тъй като масовия скрийнинг е невъзможен само в рамките на програмите за закупуване на китове за тест на вируса, би било добре спешно, макар и временно, да се освободят от ДДС реактивите за да може да се включат всички възможни и сертифицирани лаборатории.
През извънредни държавни поръчки да се закупят защитни облекла, маски и дезинфектанти - за да се насърчи местното им производство. Отново временно да се премахне ДДС върху тях. По добре е да махнеш ДДС, отколкото същия ефект да постигнеш по-дългия път - през субсидия.
Ако не съхраним способността си да мислим рационално, да се обединим, да разберем и управляваме рискове, като помогнем на гражданите и бизнеса да се възстановят от кризата, независимо дали от рецесия или пандемия, ако допуснем да се затворят и фалират масово предприятия, за години напред ще бъдем обречени. Не е само материалните поражения, сривът на доходите, изчезналата безвъзвратно стойност на активите, които са обездвижени, но и най-вече загубените позиции на пазарите, които някой друг, по-пъргав и по-ресурсен, включително и благодарение на държавната му подкрепа, ще може да ги запълни.
Правителството за съжаление не може да направи много в тази посока, освен да произведе "добри" новини и реалити формати. Премиерът върши прекрасно работота си по омайване на част от обществото, но не може да произведе проактивно поведение и да даде посока на обществото.
Спешно трябва да започне да функционира антикризисен щаб, в който да бъдат привлечени най-добрите управленци и експерти, извън комфортните на властта. Доколкото доверието и обществения контрол са критично важни, той не трябва да бъде просто функция на това правителство, а експертен орган, който да бъде наситен с надпартийност, независимост и професионализъм. У нас има достатъчно качествени хора.
Достатъчно е да видите и разликата когато професионалисти говорят за пандемията, и когато политици говорят за "гадове" и Холивуд.
Мерките са различни, но най-належащите са в сферата на борбата с незабавните поражения от пандемията върху бизнеса и гражданите. Различни са мерките, които се обсъждат - мораториум върху погасяване на кредити и сметки на граждани и фирми, отпускане на гарантирани от държавата безлихвени заеми за малкия и среден бизнес, които да покрият част от разходите свързани с принудителното спиране на работа, загубата на пазари и доходи. Разбира се, не на калпак, а след оценка на въздействието. Не е трудно за доказване.
Например микрокредити за компании до десет души - примерно до 30-50 хиляди лева безлихвени кредити, включително грантове до 10 хиляди лева /примерни суми/, за могат да бъдат консултирани по анализи на спефичните уязвимости и възможности, както на компаниите, така и на гражданите. Не е задължително да бъдат само мерки по остеритет /затягане на колани и отлагане на разходи/, но и специфични "прозорци на възможности" които се отварят само при криза.
Най-големият проблем на антикризисната програма е ниския административен капацитет и корупцията във властта, чийто мракобесен ефект е най-виден именно в здравеопазването - колкото и пари да се наливат, подобрение няма. И евросредства да се привлекат пак ще се получи "повече от същото" - парите ще отидат при познатите олигарси. Просто Системата е така устроена, навсякъде има комисари, натоварени със задачата да не пропускат значим финансов поток покрай себе си, без да се направят нужните "отчисления". Когато този фонд "за групата" стане 40-50 процента и когато стане предусловие изобщо за разходването на средства се получава блокиране на програмите или срив в ефективността, измерена през съотношението "разходи-ползи". В редица случаи това може вместо да помогне, да влоши рязко ситуацията, доколко хората и институциите ще разчитат на тези средства, пък и заради свързан или преливащ негативен ефект.
Стигнали сме до положение, при което обществото е убедено, че е по-добре никакви средства да не се отделят, отколкото да отиват по олигарси и близки кръгове, като се увеличава дълга и нулира ефекта. А това е убийствено като изходна база за справяне с безпрецедентна криза.
