Алтернативи & Анализи: Ще присъства ли Борисов на церемонията по откриването на Турски поток - геополитическите дилеми?

Странни изпитания готви съдбата за българския премиер. Тъкмо когато най-малко му трябваше и успокои медиите, че Балкански поток няма нищо общо с Турски поток и вземаха, че го поканиха на церемония по откриване на същия "несъществуващ" проект в Турция, заедно с Путин и Ердоган. И грижливо граденето прикритие рухва.
Самото присъствие в тази компания е предизвикателство за Борисов, който се опитва упорито да изгради "атлантически", "прозападен", дори "проамерикански" имидж и изведнъж фотосесия с двамата лидери, които в момента олицетворяват "антизападните" политики в света.
Ако не отиде, пропуска възможността да убеди лично Путин, че работите вървят добре и ще спази срока, за да не му клатят властта от Москва. Пък и да уточнят нещата, защото Турски поток у нас си реализира чрез една доста сложна схема в която участват и Газпром и Сауди Арамко, през компанията Аркад, и която изцяло се финансира и контролира от Южен поток Транспорт БВ.
Премиерът Борисов изглежда пренебрегва рисковете и прекалено разчита на Мохамед Бин Салман с надеждата, че саудитската връзка ще му осигури защита поради близостта на МБС с президентите Тръмп и с Путин. Логиката му е : "те ще се разберат, аз само ще консумирам тяхното разбирателство".
Легендата, която той изгради, с помощта на правните съветници на Газпром, е че този проект няма нищо общо с Русия, а е обикновено разширение на газопреносната мрежата. Подобна рамка е необходима за да се защити политически проекта, и за да избегне той съдбата на Южен поток. И на децата е ясно, че реално "Потокът" през нас ще пренася не само руски газ, но и руски монопол от Турция до Сърбия. Да се откаже едновременно на Путин и Ердоган, които имат остра нужда от "европейски" човек на церемонията за да докажат, че правят всичко в името на европейския потребител на газ, е огромен риск. Покани вероятно са отправени и до Вучич и Орбан, но тяхната компания по никакъв начин не решава имиджовия проблем на българския премиер. Вучич си е човек на Путин, още една снимка с него не е новина. Орбан е в друга своя лига.
Ердоган има нужда да види Борисов до себе си, защото напоследък противопоставянето му с ЕС и САЩ мина всички мислими и немислими граници. Особено що се отнася до Източното Средиземноморие, и както изглежда шансовете за военен сблъсък нарастват с всеки изминат ден. По всичко изглежда, че енергийните ресурсите на Източното Средиземноморие ще заобиколят Турция, по начина, по който Ердоган помогна на Путин, да заобиколи Украйна.
В същност това е златна възможност на Борисов да "продаде" себе си като посредник. Медийно вероятно ще го разиграе в стил Макрон - в този труден момент е важно да има диалог в името на Европа и на мира в региона. У нас няма кой много да го пита защо отива, медиите и публиката са притихнали, но в Брюксел, Атина, Вашингон се трупват неприятни за него въпроси. Не случайно именно на същата дата - 8 януари у нас пристига Заместник Държавния Секретар по политическите въпроси Дейвид Хейл и ключовата тема е дали ще има санкции срещу Турски поток. Отговорът е ясен още сега, но медиите няма да узнаят. Ако е неприятна за него новината, Борисов няма да я сподели, а американският топ дипломат няма да говори.
В същото време ако отиде на церемонията за откриването на Турски поток щетите лично за него ще са огромни, защото рухва целия театър около "другия" поток у нас. Много му е важно да получи знак от Тръмп, че в Белият дом приемат версията му и няма да включат ангажираните в изграждането на "Потока" компании и подкрепящите го политици в списъците за санкционирани лица и компании.
Тук проблемът е че в Сената и Камарата на представителите има двупартиен консенсус по темата. Президентът Тръмп не е в момента в позиция да им се противопоставя особено заради някакъв транзитен проект, някъде в България.
Но страната повишава своето геополитическо значение, не само защото е критично важна за реализацияна на руските газови потоци в Югоизточна и Централна Европа, но и защото Черно море се очертава като ключов театър на операциите по сдържане на Русия. За САЩ сме потенциално ценни и ако отношенията и с Турция се влошат до степен всички военни активи да се изтеглят от там. Гърция разбира се вече се позиционира и даде домакинство на американските бази, но към България също се проявява интерес, макар и в много по-умерени мащаби.
Най-важното липсващо звена в игровата схема на Борисов е, че ако той искаше да прави бизнес политика с Тръмп, трябваше да си балансира политическите си декларации с баланс на ползите и рисковете в бизнес сделките които предлага. Неговите "балансиращи" политики не се подкрепят от балансирано поведение на българските държавни енергийни компании. По всички изглежда, че сделките, които се предлагат на Тръмп по никакъв начин не отменят геополитическата им стойност за Русия, която ще си гарантира доминацията на енергийните пазари в целия регион.  Булгаргаз например упорито отказва да направи търгове за покупка на природен газ, който да не дискриминира втечнения природен газ, към който САЩ проявяват интерес. Както всички знаят, с Тръмп може се договаряш само ако Америка има осезаема и обозрима бизнес полза, а не непосредствените изгоди да отлитат на Изток, а вероятните на Запад.
Самият факт, че от Дондуков 1 се даде публичност на тази покана, но не се потвърди приемането и, се обяснява освен с тривиалната за българския премиер политическата суета, но и с желанието му да реализира превантивен пиар, за да ориентира по реакциите какво да прави. Не толкова у нас, защото не го е грижа за местните реакции, а за тези от Брюксел и Вашингтон.
Мисля, че ще се опита да отиграе ситуацията като приеме американския пратеник сутринта а след това ще лети за Турция. Няма да разберете истината от неговия профил във Фейсбук, там ще присъства само версията с конграчулейшънсите, които валят от всички страни.
Какво се случило и истанита ще познаете по това дали продължават работите по Турски поток у нас и най-вече от списъка със санкционираните компании в края на този месец.