Карантините трябва да се покриват от НЗОК, като за това е достатъчно мнението на личния лекар. Самите лични лекари, както и всички медицински работници, трябва да бъдат стимулиране финансово и извънредно за да поемат по-голяма част от натоварването в доболничната и болничната помощ.
Внимание трябва да се отдели и на най-бедните и най-незащитените, включително възрастните, хронично болните или инвалидите. Най-малкото защото те са най-рисковата група и ако бъдат заразени, вместо малко средства за превенция, ще трябва да се харчат много повече след това. Програмите за подкрепа на енергийно бедните и социално слабите, са в предните редица, но трябва да действат в извънреден и спешен режим, а не с техните обичайни процедури, които изискват време. И тъй като при пленени институции спешността ражда корупция, то и контролът трябва да бъде поверен на консенсусни антикризасни органи.
Не трябва да се забравя, че е напълно възможно развитието на кризата да блокира администрацията, което да доведе до рязък срив във възможността на държавата да доставя средства и помощи за нуждаещите се. За това трябват резервни планове и мобилизация на допълнителни ресурси.
Не трябва да се забравя, че има нужда от тотална мобилизация и доверие, а то в настоящие момент на разделение е възможно само през консенсусни органи.
Самите домакинства трябва да се стимулират също, защото те ще се затруднят да си плащат сметките. Тук е достатъчно да се направи прогноза за продължителност на кризата - примерно три месеца, в които да се допуска разсрочване на плащане без санкции. При по-голяма продължителност трябва да влязат и други стимули.
Трябва солидарност в кризата, включително и от страна на банките, тъй като не е морално те да свият печалбите си, за сметка на облекчаване на тежестта върху клиентите им, особено върху изпадналите в затруднения заради пандемията.
Важно е да съхранят клиентите си, защото и утре е ден.
Спирам до тук защото този анализ няма за цел да бъде изчерпателен, а само да посочи острата и незабавна нужда от оценки на въздейстивето на кризата и мерки за управление на различните рискове, с ясно разпределение на задачите, какво се прави на национално ниво, какви промени в законодателството ще са необходими /временно премахване на ДДС и други изменения свързани с извънредността на ситуацията/, какво ще се прави на регионално, на общинско равнище, какви са мерките на компаниите и какво се очаква от гражданите.
България има спешна нужда от Кризисен Щаб, който да включи всичко най-добро като компентеност, като професионализъм и порядъчност, за да произведе доверие.
Ако трябва да правим аналогии с други страни - вероятно става реч за кризисен фонд от порядъка на няколко милиарда лева. Убеден съм, че запушването на реални дупки - като корупционни схеми, спорни проекти или ограничаване на доходите на властта, ще генерира огромен ресурс, който може да помогне за излизането от дупката.
Примерно може като антикризисна мярка да се вдигне със 100 лева и акциза върху бензина и дизела върху горивата, за сметка на свръхприходите на търговците и рафинериите. Има начини и да се стимулира участието на богати българи във финансирането на антикризисни мерки. Такива са времената, изискват солидарност.
Правителството не може да свърши необходимото, особено в рамките на текущите ограничения и зависимости.
Имаме уникален шанс, пред лицето на непозната за съвременните поколения криза, да се обединим като нация и да оставим на заден план различията си.
Трябва да е ясно, имаме два изхода - единият през разбирателство, обединение и оставяне на заден план на егоистични интереси - това е солидарния път. Другият е силовия път, при който ще ви обясняват от екраните, че трябва да се жертвате в името на България, докато продължават да ви грабят. И за да си запазят модела ще предпочетат да пратят МВР, ДАНС и прокуратура, като ви ограничат правата и свободите и вместо протегната ръка от властта ще получите палка.
Мерките са остро наложителни, защото ако допуснем да се срине икономиката, след това не можем да финансираме критично важните социални и здравни системи, т.е. без бизнес не можем да се справим и с вируса.
Добре е, че ЕС отдели средства, но мнозина у нас се съмняват, че те стигнат до нуждаещите, а няма да се "усвоят" от корупционната прослойка.
Самата криза ражда много възможности, отваря ниши за редица бизнеси, специфично насочени към обслужване на проблемите и управлението на рисковете на пандемията.
Тъй като масовия скрийнинг е невъзможен само в рамките на програмите за закупуване на китове за тест на вируса, би било добре спешно, макар и временно, да се освободят от ДДС реактивите за да може да се включат всички възможни и сертифицирани лаборатории.
През извънредни държавни поръчки да се закупят защитни облекла, маски и дезинфектанти - за да се насърчи местното им производство. Отново временно да се премахне ДДС върху тях. По добре е да махнеш ДДС, отколкото същия ефект да постигнеш по-дългия път - през субсидия.
Ако не съхраним способността си да мислим рационално, да се обединим, да разберем и управляваме рискове, като помогнем на гражданите и бизнеса да се възстановят от кризата, независимо дали от рецесия или пандемия, ако допуснем да се затворят и фалират масово предприятия, за години напред ще бъдем обречени. Не е само материалните поражения, сривът на доходите, изчезналата безвъзвратно стойност на активите, които са обездвижени, но и най-вече загубените позиции на пазарите, които някой друг, по-пъргав и по-ресурсен, включително и благодарение на държавната му подкрепа, ще може да ги запълни.
Правителството за съжаление не може да направи много в тази посока, освен да произведе "добри" новини и реалити формати. Премиерът върши прекрасно работота си по омайване на част от обществото, но не може да произведе проактивно поведение и да даде посока на обществото.
Спешно трябва да започне да функционира антикризисен щаб, в който да бъдат привлечени най-добрите управленци и експерти, извън комфортните на властта. Доколкото доверието и обществения контрол са критично важни, той не трябва да бъде просто функция на това правителство, а експертен орган, който да бъде наситен с надпартийност, независимост и професионализъм. У нас има достатъчно качествени хора.
Достатъчно е да видите и разликата когато професионалисти говорят за пандемията, и когато политици говорят за "гадове" и Холивуд.
Мерките са различни, но най-належащите са в сферата на борбата с незабавните поражения от пандемията върху бизнеса и гражданите. Различни са мерките, които се обсъждат - мораториум върху погасяване на кредити и сметки на граждани и фирми, отпускане на гарантирани от държавата безлихвени заеми за малкия и среден бизнес, които да покрият част от разходите свързани с принудителното спиране на работа, загубата на пазари и доходи. Разбира се, не на калпак, а след оценка на въздействието. Не е трудно за доказване.
Например микрокредити за компании до десет души - примерно до 30-50 хиляди лева безлихвени кредити, включително грантове до 10 хиляди лева /примерни суми/, за могат да бъдат консултирани по анализи на спефичните уязвимости и възможности, както на компаниите, така и на гражданите. Не е задължително да бъдат само мерки по остеритет /затягане на колани и отлагане на разходи/, но и специфични "прозорци на възможности" които се отварят само при криза.
Най-големият проблем на антикризисната програма е ниския административен капацитет и корупцията във властта, чийто мракобесен ефект е най-виден именно в здравеопазването - колкото и пари да се наливат, подобрение няма. И евросредства да се привлекат пак ще се получи "повече от същото" - парите ще отидат при познатите олигарси. Просто Системата е така устроена, навсякъде има комисари, натоварени със задачата да не пропускат значим финансов поток покрай себе си, без да се направят нужните "отчисления". Когато този фонд "за групата" стане 40-50 процента и когато стане предусловие изобщо за разходването на средства се получава блокиране на програмите или срив в ефективността, измерена през съотношението "разходи-ползи". В редица случаи това може вместо да помогне, да влоши рязко ситуацията, доколко хората и институциите ще разчитат на тези средства, пък и заради свързан или преливащ негативен ефект.
Стигнали сме до положение, при което обществото е убедено, че е по-добре никакви средства да не се отделят, отколкото да отиват по олигарси и близки кръгове, като се увеличава дълга и нулира ефекта. А това е убийствено като изходна база за справяне с безпрецедентна криза.
Карантините трябва да се покриват от НЗОК, като за това е достатъчно мнението на личния лекар. Самите лични лекари, както и всички медицински работници, трябва да бъдат стимулиране финансово и извънредно за да поемат по-голяма част от натоварването в доболничната и болничната помощ.
Внимание трябва да се отдели и на най-бедните и най-незащитените, включително възрастните, хронично болните или инвалидите. Най-малкото защото те са най-рисковата група и ако бъдат заразени, вместо малко средства за превенция, ще трябва да се харчат много повече след това. Програмите за подкрепа на енергийно бедните и социално слабите, са в предните редица, но трябва да действат в извънреден и спешен режим, а не с техните обичайни процедури, които изискват време. И тъй като при пленени институции спешността ражда корупция, то и контролът трябва да бъде поверен на консенсусни антикризасни органи.
Не трябва да се забравя, че е напълно възможно развитието на кризата да блокира администрацията, което да доведе до рязък срив във възможността на държавата да доставя средства и помощи за нуждаещите се. За това трябват резервни планове и мобилизация на допълнителни ресурси.
Не трябва да се забравя, че има нужда от тотална мобилизация и доверие, а то в настоящие момент на разделение е възможно само през консенсусни органи.
Самите домакинства трябва да се стимулират също, защото те ще се затруднят да си плащат сметките. Тук е достатъчно да се направи прогноза за продължителност на кризата - примерно три месеца, в които да се допуска разсрочване на плащане без санкции. При по-голяма продължителност трябва да влязат и други стимули.
Трябва солидарност в кризата, включително и от страна на банките, тъй като не е морално те да свият печалбите си, за сметка на облекчаване на тежестта върху клиентите им, особено върху изпадналите в затруднения заради пандемията.
Важно е да съхранят клиентите си, защото и утре е ден.
Спирам до тук защото този анализ няма за цел да бъде изчерпателен, а само да посочи острата и незабавна нужда от оценки на въздейстивето на кризата и мерки за управление на различните рискове, с ясно разпределение на задачите, какво се прави на национално ниво, какви промени в законодателството ще са необходими /временно премахване на ДДС и други изменения свързани с извънредността на ситуацията/, какво ще се прави на регионално, на общинско равнище, какви са мерките на компаниите и какво се очаква от гражданите.
България има спешна нужда от Кризисен Щаб, който да включи всичко най-добро като компентеност, като професионализъм и порядъчност, за да произведе доверие.
Ако трябва да правим аналогии с други страни - вероятно става реч за кризисен фонд от порядъка на няколко милиарда лева. Убеден съм, че запушването на реални дупки - като корупционни схеми, спорни проекти или ограничаване на доходите на властта, ще генерира огромен ресурс, който може да помогне за излизането от дупката.
Примерно може като антикризисна мярка да се вдигне със 100 лева и акциза върху бензина и дизела върху горивата, за сметка на свръхприходите на търговците и рафинериите. Има начини и да се стимулира участието на богати българи във финансирането на антикризисни мерки. Такива са времената, изискват солидарност.
Правителството не може да свърши необходимото, особено в рамките на текущите ограничения и зависимости.
Имаме уникален шанс, пред лицето на непозната за съвременните поколения криза, да се обединим като нация и да оставим на заден план различията си.
Трябва да е ясно, имаме два изхода - единият през разбирателство, обединение и оставяне на заден план на егоистични интереси - това е солидарния път. Другият е силовия път, при който ще ви обясняват от екраните, че трябва да се жертвате в името на България, докато продължават да ви грабят. И за да си запазят модела ще предпочетат да пратят МВР, ДАНС и прокуратура, като ви ограничат правата и свободите и вместо протегната ръка от властта ще получите палка.
Comments
Post a Comment